Спасение край метростанциите потърсиха десетки бродяги в ледените януарски дни,

Спасение край метростанциите потърсиха десетки бродяги в ледените януарски дни, когато температурите паднаха под минус 7-8 градуса. Изпадналите зад борда търсят късмет за оцеляване и място, на което да подремнат най-малко час-два, преди да стартират още веднъж живота си на клошари. Омотани с вехти шалове, кърпени балтони, в компанията на торби с боклуци, кучета, бира и алкохол от всякакво естество, даже чист алкохол, са нормална панорама в подлезите, щом времето застудее.

Препатилите споделят, че столичани към този момент не гледат на тях с неприятно око, даже в противен случай – носят им храна, оставят им пари за самун, подаряват им якета, обувки, които не носят… Очевидна е смяната в съзнанието на българина, който допреди няколко години не пропущал опцията да излее експанзията си против живеещите на улицата.

Припомняме, че преди години скитник на име Пламен бе залят с няколко кофи студена вода измежду зима от шеф на ресторант, поради това, че обичал да посяда до шахта край заведението, от която излизала пара и както сами се досещате – се топлел. Собствениците на заведението не останали въодушевени от наличието му и търсели метод да го разкарат. След това клошарят се разболял, няколко дни обикалял кашлящ и посърнал, след което не се появил повече. Мълвата носи, че е издъхнал…

След пандемията обаче се вижда смяна у хората и от много време не се е чувало да пребиват бездомници с боксове, а преди този момент беше съвсем всекидневие.

Преди време имало мъж на към 50 години от столичния квартал „ Младост “, който наричали Бойчо Чебурашка, тъй като бил многокосмат и с уши, стърчащи перпиндикулярно на главата му, с което доста наподобявал известния от близкото минало анимационен воин. Макар да минавал за мъжага, носел дамска кожена чанта, в която побирал всевъзможни дрънкулки – червила, пинсети, ножички за нокти, лакове, лакочистители... Дори бил нещо като главатар на част от бездомниците. С него се влачела и щерка му Мари, която пускал на всякакви мъже за по 5-10 лв.. Когато някой откажел интимна непосредственост с нея, го наричал „ пед*раст “, а лягащите си с нея наричал „ моите спонсори “ и хвалел като херкулеси. Прибирал парсата и по някое време я обръщал на алкохол, а секс се правел на всички места.

Влачел картони, които опъвал до някой шубрак и се започвало. Докато „ спонсорите “ му правели секс с щерка му, той ги вардел. Отнякъде изнамерил изоставена инвалидна количка, която употребил за стол. Бил толкова нагъл, деградирал и жесток, че направил дупка в средата, с цел да не му се постанова да става и да върви до тоалетната.

Дъщеря му нямала 18 години, не ходела на учебно заведение, само че изучила всички тънкости на любовта от улицата. Приличала на бидон за зеле в тялото, а в лицето – на медуза Горгона, само че все пак умеела да провокира мъжкото внимание. Така хвърляла погледи, че чак ги пронизвала с обич. Била се сдобила с няколко чифта очила с подправен диоптър и ги носела с такава горделивост, че задминавала всички пауни в България. Ползвала и други култове, открити от боклукчийските кофи.

Чебурашка пък доста се гордеел с дъщеря си, защото му носела сигурни приходи. Отделно пък той заработвал от милостиня.

Майката на момичето ги изоставила, залюбила се с някакъв шивач, който приютила в жилището и там място за безделници като Бойчо и дъщеря им, нямало. Така се озовали на улицата, само че за близо месец съумели да се ориентират в оцеляването под намерено небе и да намерят ниша, с цел да не стоят гладни.

Въпреки всичко този Бойчо бил огромен гадняр и правел мръсни номера на останалите бездомници. Дългогодишният друмник Симеон Василев, който си има настойници, твърди, че щерка му се омъжила някъде в Пернишко. Покровителството им се изразявало в това да го пускат един път месечно в банята си, с цел да може да се изкъпе с топла вода и да му дадат някой лев, както и да го нахранят с остатъците от вечерята, която стопанката събирала постоянно в стъклени буркани. Бил удовлетворен, тъй като други клошари и това нямали.

Преобладаващата част от скитниците в София са мъже. Всеки изхвърлен зад борда по друга причина. Едно време се събирали в крайни квартали на столицата, тъй като там можело да си палят огън от автомобилни гуми. Никой не им прочел, нито им се карал, че замърсяват природата. Покрай огъня стоели цяла нощ. Разказвали си истории и било радостно.

С годините се преселили в центъра по няколко аргументи. Първо – контейнерите били по-пълни с хранителни боклуци. Второ – метрото, Централната гара и Централната ЖП гара били чудесно място за топла нощувка. Трето – жителите към този момент не ги закачали, а проявявали съчувствие. Всичко ненужно било поставяно в пликове, пластмасови кутии, бутилки и носено до местата, където било знайно, че се събират бродяги.

„ Нас студът не ни плаши. Нито вирусите, тъй като сме естествено ваксинирани. Важното е да имаме успокоение, място, където да поставим глава и да знаем, че няма да дойдат скинари да ни наритат. В метрото не ни закачат. Почваме да се събираме малко след 17 часа. Пием кафе, бира, приказваме си. Често хората могат да видят, че спим един до различен, само че това е, с цел да се топлим. С нас има и кучета. Животните са положителни. Не са изяли никого и надали ще го създадат, тъй като имат нашия мек темперамент и не ненавиждат хората. Ние не сме нападателни и не атакуваме. Ако има нещо за ястие, има. Ако няма, здраве да е. Животът си тече.

Има клошари, които получават пенсия по карта, само че избират да живеят на улицата, в сравнение с да се върнат при фамилиите си. Толкова са се отчуждили, че към този момент няма какво да си кажат с родата.

Много сме удовлетворени, че обществото ни се развива на посока към Европа. Там всяка столица си

има региони, които се населяват от хора без покрив над главите си. Вероятно и в София ще стане по този начин някой ден. Не ме разбирайте неправилно. Нашият избор е да живеем на улицата. Другото не ни устройва. А ненапълно е по-добре човек да не носи отговорност за семейство, за деца, къща, кола, гаражи. Така се усещаме волни като птиците, освободени от данъчни тегоби, от пояснения, привързаности…

Каквото Бог ни подмятна в кофите, това е. Господ трансформира българите в по-добри хора. Дават ни и храна, и облекла, и обувки. Подават с усмивка на разположение, което приказва, че вървим в вярната посока, че нещо хубаво ще ни се случи ”, изяснява обстановката бродягата Стоил, който твърди, че не се интересува от пика на новите вируси, тъй като него такива неща не го ловели. Мъжът е мощно религиозен, понякога посещавал евангелистка черква във „ Филиповци ”, където получавал освен храна, само че и значими упътвания за това, по какъв начин да бъдем положителни в живота, с цел да бъдем благословени, когато се пренесем при Твореца горе.

Инфо: Уикенд