Статии за 3 март и Левски в уикипедия се заключват
Спасимир Пилев е админ в българската уикипедия, пишат 24часа.
Всеки може да я дописва и редактира, само че 26 администратори я чистят
Регистрираните са 230 601
869 души са били дейни в българската версия на свободната интернет енциклопедия - уикипедия, през последния месец. Те са създали най-малко една смяна в някоя от публикациите в българското издание. Общо в уеб страницата, който работи у нас от 15 години, са регистрирани 230 601 души.
В онлайн енциклопедията може да написа безусловно всеки, даже да не е регистриран. Това обаче не важи за всички публикации в нея. Например в българското издание няма проблем човек, който е без профил в уеб страницата, да влезе в публикацията за британския в. “Дейли мейл ” и да нанесе промени в нея. Но би трябвало да уточни източниците, от които е почерпил информацията си. Това е наложително изискване на уеб страницата. Смята се, че е по-добре материал да не бъде обогатяван с непроверени данни, в сравнение с да се добави нещо ново, за което няма източник.
Ако обаче нерегистриран консуматор опита да редактира англоезичната версия на публикацията, то той няма да успее. Материалът е с равнище на защита семи - половин. Това значи, че единствено консуматори, които са се записали преди най-малко 4 дни и са създали най-малко 10 промени, могат да редактират публикацията. Има доста аргументи един текст да получи сходен тип отбрана, най-често поради така наречен вандализъм. Според уеб страницата това е “всяко прибавяне, заличаване или променяне на наличие от уикипедия, осъществено съзнателно за утежняване качеството на енциклопедията ”.
Обикновено то е обвързвано с махане на текстове, прибавяне на псувни, персонални отзиви и други зловредни намеси в текста.
Има обаче и по-тънки способи да се нарушат разпоредбите на уеб страницата. Един от тях е с лека смяна на дати за обещано събитие, а различен - с недостоверни източници. Двете могат и да се съчетаят.
Статията за Наско Сираков е без посочени източници.
Например, допустимо е консуматор да влезе в страницата за някой министър. Ако индивидът е подал оставка след публичен напън, то тази информация може да бъде прикрита с смяна на датата, в която политикът се е отдръпнал. Така ще наподобява, че оставката е дадена, преди да е поискана.
Особено забавна е тематиката за надеждността на източниците. Най-заплетен е въпросът с английския в. “Дейли мейл ”. През февруари м.г. е взето невижданото решение от редактори в англоезичната версия на уеб страницата, която е и най-развитата, да се заобикаля цитиране на вестника и уеб страницата му.
Причината - имали известност на “лоша инспекция на обстоятелствата, издание на сензации и даже измислици ”. Така в британската версия на уеб страницата по-опитните редактори наблюдават за отправки от изданието, отстраняват информацията или търсят по-надеждни източници, с които да я заменят. Правилото важи единствено за британската уикипедия.
А по какъв начин стоят нещата в българската - има разнообразни групи консуматори. Една от тях са на така наречен автопатрульори. Техните редакции се считат за надеждни и няма потребност да бъдат проверявани.
“Отнема известно време да се види какви промени прави регистриран консуматор. Ако са надеждни, получава статут автопатрульор ”, изяснява Спасимир Пилев, един от 26-те админи в българската уикипедия. След това човек може да стане патрульор. Може да следи какви редакции са правени - в случай че не са качествени или са вандализъм, може да върне измененията до последните, които са надеждни.
Има 2 метода за извличане на подобен статут. Единият е по лично предпочитание, а другият - след предложение. Следва гласоподаване, при което най-малко 3-ма патрульори да поддържат претендента. Добиването на ранга обаче не значи, че той не може да бъде лишен.
“Ако патрульорът почне да привнася некачествено наличие - да вземем за пример от 10 редакции 9 да са положителни, само че една да е реклама или вандализъм, може отново с предложение на някой патрульор да му се отнеме рангът ”, споделя Пилев. За постигане до админ още веднъж се употребява системата на вота. Гласуването продължава 2 седмици и претендентът би трябвало да е подсилен от 2/3 от участниците.
Право на избор има всеки консуматор, който е направил най-малко 400 редакции и е регистриран в уеб страницата от най-малко 75 дни.
Надеждността на източниците е деликатна тематика и в българската уикипедия. За положителни се считат енциклопедиите или научни публикации. “Книги също се цитират, само че не от вида “аз си обявявам моя измислица и самичък я изтъквам ”, споделя Пилев.
Сложно е ситуацията с цитирането от уеб сайтове. “Там би трябвало да се внимава ”, изяснява админът. Дава образец с живи хора и настоящи събития, при които информацията непрестанно се трансформира.
Грешки стават да вземем за пример, когато някой е умрял неотдавна, само че точната причина за гибелта не е ясна.
“Най-добре е да не се работи небрежно, а да се събере по-пълна информация за събитията ”, показва Пилев.
Ако публикацията е без нито един източник, се слага специфична кутийка. Така при отварянето на материала за Наско Сираков най-отгоре се чете следното предизвестие: “За информацията в тази публикация или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или напълно погрешна. Имайте поради, че това може да стане причина за изтриването на цялата публикация или раздел. ” Има и огромна алена удивителна, която да притегли вниманието.
В британската уикипедия има обособена публикация за покушението против 40-ия американски президент Роналд Рейгън. На български е разказано неприятно и с 3 фрази. СНИМКИ: АРХИВ
“Целта е да се подсети на читателите, че не могат да се доверяват на 100% на тази страница, тъй като няма източници. Ако желаят, хората могат да я подплътят със свои ”, споделя Пилев. Добавя, че не е нужно да си регистриран, с цел да окажеш помощ.
Когато консуматор превежда публикация от британски на български, може елементарно да придвижи източниците, в случай че преводът е прецизен. Често в българската версия има неточности, направени от хора, които не владеят езика и вършат промени на парче.
Един от образците е публикацията за 40-ия американски президент Роналд Рейгън. В пасажа “Опитът за нападение ” с 2 фрази е разказан несполучливият атентат против него от 30 март 1981 година После написа: “Надявам се, че сте републиканци ”, споделя той на хирурзите, въпреки, че те не са, само че лекар Джиорандо му споделя: “Днес всички сме републиканци, господин президент. ” ( Оригиналният правопис е непокътнат - б.р.)
Случката е вярна, описанието е неприятно, името е сбъркано и липсват източници.
В реалност водещият екипа доктор Джоузеф Джордано, който е оперирал президента, е дарил пари за акцията на съперника на Рейгън - Джими Картър, който е демократ. Всичко това е разказано в детайли и с голям брой източници в обособена публикация, само че в британската уикипедия.
Българската версия не е редактирана напълно, тъй като е към края на наличието на публикацията. “Вината да остава непроверена или неприятно преведена информация е на този, който я е забелязал и не я е оправил. Това се получава в нашата версия, тъй като на британски текстът се следи от доста хора по целия свят ”, изяснява Пилев. Според него на български рядко се заключват публикации. За да се стигне до такава степен, би трябвало да са вандализирани прекомерно постоянно.
“Обикновено около 3 март се пази страницата за България или към 19 февруари - за Васил Левски, тъй като стартира едно препускане на всякакви хора, които влизат и злонамерено трансформират някаква информация. Тогава това са най-посещаваните публикации. Затова се постанова да се защитят ”, изяснява Пилев. Това става посредством разнообразни степени на заключване.
Има и публикации, в които вандализмът може да остане прикрит по-дълго, в случай че е поместен по-надолу в публикация, която не е известна.
Пилев и сътрудниците му, които оказват помощ за развиването на българската уикипедия, се назовават между тях уикипедианци. Правят си срещи. Общността не е затворена като Ротари клуб и на тях може да отиде всеки. Още детайлности тук.
Всеки може да я дописва и редактира, само че 26 администратори я чистят
Регистрираните са 230 601
869 души са били дейни в българската версия на свободната интернет енциклопедия - уикипедия, през последния месец. Те са създали най-малко една смяна в някоя от публикациите в българското издание. Общо в уеб страницата, който работи у нас от 15 години, са регистрирани 230 601 души.
В онлайн енциклопедията може да написа безусловно всеки, даже да не е регистриран. Това обаче не важи за всички публикации в нея. Например в българското издание няма проблем човек, който е без профил в уеб страницата, да влезе в публикацията за британския в. “Дейли мейл ” и да нанесе промени в нея. Но би трябвало да уточни източниците, от които е почерпил информацията си. Това е наложително изискване на уеб страницата. Смята се, че е по-добре материал да не бъде обогатяван с непроверени данни, в сравнение с да се добави нещо ново, за което няма източник.
Ако обаче нерегистриран консуматор опита да редактира англоезичната версия на публикацията, то той няма да успее. Материалът е с равнище на защита семи - половин. Това значи, че единствено консуматори, които са се записали преди най-малко 4 дни и са създали най-малко 10 промени, могат да редактират публикацията. Има доста аргументи един текст да получи сходен тип отбрана, най-често поради така наречен вандализъм. Според уеб страницата това е “всяко прибавяне, заличаване или променяне на наличие от уикипедия, осъществено съзнателно за утежняване качеството на енциклопедията ”.
Обикновено то е обвързвано с махане на текстове, прибавяне на псувни, персонални отзиви и други зловредни намеси в текста.
Има обаче и по-тънки способи да се нарушат разпоредбите на уеб страницата. Един от тях е с лека смяна на дати за обещано събитие, а различен - с недостоверни източници. Двете могат и да се съчетаят.
Статията за Наско Сираков е без посочени източници.
Например, допустимо е консуматор да влезе в страницата за някой министър. Ако индивидът е подал оставка след публичен напън, то тази информация може да бъде прикрита с смяна на датата, в която политикът се е отдръпнал. Така ще наподобява, че оставката е дадена, преди да е поискана.
Особено забавна е тематиката за надеждността на източниците. Най-заплетен е въпросът с английския в. “Дейли мейл ”. През февруари м.г. е взето невижданото решение от редактори в англоезичната версия на уеб страницата, която е и най-развитата, да се заобикаля цитиране на вестника и уеб страницата му.
Причината - имали известност на “лоша инспекция на обстоятелствата, издание на сензации и даже измислици ”. Така в британската версия на уеб страницата по-опитните редактори наблюдават за отправки от изданието, отстраняват информацията или търсят по-надеждни източници, с които да я заменят. Правилото важи единствено за британската уикипедия.
А по какъв начин стоят нещата в българската - има разнообразни групи консуматори. Една от тях са на така наречен автопатрульори. Техните редакции се считат за надеждни и няма потребност да бъдат проверявани.
“Отнема известно време да се види какви промени прави регистриран консуматор. Ако са надеждни, получава статут автопатрульор ”, изяснява Спасимир Пилев, един от 26-те админи в българската уикипедия. След това човек може да стане патрульор. Може да следи какви редакции са правени - в случай че не са качествени или са вандализъм, може да върне измененията до последните, които са надеждни.
Има 2 метода за извличане на подобен статут. Единият е по лично предпочитание, а другият - след предложение. Следва гласоподаване, при което най-малко 3-ма патрульори да поддържат претендента. Добиването на ранга обаче не значи, че той не може да бъде лишен.
“Ако патрульорът почне да привнася некачествено наличие - да вземем за пример от 10 редакции 9 да са положителни, само че една да е реклама или вандализъм, може отново с предложение на някой патрульор да му се отнеме рангът ”, споделя Пилев. За постигане до админ още веднъж се употребява системата на вота. Гласуването продължава 2 седмици и претендентът би трябвало да е подсилен от 2/3 от участниците.
Право на избор има всеки консуматор, който е направил най-малко 400 редакции и е регистриран в уеб страницата от най-малко 75 дни.
Надеждността на източниците е деликатна тематика и в българската уикипедия. За положителни се считат енциклопедиите или научни публикации. “Книги също се цитират, само че не от вида “аз си обявявам моя измислица и самичък я изтъквам ”, споделя Пилев.
Сложно е ситуацията с цитирането от уеб сайтове. “Там би трябвало да се внимава ”, изяснява админът. Дава образец с живи хора и настоящи събития, при които информацията непрестанно се трансформира.
Грешки стават да вземем за пример, когато някой е умрял неотдавна, само че точната причина за гибелта не е ясна.
“Най-добре е да не се работи небрежно, а да се събере по-пълна информация за събитията ”, показва Пилев.
Ако публикацията е без нито един източник, се слага специфична кутийка. Така при отварянето на материала за Наско Сираков най-отгоре се чете следното предизвестие: “За информацията в тази публикация или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или напълно погрешна. Имайте поради, че това може да стане причина за изтриването на цялата публикация или раздел. ” Има и огромна алена удивителна, която да притегли вниманието.
В британската уикипедия има обособена публикация за покушението против 40-ия американски президент Роналд Рейгън. На български е разказано неприятно и с 3 фрази. СНИМКИ: АРХИВ
“Целта е да се подсети на читателите, че не могат да се доверяват на 100% на тази страница, тъй като няма източници. Ако желаят, хората могат да я подплътят със свои ”, споделя Пилев. Добавя, че не е нужно да си регистриран, с цел да окажеш помощ.
Когато консуматор превежда публикация от британски на български, може елементарно да придвижи източниците, в случай че преводът е прецизен. Често в българската версия има неточности, направени от хора, които не владеят езика и вършат промени на парче.
Един от образците е публикацията за 40-ия американски президент Роналд Рейгън. В пасажа “Опитът за нападение ” с 2 фрази е разказан несполучливият атентат против него от 30 март 1981 година После написа: “Надявам се, че сте републиканци ”, споделя той на хирурзите, въпреки, че те не са, само че лекар Джиорандо му споделя: “Днес всички сме републиканци, господин президент. ” ( Оригиналният правопис е непокътнат - б.р.)
Случката е вярна, описанието е неприятно, името е сбъркано и липсват източници.
В реалност водещият екипа доктор Джоузеф Джордано, който е оперирал президента, е дарил пари за акцията на съперника на Рейгън - Джими Картър, който е демократ. Всичко това е разказано в детайли и с голям брой източници в обособена публикация, само че в британската уикипедия.
Българската версия не е редактирана напълно, тъй като е към края на наличието на публикацията. “Вината да остава непроверена или неприятно преведена информация е на този, който я е забелязал и не я е оправил. Това се получава в нашата версия, тъй като на британски текстът се следи от доста хора по целия свят ”, изяснява Пилев. Според него на български рядко се заключват публикации. За да се стигне до такава степен, би трябвало да са вандализирани прекомерно постоянно.
“Обикновено около 3 март се пази страницата за България или към 19 февруари - за Васил Левски, тъй като стартира едно препускане на всякакви хора, които влизат и злонамерено трансформират някаква информация. Тогава това са най-посещаваните публикации. Затова се постанова да се защитят ”, изяснява Пилев. Това става посредством разнообразни степени на заключване.
Има и публикации, в които вандализмът може да остане прикрит по-дълго, в случай че е поместен по-надолу в публикация, която не е известна.
Пилев и сътрудниците му, които оказват помощ за развиването на българската уикипедия, се назовават между тях уикипедианци. Правят си срещи. Общността не е затворена като Ротари клуб и на тях може да отиде всеки. Още детайлности тук.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ