Демографските проблеми са изяли наполовина растежа на икономиката ни
Спадът в популацията на България след началото на 90-те години е фрапантен - страната ни е изгубила 2,5 млн. души
След 2010 година демографските индикатори на България са почнали да оказват мощно отрицателно въздействие върху стопанската система. Застаряването на популацията и огромната емиграция са подяждали годишно растежа на брутния вътрешен артикул с 0.9%. Това съставлява приблизително 45% от регистрирания растеж на стопанската система. След 2035 година се чака внезапно утежняване на този отрицателен резултат без съответните национална и районни политики.
Това демонстрира разбор на Съвета за стопански разбори към Министерски съвет. Съветът е самостоятелна конструкция, която включва водещи български и интернационалните експерти, като това е следващият отчет, който съветът показва.
Спадът в популацията на България след началото на 90-те години е фрапантен - страната ни е изгубила 2,5 млн. души.
“В интервала сред последните две преброявания, след 2011 година се следи ударна емиграция, като равнищата стигат тези от 1992 година Този развой на ускорена негативна чиста миграция се следи до 2019 година ”, излиза наяве от данните.
След 2020 година миграцията е позитивна, като това се дължи и на завърналите се по време на пандемията, и на бежанската вълна след войната в Украйна.
Икономистите са анализирали и приносът на разнообразни фактори към растежа - количество вложен труд, качество на работната мощ, индустриални вложения, факторна продуктивност. Данните демонстрират, че след 2009 година негативният резултат на демографският съставен елемент върху Брутният вътрешен продукт нараства съществено - на 0.9% от Брутният вътрешен продукт.
“От останалите съставни елементи, към растежа на Брутният вътрешен продукт, който възлиза на 3.3% приблизително за интервала 2000-2021 година, най-значителен е приносът на вложенията в работлив капитал, приблизително 2.5 пр.п. годишно. Следва общата факторна продуктивност с принос от приблизително 0.6 пр.п. на година. Качеството на трудовите запаси способства приблизително с 0.16 пр.п. годишно, до момента в който приносът на количеството на трудовите запаси (сумата от демографския съставен елемент и съставния елемент на пазара на труд) е 0.04 пр.п. годишно ”, се акцентира в разбора. От 2010 година насам темпът на повишаване на Брутният вътрешен продукт се забавя, като за това способства свиването на приноса на финансовите вложения към този напредък, показват още те. Целият разбор може да бъде прочетен на уеб страницата на съвета.
Източник: Вестник Сега
След 2010 година демографските индикатори на България са почнали да оказват мощно отрицателно въздействие върху стопанската система. Застаряването на популацията и огромната емиграция са подяждали годишно растежа на брутния вътрешен артикул с 0.9%. Това съставлява приблизително 45% от регистрирания растеж на стопанската система. След 2035 година се чака внезапно утежняване на този отрицателен резултат без съответните национална и районни политики.
Това демонстрира разбор на Съвета за стопански разбори към Министерски съвет. Съветът е самостоятелна конструкция, която включва водещи български и интернационалните експерти, като това е следващият отчет, който съветът показва.
Спадът в популацията на България след началото на 90-те години е фрапантен - страната ни е изгубила 2,5 млн. души.
“В интервала сред последните две преброявания, след 2011 година се следи ударна емиграция, като равнищата стигат тези от 1992 година Този развой на ускорена негативна чиста миграция се следи до 2019 година ”, излиза наяве от данните.
След 2020 година миграцията е позитивна, като това се дължи и на завърналите се по време на пандемията, и на бежанската вълна след войната в Украйна.
Икономистите са анализирали и приносът на разнообразни фактори към растежа - количество вложен труд, качество на работната мощ, индустриални вложения, факторна продуктивност. Данните демонстрират, че след 2009 година негативният резултат на демографският съставен елемент върху Брутният вътрешен продукт нараства съществено - на 0.9% от Брутният вътрешен продукт.
“От останалите съставни елементи, към растежа на Брутният вътрешен продукт, който възлиза на 3.3% приблизително за интервала 2000-2021 година, най-значителен е приносът на вложенията в работлив капитал, приблизително 2.5 пр.п. годишно. Следва общата факторна продуктивност с принос от приблизително 0.6 пр.п. на година. Качеството на трудовите запаси способства приблизително с 0.16 пр.п. годишно, до момента в който приносът на количеството на трудовите запаси (сумата от демографския съставен елемент и съставния елемент на пазара на труд) е 0.04 пр.п. годишно ”, се акцентира в разбора. От 2010 година насам темпът на повишаване на Брутният вътрешен продукт се забавя, като за това способства свиването на приноса на финансовите вложения към този напредък, показват още те. Целият разбор може да бъде прочетен на уеб страницата на съвета.
Източник: Вестник Сега
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ