Спасител ли е цар Борис III на българските евреи? Как беше направен опит софийски ученици да бъдат въвлечени в отречения от историята мит - Разследване
Спасител ли е цар Борис III на българските евреи? Категорично НЕ, дават отговор Държавата Израел, изследователските центрове за холокост „ Яд Вашем “ в Израел, Мемориалният музей на холокоста в Съединени американски щати, Организацията на евреите в България „ Шалом “, редица историци откриватели. Той носи споделената с държавното управление на Богдан Филов отговорност за изпращането на към 20% от еврейското население на Царство България в лагерите на гибелта Треблинка и Аушвиц. Става въпрос за 11 343-мата евреи от присъединените тогава територии от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, управлявани от Царство България.
Мита за царя избавител на останалите избавени 48 хиляди евреи от старите ни лимити развенчава екип на Йерусалимския университет, който прави задълбочено проучване за ролята на цар Борис III и предава резултатите на Върховния съд и на президента на Израел. В резултат от това паметните плочи на цар Борис III и кралица Йоанна са отстранени от Гората на благодарността в Тел Авив. През 2004 година проф. Далия Офер, която взе участие в проучването, разгласява специфична студия, за нея написа и Леа Коен в книгата си " Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944) ", 2022 година, изд. " Ентусиаст ".
В почетната листа на „ праведниците “ в „ Яд Вашем “ не попадат имената на царя и царицата, там няма и нито един човек от най-близкия кръг на Двореца. Сред имащите заслуги за спасяването на 48-те хиляди български евреи най-ярко светят Българската православна черква и имената на обособени политици и общественици, като националният представител Димитър Пешев и Екатерина Каравелова, брачна половинка на някогашния министър председател Петко Каравелов, индустриалеца Атанас Буров, които употребяват персоналните си връзки и престиж, с цел да предотвратят всеобщото депортиране на евреите. Безспорно принос има и събуденото ни общество, което се надига на митинги в отбрана на съгражданите си.
Едно писмо от януари 2023 година обаче послужи за опит за изопачение на тази част от историята ни, в частност за идеализиране облика на цар Борис III . То бе изпратено на 11 януари от началника на Регионалното ръководство на образоването доктор Ваня Кастрева до шефовете на всички софийски учебни заведения. В него написа, че цар Борис III е положил „ изключителни старания в тенденция предпазването и спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на гибелта “ и се желае присъединяване на възпитаници и учители в анкета, резултатите от която биха могли да подплатят искане за отсъждане посмъртно на най-високото държавно отличие - медал „ Стара планина “ – на цар Борис III.
Факсимиле от писмото, което не е оповестено в секцията за служебна преписка на РУО - София-град в уеб страницата му, само че OFFNews разполага с копие от него.
Първоначалното настояването е на Яков Джераси от Международна фондация " България ", чието писмо доктор Кастрева препраща до софийските шефове.
Писмото от Джераси от 4 януари 2023 година е изпратено персонално до доктор Кастрева и претендира да показва позицията на " българските евреи ". То гласи буквално следното:
На 8 октомври 2022 година беше изпратено писмо до президента Румен Радев и министър-председателя Гълъб Донев с молба за почетно връчване на премията „ Стара планина “ на Цар Борис III за изключителните старания в тенденция предпазването и спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на гибелта. През 1997 година президентът Петър Стоянов, директно след избирането му на поста, извърши сходен акт в чест на Димитър Пешев и кюстендилската делегация, чиито старания бяха от огромна изгода за към този момент взетото решение на Царя.
Днес планираме да продължим идеята, по тази причина заявяваме настояването си за отличие Стара планина на Цар Борис. Смятаме, че нашата нацията би трябвало да одобри края на комунистическата реторика като одобри за факт, че Борис не е зложелател на страната. Както петицията на Димитър Пешев изигра роля за решенията, взети от самия него, по този начин и Вашите с попълването на анкетата ще оказват помощ дейностите, които подхващаме. Вие сте измежду малцината в страната, добре осведомени с историческите данни, довели в последна сметка до сполучливи резултати на всички подхванати стъпки за избавяне на българските евреи от депортация.
Не става дума за това, че ние, евреите, инцидентно сме оживели, тъй като войната е свършила, както настояват призрачните гласове от комунистическото минало, а за това, че са били подхванати действителни стъпки за запазването ни в страната. Факт, подразнил самият Хитлер и Върховното немско командване. Царят вървеше по тънкия път, изключително при последната си среща с Хитлер през август 1943 година, няколко седмици преди сърцето му да се съобщи. Лично аз ви апелирам да се включите в нашата идея. Моля, не подценявайте тази молба. Това е наш народен дълг за идните генерации. България в никакъв случай няма да получи интернационалното самопризнание, което заслужава, в случай че не се примирим с ролята на Царя. Би трябвало най-сетне да се примирим и да признаем положителното. (б. а. - древен термин).
Историята в никакъв случай няма да ни елементарни, в случай че не се възползваме от тази опция. Минаха 80 години. Това е задоволително дълъг интервал, с цел да осъзнаем, че сме закъснели. Нека признанието не чака повече.
Авторът на тези редове, в това число и дълъг лист от лекари, генерали, министри и елементарни земеделци, в никакъв случай нямаше да се роди, с цел да построи еврейската страна, в случай че не бяха смелите решения на Цар Борис III в тези основни и решаващи времена.
Призовавам ви да попълните мислите си в раздела за мнения.
Ние, българските евреи, в никакъв случай не сме се чудили „ за децата, които желаят да се родят “, всички ние оцеляхме до последния час. (Репликата е взета от песента на Леонард Коен Dance me to the end of love)
С почитание,
Яков Джераси
В края му се желае избрани възпитаници и учители да попълнят анкета, която би могла да послужи като спомагателен мотив в интерес на препоръчаното връчване на ордена:
Д-р Ваня Кастрева - магистър по история, някогашен преподавател по история, някогашен учебен шеф и някогашен зам.-министър на образованието - не стопира, а препраща това писмо до всички шефове на просветителни институции в София, потвърждавайки в своето версията за " изключителни старания " на царя и това провокира " огнена " реакция от организацията, която фактически съставлява евреите в България - " Шалом ". Чрез страницата си във Facebook на 13 януари тя популяризира следната позиция, съпроводена със фотография от учебник по история, на която се виждат Хитлер и цар Борис III паралелно един до различен:
" Организацията на евреите в България “Шалом ” е мощно разтревожена от присъединяване на български институции в популяризирането на погрешни теории и изопачаването на историята за ориста на евреите под българско ръководство в годините на Втората международна война .
В навечерието на 80 годишнината от Спасяването на българските евреи и почитането на паметта на 11 343-ма евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, депортирани в лагерите на гибелта, когато прекланяме глави пред велики персони като Димитър Пешев, Патриарх Кирил, Екзарх Стефан и всички знайни и незнайни българи, съседи, другари, за ролята им за спасяването на приятелите им евреи, български институции се поддават на операции на лица със съмнителна известност, подготвени на всичко, с цел да удостоят с почести монарх, подписал Закона за отбрана на нацията още преди България да се причисли към Тристранния пакт.
Политическата позиция на ОЕБ „ Шалом “ по въпроса на ориста на евреите под българско ръководство в годините на Холокоста в Европа ясно декларира, че „ Българските евреи са избавени от депортация в нацистките лагери на гибелта. Спасението е резултат на дейностите на по-голямата част от българския народ, Българската православна черква и българската нефашистка общност . За този акт на съпричастност и увереност, българските евреи ще бъдат постоянно признателни. “
Противопоставяме се (на) тревожните опити за пренаписване или изкривяване на историята с поддръжка на публични български институции ".
Ясно е кой е " монархът, подписал Закона за отбрана на нацията още преди България да се причисли към Тристранния пакт " - цар Борис III. Но позицията не хвърля светлина върху въпроса коя е българската институция, разрешила си да разпространява " погрешни теории ", които " изопачават " историята за ориста на евреите. Но следва реакция от РУО - София-град и тя е бързо оттегляне от настояването на Джераси - човек, работил за връщането на сина на цар Борис III Симеон Сакскобургготски в България, министър-председател на България в интервала 2001-2005 година и водач на партия " Национално придвижване Симеон Втори " (НДСВ), която неотдавна прави действия за завръщане в българската политика и ще разгласи публично " рестарта " си в събота.
След реакцията на " Шалом " в ново писмо до шефовете доктор Кастрева написа:
" Уважаема/уважаеми госпожо/господин шеф,
Във връзка с изпратено към Вас писмо с изх.№РУО1-685/11.01.2023 година от Международна фондация България и зародили нови условия следва институция Ви, учителите и учениците да не се ангажират с попълването и изпращането на приложената анкета ".
Запознати с описаната предистория, на 13 януари отправихме следните въпроси към госпожа Кастрева:
1. Защо препратихте до шефовете писмото от Международна фондация " България " без никакво несъгласие по отношение на достоверността на написаното в него?
2. С оглед историческото Ви обучение и позицията Ви на шеф на РУО - София-град, бихте ли разяснили какви са " изключителните старания " на цар Борис III " в тенденция предпазването и спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на гибелта "?
3. Говорейки за " българските евреи ", т.е. всички български евреи, бихте ли разяснили каква е ориста на 11 343 евреи от присъединените територии към Царство България - Македония и Северна Гърция? Според всички известни исторически извори те са депортирани от българските управляващи - в лицето на държавното управление на Богдан Филов и със знанието на цар Борис III, към нацистките лагери на гибелта Треблинка и Аушвиц, откъдето не се завръщат. (В Македония, прочее, съумяват да се завърнат 8 (осем) оживели.) Ако на Вас са Ви известни спомагателни исторически сведения по този въпрос, бихте ли ги споделили?
4. Не смятате ли, че с писмото си до шефовете и инструкцията за попълване на анкета в писмото на господин Джераси от учители и възпитаници въвличате и едните, и другите в опит за неприемлива замяна на историческата истина и в политическия въпрос за ролята на цар Борис III? Подмяна, прокарвана от години от избрани политически среди в България?
От отговора на госпожа Кастрева проличава още веднъж желанието ѝ да се отдръпне деликатно от какъвто и да било спор или скандал:
" Темата за Втората международна война и Холокоста е застъпена в образователните стратегии по история и цивилизации, които се утвърждават от министъра на образованието и науката. По своята същина образователната стратегия е тясно експертен документ, който отразява упованията за нужните умения, които да имат учениците на друга възраст. Тя се основава от експерти – специалисти, учители, методици, психолози, и служи на експерти – учители, инспектори, създатели на учебници.
Независимо какви са основанията за полемики в изследователските среди по тематиката за Холокоста и ориста на евреите в България, образователното наличие е построено върху изцяло ясни за науката обстоятелства. То е обвързвано със ориста на евреите в България, обгръща обстоятелства и тематики от всеобхватната конюнктура през съответния интервал. Дават се уточнения по отношение на смисъла на термините „ Холокост “ и „ антисемитизъм “, като упованията са учениците да се срещнат с тази тема по справедлив и повсеместен метод. Предоставя се както информация за репресивното законодателство и актове на властта, довели до нещастието на депортацията на евреи от окупираните територии в Беломорска Тракия и Вардарска Македония, за опитите за депортация на евреи от разнообразни елементи на старите лимити на Царство България, по този начин и по отношение на актовете на отбрана от страна на разнообразни персони, организации и Светия Синод на Българската православна черква.
Всяка година по тематиката се провеждат и организират редица начинания и състезания, посредством които по-задълбочено и съпричастно да се усвоява освен знанието за историческите процесите, само че и да се съхранява паметта за тези трагични страници от историята на 20 век.
Вашите въпроси, свързани с претекстовете и задачите на самодейността на господин Яков Джераси и цитираната фондация следва да отправите персонално към него.
Препращането на писмото е предизвикано от дългогодишната ангажираност на господин Джераси с тематиката за Холокоста, в това число с осъществяване на редица срещи в България с проф. Михаел Бар-Зоар, създател на книгата за спасяването на българските евреи - „ Извън хватката на Хитлер “.
Г-н Джераси адресира своята анкета към лица, осведомени с историческия опит за спасяването на българските евреи през Втората международна война, като запитването му е насочено към възпитаници и младежи, спечелили в програмата за есета на тематика „ Спасяването на българските евреи “ и към учители, взели присъединяване в семинар на тази тематика.
В свои поредни писма РУО – София-град прецизира, че няма отношение и ангажимент към самодейността и следва тя да се одобри единствено за сведение, като на институциите, учителите и учениците по никакъв метод не е вменявано обвързване за попълването и изпращането на приложената анкета.
По тематиката за наследството и паметта за Холокоста в актуалната година, когато се навършват 80 години от тези събития, предвиждаме своя лична стратегия и начинания, за които ще осведомяваме навреме.
РУО – София-град не е страна в исторически разногласия. За тях има задоволително изявления на наши и непознати откриватели.
С нашата активност ние се стремим да построяваме мостове на партньорство и приемливост, уважавайки автономията на просветителните институции и възпитавайки знаещи, дейни и виновни персони ", написа Ваня Кастрева.
Няколко дни по-късно опит за същото подстрекателство - че българските управляващи от 40-те години на предишния век имат заслуги за спасяването на евреите пристигна и от министър. На 19 януари служебният министър на външните работи Николай Милков е представен да споделя това в обява на Министерството на културата във Facebook във връзка съвещание на Инициативния комитет за отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи.
" На съвещание в Министерството на културата членовете на Инициативния комитет за отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората международна война одобриха решение, с което утвърдиха Национална стратегия на честванията на бележитата годишнина в България и зад граница.
...
Заседанието през днешния ден бе водено от министъра на външните работи Николай Милков в качеството му на зам.-председател на Националния Инициативния комитет, който е под патронажа на президента на Република България Румен Радев. „ Убеден съм, че всички дружно ще работим за идеята да покажем значимата роля на българската страна, институциите ѝ , Българската православна черква и българския народ за този невиждан в Европа акт... ", е представен да споделя служебният министър Милков.
Тук има две погрешни неща: първо спасяването е плод на напъните на църквата, обособени политици и обществото, а не на институциите, които оставят редица документални доказателства за напъните си да депортират евреите от старите предели; второ, не е правилно, че спасяването на българските евреи е " невиждан в Европа акт ". Напротив. Има една страна в Европа, която никога не възприема антиеврейското законодателство, особено за това време, нито принуждава евреите да носят отличителни знаци (България ги кара да носят жълти Давидови звезди, в случай че са навършили 8-годишна възраст), не ги подлага на репресии и когато германците издават заповед за депортацията им, за 24 часа съумява да ги укрие.
Тази страна се назовава се Дания. Спасението на датските евреи е несъмнено като " само и неповторимо " в документите на " Яд Вашем ". Историята споделя и Леа Коен в изследователския си труд " Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944) " (изд. " Ентусиаст ", 2022 г.). Когато датската опозиция схваща, че германците се готвят да депортират техните 7800 евреи, се активизира цялото население, в това число интелектуалци, свещеници, риболовци, служители на реда, лекари. Прехвърлят ги с лодки в прилежаща Швеция. Спасени са 7100 датски евреи, които след края на Втората международна война се връщат в родната си Дания. Германците съумяват да заловят 700 евреи - най-вече възрастни и заболели, които не са съумели да изоставен или да бъдат изведени от лечебните заведения.
Дания е един от образците, само че тя и България не са единствените европейски страни, в които са избавени евреи. Съвсем не.
Реакция
По мотив писмата от РУО - София-град и изявлението на Милков, OFFNews потърси ръководителя на Организацията на евреите в България " Шалом " и вицепрезидент на Световния еврейски конгрес проф. доктор Александър Оскар за позиция. " Преосмисляме присъединяване си в Инициативния комитет ", съобщи проф. Оскар от името на " Шалом " и изясни за какво: формулировката за честванията изключва изразяването на респект към паметта за евреите от присъединените територии, които не са били избавени, а изпратени от българските управляващи в лагерите на гибелта.
Днес от " Шалом " изпратиха и публична позиция до Милков:
" Шалом " има публична позиция от 2021 година за тези събития, уточни още проф. Оскар и ни я даде.
Позицията на ОЕБ " Шалом "
Позицията за ориста на евреите под българско ръководство в годините на Втората международна война на " Шалом " е призната от управителния орган на организацията - Консистория, на 23 декември 2021 година В нея се споделя:
" Нашето мнение е следното:
1. В годините на Втората международна война българските евреи са подложени на преследвания и премеждия в следствие от признатия при започване на 1941 година Закон за отбрана на нацията и последвалото антиеврейско законодателство.
Близо 30 хиляди евреи от град София и други градове са изселени да живеят надалеч от домовете си; 13 000 мъже са интернирани да работят наложително тежък физически труд в трудови групи.
2. Българските евреи са избавени от депортация в нацистките лагери на гибелта. Спасението е резултат на дейностите на по-голямата част от българския народ, Българската православна черква и българската нефашистка общност. За този акт на българските евреи ще бъдат постоянно признателни.
3. Депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот по време на Втората международна война е исторически факт, който не може да бъде непризнат. Ние, българските евреи, скърбим за почтените жертви, почитаме и ще почитаме паметта им.
Вина за депортирането на евреите от тези територии имат немските управляващи, дружно с българското пронацистко държавно управление.
4. Историческите обстоятелства за ориста на евреите по време на Втората международна война в царство България и в земите под ръководството на българското про-нацистко държавно управление не могат да са мотив за анти-българска агитация през днешния ден и в бъдеще. Народите в нова, обединена Европа са осмислили уроците от времето на Втората международна война и градят връзките си на база на взаимно съгласие, почитание и с взор в бъдещето, без да приписват отговорност на днешните генерации ".
Позицията приключва със следния апел: " Призоваваме българското държавно управление по време и място, както то реши, да поеме моралната отговорност за дейностите на про-нацисткото държавно управление по отношение на евреите през интервала 1941–1944 г . ".
Нито едно българско държавно управление не е направило това през миналите десетилетия.
Позиции показват трима български президенти: Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, въпреки по време на изявленията си първите двама да са някогашни държавни глави на България. И тримата признават отговорността на управляващите в България за изпращането в лагерите на гибелта на евреите от Беломорска Тракия и Македония през март 1943 година
Проф. Оскар цитира четирите точки от позицията си и във встъплението, което написа за книгата на Коен (депутат от Съюз на демократичните сили в Седмото Велико Народно заседание, дипломат в Белгия, Люксембург и Европейски Съюз (1991 – 1993), Белгия, Люксембург, НАТО и Западноевропейски съюз (1993 – 1996), Швейцария и Лихтенщайн (1997 – 2001) и което също ни даде:
" Историята за ориста на евреите под българско ръководство в годините на Втората международна война е тематика, която вълнува както евреите, по този начин и неевреите в България и по света. За страдание в България през последните години, под натиска на националпопулизма, тази тематика е обект на съществени опити за деформиране на историческата истина посредством основаване на разнообразни легенди и митове. Свидетели сме на непрестанни опити за омаловажаване ролята на българския народ и Българската православна черква за сметка на фиктивен в реалност „ народен проект “ за избавление на евреите от българските управляващи тогава, както и тотално игнориране на въпроса за съпричастността на българската страна с закононарушенията на нацисткия режим.
Книгата на Леа Коен „ Спасение, гонения и холокост в царска България (1940–1944) “ е първата сходна творба, която ясно наблюдава целия интервал, предшестващ приемането на антиеврейското законодателство в България, рестриктивните мерки и преследванията на евреите в следствие от неговото приемане, като обръща особено внимание на трагичната орис на еврейското население от новоприсъединените територии на Северна Гърция и Вардарска Македония, депортирани в лагерите на гибелта от немските управляващи с дейното подпомагане на българското държавно управление. Цитираните източници включват: Държавна организация „ Архиви “; Институтът „ Яд Вашем “ в Ерусалим, Израел; Мемориалният музей на холокоста във Вашингтон, САЩ; протоколите на БПЦ под редакцията на Албена Танева и Иванка Гезенко.
Впечатляващ е и предговорът към книгата от Н. Пр. Стюарт Ейзенстат, специфичен консултант на последните 6 американски президенти по въпросите на холокоста, завършващ по извънредно завладяващ метод: „ Държавите са по-силни, когато могат да се изправят пред сложни елементи от своята история. Нито една страна не е имала непорочно държание по време на Втората международна война “.
Книгата е извънредно скъпа, тъй като показва справедливи обстоятелства и документи (снимки и факсимилета), цитирайки близо 200 исторически източника. Въпреки че книгата отразява и персоналното мнение на създателя, в нея няма страсти или свободни тълкования, присъщи за написаното от доста от актуалните „ специалисти “ по тематиката в България. Защото историята не е нито единствено бяла („ розова “), нито единствено черна. Историята за ориста на българските евреи, сходно на тази във всички останали страни в Европа, е комбиниране от подвиг и човещина, от една страна, и горест и страдалчество – от друга.
Леа Коен съумява доста уравновесено да показа както позитивната история на спасението, по този начин и тъжната страна на страданията, преследванията и трагичната орис на евреите от Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот. Неслучайно книгата стартира и приключва с историята за спасението, детайлно описвайки ролята на Българската православна черква, отделяйки особено внимание на митрополитите Стефан и Кирил; политици и общественици, наблягайки заслугите на Димитър Пешев; съсловни организации и стотици елементарни хора, съпричастни със страданието на своите братя и сестри от еврейски генезис. И в случай че избавление на евреи е имало в съвсем всички страни в Европа, то методът, по който се е случило това в България, е впечатляващ. Защото да вземем за пример, в случай че в Европа обособени духовници са спасявали евреи, то в България цялото висше духовенство се застъпва за евреите. Спасението на близо 50 хиляди български евреи от така наречен остарели лимити е неповторимо единствено по себе си и е образец за силата на гражданското общество и ролята на духовните водачи в сходни сложни времена.
Но наред с хубавата история, мотив за национална горделивост, има и още една, обвързвана с приемането и използването на антиеврейското законодателство от края на 1940 година и началото на 1941 година, включващо и основаването на особено Комисарство по еврейските въпроси, което е основа за гоненията и страданията на над 60 хиляди евреи по българско ръководство тогава. Българската страна води поредна и в сходство с нацистка Германия политика против своите евреи, като доста от приложените документи демонстрират и персоналната злост на водачите на страната към еврейското население. Специално място е отделено на ориста на евреите от новоприсъединените територии на Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот, на които им е отказано българско гражданство и по този начин те са депортирани към лагерите на гибелта ".
Ролята на цар Борис III и държавното управление на Богдан Филов
Напомняйки, че сред 1940 и 1944 година България не е окупирана, а суверенна страна, ръководена властническо от цар Борис III, който разполага с квалифицирано болшинство в Народното събрание и назначава самичък министрите ( " Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944) ", с. 50-51), Леа Коен излага хронологията в елементи, подкрепени с голям брой факсимилета от документи. Част от тях са оповестени за първи път.
Цар Борис III е един от първите, отдадени в проекта по еврейския въпрос персонално от Хитлер, с който се схващат чудесно, при скрито посещение на монарха в замъка Клесхайм през 1939 година На идната 1940 година в България стартира да се прокарва антисемитско законодателство, което става основа за по-нататъшните гонения против евреите, което включва изземване на имуществото им, запориране на сметките им, табелки по входовете " неразрешено за евреи " и обвързване за всички, навършили 8 година, да носят отличителни жълти Давидови звезди, разселването им отвън огромните градове, изпълнени смъртни присъди за " далавера ".
Първият антисемитски Закон за отбрана на нацията е импортиран за разискване в Народното събрание на 7 октомври 1940 година от министъра на вътрешните работи Петър Габровски с претекста му: „ Да се резервира националната непорочност на българите от еврейството, което като част от интернационалното еврейство е непознато на българския дух “. Той е признат от Народното събрание на 24 декември 1940 година с огромно болшинство (с изключение на 25 опозиционни депутати от общо 160), когато България към момента не се е включила към Оста и " на практика върху нея не е оказван никакъв напън ", отбелязва Коен. Цар Борис III го подписва на 21 януари 1941 г. " в цялостно единодушие с парламентарното си болшинство и с назначеното от него държавно управление на Богдан Филов, вносител на закона ". Законът е обнародван на 23 януари 1941 година и " незабавното му използване стартира съвсем на идващия ден след публикуването ".
Започват еврейските гонения. ЗЗН лишава на евреите всички цивилен, обществени и човешки права и ги лишава от правото да ги потърсят другаде, написа Коен.
Тази " първа фаза на антиеврейските ограничения " довежда до " тоталното изхвърляне от обществения живот, младежите са изключени от гимназиите и от университетите без право да продължат образованието си, всички евреи в държавни и обществени институции са уволнени, след което следват цивилен репресии, в това число възбрана за евреите да посещават кина, театри, публични места, даже увеселителни паркове и градини. Въвежда се полицейски час, както и възбрана за евреи да пазарят хранителни и други артикули в избрани часове и в избрани магазини " (стр. 63 от книгата ѝ).
Според свидетелството на Габровски от 1945 година пред Народния съд натискът за незабавното приемане на закона идвал от министър-председателя Филов. Габровски твърди, че се е опитал да отсрочи приемането на закона, като уведомил за претекстовете си цар Борис III, който не оказал никаква поддръжка на неговите старания. (стр. 52).
През 1942 година стартира втората фаза на гоненията. Цар Борис III внася в Народното събрание предложение за изключителни ограничения по Закона срещу спекулата с недвижими парцели. Предложението му е признато от царското болшинство.
" През октомври 1942 година царят и държавното управление са посъветвани от Берлин да приготвят неантисемитски настроеното българско население посредством съответната агитация - споделя Коен. - На 13 февруари 1942 година е обнародван Закон срещу спекулата с недвижими парцели, който на практика лишава евреите от такива. Царят от своя страна в тронното си слово пред Народното събрание през октомври 1942 година предлага да бъдат въведени ограничения, които да засилят дейностите на Закона против спекулата от февруари 1942 година и на Закона за обезпечаване на снабдяването и регулация на цените от 1940 година, които безспорно ще бъдат ориентирани против евреите. Въпреки възраженията на Димитър Пешев и опитите му да спре ограниченията с аргумента, че гласуваните закони са задоволителни, царското предложение е признато и влиза в деяние незабавно. Съгласно „ новите ограничения “ първите арести са осъществени още при започване на 1942 година, а в края на декември са издадени и първите смъртни присъди за далавера на евреи. " (с. 157-158)
От еврейското население последователно е отнето цялото му имущество, иззето от основаното на 26 август 1942 година, с цел да извършва антиеврейските закони, Комисарство по еврейските въпроси. Оглавява го Александър Белев. Имуществото им е разпродадено и " даже харизано на доближени на висшия ешелон на властта и на Двореца (сред грабителите на еврейско имущество попадат познати имена на министри от близката история, там е даже началникът на царската канцелария на цар Борис III Павел Груев, който се снабдява с иззет еврейски апартамент) " (с. 63 и 73).
От началото на ноември 1942 година до август 1943 година са създадени стотици каузи против евреи по " измислени обвинявания ". Отнети са благосъстоятелност и пари, произнесени са и са изпълнени смъртни присъди за далавера. Смъртта си намират и видните парфюмерийни индустриалци Леон Арие (56 г.) и племенникът му Рафаел (36 г.), които са обесени в Софийския затвор без наличието на юристи и без околните им да са известени. Молбите за помилването им към Двореца остават без отговор от царя.
За българските представители на семейството Арие, който у нас ръководят фамозната фабрика " Жермандре " - най-голямата на Балканите за произвеждане на първокласна козметика и розово масло - Коен написа под надпис " Икономическият холокост ":
" На 16 август 1943 година в 6 сутринта в двора на Софийския затвор са обесени двама видни български парфюмерийни индустриалци, Рафаел и Леон Арие. Арие съставляват част от големия клан на семейство Арие, състоящо се от 5 братя и 5 сестри, пръснати в България, Франция и Румъния, всички със стабилен и процъфтяващ бизнес. Заради него, поради космополитния темперамент на живот, поради благотворителната активност, неотменна част от съществуването им, братя Арие си печелят прозвището " Ротшилд на Балканите ". (с. 160-161)
През цялото време за евреите се застъпва Българската православна черква, която се афишира срещу приемането на Закона за отбрана на нацията и последвалите други закони и гонения против евреите. Духовниците вършат всичко допустимо да ги избавят от репресиите, в това число посредством покръстване, в това число посредством бракове, в това число посредством обществени речи и посредством безапелационния си отвод да вземат участие в дейностите на властта, в това число посредством лобиране пред Двореца. След дълго отсрочване на поисканата визита на 15 април 1943 година царят се среща с митрополитите в двореца " Врана ". Те упорстват пред него за преустановяване на гоненията, желаят и благосклонност за двамата Арие, без да знаят, че смъртната им присъда ще бъде изпълнена още на идващия ден.
В протокол №6 от 22.06.1943 г. на цялостния състав на Светия синод на Българската православна черква за срещата, представен в книгата на Коен, е записан откъс от казаното от цар Борис III. То е измежду дребното документални следи за това какво е мислил царя по " еврейския въпрос ":
" Ще се спра на първо място да кажа „ няколко думи по първия в това писмо – за евреите.
И стартира Негово Величество с тия „ няколко думи “, които продължиха повече от половин час. Царят акцентира в речта си спекулативния дух на еврейството и огромните пакости, които този умозрителен дух прави на човечеството въобще.
Този дух – сподели той – всъде е създавал ненавист измежду хората, безбожничество, морално разлагане и родоизмяна измежду народите. Тоя дух на далавера и отричане е създавал и основава измежду обществата и народите неодобрение, разногласия, спорове, война и злополуки. На тоя умозрителен дух в огромна степен се дължи и сегашният международен прелом . Европейските нации са се уверили към този момент, че еврейската нечиста сделка е съдбовна пречка за свободното тяхно духовно, културно и национално-стопанско развиване. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от въздействието и употребата на еврейството, толкоз по-скоро и по-здраво ще се ускорява и укрепва тяхното национално възприятие и тяхното родолюбие . А това може да се реализира, когато по законодателен ред се изземат от неговите ръце (на еврейството) разните икономически, финансови, търговски и фабрични предприятия. Вижте, в Европа са основани към този момент и се основават законоположения в тоя смисъл. Създаде се такава и у нас – Закона за отбрана на нацията... Трябва да се подчертае, че вземайки ограничения против злото, което еврейството посредством агитация и далавера основава измежду нашия народ, Върховната държавна власт прави старания страдащите в България да бъдат по-малко... " (стр. 54)
Депортацията
Третата фаза на гоненията е самата депортация.
„ Противно на вярването, че германците са упорствали за „ пречистване от евреи “ на България, настояванията са били по-скоро в противоположната посока: държавното управление на Богдан Филов е почнало през август 1942 година по своя самодейност преписка с Фон Рибентроп (Йоахим декор Рибентроп, външен министър на Третия райх и консултант на Адолф Хитлер по външната политика) за проект за „ пречистване “ (Judenrein), като е заплатило съответната цена за тази акция (100 райхсмарки на депортиран евреин, транспортиране с БДЖ, транспортно образуване на интервенцията от Министерството на вътрешните работи, Комисарството по еврейските въпроси, БДЖ и Царското туристическо сдружение „ Балкан “. Тези средства са били добити от ликвидация на имуществото на евреите, които сами са заплатили по този метод за своето заличаване ", написа Коен (стр. 31).
Германците са претендирали от своите съдружници да заплащат депортацията на личните си евреи и това изяснява горния текст. Във вербална нота от 22 октомври 1942 година от немската легация до София до Министерството на външните работи и на изповеданията се дискутира цената на депортацията. Искат се 15 милиона райхсмарки, равни на 450 милиона български лв.. За такава сума се е желало решение на Народното събрание и да се вземе единодушието на Двореца, т.е. на цар Борис III.
" Преговорите на българското държавно управление демонстрират за прощален път неговата и на Двореца цялостна информираност по отношение на направен от самите тях и към този момент наведен в деяние проект за унищожаване на всички български евреи (от остарели и нови територии и даже тези, които сега са отвън България) ", написа по този мотив Коен.
Богдан Филов дава отговор на немската легация с Вербална нота, в която написа, че българското държавно управление по принцип е според да заплати " българското държавно управление по принцип е според да заплати една обща сума за изселените евреи, само че намира, че желаната такса от 250 райхсмарки на разположение е прекомерно висока ". В края на краищата държавното управление на Филов реализира сензитивно понижение на цената: заличаването на един български евреин ще коства единствено 100 райхсмарки, което ще спести на хазната 270 милиона лв., добити от заграбеното от еврейското население имущество. (стр. 78)
От преписка и документи, непокътнати в българските архиви, сред Фи
Мита за царя избавител на останалите избавени 48 хиляди евреи от старите ни лимити развенчава екип на Йерусалимския университет, който прави задълбочено проучване за ролята на цар Борис III и предава резултатите на Върховния съд и на президента на Израел. В резултат от това паметните плочи на цар Борис III и кралица Йоанна са отстранени от Гората на благодарността в Тел Авив. През 2004 година проф. Далия Офер, която взе участие в проучването, разгласява специфична студия, за нея написа и Леа Коен в книгата си " Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944) ", 2022 година, изд. " Ентусиаст ".
В почетната листа на „ праведниците “ в „ Яд Вашем “ не попадат имената на царя и царицата, там няма и нито един човек от най-близкия кръг на Двореца. Сред имащите заслуги за спасяването на 48-те хиляди български евреи най-ярко светят Българската православна черква и имената на обособени политици и общественици, като националният представител Димитър Пешев и Екатерина Каравелова, брачна половинка на някогашния министър председател Петко Каравелов, индустриалеца Атанас Буров, които употребяват персоналните си връзки и престиж, с цел да предотвратят всеобщото депортиране на евреите. Безспорно принос има и събуденото ни общество, което се надига на митинги в отбрана на съгражданите си.
Едно писмо от януари 2023 година обаче послужи за опит за изопачение на тази част от историята ни, в частност за идеализиране облика на цар Борис III . То бе изпратено на 11 януари от началника на Регионалното ръководство на образоването доктор Ваня Кастрева до шефовете на всички софийски учебни заведения. В него написа, че цар Борис III е положил „ изключителни старания в тенденция предпазването и спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на гибелта “ и се желае присъединяване на възпитаници и учители в анкета, резултатите от която биха могли да подплатят искане за отсъждане посмъртно на най-високото държавно отличие - медал „ Стара планина “ – на цар Борис III.
Факсимиле от писмото, което не е оповестено в секцията за служебна преписка на РУО - София-град в уеб страницата му, само че OFFNews разполага с копие от него.
Първоначалното настояването е на Яков Джераси от Международна фондация " България ", чието писмо доктор Кастрева препраща до софийските шефове.
Писмото от Джераси от 4 януари 2023 година е изпратено персонално до доктор Кастрева и претендира да показва позицията на " българските евреи ". То гласи буквално следното:
На 8 октомври 2022 година беше изпратено писмо до президента Румен Радев и министър-председателя Гълъб Донев с молба за почетно връчване на премията „ Стара планина “ на Цар Борис III за изключителните старания в тенденция предпазването и спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на гибелта. През 1997 година президентът Петър Стоянов, директно след избирането му на поста, извърши сходен акт в чест на Димитър Пешев и кюстендилската делегация, чиито старания бяха от огромна изгода за към този момент взетото решение на Царя.
Днес планираме да продължим идеята, по тази причина заявяваме настояването си за отличие Стара планина на Цар Борис. Смятаме, че нашата нацията би трябвало да одобри края на комунистическата реторика като одобри за факт, че Борис не е зложелател на страната. Както петицията на Димитър Пешев изигра роля за решенията, взети от самия него, по този начин и Вашите с попълването на анкетата ще оказват помощ дейностите, които подхващаме. Вие сте измежду малцината в страната, добре осведомени с историческите данни, довели в последна сметка до сполучливи резултати на всички подхванати стъпки за избавяне на българските евреи от депортация.
Не става дума за това, че ние, евреите, инцидентно сме оживели, тъй като войната е свършила, както настояват призрачните гласове от комунистическото минало, а за това, че са били подхванати действителни стъпки за запазването ни в страната. Факт, подразнил самият Хитлер и Върховното немско командване. Царят вървеше по тънкия път, изключително при последната си среща с Хитлер през август 1943 година, няколко седмици преди сърцето му да се съобщи. Лично аз ви апелирам да се включите в нашата идея. Моля, не подценявайте тази молба. Това е наш народен дълг за идните генерации. България в никакъв случай няма да получи интернационалното самопризнание, което заслужава, в случай че не се примирим с ролята на Царя. Би трябвало най-сетне да се примирим и да признаем положителното. (б. а. - древен термин).
Историята в никакъв случай няма да ни елементарни, в случай че не се възползваме от тази опция. Минаха 80 години. Това е задоволително дълъг интервал, с цел да осъзнаем, че сме закъснели. Нека признанието не чака повече.
Авторът на тези редове, в това число и дълъг лист от лекари, генерали, министри и елементарни земеделци, в никакъв случай нямаше да се роди, с цел да построи еврейската страна, в случай че не бяха смелите решения на Цар Борис III в тези основни и решаващи времена.
Призовавам ви да попълните мислите си в раздела за мнения.
Ние, българските евреи, в никакъв случай не сме се чудили „ за децата, които желаят да се родят “, всички ние оцеляхме до последния час. (Репликата е взета от песента на Леонард Коен Dance me to the end of love)
С почитание,
Яков Джераси
В края му се желае избрани възпитаници и учители да попълнят анкета, която би могла да послужи като спомагателен мотив в интерес на препоръчаното връчване на ордена:
Д-р Ваня Кастрева - магистър по история, някогашен преподавател по история, някогашен учебен шеф и някогашен зам.-министър на образованието - не стопира, а препраща това писмо до всички шефове на просветителни институции в София, потвърждавайки в своето версията за " изключителни старания " на царя и това провокира " огнена " реакция от организацията, която фактически съставлява евреите в България - " Шалом ". Чрез страницата си във Facebook на 13 януари тя популяризира следната позиция, съпроводена със фотография от учебник по история, на която се виждат Хитлер и цар Борис III паралелно един до различен:
" Организацията на евреите в България “Шалом ” е мощно разтревожена от присъединяване на български институции в популяризирането на погрешни теории и изопачаването на историята за ориста на евреите под българско ръководство в годините на Втората международна война .
В навечерието на 80 годишнината от Спасяването на българските евреи и почитането на паметта на 11 343-ма евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот, депортирани в лагерите на гибелта, когато прекланяме глави пред велики персони като Димитър Пешев, Патриарх Кирил, Екзарх Стефан и всички знайни и незнайни българи, съседи, другари, за ролята им за спасяването на приятелите им евреи, български институции се поддават на операции на лица със съмнителна известност, подготвени на всичко, с цел да удостоят с почести монарх, подписал Закона за отбрана на нацията още преди България да се причисли към Тристранния пакт.
Политическата позиция на ОЕБ „ Шалом “ по въпроса на ориста на евреите под българско ръководство в годините на Холокоста в Европа ясно декларира, че „ Българските евреи са избавени от депортация в нацистките лагери на гибелта. Спасението е резултат на дейностите на по-голямата част от българския народ, Българската православна черква и българската нефашистка общност . За този акт на съпричастност и увереност, българските евреи ще бъдат постоянно признателни. “
Противопоставяме се (на) тревожните опити за пренаписване или изкривяване на историята с поддръжка на публични български институции ".
Ясно е кой е " монархът, подписал Закона за отбрана на нацията още преди България да се причисли към Тристранния пакт " - цар Борис III. Но позицията не хвърля светлина върху въпроса коя е българската институция, разрешила си да разпространява " погрешни теории ", които " изопачават " историята за ориста на евреите. Но следва реакция от РУО - София-град и тя е бързо оттегляне от настояването на Джераси - човек, работил за връщането на сина на цар Борис III Симеон Сакскобургготски в България, министър-председател на България в интервала 2001-2005 година и водач на партия " Национално придвижване Симеон Втори " (НДСВ), която неотдавна прави действия за завръщане в българската политика и ще разгласи публично " рестарта " си в събота.
След реакцията на " Шалом " в ново писмо до шефовете доктор Кастрева написа:
" Уважаема/уважаеми госпожо/господин шеф,
Във връзка с изпратено към Вас писмо с изх.№РУО1-685/11.01.2023 година от Международна фондация България и зародили нови условия следва институция Ви, учителите и учениците да не се ангажират с попълването и изпращането на приложената анкета ".
Запознати с описаната предистория, на 13 януари отправихме следните въпроси към госпожа Кастрева:
1. Защо препратихте до шефовете писмото от Международна фондация " България " без никакво несъгласие по отношение на достоверността на написаното в него?
2. С оглед историческото Ви обучение и позицията Ви на шеф на РУО - София-град, бихте ли разяснили какви са " изключителните старания " на цар Борис III " в тенденция предпазването и спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на гибелта "?
3. Говорейки за " българските евреи ", т.е. всички български евреи, бихте ли разяснили каква е ориста на 11 343 евреи от присъединените територии към Царство България - Македония и Северна Гърция? Според всички известни исторически извори те са депортирани от българските управляващи - в лицето на държавното управление на Богдан Филов и със знанието на цар Борис III, към нацистките лагери на гибелта Треблинка и Аушвиц, откъдето не се завръщат. (В Македония, прочее, съумяват да се завърнат 8 (осем) оживели.) Ако на Вас са Ви известни спомагателни исторически сведения по този въпрос, бихте ли ги споделили?
4. Не смятате ли, че с писмото си до шефовете и инструкцията за попълване на анкета в писмото на господин Джераси от учители и възпитаници въвличате и едните, и другите в опит за неприемлива замяна на историческата истина и в политическия въпрос за ролята на цар Борис III? Подмяна, прокарвана от години от избрани политически среди в България?
От отговора на госпожа Кастрева проличава още веднъж желанието ѝ да се отдръпне деликатно от какъвто и да било спор или скандал:
" Темата за Втората международна война и Холокоста е застъпена в образователните стратегии по история и цивилизации, които се утвърждават от министъра на образованието и науката. По своята същина образователната стратегия е тясно експертен документ, който отразява упованията за нужните умения, които да имат учениците на друга възраст. Тя се основава от експерти – специалисти, учители, методици, психолози, и служи на експерти – учители, инспектори, създатели на учебници.
Независимо какви са основанията за полемики в изследователските среди по тематиката за Холокоста и ориста на евреите в България, образователното наличие е построено върху изцяло ясни за науката обстоятелства. То е обвързвано със ориста на евреите в България, обгръща обстоятелства и тематики от всеобхватната конюнктура през съответния интервал. Дават се уточнения по отношение на смисъла на термините „ Холокост “ и „ антисемитизъм “, като упованията са учениците да се срещнат с тази тема по справедлив и повсеместен метод. Предоставя се както информация за репресивното законодателство и актове на властта, довели до нещастието на депортацията на евреи от окупираните територии в Беломорска Тракия и Вардарска Македония, за опитите за депортация на евреи от разнообразни елементи на старите лимити на Царство България, по този начин и по отношение на актовете на отбрана от страна на разнообразни персони, организации и Светия Синод на Българската православна черква.
Всяка година по тематиката се провеждат и организират редица начинания и състезания, посредством които по-задълбочено и съпричастно да се усвоява освен знанието за историческите процесите, само че и да се съхранява паметта за тези трагични страници от историята на 20 век.
Вашите въпроси, свързани с претекстовете и задачите на самодейността на господин Яков Джераси и цитираната фондация следва да отправите персонално към него.
Препращането на писмото е предизвикано от дългогодишната ангажираност на господин Джераси с тематиката за Холокоста, в това число с осъществяване на редица срещи в България с проф. Михаел Бар-Зоар, създател на книгата за спасяването на българските евреи - „ Извън хватката на Хитлер “.
Г-н Джераси адресира своята анкета към лица, осведомени с историческия опит за спасяването на българските евреи през Втората международна война, като запитването му е насочено към възпитаници и младежи, спечелили в програмата за есета на тематика „ Спасяването на българските евреи “ и към учители, взели присъединяване в семинар на тази тематика.
В свои поредни писма РУО – София-град прецизира, че няма отношение и ангажимент към самодейността и следва тя да се одобри единствено за сведение, като на институциите, учителите и учениците по никакъв метод не е вменявано обвързване за попълването и изпращането на приложената анкета.
По тематиката за наследството и паметта за Холокоста в актуалната година, когато се навършват 80 години от тези събития, предвиждаме своя лична стратегия и начинания, за които ще осведомяваме навреме.
РУО – София-град не е страна в исторически разногласия. За тях има задоволително изявления на наши и непознати откриватели.
С нашата активност ние се стремим да построяваме мостове на партньорство и приемливост, уважавайки автономията на просветителните институции и възпитавайки знаещи, дейни и виновни персони ", написа Ваня Кастрева.
Няколко дни по-късно опит за същото подстрекателство - че българските управляващи от 40-те години на предишния век имат заслуги за спасяването на евреите пристигна и от министър. На 19 януари служебният министър на външните работи Николай Милков е представен да споделя това в обява на Министерството на културата във Facebook във връзка съвещание на Инициативния комитет за отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи.
" На съвещание в Министерството на културата членовете на Инициативния комитет за отбелязването на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората международна война одобриха решение, с което утвърдиха Национална стратегия на честванията на бележитата годишнина в България и зад граница.
...
Заседанието през днешния ден бе водено от министъра на външните работи Николай Милков в качеството му на зам.-председател на Националния Инициативния комитет, който е под патронажа на президента на Република България Румен Радев. „ Убеден съм, че всички дружно ще работим за идеята да покажем значимата роля на българската страна, институциите ѝ , Българската православна черква и българския народ за този невиждан в Европа акт... ", е представен да споделя служебният министър Милков.
Тук има две погрешни неща: първо спасяването е плод на напъните на църквата, обособени политици и обществото, а не на институциите, които оставят редица документални доказателства за напъните си да депортират евреите от старите предели; второ, не е правилно, че спасяването на българските евреи е " невиждан в Европа акт ". Напротив. Има една страна в Европа, която никога не възприема антиеврейското законодателство, особено за това време, нито принуждава евреите да носят отличителни знаци (България ги кара да носят жълти Давидови звезди, в случай че са навършили 8-годишна възраст), не ги подлага на репресии и когато германците издават заповед за депортацията им, за 24 часа съумява да ги укрие.
Тази страна се назовава се Дания. Спасението на датските евреи е несъмнено като " само и неповторимо " в документите на " Яд Вашем ". Историята споделя и Леа Коен в изследователския си труд " Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944) " (изд. " Ентусиаст ", 2022 г.). Когато датската опозиция схваща, че германците се готвят да депортират техните 7800 евреи, се активизира цялото население, в това число интелектуалци, свещеници, риболовци, служители на реда, лекари. Прехвърлят ги с лодки в прилежаща Швеция. Спасени са 7100 датски евреи, които след края на Втората международна война се връщат в родната си Дания. Германците съумяват да заловят 700 евреи - най-вече възрастни и заболели, които не са съумели да изоставен или да бъдат изведени от лечебните заведения.
Дания е един от образците, само че тя и България не са единствените европейски страни, в които са избавени евреи. Съвсем не.
Реакция
По мотив писмата от РУО - София-град и изявлението на Милков, OFFNews потърси ръководителя на Организацията на евреите в България " Шалом " и вицепрезидент на Световния еврейски конгрес проф. доктор Александър Оскар за позиция. " Преосмисляме присъединяване си в Инициативния комитет ", съобщи проф. Оскар от името на " Шалом " и изясни за какво: формулировката за честванията изключва изразяването на респект към паметта за евреите от присъединените територии, които не са били избавени, а изпратени от българските управляващи в лагерите на гибелта.
Днес от " Шалом " изпратиха и публична позиция до Милков:
" Шалом " има публична позиция от 2021 година за тези събития, уточни още проф. Оскар и ни я даде.
Позицията на ОЕБ " Шалом "
Позицията за ориста на евреите под българско ръководство в годините на Втората международна война на " Шалом " е призната от управителния орган на организацията - Консистория, на 23 декември 2021 година В нея се споделя:
" Нашето мнение е следното:
1. В годините на Втората международна война българските евреи са подложени на преследвания и премеждия в следствие от признатия при започване на 1941 година Закон за отбрана на нацията и последвалото антиеврейско законодателство.
Близо 30 хиляди евреи от град София и други градове са изселени да живеят надалеч от домовете си; 13 000 мъже са интернирани да работят наложително тежък физически труд в трудови групи.
2. Българските евреи са избавени от депортация в нацистките лагери на гибелта. Спасението е резултат на дейностите на по-голямата част от българския народ, Българската православна черква и българската нефашистка общност. За този акт на българските евреи ще бъдат постоянно признателни.
3. Депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот по време на Втората международна война е исторически факт, който не може да бъде непризнат. Ние, българските евреи, скърбим за почтените жертви, почитаме и ще почитаме паметта им.
Вина за депортирането на евреите от тези територии имат немските управляващи, дружно с българското пронацистко държавно управление.
4. Историческите обстоятелства за ориста на евреите по време на Втората международна война в царство България и в земите под ръководството на българското про-нацистко държавно управление не могат да са мотив за анти-българска агитация през днешния ден и в бъдеще. Народите в нова, обединена Европа са осмислили уроците от времето на Втората международна война и градят връзките си на база на взаимно съгласие, почитание и с взор в бъдещето, без да приписват отговорност на днешните генерации ".
Позицията приключва със следния апел: " Призоваваме българското държавно управление по време и място, както то реши, да поеме моралната отговорност за дейностите на про-нацисткото държавно управление по отношение на евреите през интервала 1941–1944 г . ".
Нито едно българско държавно управление не е направило това през миналите десетилетия.
Позиции показват трима български президенти: Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, въпреки по време на изявленията си първите двама да са някогашни държавни глави на България. И тримата признават отговорността на управляващите в България за изпращането в лагерите на гибелта на евреите от Беломорска Тракия и Македония през март 1943 година
Проф. Оскар цитира четирите точки от позицията си и във встъплението, което написа за книгата на Коен (депутат от Съюз на демократичните сили в Седмото Велико Народно заседание, дипломат в Белгия, Люксембург и Европейски Съюз (1991 – 1993), Белгия, Люксембург, НАТО и Западноевропейски съюз (1993 – 1996), Швейцария и Лихтенщайн (1997 – 2001) и което също ни даде:
" Историята за ориста на евреите под българско ръководство в годините на Втората международна война е тематика, която вълнува както евреите, по този начин и неевреите в България и по света. За страдание в България през последните години, под натиска на националпопулизма, тази тематика е обект на съществени опити за деформиране на историческата истина посредством основаване на разнообразни легенди и митове. Свидетели сме на непрестанни опити за омаловажаване ролята на българския народ и Българската православна черква за сметка на фиктивен в реалност „ народен проект “ за избавление на евреите от българските управляващи тогава, както и тотално игнориране на въпроса за съпричастността на българската страна с закононарушенията на нацисткия режим.
Книгата на Леа Коен „ Спасение, гонения и холокост в царска България (1940–1944) “ е първата сходна творба, която ясно наблюдава целия интервал, предшестващ приемането на антиеврейското законодателство в България, рестриктивните мерки и преследванията на евреите в следствие от неговото приемане, като обръща особено внимание на трагичната орис на еврейското население от новоприсъединените територии на Северна Гърция и Вардарска Македония, депортирани в лагерите на гибелта от немските управляващи с дейното подпомагане на българското държавно управление. Цитираните източници включват: Държавна организация „ Архиви “; Институтът „ Яд Вашем “ в Ерусалим, Израел; Мемориалният музей на холокоста във Вашингтон, САЩ; протоколите на БПЦ под редакцията на Албена Танева и Иванка Гезенко.
Впечатляващ е и предговорът към книгата от Н. Пр. Стюарт Ейзенстат, специфичен консултант на последните 6 американски президенти по въпросите на холокоста, завършващ по извънредно завладяващ метод: „ Държавите са по-силни, когато могат да се изправят пред сложни елементи от своята история. Нито една страна не е имала непорочно държание по време на Втората международна война “.
Книгата е извънредно скъпа, тъй като показва справедливи обстоятелства и документи (снимки и факсимилета), цитирайки близо 200 исторически източника. Въпреки че книгата отразява и персоналното мнение на създателя, в нея няма страсти или свободни тълкования, присъщи за написаното от доста от актуалните „ специалисти “ по тематиката в България. Защото историята не е нито единствено бяла („ розова “), нито единствено черна. Историята за ориста на българските евреи, сходно на тази във всички останали страни в Европа, е комбиниране от подвиг и човещина, от една страна, и горест и страдалчество – от друга.
Леа Коен съумява доста уравновесено да показа както позитивната история на спасението, по този начин и тъжната страна на страданията, преследванията и трагичната орис на евреите от Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот. Неслучайно книгата стартира и приключва с историята за спасението, детайлно описвайки ролята на Българската православна черква, отделяйки особено внимание на митрополитите Стефан и Кирил; политици и общественици, наблягайки заслугите на Димитър Пешев; съсловни организации и стотици елементарни хора, съпричастни със страданието на своите братя и сестри от еврейски генезис. И в случай че избавление на евреи е имало в съвсем всички страни в Европа, то методът, по който се е случило това в България, е впечатляващ. Защото да вземем за пример, в случай че в Европа обособени духовници са спасявали евреи, то в България цялото висше духовенство се застъпва за евреите. Спасението на близо 50 хиляди български евреи от така наречен остарели лимити е неповторимо единствено по себе си и е образец за силата на гражданското общество и ролята на духовните водачи в сходни сложни времена.
Но наред с хубавата история, мотив за национална горделивост, има и още една, обвързвана с приемането и използването на антиеврейското законодателство от края на 1940 година и началото на 1941 година, включващо и основаването на особено Комисарство по еврейските въпроси, което е основа за гоненията и страданията на над 60 хиляди евреи по българско ръководство тогава. Българската страна води поредна и в сходство с нацистка Германия политика против своите евреи, като доста от приложените документи демонстрират и персоналната злост на водачите на страната към еврейското население. Специално място е отделено на ориста на евреите от новоприсъединените територии на Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот, на които им е отказано българско гражданство и по този начин те са депортирани към лагерите на гибелта ".
Ролята на цар Борис III и държавното управление на Богдан Филов
Напомняйки, че сред 1940 и 1944 година България не е окупирана, а суверенна страна, ръководена властническо от цар Борис III, който разполага с квалифицирано болшинство в Народното събрание и назначава самичък министрите ( " Спасение, гонения и холокост в царска България (1940-1944) ", с. 50-51), Леа Коен излага хронологията в елементи, подкрепени с голям брой факсимилета от документи. Част от тях са оповестени за първи път.
Цар Борис III е един от първите, отдадени в проекта по еврейския въпрос персонално от Хитлер, с който се схващат чудесно, при скрито посещение на монарха в замъка Клесхайм през 1939 година На идната 1940 година в България стартира да се прокарва антисемитско законодателство, което става основа за по-нататъшните гонения против евреите, което включва изземване на имуществото им, запориране на сметките им, табелки по входовете " неразрешено за евреи " и обвързване за всички, навършили 8 година, да носят отличителни жълти Давидови звезди, разселването им отвън огромните градове, изпълнени смъртни присъди за " далавера ".
Първият антисемитски Закон за отбрана на нацията е импортиран за разискване в Народното събрание на 7 октомври 1940 година от министъра на вътрешните работи Петър Габровски с претекста му: „ Да се резервира националната непорочност на българите от еврейството, което като част от интернационалното еврейство е непознато на българския дух “. Той е признат от Народното събрание на 24 декември 1940 година с огромно болшинство (с изключение на 25 опозиционни депутати от общо 160), когато България към момента не се е включила към Оста и " на практика върху нея не е оказван никакъв напън ", отбелязва Коен. Цар Борис III го подписва на 21 януари 1941 г. " в цялостно единодушие с парламентарното си болшинство и с назначеното от него държавно управление на Богдан Филов, вносител на закона ". Законът е обнародван на 23 януари 1941 година и " незабавното му използване стартира съвсем на идващия ден след публикуването ".
Започват еврейските гонения. ЗЗН лишава на евреите всички цивилен, обществени и човешки права и ги лишава от правото да ги потърсят другаде, написа Коен.
Тази " първа фаза на антиеврейските ограничения " довежда до " тоталното изхвърляне от обществения живот, младежите са изключени от гимназиите и от университетите без право да продължат образованието си, всички евреи в държавни и обществени институции са уволнени, след което следват цивилен репресии, в това число възбрана за евреите да посещават кина, театри, публични места, даже увеселителни паркове и градини. Въвежда се полицейски час, както и възбрана за евреи да пазарят хранителни и други артикули в избрани часове и в избрани магазини " (стр. 63 от книгата ѝ).
Според свидетелството на Габровски от 1945 година пред Народния съд натискът за незабавното приемане на закона идвал от министър-председателя Филов. Габровски твърди, че се е опитал да отсрочи приемането на закона, като уведомил за претекстовете си цар Борис III, който не оказал никаква поддръжка на неговите старания. (стр. 52).
През 1942 година стартира втората фаза на гоненията. Цар Борис III внася в Народното събрание предложение за изключителни ограничения по Закона срещу спекулата с недвижими парцели. Предложението му е признато от царското болшинство.
" През октомври 1942 година царят и държавното управление са посъветвани от Берлин да приготвят неантисемитски настроеното българско население посредством съответната агитация - споделя Коен. - На 13 февруари 1942 година е обнародван Закон срещу спекулата с недвижими парцели, който на практика лишава евреите от такива. Царят от своя страна в тронното си слово пред Народното събрание през октомври 1942 година предлага да бъдат въведени ограничения, които да засилят дейностите на Закона против спекулата от февруари 1942 година и на Закона за обезпечаване на снабдяването и регулация на цените от 1940 година, които безспорно ще бъдат ориентирани против евреите. Въпреки възраженията на Димитър Пешев и опитите му да спре ограниченията с аргумента, че гласуваните закони са задоволителни, царското предложение е признато и влиза в деяние незабавно. Съгласно „ новите ограничения “ първите арести са осъществени още при започване на 1942 година, а в края на декември са издадени и първите смъртни присъди за далавера на евреи. " (с. 157-158)
От еврейското население последователно е отнето цялото му имущество, иззето от основаното на 26 август 1942 година, с цел да извършва антиеврейските закони, Комисарство по еврейските въпроси. Оглавява го Александър Белев. Имуществото им е разпродадено и " даже харизано на доближени на висшия ешелон на властта и на Двореца (сред грабителите на еврейско имущество попадат познати имена на министри от близката история, там е даже началникът на царската канцелария на цар Борис III Павел Груев, който се снабдява с иззет еврейски апартамент) " (с. 63 и 73).
От началото на ноември 1942 година до август 1943 година са създадени стотици каузи против евреи по " измислени обвинявания ". Отнети са благосъстоятелност и пари, произнесени са и са изпълнени смъртни присъди за далавера. Смъртта си намират и видните парфюмерийни индустриалци Леон Арие (56 г.) и племенникът му Рафаел (36 г.), които са обесени в Софийския затвор без наличието на юристи и без околните им да са известени. Молбите за помилването им към Двореца остават без отговор от царя.
За българските представители на семейството Арие, който у нас ръководят фамозната фабрика " Жермандре " - най-голямата на Балканите за произвеждане на първокласна козметика и розово масло - Коен написа под надпис " Икономическият холокост ":
" На 16 август 1943 година в 6 сутринта в двора на Софийския затвор са обесени двама видни български парфюмерийни индустриалци, Рафаел и Леон Арие. Арие съставляват част от големия клан на семейство Арие, състоящо се от 5 братя и 5 сестри, пръснати в България, Франция и Румъния, всички със стабилен и процъфтяващ бизнес. Заради него, поради космополитния темперамент на живот, поради благотворителната активност, неотменна част от съществуването им, братя Арие си печелят прозвището " Ротшилд на Балканите ". (с. 160-161)
През цялото време за евреите се застъпва Българската православна черква, която се афишира срещу приемането на Закона за отбрана на нацията и последвалите други закони и гонения против евреите. Духовниците вършат всичко допустимо да ги избавят от репресиите, в това число посредством покръстване, в това число посредством бракове, в това число посредством обществени речи и посредством безапелационния си отвод да вземат участие в дейностите на властта, в това число посредством лобиране пред Двореца. След дълго отсрочване на поисканата визита на 15 април 1943 година царят се среща с митрополитите в двореца " Врана ". Те упорстват пред него за преустановяване на гоненията, желаят и благосклонност за двамата Арие, без да знаят, че смъртната им присъда ще бъде изпълнена още на идващия ден.
В протокол №6 от 22.06.1943 г. на цялостния състав на Светия синод на Българската православна черква за срещата, представен в книгата на Коен, е записан откъс от казаното от цар Борис III. То е измежду дребното документални следи за това какво е мислил царя по " еврейския въпрос ":
" Ще се спра на първо място да кажа „ няколко думи по първия в това писмо – за евреите.
И стартира Негово Величество с тия „ няколко думи “, които продължиха повече от половин час. Царят акцентира в речта си спекулативния дух на еврейството и огромните пакости, които този умозрителен дух прави на човечеството въобще.
Този дух – сподели той – всъде е създавал ненавист измежду хората, безбожничество, морално разлагане и родоизмяна измежду народите. Тоя дух на далавера и отричане е създавал и основава измежду обществата и народите неодобрение, разногласия, спорове, война и злополуки. На тоя умозрителен дух в огромна степен се дължи и сегашният международен прелом . Европейските нации са се уверили към този момент, че еврейската нечиста сделка е съдбовна пречка за свободното тяхно духовно, културно и национално-стопанско развиване. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от въздействието и употребата на еврейството, толкоз по-скоро и по-здраво ще се ускорява и укрепва тяхното национално възприятие и тяхното родолюбие . А това може да се реализира, когато по законодателен ред се изземат от неговите ръце (на еврейството) разните икономически, финансови, търговски и фабрични предприятия. Вижте, в Европа са основани към този момент и се основават законоположения в тоя смисъл. Създаде се такава и у нас – Закона за отбрана на нацията... Трябва да се подчертае, че вземайки ограничения против злото, което еврейството посредством агитация и далавера основава измежду нашия народ, Върховната държавна власт прави старания страдащите в България да бъдат по-малко... " (стр. 54)
Депортацията
Третата фаза на гоненията е самата депортация.
„ Противно на вярването, че германците са упорствали за „ пречистване от евреи “ на България, настояванията са били по-скоро в противоположната посока: държавното управление на Богдан Филов е почнало през август 1942 година по своя самодейност преписка с Фон Рибентроп (Йоахим декор Рибентроп, външен министър на Третия райх и консултант на Адолф Хитлер по външната политика) за проект за „ пречистване “ (Judenrein), като е заплатило съответната цена за тази акция (100 райхсмарки на депортиран евреин, транспортиране с БДЖ, транспортно образуване на интервенцията от Министерството на вътрешните работи, Комисарството по еврейските въпроси, БДЖ и Царското туристическо сдружение „ Балкан “. Тези средства са били добити от ликвидация на имуществото на евреите, които сами са заплатили по този метод за своето заличаване ", написа Коен (стр. 31).
Германците са претендирали от своите съдружници да заплащат депортацията на личните си евреи и това изяснява горния текст. Във вербална нота от 22 октомври 1942 година от немската легация до София до Министерството на външните работи и на изповеданията се дискутира цената на депортацията. Искат се 15 милиона райхсмарки, равни на 450 милиона български лв.. За такава сума се е желало решение на Народното събрание и да се вземе единодушието на Двореца, т.е. на цар Борис III.
" Преговорите на българското държавно управление демонстрират за прощален път неговата и на Двореца цялостна информираност по отношение на направен от самите тях и към този момент наведен в деяние проект за унищожаване на всички български евреи (от остарели и нови територии и даже тези, които сега са отвън България) ", написа по този мотив Коен.
Богдан Филов дава отговор на немската легация с Вербална нота, в която написа, че българското държавно управление по принцип е според да заплати " българското държавно управление по принцип е според да заплати една обща сума за изселените евреи, само че намира, че желаната такса от 250 райхсмарки на разположение е прекомерно висока ". В края на краищата държавното управление на Филов реализира сензитивно понижение на цената: заличаването на един български евреин ще коства единствено 100 райхсмарки, което ще спести на хазната 270 милиона лв., добити от заграбеното от еврейското население имущество. (стр. 78)
От преписка и документи, непокътнати в българските архиви, сред Фи
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ