Спас Василев е завършил Факултета по журналистика на Софийския университет

Спас Василев е приключил Факултета по публицистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". Един от най-опитните вестникари на Пловдив. През юни 1991 година дружно със Степан Ерамян, Стоян Вълев и Атанас Спасов възраждат марката „ Марица ", правоприемник на именитото издание на Христо Г. Данов, първия общобългарски вестник след Освобождението. Така Пловдив се снабдява с естрада на свободното слово още в зората на демокрацията. Василев е съсобственик на ИК Марица ООД до 2012 година В момента се занимава с вложения.

- Навършват се 28 година от възраждането на вестник „ Марица ", а Вие празнувате и персонален празник. Какви са страстите и равносметката Ви?

- Мисля, че освобожденската „ Марица " и „ Марица ", която ние създадохме, са два разнообразни вестника, родени в друго историческо време, с друга задача. Така че шапки долу пред Христо Дановата „ Марица " и да си копаме нашата равнища. В персонален проект постоянно съм си поставял амбициозни цели и в настоятелен аспект нямам особени учредения да бъда неудовлетворен.

- Свързан сте надълбоко с вестника на пловдивчани. Какво е той за вас - задача, идея, естрада за отзиви?

- Всичко това дружно. Никога не сме се съмнявали какъв вестник желаеме да вършим - свободен, професионално изискан, представящ цялата палитра от отзиви. „ Марица " постоянно е била с демократична, прозападна ориентировка, каквато е преобладаващата конфигурация на обществото.

През годините вестникът съзнателно не наложи практиката да декларира публична публицистична позиция. Оставяхме на читателите и публицистите свободната преценка и интерпретация на обстоятелствата. Имало е и изключения - когато през 1996 година се видя, че ръководството на Българска социалистическа партия тласка страната към бездна, „ Марица " заявява открита антиправителствена линия.

В представянето на многообразието от отзиви имахме и дефекти - не беше компактно наличието на хилядите научни служащи и преподаватели от висшите учебни заведения в Пловдив с тяхната експертност и гражданска позиция. И до момента нямам отговор: ние ли не се домогнахме задоволително до интелектуалния капацитет на Пловдив, или просто той е подобен? А когато специалистите не приказват, на страниците се настаняват политическите дърдорковци.

- Как се стигна до издаването на вестника в зората на демокрацията? Как екипът издатели избра тъкмо името „ Марица "?

- Тръгнахме на 3 юни 1991 година, единствено няколко седмици след „ 24 часа ", само че бяхме почнали подготовката при започване на годината. Двуполюсният модел в пресата след първичния триумф на „ Дума " и „ Демокрация " доста бързо изживяваше времето си. Животът искаше същински свободна преса в лицето на частните самостоятелни вестници. Това беше един от първите пазари, който се разви в България - поради потребностите на свободното общество, поради духа на времето и поради неналичието на държавна регулация. Не беше нужен и паричен запас. Започнахме с очуканите бюра на цех „ Кочо Цветаров ", а пишещите машини си ги донесохме от къщи. Първата хартия ни беше предоставена назаем от печатницата.

Да кажа и за прословутите червени пари във вестник „ Марица ". Тази митологема, съчинена от наши недоброжелатели, не стопира да ме разсмива. Вестник „ Марица " постоянно, от първия ден, се е издържал от личните си доходи! И единствено от тях. Това е една от формулите на самостоятелната преса: вестник, който не може да си заплаща сметката, не може да бъде свободен, нито пък сполучлив като медиен бизнес.

Името „ Марица " беше препоръчано от Степан Ерамян и не се наложи никакво разискване. „ Марица " като безкрайност, „ Марица " като продължение, „ Марица " като Пловдив - няма по-подходящо име. Вестникът беше основан с обединените старания на двете професионални ядра - пловдивското, в лицето на Стоян Вълеви моя благосклонност, и софийското, в лицето на Степан Ерамян и Атанас Спасов.

- Как формирахте журналистическия екип?

- По най-чистия аршин, професионалния и единствено професионалния. Ние събрахме за доста малко време най-хубавите вестникари на Пловдив. Кадърните публицисти желаят единствено две неща: независимост и чудесно възнаграждение. В „ Марица " ги имаха и двете, в първите години много публицисти получаваха повече от пловдивския кмет. Винаги съм държал на многоцветната публицистика - и като политическа ориентировка на създателите, и като жанр. Придържахме се към модерните стандарти за поднасяне на информацията, само че не и към някаква стерилна формула.

Времето беше по този начин чисто и ентусиастко, тъй че всеки опит за манипулативен вестник би бил осъден от читателите, биха ни гонили със сопи. Освен това множеството съдружници станахме вестникарски шефове преди малко навършили 30 години, една почтена младенческа възраст в професионално отношение. Как си представяте ние, до през вчерашния ден репортерствали с нашите сътрудници, внезапно да се вживеем в ролята на някакви медийни цербери?! Не сме си го и помисляли.

Аз съм горделив с екипа на „ Марица ". Валя Йеремиева, без пресилване, е ера в пловдивската публицистика. В началния екип на вестника започнаха Антон Баев и Александър Секулов, публицисти със жанр и значими писатели през днешния ден. Имената не са едно и две.

- Кои станаха най-силните оръжия на вестника, с цел да го припознаят пловдивчани като своя естрада?

- Свободата на словото беше за нас заветен принцип в тези години. Един по-опитен сътрудник споделяше: „ Вие направихте вестника, тъй като бяхте млади и имахте илюзии ". Вероятно е било по този начин, имахме илюзии и нямаше какво да губим.

За мен най-големият капитал на един вестник е доверието на читателя, доверието в връзката с него. „ Марица " реализира този капитал и го запази през годините с меродавност, балансираност, почтеност. На шестия месец от старта бяхме водач на пловдивския пазар и постигнахме към този момент национално въздействие.

- Кои съгласно Вас са най-високите оценки за вестника?

- Най-високата оценка за един вестник е левчето - левчето, което читателят дава всеки ден. В края на 90-те години „ Марица " беше трети ежедневник по тираж в страната и към този момент единствен в Пловдив.

Имахме финансови благоприятни условия и публицистите пътуваха по горещите точки на света още преди 30 години. Нашият вестник пръв в българския щемпел разгласява фотография, предадена по цифров път. Това се случи по време на земетресението в Истанбул. Колеги специализираха в Съединени американски щати, Англия, Германия, това даваше просвета, мироглед, равнище.

Ако в доста бизнеси правилото е всеки ден да произвеждаш артикул с едно и също наличие и качество, във вестникарството не е напълно по този начин - би трябвало всеки ден да бъдеш друг и да не престават да ти имат вяра. Познавам хора в областта на публицистиката, за които свободата на словото и честността са непознати понятия, и все пак дълго време успяваха. Тоест няма единствено една рецепта за триумфа.

- Имаше ли напън върху издателите, изключително в първите години на прехода? Как отстоявахте независимостта на изданието?

- Независимостта, с изключение на въпрос на финансова непоклатимост е и въпрос на темперамент, да не ти пука от натиска. Натиск и закани от ръководещи и от бизнес кръгове постоянно е имало, като изключим ръководството на царистите. Те не упражняваха напън, те напряко купуваха.

Най-скандална беше репресията по времето на Иван Костов. Тогава след поредност изявления за Костов и Муравей Радев във компаниите на „ Марица " нахлуха 17 ревизори от София. Целта беше да обсебят вестника и да му затворят устата. Е, не стана, макар изнудването. Пак в тези години взривиха входа на редакцията в среднощ. Слава богу, че нямаше жертви, причинителят, както се споделя, остана незнаен.

В живота се случваше по този начин, че вестник „ Марица " постоянно се е отърквал о някой олигарх. Нека не забравяме, че съдружници са били Емил Кюлев и Христо Александров, имало е непосредственост и с други фигури от бизнеса. Но желая да разгранича нещата. Както вестникът не е защитавал някакви персонални ползи на съдружниците публицисти, по този начин не е служил и на частните и корпоративните позиции на съучастник предприемач. Особено в първите години българските бизнес фактори не знаеха защо да употребяват медиите, в които имаха благосъстоятелност, и в този смисъл облекчаваха нашата професионална съвест. По-насетне обаче нещата се трансформираха и едрият бизнес търсеше въздействие в медиите и с разрешени, и с непозволени средства.

- Кои най-трудни трудности трябваше да преодолявате като издатели? Сигурно е имало и комични, а и куриозни случки?

- От куриозите най-ярко помня два случая. След пуча против Гурбачов, единствено няколко месеца след началото на „ Марица ", вечерта Вълев, Спасов и аз се натряскахме порядъчно за господ да елементарни и българската народна власт, и свободната преса. Ако пучът беше съумял, нежната българска народна власт можеше и тя да отиде по дяволите. На сутринта една колежка от левия политически набор се смее: „ Е, момчета, какво ви е, какво толкоз? ”. Добре че историята в оня миг си откри правилния път.

И другият случай е по какъв начин беше закрита социологията в нашата редакция. В първите години посредством „ Галъп Интернешънъл " правехме маркетингови изследвания за вестника - прислушвахме аудиторията, къде съумяваме, къде куцаме, по какъв начин сме спрямо конкуренцията. От „ Галъп " ни предложиха да създадат и вътрешно изследване за атмосферата в редакцията - всеки прави оценка всеки. За зла орис един от ръководещите сътрудници получи пагубни оценки и социологията в ”Марица " свърши дотук. Впрочем дълги години в редакцията имаше чудесна атмосфера, без интриги и пристрастно толериране. Налагахме модерни способи на ръководство - без дишане във врата, с прехвърляне на права и отговорности, надалеч бяхме от роднинщина и приятелщина. Всеки управителен екип оставяше своя диря. Имаше развиване, само че имаше и последователност, за тези 28 години основните редактори сме все хора от едно потомство.

Най-сериозното затруднение през годините си бяхме самите ние, съдружниците. Хора експерти, само че и с разнообразни, постоянно остри характери, с разнообразни от време на време показа за журналистическа и човешка нравственос и финансова дисциплинираност. Големият опит и балансираност на Степан Ерамян бяха водещи във времето. Ставаше по този начин, че когато назряваха непреодолими несъгласия, някой съучастник напускаше непринудено екипа. Рано си потегли Стоян Вълев, който е с огромен принос за старта на „ Марица ".

Безумно тестване беше тоталната рецесия през 1996-1997 година, в която оцеляхме с помощта на това, че се печатахме на амбалажна хартия. И до момента сме признателни на Пеньо Донев, който ни подаде ръка със стоков заем под формата на хартия.

- Какво не успяхте да осъществите?

- За страдание, остана и доста ненаправено. В пришпореното ежедневие незадоволително или със забавяне забелязвахме и анализирахме някои процеси, трендове в районното и националното развиване: за какво дълги години в пловдивските културни институции, като изключим книгоиздаването, не се случваше съвсем нищо; за какво България се устреми към демографски колапс; за какво на мястото на предходните полезности в новото време българинът не съгради кой знае какво в душата си и така нататък Същевременно и ние дадохме своя принос в сатанизирането на някои български политици и това не е от изгода за живота на нацията.

Като всяко живо нещо, вестник „ Марица " по наше време изживя и своя напредък, и своето проваляне. В организацията на работата постоянно разточителствахме със страници и хора, не инвестирахме задоволително мъдро и перспективно. И по този начин, до момента в който пристигна рецесията през 2009 година, която ни свари неподготвени. Почна да си проличава, че съдружието върви към залез, а вестникът към нов притежател.

Не предвидихме и не реализирахме предпазен гръб на „ Марица " пред настъпващата икономическа рецесия и цифрова гражданска война. Сега е елементарно да се каже, само че при друго развиване беше допустимо да създадем вестници за пенсионерите и здравето, които са по-устойчиви като търсене, да оформим група от уеб сайтове и с национална тема. Никога не си зададохме в настоятелен проект въпроса за какво Пловдив за тези години по този начин и се размина със своята същинска телевизия.

Но все пак аз нескромно си оставам на мнението, че вестник „ Марица " е най-значимият културен факт, събитие в развиването на Пловдив през последните 30 години. Хора на „ Марица " през днешния ден са в основата на множеството пловдивски осведомителни уеб сайтове и в някои софийски като притежатели и кореспонденти.

- Следите ли днешната „ Марица "? Кой вид предпочитате -хартиения или електронния?

- Чета вестник „ Марица " и в двата разновидността с друга периодичност. Имам визия за удивително сложната среда, в която съществуват актуалните медии, и по тази причина високо оценявам като професионализъм и изпитание това, което вършат сътрудниците.

- Медийната среда през днешния ден е извънредно динамична, провокациите - големи и мъчно предвидими. Засега хартиеният вестник не умира, макар песимистичните прогнози. Как виждате бъдещето на вестника?

- Казвам го напряко, не съм оптимист за хартиения вестник. Дигиталният свят и интернет обърнаха класическите медии и най-много пресата с главата надолу и този трус не е завършил. Ще изтъквам най-успешния американски вложител Уорън Бъфет, който притежаваше доста издания. Преди няколко месеца той предвижда: „ След 5 години Америка ще остане с 3 вестника ". А прогнозите на Бъфет най-често се сбъдват. Смятам, че вестниците няма да повторят щастливата ненапълно орис на книгите да съчетаят цифровия и книжния вид.

- Социалните медии ли са бъдещето на публицистиката?

- Въпреки големия хаос в този момент в медийния свят никой не може да отхвърли неговото цифрово бъдеще, то към този момент е настояще. Оставам оптимист за свободните медии, без тях няма народна власт. Необходимо е време, с цел да може човечеството да се оправи със сегашната буря. Щом сме толкоз напред софтуерно, длъжни сме да намерим регулации, законодателни и финансови лостове, с цел да бъдат предпазени правата на тези, които основават наличието. И в името навръх свободата на словото да се озапти тази лавина от анонимност, която залива виртуалния свят.

- Ако през днешния ден би трябвало да осъществите медиен план - какъв би бил той? Не се ли изкушавате да напишете книга за насъбрания опит в областта на медиите?

- През последните години съм отказвал присъединяване в няколко медийни плана. Смятам, че в живота има време за нанагорнище и време за слизане, време за лудуване и време за мъдрост. Освен медиите, популярност богу, на света има и други забавни неща. Аз съм много четящ човек и имам високи критерии за словото, облечено в книга. И тъй като считам, че още не давам отговор на личните си критерии, не си разрешавам да мисля за книга.