Спас Крайнин е журналист в БНР, родом е от Пазарджик.

Спас Крайнин е публицист в БНР, родом е от Пазарджик. Той се свърза с нас, с цел да изрази мнение за акциите, инициирани от ученика Кирил Балдев, защото е измежду хората, съмняващи се в почтените планове на момчето. Спас и Кирил се познават от години, имат много общи неща, в това число и общи дела, само че в предишното. Радиожурналистът споделя притеснителни неща за младежа, очаровал цяла България с тъжната си орис и желанието да прави щедрост.

Ето и мнението на Крайнин:

„ Провокиран съм да изразя мнение за благотворителността на ученика от Пазарджик Кирил Балдев, откакто изгледах с огромен интерес конференцията за акциите които води и счита да води. И най-много отговора му на заложения въпрос дали води отчетност и по какъв начин ще отговори на обвиняванията, че няма бистрота в неговите акции. Той отговори че който имал забележки, трябвало да ги каже персонално и да показа доказателства, не да написа във Facebook.

Аз проследявам от дълго време акцията му с книгите, помагал съм му, доколкото съм могъл. Преди към година желаех да купя от него книга, която видях оповестена за обмен в уебсайт. Там Кирил оферираше част от книгите, дарени от хора от цяла България. Разбира се, след сигнали на хора, видели тези изявления, той ги изтри.

Разполагам с аудиозапис, в който въпросното момче ми предлага да ми подари книга, дадена му от донор. Споделя, че част от книгите прибира за себе си и си прави персонална сбирка. Дали обаче донорите знаят? Имам запис, в който той признава, че продава част от книгите. На въпроса ми дали най-малко парите отиват като подаяние и защо ще се похарчат, отговорът беше: „ Да изкарам някой лев “. Лично аз не си купих, само че е реалност, че ми е предложил.

Смятам, че акцията на Кирил Балдев се прави напълно с персонален интерес. Не подценявам историята му, само че желая да кажа на цялата общност и на читателите на „ Пазарджишка Марица “, че това момче злоупотребява с тъжното си минало. Свидетели сме на една операция от негова страна. Това би трябвало да бъде спряно!

Разбира се, в една такава обстановка децата в риск и живеещи в институции, не са отговорни. Но работа на институциите и на възрастните е да тушират сходни опити обществото да бъде манипулирано, тъй като това е корист. Тя би трябвало да бъде прекъсната, а за задачата би трябвало да се показват обстоятелства. А те са такива: при започване на акцията Балдев оферираше в интернет книги за продажба, на мен ми е предложил и като подарък книга, получена от донор. Не знам дали донорите са наясно, зтова опитвам да им кажа нещата такива, каквито съм ги видял.

За другите му акции не съм се интересувал, само че е резонно и при тях да се желае строга отченост, той е задължен да я даде.

Не желая да го атакувам като персона – той е дете, освен това в риск. Искам единствено да подсетя хората с положителни сърца да не са толкоз доверчиви и да не имат вяра безусловно на човек, който обявява, че желае да става политик. Няма неприятно, само че рекламирайки това, което правиш в името на това да постигнеш една лична цел, това слага под подозрение добротата ти и честността на желанията. Доброто не се обявява. Затова желая да прикани момчето: Кириле, не прави положително, с цел да ставаш политик. Прави положително поради самото положително.

Забелязвам, че има позитивни мнения и поддръжка за Балдев. Отдавам ги на голямата доза емоционалност на хора, които желаят да оказват помощ в една идея. Те обаче не си дават сметка, че този човек злоупотребява с добрината им. Ясен знак за това е, че на журналистически въпрос за това по какъв начин ще дава отчетност, той декларира, че не е задължен да го прави. И то на конференция, в наличието на кмет, на социална фигура! А за какво кметът не слага въпроса – да забележим какви книги си събрал, къде ще ги дадеш, какво се прави с пари, в случай че са дарени? Нека показа приемо-предавателни протоколи и да съпоставим броя на дарените и предоставените в читалища книги. Волята на донора е закон. Не желая да мятам леке върху престижа на Кирил, само че наглостта му ме предизвика.

Споменатия запис го вардя дълго време. Приятел, който също се възмущава от Балдев, ме убеждава да го пусна в медиите. Две години не съм си разрешил това, тъй като знам, че журналистическата работа не е това да запишеш някого и да го пуснеш в общественото пространство, с цел да му съсипеш концепцията. Не е такава задачата. Ако е сбъркал, да има доблестта да каже дали е продавал книги. Хората ще го схванат, в случай че е сбъркал един път, два пъти. Но наша работа е да го насочваме в вярната посока.

Силно се надявам донорите да имат едно мислено. И обръщам особено внимание на институциите да създадат нужното за Кирил. Скоро той ще стане пълновръстен. Ако по този начин го възпитаваме, в случай че му създадем такава визия за това по какъв начин се прави положително, не ми се мисли какво може да чакаме от него след години! ".