Спасителят на Наим
Спасителят на Наим. Лудото куче от Ерзурум. Виртуозът на черния дроб. За професор Камил Ялчин Полат – завеждащ клиниката за чернодробна трансплантация в болница „ Мемориал” в Истанбул се описват митове. Преди броени дни той оперира 8 часа най-великия щангист за всички времена Наим Сюлейманоглу , давайки му късмет за нов живот. А преди да облече престилката и да влезе в операционната сърцето на доктор Полат кървеше, тъй като трябваше да погребе сестра си.
Но кой е доктор Камил Полат – индивидът, повдигнат в Турция до народен воин през последните дни?
Израства в мизерия в Ерзинджан. „ Бяхме небогати, само че се обичахме. Любовта на родителите направи от мен, брат ми и сестрите ми хора, които да ценят дребните неща в живота. Научи ни да се борим и да се поддържаме в положително и зло”, спомня си той.
Ерзинджан – град с население от 160 000 души в североизточна Турция е прочут с унищожителното земестресение на 27-ми декември 1939 година (7,8 по Рихтер). Жертвите от него са над 30 000. Градът, както и цялата област са сринати радикално. „ Регион, в който жителите са скромни, работливи и естествено интелигентни. Като майка ми – моята най-голяма опора и до ден-днешен”, споделя лекарят.
Майката на професора в никакъв случай не е ходила на учебно заведение. Не може да чете и написа. „ Уви, остава необразована, тъй като земетресението срутва учебното заведение, дълги години по-късно ново не е издигнато. Тя е е извънреден човек. Един от най-умните, които познавам”, споделя експертът.
Камил Полат дължи сполучливата си кариера точно на майка си. Когато 1998 година отпътува да учи магистратура в Ню Йорк, не си показва, че ще издържи единствено три месеца преди да му се прииска да захвърли всичко и да хване първия полет за дома. „ Обадих се на мама. Казах й: Прибирам се.” Последва минута безмълвие. Стори ми се цяла безкрайност. „ Мамо, там ли си още”, попитях я, тъй като помислих, че връзката се е разпаднала. „ Сине, звъниш ми от другия завършек на смета единствено, с цел да ми кажеш, че се предаваш? Не мисля, че съм възпитала отстъпник.” След тези думи тя в действителност ми затвори телефона, а аз се прибрах в квартирата и разопаковах назад багажа. Спомних си какъв брой безсънни нощи изкарах преди да намеря пари, с цел да отпътува за Америка. Накрая дори си продадох колата и още веднъж средствата не стигаха. Взех назаем от другар. В Ню Йорк повече в никакъв случай не направих крачка обратно. Завърших с отличие, дадоха ми златен орден. Молеха ме да остана. Даваха ми галактическа заплата, апартамент и контракт. Отказах. Обявиха ме за вманиачен, че се връщам в Турция, само че моята задача беше друга”, споделя докторът, който още от дете избира за своя бъдеща специалност тази, с бялата престилка.
Бащата на Камил години наред се бори с бъбречна непълнота. У тях лекарите и мединиските сестри са непрекъснато наличие: „ Първата тежка интервенция на бъбреците баща претърпя, когато аз бях на 5. Бях очарован от грижите, които се полагаха за него в болничното заведение. Докторите изглеждаха като богове в очите ми. Зарекох се, че един ден и аз ще стана доктор, и аз ще оказвам помощ на болните.”
Камил Полат се връща там, откъдето потегля – в Ерзурум. Град, в чийто университет само е признат да следва медицина, тъй като в Анкара и Истанбул семестриалните такси са непостижими за него и фамилията му. Ерзурум е мястото, където индивидът, дал втори късмет за живот на великия Наим Сюлейманоглу, мечтае да отвори клиника за трансплантации. И го прави. През 2004 година прави става създател на първата бъбречна, а през 2008-ма –и на първата чернодробна трансплантация. Д-р Полат образува екип, който образова самичък. Клиниката в Ерзурум действа и до през днешния ден, само че към този момент с неговите директиви, давани отдалечено.
„ Мечтаех да съм първият доктор, който трансплантира органи на Изток в родината ми. До тогава Истанбул и Анкара бяха единствените места, на които това бе допустимо. Турция обаче е огромна, а тежко заболели хора има на всички места. Няма по-велико възприятие от това да спасиш живот. Докарват ти човек в кома, с 10 литра течност в стомаха, а след три дни да видиш очи, вперени в теб с възхита и ръце, стискащи твоята в символ на благодарност” , разкрива лекарят, за който през днешния ден приказва с почитание цяла Турция.
Рецептата му за триумф?
„ Нямам такава. Просто обичам работата си”, прям е Камил Полат. Самият той няма рецепта за здравословен метод на живот: „ Храня се умерено, виждам да се движа повече. Обичам да обикалям света с жена си. Обичам да приказвам с часове с децата си по скайп за стопанска система и политика.”
Съпругата на Камил също е доктор. Никой от тримата им сина обаче не избира медицината за свое предопределение. Най-големият (24 години) учи да юрист в Съединени американски щати. Средният следва за инженер също там. Най-малкият, който е на 15, се увлича по филантропични науки и неотдавна е във Франция.
Как протича една трансплантация?
" За мен тя стартира преди да съм влезнал в операционната. Имам потребност от 10 минути единствено за себе си. Моля се. Разговарям с Бог. Той ми е дал дарбата да работя нещо толкоз отговорно. В операционната непрекъснато слушаме музика. Пускаме даже смешки. 3-4 часа трае процедурата на здравия пациент, на донора. Още толкоз е интервенцията по самото трансплантиране. Между 8-10 часа продължава всичко”, споделя професора.
Неговата болежка обаче е друга: „ В Турция трансплантациите се правят по всички европейски стандарти. Годишно у нас правим над 4000 трансплантации. Проблемът е, че 85% от тях са благодарение на донори от живи хора. Населението ни не е узряло да подарява органите си. Мисленето ни продължава да е тесногръдо и водено от предубеждения. Мечтая за свят, в който турците да имат необятен мироглед и да виждат оттатък преградите, които сами строят в душата си.”
Къде намира разтуха в тежки моменти?
„ В родната къща в Ерзинджан. Майка ми през днешния ден е на 85. Все по този начин с изострен разум. Продължава да бъде най-големият ми съдник и консултант. Водя постоянно при нея жена си и децата си, когато са си вкъщи. Те би трябвало да знаят от кое място съм тръгнал. Трябва да почитат корените си. Всеки живот си има начало и край, само че краят за мнозина настава, тъй като още приживе не помнят къде е било тяхното начало”, приключва доктор Полат - момчето, избрало бялата престилка за своя орис още преди да прекрачи прага на първи клас. История с 50-годишна отминалост от почернената от трупове и напукана от земетръс зема на Ерзинджан.
Но кой е доктор Камил Полат – индивидът, повдигнат в Турция до народен воин през последните дни?
Израства в мизерия в Ерзинджан. „ Бяхме небогати, само че се обичахме. Любовта на родителите направи от мен, брат ми и сестрите ми хора, които да ценят дребните неща в живота. Научи ни да се борим и да се поддържаме в положително и зло”, спомня си той.
Ерзинджан – град с население от 160 000 души в североизточна Турция е прочут с унищожителното земестресение на 27-ми декември 1939 година (7,8 по Рихтер). Жертвите от него са над 30 000. Градът, както и цялата област са сринати радикално. „ Регион, в който жителите са скромни, работливи и естествено интелигентни. Като майка ми – моята най-голяма опора и до ден-днешен”, споделя лекарят.
Майката на професора в никакъв случай не е ходила на учебно заведение. Не може да чете и написа. „ Уви, остава необразована, тъй като земетресението срутва учебното заведение, дълги години по-късно ново не е издигнато. Тя е е извънреден човек. Един от най-умните, които познавам”, споделя експертът.
Камил Полат дължи сполучливата си кариера точно на майка си. Когато 1998 година отпътува да учи магистратура в Ню Йорк, не си показва, че ще издържи единствено три месеца преди да му се прииска да захвърли всичко и да хване първия полет за дома. „ Обадих се на мама. Казах й: Прибирам се.” Последва минута безмълвие. Стори ми се цяла безкрайност. „ Мамо, там ли си още”, попитях я, тъй като помислих, че връзката се е разпаднала. „ Сине, звъниш ми от другия завършек на смета единствено, с цел да ми кажеш, че се предаваш? Не мисля, че съм възпитала отстъпник.” След тези думи тя в действителност ми затвори телефона, а аз се прибрах в квартирата и разопаковах назад багажа. Спомних си какъв брой безсънни нощи изкарах преди да намеря пари, с цел да отпътува за Америка. Накрая дори си продадох колата и още веднъж средствата не стигаха. Взех назаем от другар. В Ню Йорк повече в никакъв случай не направих крачка обратно. Завърших с отличие, дадоха ми златен орден. Молеха ме да остана. Даваха ми галактическа заплата, апартамент и контракт. Отказах. Обявиха ме за вманиачен, че се връщам в Турция, само че моята задача беше друга”, споделя докторът, който още от дете избира за своя бъдеща специалност тази, с бялата престилка.
Бащата на Камил години наред се бори с бъбречна непълнота. У тях лекарите и мединиските сестри са непрекъснато наличие: „ Първата тежка интервенция на бъбреците баща претърпя, когато аз бях на 5. Бях очарован от грижите, които се полагаха за него в болничното заведение. Докторите изглеждаха като богове в очите ми. Зарекох се, че един ден и аз ще стана доктор, и аз ще оказвам помощ на болните.”
Камил Полат се връща там, откъдето потегля – в Ерзурум. Град, в чийто университет само е признат да следва медицина, тъй като в Анкара и Истанбул семестриалните такси са непостижими за него и фамилията му. Ерзурум е мястото, където индивидът, дал втори късмет за живот на великия Наим Сюлейманоглу, мечтае да отвори клиника за трансплантации. И го прави. През 2004 година прави става създател на първата бъбречна, а през 2008-ма –и на първата чернодробна трансплантация. Д-р Полат образува екип, който образова самичък. Клиниката в Ерзурум действа и до през днешния ден, само че към този момент с неговите директиви, давани отдалечено.
„ Мечтаех да съм първият доктор, който трансплантира органи на Изток в родината ми. До тогава Истанбул и Анкара бяха единствените места, на които това бе допустимо. Турция обаче е огромна, а тежко заболели хора има на всички места. Няма по-велико възприятие от това да спасиш живот. Докарват ти човек в кома, с 10 литра течност в стомаха, а след три дни да видиш очи, вперени в теб с възхита и ръце, стискащи твоята в символ на благодарност” , разкрива лекарят, за който през днешния ден приказва с почитание цяла Турция.
Рецептата му за триумф?
„ Нямам такава. Просто обичам работата си”, прям е Камил Полат. Самият той няма рецепта за здравословен метод на живот: „ Храня се умерено, виждам да се движа повече. Обичам да обикалям света с жена си. Обичам да приказвам с часове с децата си по скайп за стопанска система и политика.”
Съпругата на Камил също е доктор. Никой от тримата им сина обаче не избира медицината за свое предопределение. Най-големият (24 години) учи да юрист в Съединени американски щати. Средният следва за инженер също там. Най-малкият, който е на 15, се увлича по филантропични науки и неотдавна е във Франция.
Как протича една трансплантация?
" За мен тя стартира преди да съм влезнал в операционната. Имам потребност от 10 минути единствено за себе си. Моля се. Разговарям с Бог. Той ми е дал дарбата да работя нещо толкоз отговорно. В операционната непрекъснато слушаме музика. Пускаме даже смешки. 3-4 часа трае процедурата на здравия пациент, на донора. Още толкоз е интервенцията по самото трансплантиране. Между 8-10 часа продължава всичко”, споделя професора.
Неговата болежка обаче е друга: „ В Турция трансплантациите се правят по всички европейски стандарти. Годишно у нас правим над 4000 трансплантации. Проблемът е, че 85% от тях са благодарение на донори от живи хора. Населението ни не е узряло да подарява органите си. Мисленето ни продължава да е тесногръдо и водено от предубеждения. Мечтая за свят, в който турците да имат необятен мироглед и да виждат оттатък преградите, които сами строят в душата си.”
Къде намира разтуха в тежки моменти?
„ В родната къща в Ерзинджан. Майка ми през днешния ден е на 85. Все по този начин с изострен разум. Продължава да бъде най-големият ми съдник и консултант. Водя постоянно при нея жена си и децата си, когато са си вкъщи. Те би трябвало да знаят от кое място съм тръгнал. Трябва да почитат корените си. Всеки живот си има начало и край, само че краят за мнозина настава, тъй като още приживе не помнят къде е било тяхното начало”, приключва доктор Полат - момчето, избрало бялата престилка за своя орис още преди да прекрачи прага на първи клас. История с 50-годишна отминалост от почернената от трупове и напукана от земетръс зема на Ерзинджан.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ