SpaceX на Илон Мъск, в партньорство с други две частни

...
SpaceX на Илон Мъск, в партньорство с други две частни
Коментари Харесай

SpaceX на Илон Мъск е напът да строи противоракетния щит на Тръмп

SpaceX на Илон Мъск, в партньорство с други две частни компании Palantir и Anduril се обрисуват като водещи претенденти за построяването на противоракетна система от ново потомство на Съединени американски щати.

По информация на организация Reuters, планът с кодовото име „ Златният купол “ планува построяването на огромна мрежа от спътници, които ще откриват и наблюдават противников ракети, а в по-късен стадий - ще могат и да ги обезвреждат с лазери или ракети от космоса.

Системата е приоритет за администрацията на Тръмп, която след завръщането си във властта сложи в центъра на отбранителната си теория точно опасността от ракетни офанзиви. В изпълнителна заповед от януари 2025 година президентът дефинира тази опасност като „ най-катастрофалната за страната “.

Основната оферта идва от три частни компании, чиито притежатели са видни поддръжници на тръмп: галактическата SpaceX на Илон Мъск, софтуерната Palantir на Питър Тийл и профилирания в бойни дронове стартъп Anduril.

Според информацията, те оферират огромен план с над 1000 спътника – част от тях за наблюдаване и следене на ракети, а други – за директен отговор при положение на опасност. Технологията към момента е в начален стадий, само че фирмите към този момент водят интензивни диалози с представители на Пентагона и Белия дом.

Още по-интересна е финансовата скица: SpaceX предлага така наречен „ абонаментен модел “ – държавното управление да не има системата, а да заплаща за достъп до нея, сходно на стрийминг услуга. Това провокира терзания в Пентагона, защото оставя страната според от частна компания – както във връзка с сигурността, по този начин и във връзка с цената.

Агенция " Reuters " е имала достъп до вътрешен документ на Пентагона изпратен министъра на защитата Питър Хегсет с искане към висшето управление да подаде първични оферти за плана и апел за „ ускорено внедряване “ на спътниците.

С подаяние от 250 млн. $ в предизборната акция, милиардерът Илон Мъск е един от най-големите донори на Тръмп. От началото на втория му мандат в Белия дом софтуерният милиардер е и формален консултант на президента, претрупан с задачата да понижи държавните разноски посредством „ по-ефективно ръководство “.

Интерес за присъединяване в реализацията на „ Златния купол “ момента досега са декларирали над 180 компании. SpaceX е с преимущество поради своите ракети Falcon 9 и наличните спътници, които могат да се приспособяват, споделят източници.

Интересът на компанията на Мъск е към построяването на така наречен „ custody layer “ спътници, които откриват и наблюдават ракетни закани и дефинират дали са ориентирани към Съединени американски щати. Само предварителното планиране за този стадий се чака да коства сред 6 и 10 милиарда $.

Въпреки тези преимущества, някои участници в диалозите са скептични дали SpaceX и останалите технокомпании могат дейно да осъществят цяла система с нова технология, която да отбрани Съединени американски щати от офанзива.

Ако SpaceX завоюва контракта, това ще е най-големият пробив на Силициевата котловина в отбранителната промишленост и сериозен удар по обичайните реализатори като Northrop Grumman, Boeing, RTX и Lockheed Martin.

Наскоро НАТО подписа контракт за покупка на военна AI система от американската компания Palantir Technologies, известна с дългогодишното си съдействие с Пентагона и с радикалната визия на своя съосновател – Питър Тийл. Близък до Доналд Тръмп и считан за наставник на сегашния вицепрезидент на Съединени американски щати Джей Ди Ванс, Тийл от години пази идеология, в която софтуерният елитизъм и недоверието към демократичните институции вървят ръка за ръка.

На този стадий SpaceX и Мъск отхвърлят коментар дали самият Мъск взе участие в договарянията или разискванията, свързани с държавни контракти за неговите компании.

Цялата система може да доближи стойност от стотици милиарди, като Пентагонът е обрисувал няколко стадия на внедряване, започващи при започване на 2026 година и продължаващи до след 2030 г.
Източник: boulevardbulgaria.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР