Легендата за Спартак и българската следа в нея
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са отдадени на живота му и ръководеното от него въстание срещу римляните. Той е основен воин в холивудски филмi и сериал и е ентусиазъм за доста исторически персони и битките на елементарните хора за независимост и правдивост.
“България също има място е легендата, тъй като се счита, че той е родом от Сандански. Това ли е родното място на Спартак и в действителност ли можем да се гордеем, че той произлиза от днешните български земи? ”
Според историците Спартак е тракиец от племето меди, които са живели край река Струма, до днешния български град Сандански. Най-напред е воювал на страната на римляните, откъдето попада в плен и е продаден като плебей. Спартак бил извънредно мощен и самоуверен боец, по тази причина е взет в гладиаторската щкола на Батиат в Капуа. През 73 година пр.н.е. Спартак става основател на бягството на 80 гладиатори, което в действителност се явява началото на първото въстание в света на плебеи. Беглеците се крият в кратера на вулкана Везувий, считан тогава за угаснал. Историческите сведения демонстрират, че против малобройния отряд на гладиаторите е изпратена римска войска от към 3 000 бойци. Гладиаторите са безсилни да се оправят със мощ против надалеч по-многобройния и въоръжен съперник и по тази причина залагат на хитростта. Използват въжета, направени от диви лози, с които се спускат от стръмния скат, висок към 300 метра. Така съумяват да атакуван и разбият римската армия. Срещу гладиаторите е изпратена друга войска, само че тракийският лидер съумява да избяга към Лукания и да прескочи стъклкновението.
В продължение на няколко години Спартак провежда цяла войска от някогашни гладиатори край себе си, образова ги, грижи се за тяхното въоръжаване. Управниците в Рим треперят от името му и вършат всичко допустимо да го заловят. По време на едно от следващите преследвания от римски бойци, Спартак потегля към Илирик, покрай родната Тракия. Водачът на гладиаторите е ранен, само че продължава самоуверено да се бие до гибелта си.
“Според историците през „ лагерите ” на Спартак са минали към 70 хиляди души. ”
Той е свръхестествен воин в древността, който съумява да трансформира разнородни по генезис хора, някои от които плебей, в добре проведена войска и да накара могъщите римски пълководци да се опасяват от него. Спартак е освен бунтовник и боец, само че и труженик за правдивост, за един нов свят без иго и принуждение, което е в действителност го е стимулирало да води война. Историците настояват, че Спартак се е увличал по разнообразни антични философи и е следвал концепциите им за тъждество, правдивост и един „ по-добър свят ”. Любопитен и сантиментален е фактът, че от самото начало до Спартак е била неговата жена, или както я назовава античния хронист Плутарх „ …жена му, негова сънародничка, талантлива с пророческа заложба и отдадена в Дионисиевите тайнства… ”. Няма повече сведения за мистичната дама към Спартак, с изключение на отбелязването на тракийския й генезис.
За доста откриватели Спартак е забавен освен като мощен и смел боец, а като човек, носещ прекомерно революционни и даже утопични идеали за варварското време, в което е живеел. Въпреки въздействието му измежду останалите гладиатори, Спартак в никакъв случай не е вземал еднолични решения, постоянно е изчаквал демократично разрешаване на всеки проблем. Според известния хронист Плиний Стари след всяко настъпление и победа Спартак не разрешавал на хората си да вземат „ плячката ”., не им разрешавал да имат скъпоценности, а да събират всичко в обща каса. Смелостта, мъжеството и идеализмът на античния лидер на гладиаторите са го трансформирали в легенда и може би, ние имаме съображение да се гордеем, че той е роден на днешните български земи.
“България също има място е легендата, тъй като се счита, че той е родом от Сандански. Това ли е родното място на Спартак и в действителност ли можем да се гордеем, че той произлиза от днешните български земи? ”
Според историците Спартак е тракиец от племето меди, които са живели край река Струма, до днешния български град Сандански. Най-напред е воювал на страната на римляните, откъдето попада в плен и е продаден като плебей. Спартак бил извънредно мощен и самоуверен боец, по тази причина е взет в гладиаторската щкола на Батиат в Капуа. През 73 година пр.н.е. Спартак става основател на бягството на 80 гладиатори, което в действителност се явява началото на първото въстание в света на плебеи. Беглеците се крият в кратера на вулкана Везувий, считан тогава за угаснал. Историческите сведения демонстрират, че против малобройния отряд на гладиаторите е изпратена римска войска от към 3 000 бойци. Гладиаторите са безсилни да се оправят със мощ против надалеч по-многобройния и въоръжен съперник и по тази причина залагат на хитростта. Използват въжета, направени от диви лози, с които се спускат от стръмния скат, висок към 300 метра. Така съумяват да атакуван и разбият римската армия. Срещу гладиаторите е изпратена друга войска, само че тракийският лидер съумява да избяга към Лукания и да прескочи стъклкновението.
В продължение на няколко години Спартак провежда цяла войска от някогашни гладиатори край себе си, образова ги, грижи се за тяхното въоръжаване. Управниците в Рим треперят от името му и вършат всичко допустимо да го заловят. По време на едно от следващите преследвания от римски бойци, Спартак потегля към Илирик, покрай родната Тракия. Водачът на гладиаторите е ранен, само че продължава самоуверено да се бие до гибелта си.
“Според историците през „ лагерите ” на Спартак са минали към 70 хиляди души. ”
Той е свръхестествен воин в древността, който съумява да трансформира разнородни по генезис хора, някои от които плебей, в добре проведена войска и да накара могъщите римски пълководци да се опасяват от него. Спартак е освен бунтовник и боец, само че и труженик за правдивост, за един нов свят без иго и принуждение, което е в действителност го е стимулирало да води война. Историците настояват, че Спартак се е увличал по разнообразни антични философи и е следвал концепциите им за тъждество, правдивост и един „ по-добър свят ”. Любопитен и сантиментален е фактът, че от самото начало до Спартак е била неговата жена, или както я назовава античния хронист Плутарх „ …жена му, негова сънародничка, талантлива с пророческа заложба и отдадена в Дионисиевите тайнства… ”. Няма повече сведения за мистичната дама към Спартак, с изключение на отбелязването на тракийския й генезис.
За доста откриватели Спартак е забавен освен като мощен и смел боец, а като човек, носещ прекомерно революционни и даже утопични идеали за варварското време, в което е живеел. Въпреки въздействието му измежду останалите гладиатори, Спартак в никакъв случай не е вземал еднолични решения, постоянно е изчаквал демократично разрешаване на всеки проблем. Според известния хронист Плиний Стари след всяко настъпление и победа Спартак не разрешавал на хората си да вземат „ плячката ”., не им разрешавал да имат скъпоценности, а да събират всичко в обща каса. Смелостта, мъжеството и идеализмът на античния лидер на гладиаторите са го трансформирали в легенда и може би, ние имаме съображение да се гордеем, че той е роден на днешните български земи.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ