Възнесение Господне - Спасовден
Спасовден е преносим празник. Отбелязва се постоянно в четвъртък, на 40-тия ден след.
За християните това е денят на Възнесението на Исус Христос, а в старите славянски обичаи Спасовден е най-много празник, обвързван с култа към мъртвите.
Според вярването, душите на покойниците след Велики Четвъртък слизат на земята, границата сред горния и долния свят е размита и точно на Спасовден е времето, когато би трябвало да се върнат.
Същата вечер, против Спасовден, на земята слизат русалките – сестри на самодивите - прелестни и демонични, знак на възраждащата се природа. Те ще останат цяла седмица и ще правят доста пакости, само че и ще поръсят с жива вода за изобилие на нивите. И по този начин до Русалската неделя.
Вечерта против Спасовден русалките се събират да си наберат едно от магическите им цветя, което закичват в дългите си коси - росен. Смятало се, че, в случай че боледуваш от незнайна болест или неплодородие, вечерта би трябвало да преспиш на някоя росенова поляна. В тази потайна нощ, самодивите са радостни, щастливи и другояче пакостливите дами могат да излекуват всеки.
Задължително е да идеш с човек от другия пол, които да не ти е родственик, а също да носиш блага за самодивите: нова забрадка, зелена дамаджана, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният би трябвало да постави чиния с водица, на сутринта в случай че плувало листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее - значи самодивата се е смилила над него. А след това от паничката би трябвало да пие 40 дни. С индивида, който си отишъл „ на росен ”, оставаш събрат за цялостен живот.
Интересно е, че тук-там на Спасовската, Черешовата задушница (няколко дни по-късно) се боядисват червени яйца, сходно на. Раздават се, дружно с и самун, за помен на околните. По-късно, в събота против Петдесетница, е.
Предшестван от молитвата за дъжд на, сходно и на, на Спасовден е значимо да завали. Затова на този ден ергените и момите обикалят нивите с цел да предпазят лятото от суша.
Имен ден имат Спас, Спаска, Спасимира, Сотир, Спасен
За християните това е денят на Възнесението на Исус Христос, а в старите славянски обичаи Спасовден е най-много празник, обвързван с култа към мъртвите.
Според вярването, душите на покойниците след Велики Четвъртък слизат на земята, границата сред горния и долния свят е размита и точно на Спасовден е времето, когато би трябвало да се върнат.
Същата вечер, против Спасовден, на земята слизат русалките – сестри на самодивите - прелестни и демонични, знак на възраждащата се природа. Те ще останат цяла седмица и ще правят доста пакости, само че и ще поръсят с жива вода за изобилие на нивите. И по този начин до Русалската неделя.
Вечерта против Спасовден русалките се събират да си наберат едно от магическите им цветя, което закичват в дългите си коси - росен. Смятало се, че, в случай че боледуваш от незнайна болест или неплодородие, вечерта би трябвало да преспиш на някоя росенова поляна. В тази потайна нощ, самодивите са радостни, щастливи и другояче пакостливите дами могат да излекуват всеки.
Задължително е да идеш с човек от другия пол, които да не ти е родственик, а също да носиш блага за самодивите: нова забрадка, зелена дамаджана, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният би трябвало да постави чиния с водица, на сутринта в случай че плувало листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее - значи самодивата се е смилила над него. А след това от паничката би трябвало да пие 40 дни. С индивида, който си отишъл „ на росен ”, оставаш събрат за цялостен живот.
Интересно е, че тук-там на Спасовската, Черешовата задушница (няколко дни по-късно) се боядисват червени яйца, сходно на. Раздават се, дружно с и самун, за помен на околните. По-късно, в събота против Петдесетница, е.
Предшестван от молитвата за дъжд на, сходно и на, на Спасовден е значимо да завали. Затова на този ден ергените и момите обикалят нивите с цел да предпазят лятото от суша.
Имен ден имат Спас, Спаска, Спасимира, Сотир, Спасен
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ