При нормален бюджет ще можем да предупредим за опасно време не за 20-30 мин., а за секунди
" Спасете ни от Българска академия на науките! " С този апел близо 200 работещи в Националния институт по метеорология и хидрология застанаха под прозорците на Министерския съвет тази заран. След дните, избрани от премиера Борисов за договаряния с управлението на Българската академия на науките, се разбра, че такива не е имало - то не приема предложенията на Национален институт по метеорология и хидрология и упорства да се извърши личното му виждане - Национален институт по метеорология и хидрология да остане в структурата на Академията, с бюджет вписан на обособен ред.
Несъгласни, учени и чиновници през днешния ден още веднъж излязоха на митинг. Към 9 ч. те огласиха централата на Българска академия на науките с освиркване и дюдюкания, а след митинга им там продължиха по " Цар Освободител " към Ларгото. 30-ина минути преди началото на държавното съвещание застанаха под прозорците на внушителната държавна постройка на " Дондуков ".
Протестът продължава пет месеца, а повода - институтът е оставен да мизерства, оказа се, че даже не е несъмнено дали ще има прогноза за времето през септември, тъй като парите му може и да не стигнат за заплащането на сметките за ток и връзки. Размерът на финансирането дефинира Общото заседание на Българска академия на науките и тъкмо тук е спорът със синоптиците. Те са безапелационни, че критериите, по които това се прави, са несправедливи към тях.
Към 10:30 ч. трима представители на Национален институт по метеорология и хидрология бяха поканени в постройката на Министерския съвет за диалози. Предстои да разберем какво са договорили страните.
По време на митинга разговаряхме с шефа по оперативната активност в Национален институт по метеорология и хидрология господин Валери Николов. Ето какво показа той:
Защо Българска академия на науките хем не ви дават пари, хем желаят да ви държат в структурата си, господин Николов?
Аз имам едно пояснение – евентуално ще прозвучи доста неприятно за управлението на Българска академия на науките, само че нашия институт, по този начин да се каже, е една ракета притежател на Българска академия на науките, той носи доходи на Българска академия на науките, които Българска академия на науките разпределя както си желае. По този метод устоя други структури, свои структури, които другояче биха пропаднали. Проблемът е, че това, което Българска академия на науките преразпределя за нас е незадоволително за издръжката и активността на института.
Защо не е положително предлагането за извеждането на бюджета на Национален институт по метеорология и хидрология на обособен ред, само че оставането му в структурата на Българска академия на науките?
Защото, по този начин или другояче, ние оставаме под ръководството на Българска академия на науките, а то сподели в течение на няколко десетки години, че не е способно да разбере проблемите на нашия институт и да ги взема решение вярно. Всъщност, това е един пожар, който тлее от 2000 година насам. Ежегодно припламва при разпределението на бюджета, управлението на института го потушава посредством рационално потребление на средствата, само че това просто не може да продължава по този метод.
Защо от 2000 година?
В интервала към 2006 година – 2010 година, не си припомням тъкмо, само че в течение на няколко години се постановяваше хора, които не са директно ангажирани в оперативната активност да излизат в неплатен отпуск, с цел да има пари за тези, които би трябвало да работят.
Колко месеца в годината?
По един месец на човек. След 2010 година не се е налагало това, успявахме по някакъв метод да изплатим заплатите на всички, само че казусът не е от през вчерашния ден, от тазгодишното систематизиране на бюджета. Проблемът е доста остарял и хората към този момент не могат да понасят това надменно отношение към тяхната работа.
Каква е междинната заплата в Института?
Това също не мога да Ви кажа.
Приблизително?
Тази година заплатите в Института бяха приведени към междинните за категории „ Служещи “ в Българска академия на науките от предходната година.
Какво значи „ служещи “?
Примерно един експерт с висше обучение, който не е академик, би трябвало да получава заплата 575 лв. брутно. Много е ясно, че освен това състояние огромна част от нашите експерти с висше обучение работят точно в оперативната активност, в ръководството ѝ – ръководители на обсерватории, ръководители на браншове във филиалите ни, въобще ръководители от разнообразни равнища, в това число ръководители на филиали, които ръководят по 200-300 индивида. И всички те би трябвало да получават 575 лв. заплата. Абсурдно.
А за управлението на Българска академия на науките какви са заплатите?
Не мога да Ви кажа – нямам достъп до ведомостите им.
Вие работите и нощем. Как се заплаща този труд?
Да, към 200 чиновници работят на денонощен режим. Този нощен труд също би трябвало да се заплаща. Но ето, примерно тазгодишният бюджет въобще не планува средства за заплащане на този нощен труд.
Но неплащането на нощния труд нарушава Кодекса на труда!
Точно по този начин. Същевременно, ние би трябвало да им платим за ободрителни питиета при работа нощем – такива средства също нямаме. Как да ги осигурим тия хора и да ги задържим при нас освен това състояние?
Колко души работят в Национален институт по метеорология и хидрология?
В целия институт има към 700 щата. Част от тях са разпределени на по няколко индивида, тъй като има активност, която не изисква огромна претовареност. Така че общо към 1200 индивида работят в нашия институт.
Има ли младежи, или те се отчайват и си потеглят?
Повечето младежи може да ги видите тук – не са доста, пребройте ги.
Какъв бюджет ви е нужен, с цел да работите обикновено?
Може би два пъти по-голям по отношение на настоящия. Сегашният е към 9 млн., няма и толкоз.
Ако имахте естествен бюджет, какво още бихте могли да осигурявате на обществото?
Най-малкото, бихме могли да възобновим състава. Да притеглим младежи, които да имат нови хрумвания и да имат повече благоприятни условия да извършват дилемите, които са сложени пред института.
А в софтуерно отношение?
Бихме могли да възобновим мрежата за мониторинг. В момента работим с уреди от средата на предишния век.
Те по какъв начин работят?
Слава Богу, общо взето са устойчиви на всевъзможни въздействия. Това са обичайни принадлежности. Но казусът е с доставянето на информацията там, където е належащо, тъй като те би трябвало да се отчетат от човек, да се сформира известие, с което тези данни се предават до местата, където би трябвало да се обработят. Този развой е относително муден, до момента в който една автоматизирана система би могла доста по-бързо да достави информацията и, надлежно, по-своевременно да се създадат съответните предизвестия, прогнози за рискови феномени и по този начин нататък. Разбира се, автоматизираната система за наблюдаване не е допустима във всяко отношение, тъй като има редица процеси и феномени, които се следят от човек и няма инсталация, която да може да ги дефинира, оцени и съобщи по съответния път. Това може да направи единствено човек със своята експертна оценка. Така че, по този начин или другояче, ние хора ще имаме, които да работят в тази мониторингова мрежа, само че най-малко чистите данни – за температура, за мокрота, за количество на превалявания, за мощ, за скорост и посока напразно – биха могли доста по-бързо да бъдат доставени там, където би трябвало, с цел да може да се вземат съответните решения.
Казвате „ доста “. Как се мери това „ доста “ във времето?
Преди това ще Ви кажа още нещо. Наблюдателят, който би трябвало да прави тези измервания, сега ги прави по разпоредбите на Световната метеорологична организация, като прави наблюдения на всеки три часа. Между тези измервания той прави оценка небето, облачността, следи за феномени, рискови феномени и така нататък и тази информация също я записва, записва, предава. Една автоматизирана станция би могла да предава най-малко главните данни с доста по-голяма периодичност, в това число в обстановки, когато е належащо - когато има рискови феномени тази периодичност би могла да се промени и да бъде още по-често, тъй че информацията за времето да е по-достоверна и по-пълна.
Що се отнася до преместването на информацията, сега този развой – от измерването до предаването на информацията – трае към 20-30 минути. При автоматизирано премерване би станало за секунди, в течение на най-много минутка.
Снимки: Мартин Георгиев
Несъгласни, учени и чиновници през днешния ден още веднъж излязоха на митинг. Към 9 ч. те огласиха централата на Българска академия на науките с освиркване и дюдюкания, а след митинга им там продължиха по " Цар Освободител " към Ларгото. 30-ина минути преди началото на държавното съвещание застанаха под прозорците на внушителната държавна постройка на " Дондуков ".
Протестът продължава пет месеца, а повода - институтът е оставен да мизерства, оказа се, че даже не е несъмнено дали ще има прогноза за времето през септември, тъй като парите му може и да не стигнат за заплащането на сметките за ток и връзки. Размерът на финансирането дефинира Общото заседание на Българска академия на науките и тъкмо тук е спорът със синоптиците. Те са безапелационни, че критериите, по които това се прави, са несправедливи към тях.
Към 10:30 ч. трима представители на Национален институт по метеорология и хидрология бяха поканени в постройката на Министерския съвет за диалози. Предстои да разберем какво са договорили страните.
По време на митинга разговаряхме с шефа по оперативната активност в Национален институт по метеорология и хидрология господин Валери Николов. Ето какво показа той:
Защо Българска академия на науките хем не ви дават пари, хем желаят да ви държат в структурата си, господин Николов?
Аз имам едно пояснение – евентуално ще прозвучи доста неприятно за управлението на Българска академия на науките, само че нашия институт, по този начин да се каже, е една ракета притежател на Българска академия на науките, той носи доходи на Българска академия на науките, които Българска академия на науките разпределя както си желае. По този метод устоя други структури, свои структури, които другояче биха пропаднали. Проблемът е, че това, което Българска академия на науките преразпределя за нас е незадоволително за издръжката и активността на института.
Защо не е положително предлагането за извеждането на бюджета на Национален институт по метеорология и хидрология на обособен ред, само че оставането му в структурата на Българска академия на науките?
Защото, по този начин или другояче, ние оставаме под ръководството на Българска академия на науките, а то сподели в течение на няколко десетки години, че не е способно да разбере проблемите на нашия институт и да ги взема решение вярно. Всъщност, това е един пожар, който тлее от 2000 година насам. Ежегодно припламва при разпределението на бюджета, управлението на института го потушава посредством рационално потребление на средствата, само че това просто не може да продължава по този метод.
Защо от 2000 година?
В интервала към 2006 година – 2010 година, не си припомням тъкмо, само че в течение на няколко години се постановяваше хора, които не са директно ангажирани в оперативната активност да излизат в неплатен отпуск, с цел да има пари за тези, които би трябвало да работят.
Колко месеца в годината?
По един месец на човек. След 2010 година не се е налагало това, успявахме по някакъв метод да изплатим заплатите на всички, само че казусът не е от през вчерашния ден, от тазгодишното систематизиране на бюджета. Проблемът е доста остарял и хората към този момент не могат да понасят това надменно отношение към тяхната работа.
Каква е междинната заплата в Института?
Това също не мога да Ви кажа.
Приблизително?
Тази година заплатите в Института бяха приведени към междинните за категории „ Служещи “ в Българска академия на науките от предходната година.
Какво значи „ служещи “?
Примерно един експерт с висше обучение, който не е академик, би трябвало да получава заплата 575 лв. брутно. Много е ясно, че освен това състояние огромна част от нашите експерти с висше обучение работят точно в оперативната активност, в ръководството ѝ – ръководители на обсерватории, ръководители на браншове във филиалите ни, въобще ръководители от разнообразни равнища, в това число ръководители на филиали, които ръководят по 200-300 индивида. И всички те би трябвало да получават 575 лв. заплата. Абсурдно.
А за управлението на Българска академия на науките какви са заплатите?
Не мога да Ви кажа – нямам достъп до ведомостите им.
Вие работите и нощем. Как се заплаща този труд?
Да, към 200 чиновници работят на денонощен режим. Този нощен труд също би трябвало да се заплаща. Но ето, примерно тазгодишният бюджет въобще не планува средства за заплащане на този нощен труд.
Но неплащането на нощния труд нарушава Кодекса на труда!
Точно по този начин. Същевременно, ние би трябвало да им платим за ободрителни питиета при работа нощем – такива средства също нямаме. Как да ги осигурим тия хора и да ги задържим при нас освен това състояние?
Колко души работят в Национален институт по метеорология и хидрология?
В целия институт има към 700 щата. Част от тях са разпределени на по няколко индивида, тъй като има активност, която не изисква огромна претовареност. Така че общо към 1200 индивида работят в нашия институт.
Има ли младежи, или те се отчайват и си потеглят?
Повечето младежи може да ги видите тук – не са доста, пребройте ги.
Какъв бюджет ви е нужен, с цел да работите обикновено?
Може би два пъти по-голям по отношение на настоящия. Сегашният е към 9 млн., няма и толкоз.
Ако имахте естествен бюджет, какво още бихте могли да осигурявате на обществото?
Най-малкото, бихме могли да възобновим състава. Да притеглим младежи, които да имат нови хрумвания и да имат повече благоприятни условия да извършват дилемите, които са сложени пред института.
А в софтуерно отношение?
Бихме могли да възобновим мрежата за мониторинг. В момента работим с уреди от средата на предишния век.
Те по какъв начин работят?
Слава Богу, общо взето са устойчиви на всевъзможни въздействия. Това са обичайни принадлежности. Но казусът е с доставянето на информацията там, където е належащо, тъй като те би трябвало да се отчетат от човек, да се сформира известие, с което тези данни се предават до местата, където би трябвало да се обработят. Този развой е относително муден, до момента в който една автоматизирана система би могла доста по-бързо да достави информацията и, надлежно, по-своевременно да се създадат съответните предизвестия, прогнози за рискови феномени и по този начин нататък. Разбира се, автоматизираната система за наблюдаване не е допустима във всяко отношение, тъй като има редица процеси и феномени, които се следят от човек и няма инсталация, която да може да ги дефинира, оцени и съобщи по съответния път. Това може да направи единствено човек със своята експертна оценка. Така че, по този начин или другояче, ние хора ще имаме, които да работят в тази мониторингова мрежа, само че най-малко чистите данни – за температура, за мокрота, за количество на превалявания, за мощ, за скорост и посока напразно – биха могли доста по-бързо да бъдат доставени там, където би трябвало, с цел да може да се вземат съответните решения.
Казвате „ доста “. Как се мери това „ доста “ във времето?
Преди това ще Ви кажа още нещо. Наблюдателят, който би трябвало да прави тези измервания, сега ги прави по разпоредбите на Световната метеорологична организация, като прави наблюдения на всеки три часа. Между тези измервания той прави оценка небето, облачността, следи за феномени, рискови феномени и така нататък и тази информация също я записва, записва, предава. Една автоматизирана станция би могла да предава най-малко главните данни с доста по-голяма периодичност, в това число в обстановки, когато е належащо - когато има рискови феномени тази периодичност би могла да се промени и да бъде още по-често, тъй че информацията за времето да е по-достоверна и по-пълна.
Що се отнася до преместването на информацията, сега този развой – от измерването до предаването на информацията – трае към 20-30 минути. При автоматизирано премерване би станало за секунди, в течение на най-много минутка.
Снимки: Мартин Георгиев
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ