Кирилова поляна: спасителният хладен оазис в 40-градусовия пек
Спасението от 40-градусовата горещина е на 40 км от Благоевград, на Кирилова поляна, в хладната и сенчеста прегръдка на Рила, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.
Стотици от цялата страна се избавиха от горещините, захлупили като в пещ Югозапада, на Кирилова поляна, ситуирана под непристъпните зъбери на рилските върхове Злия зъб, Иглата, Двуглав и Ловница.
Бившата „ Партизанска поляна “ от дълго време не е такава, среща се на 7.5 км. над Светата Рилска обител на 1465 м. надморска височина. Тя е първоначален пункт за тиха Рила, Рибни езера, Сухото езеро.
Стотици са се разположили под сенките на вековните мури, попадащи в рамките на Природен парк „ Рилски манастир “, някои настанили се върху пейките с маси, а повечето-направо на постелки върху свежата трева.
„ Всяка година със фамилията си идваме тук на това неповторимо място, в града е адска горещина, а тук е доста прелестно “, споделя доктор Димитър Андонов от Благоевград.
Той предложи на посетилите Кирилова поляна да се качат до х. Рибни езера или Сухото езеро.
„ Тук сме през днешния ден тъй като е ветровито, красиво, обичаме това място, тъй като ни е обичано, когато бягаме от жегите “, сподели Красимира Кюпова.
Тя добави, че тук се любува на това прелестно кътче от Рила планина.
Десетки коли са паркирани при започване на пътеката за гроба на Иван Рилски - небесния настойник на България. Малки и огромни потеглят или се връщат по пътеката до черквата и пещерата, в която е живял светецът.
Да достигнеш до Кирилова поляна си е един тип героизъм, тъй като в пека колите прегряват, те пъплят една след друга по наклона към Рилския манастир.
Паркингите на крайпътните заведения от град Рила до Рилския манастир са претъпкани, а край Светата Рилска обител игла да хвърлиш, няма къде да падне. Толкова доста хора са отделили време, да посетят едно от най-духовните места в България, до два километра над него няма къде да спре от паркирани коли.
От Рилския манастир нагоре край пътя са спрели на сянка десетки коли, а хората безусловно са „ хванали “ сянката с желанието да не я пуснат до момента в който палещото слънце не залезе зад Осоговската планина..
А излезеш ли от Рилското корито при входа на град Рила още веднъж се пъхащ в нагорещената от жарещото слънце юлска пещ. /БГНЕС
