Доц. Ножаров: Отваря се ножица между темпа на растеж на БВП и този на производителността на труда
Спадът в индустриалното произвеждане продължава повече от 30 месеца. Отрицателното комерсиално салдо се утежнява от ден на ден, което значи, че износът намялава, вносът се усилва от ден на ден. Това сподели преподавателят в УНСС доцент Щерьо Ножаров в предаването " Метроном “ на Радио ФОКУС .
По думите му се отваря ножица сред темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт и темпа на напредък на продуктивността на труда. " Ако темпът на напредък на продуктивността на труда е 1.5-2.1%, Брутният вътрешен продукт пораства с 3.1-3.2% за предходната година ", добави преподавателят.
Доц. Ножаров дефинира пандемията от COVID и военните спорове в Украйна и Арабския свят като главните аргументи за спада в индустриалното произвеждане. " Те трансформираха цените цените на енергоресурсите и електрическата енергия ", акцентира той.
" Чуваме, че има някаква индустриална политика, която е в някакви файлове или папки някъде в Министерството, само че на процедура излизат вести за това по какъв начин от тук си потеглят вложители. Това е сигнал – тежка индустриална, тежка институционална, тежка бизнес среда “, безапелационен бе доцент Ножаров.
Икономистът се спря и върху казуса с фрагментите и софтуерната база. " Тук има систематични проблеми. Продължават да доминират неинженерните и не STEM специалностите във висшето обучение. Професионалните гимназии се смятат като второ качество приблизително обучение, за тези, които няма да продължат с висше обучение, и от ден на ден се свиват “, уточни доцент Щерьо Ножаров.
Той изясни парадокса страната да е по едно и също време с най-голям промишлен спад и в същото време да заема трето място по стопански напредък в еврозоната. " Външният дълг за предходната година беше 17.5 милиарда, което е 8% от Брутният вътрешен продукт. Изтеглихме, с цел да вложим тези 8% и да получим 3%. Определени инфлационни процеси се движат и в някаква степен напомпват Брутният вътрешен продукт. На последващо място – България въпреки всичко е догонваща стопанска система и базата е ниска. Нашият Брутният вътрешен продукт е 100 милиарда евро и скача с 3%, а Брутният вътрешен продукт на задлъжнялата Италия е 2.5 трилиона. Там 1.5% е доста повече от българските 3% на 100 милиарда евро “, изясни икономистът.
По думите му спасението на българската промишленост минава през нова индустриална политика. " Но новата индустриална политика първо минава през просвета и патенти и STEM специалности. Средното и висшето обучение би трябвало да станат с 35-40% STEM специалности “, акцентира доцент Ножаров.
Дигиталната промяна значи мощна агресия в новите технологии. " Не приказваме единствено да сложим компютри и учениците да стартират да учат малко повече математика. Говорим за тотална смяна на философията. Трябва да излезем от този обаян кръг и да развиваме стопанска система от ХХ век. Вече няма значение броят на популацията – всичко се автоматизира “, добави икономистът.
" За стимулиране на задграничните вложения е значимо да бъдат отстранени редица административни тежести и да има опростяване на регулациите и въвеждане на стимулиращи регулации. Необходима е тотална промяна и на българския финансов пазар ", добави гостът.
По думите му се отваря ножица сред темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт и темпа на напредък на продуктивността на труда. " Ако темпът на напредък на продуктивността на труда е 1.5-2.1%, Брутният вътрешен продукт пораства с 3.1-3.2% за предходната година ", добави преподавателят.
Доц. Ножаров дефинира пандемията от COVID и военните спорове в Украйна и Арабския свят като главните аргументи за спада в индустриалното произвеждане. " Те трансформираха цените цените на енергоресурсите и електрическата енергия ", акцентира той.
" Чуваме, че има някаква индустриална политика, която е в някакви файлове или папки някъде в Министерството, само че на процедура излизат вести за това по какъв начин от тук си потеглят вложители. Това е сигнал – тежка индустриална, тежка институционална, тежка бизнес среда “, безапелационен бе доцент Ножаров.
Икономистът се спря и върху казуса с фрагментите и софтуерната база. " Тук има систематични проблеми. Продължават да доминират неинженерните и не STEM специалностите във висшето обучение. Професионалните гимназии се смятат като второ качество приблизително обучение, за тези, които няма да продължат с висше обучение, и от ден на ден се свиват “, уточни доцент Щерьо Ножаров.
Той изясни парадокса страната да е по едно и също време с най-голям промишлен спад и в същото време да заема трето място по стопански напредък в еврозоната. " Външният дълг за предходната година беше 17.5 милиарда, което е 8% от Брутният вътрешен продукт. Изтеглихме, с цел да вложим тези 8% и да получим 3%. Определени инфлационни процеси се движат и в някаква степен напомпват Брутният вътрешен продукт. На последващо място – България въпреки всичко е догонваща стопанска система и базата е ниска. Нашият Брутният вътрешен продукт е 100 милиарда евро и скача с 3%, а Брутният вътрешен продукт на задлъжнялата Италия е 2.5 трилиона. Там 1.5% е доста повече от българските 3% на 100 милиарда евро “, изясни икономистът.
По думите му спасението на българската промишленост минава през нова индустриална политика. " Но новата индустриална политика първо минава през просвета и патенти и STEM специалности. Средното и висшето обучение би трябвало да станат с 35-40% STEM специалности “, акцентира доцент Ножаров.
Дигиталната промяна значи мощна агресия в новите технологии. " Не приказваме единствено да сложим компютри и учениците да стартират да учат малко повече математика. Говорим за тотална смяна на философията. Трябва да излезем от този обаян кръг и да развиваме стопанска система от ХХ век. Вече няма значение броят на популацията – всичко се автоматизира “, добави икономистът.
" За стимулиране на задграничните вложения е значимо да бъдат отстранени редица административни тежести и да има опростяване на регулациите и въвеждане на стимулиращи регулации. Необходима е тотална промяна и на българския финансов пазар ", добави гостът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ