СПА туризмът у нас – какво е необходимо, за да просперира
СПА туризмът и балнеологията са едни от най-бързоразвиващите се браншове, които са в положение да действат целогодишно. Тяхната роля непрекъснато пораства, изключително след претърпяната Ковид пандемия в международен мащаб.
Не инцидентно здравният туризъм е " от главните цели на Стратегията за развиване на туризма до 2030 година, включително балнеологията и СПА туризма ", сподели зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева по време на провелия се в Бургас годишен Конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Грандиозният туристически конгрес се организира под патронажа на президента на България Румен Радев.
По думите на Георгиева, по данни на Национален статистически институт за първите осем месеца на годината, единствено за 16-те общини от вътрешността на страната разрастващи здравен туризъм (основно балнеология и СПА) има общо 870 хиляди регистрации за визити, като 780 хиляди от тях са от българи, а останалите са от жители главно от Северна Македония, Германия, Румъния, Англия.
" СПА и медикъл туризма обезпечат над половината от постъпленията в туризма у нас по време на неактивния сезон ", означи по време на форума доктор Илин Дмитров, предходен министър на туризма и понастоящем секретар на президента по обучение, просвета и туризъм . Той обърна внимание на нуждата от квалифицирани фрагменти в туристическия бранш, като в часност такива за здравния туризъм могат да се обезпечават от Медицински университет - Варна.
В тази връзка проф. Тодорка Костадинова - шеф " Акредитация, качество и планова активност " в Медицински университет - Варна - уточни, че могат да се вършат взаимни стратегии и/или взаимна научно-изследователска активност сред университета и СПА центрове, за оздравителното влияние на минералната вода, СПА-процедурите и други.
Значението на вложенията на общините за развиване на балнеологията и СПА туризма открои в изявлението си доктор Сийка Кацарова, ръководител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм . Тя даде образец, че общини като Чепеларе, Кюстендил и Велинград влагат средствата от туристическата такса точно за развиване туризма на локално равнище. Д-р Кацарова обърна внимание и на развиването на добра инфраструктура, осигуряваща елементарен достъп до съответните туристически дестинации и СПА и балнеологични центрове.
Как нашите балнеокурорти и СПА туризъм притеглят немски и австрийски туристи
1 евро вложено в предварителна защита, икономисва 7 евро за лекуване, разяснява пред Money.bg Сийка Кацарова, ръководител на Български съюз по балнеология и СПА туризъм
Източник:
Проблемът с набирането на личен състав в туризма и работни визи за чужденци
Персоналът в туристическия бранш (а и не само) у нас като цяло не доближава, въпреки че особено при СПА туризма и балнеологията дефицитът не е огромен. Затова по време на Конгреса беше обърнато особено внимание на въпроса с издаването на туристически и работни визи за чужденци от трети страни (извън ЕС), като в полемиката се включиха от разстояние и представители на Министерството на външните работи.
По време на разискването се открои фактът, че набирането на личен състав от чужбина понастоящем се прави от организации които са на регистрационен режим, т.е. не се изискват от тях гаранции за свършената работа и надлежно за професионалните качества на съответните задгранични служащи.
От туристическия отрасъл - в лицето на доктор Меглена Плугчиева, понастоящем дипломат на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (преди е била вицепремиер, както и български дипломат в Швейцария и Лихтенщайн) - беше препоръчано организациите, набиращи личен състав от 3-ти страни, да бъдат на лицензионен режим. Това предложение беше признато позитивно от представителите на Министерството на външните работи Георги Воденски (директор " Консулски връзки " ) и Иван Модев.
Сега главните посоки, от които " се внасят " служащи за туризма ни, са Индия, Непал, Бангладеш, Индонезия. За тези страни от началото на годината до август са издадени общо 3800 позволения за престояване у нас, като 1600 от тях са за трудова претовареност.
По официални данни (а в реалност цифрата евентуално е по-голяма) към 40% от пристигналите в България чужденци с работни визи, единствено след към 2-3 седмици отпътуват за друга страна от Европейски Съюз. По този метод губи секторът като цяло поради неосъществените изгоди от тяхното краткотрайно престояване като служащи у нас. Освен това, работодателите, поръчали наемането на съответните служащи от чужбина за избран интервал, имат и директни загуби, защото идването у нас на един задграничен служащ - като се имат поради всички нужни документи, застраховки, пътешестване и други - коства сред 3000 и 5000 лв..
При лицензиране на организациите за набиране на личен състав от чужбина, ще има гаранции, че служащите са квалифицирани за съответната работа (защото понастоящем значително не са), както и че ще обитават и ще се трудят в страната ни за интервала, за който са наети, означиха представителите от Министерството на външните работи.
" Вносът " на фрагменти от чужбина може да е за сезона (3 месеца), главно за туризма и селското стопанство, както и целогодишен (1-3 години) - главно за строителството и превоза, сподели по време на Конгреса Николета Иванова от лицензирана организация за набиране на задграничен личен състав " Интернобмен България ". Агенцията работи с лицензирани организации от азиатски страни (предимно Индия и Бангладеш), по поръчки от български компании. От " Интернобмен България " организират изявленията с претендентите, след утвърждение приготвят всички нужни документи и застраховки, както и превозването на служащите до България. При предпочитание от работодателя у нас, организацията обезпечава и настаняване на задграничните служащи, както и образование за стеснен набор от български думи.
Във връзка с " вноса " на личен състав от чужбина, Венелина Червенкова - шеф отдел " Развитие на обособените типове туризъм " в Министерството на туризма - разяснява, че би трябвало да се употребява на първо място българският капацитет за набиране на служащи в туризма, защото у нас заетостта на хората до 35 години е най-ниската в Европейски Съюз.
Как Пампорово ще се трансформира в целогодишна туристическа дестинация? Говори управлението
Мариян Беляков, изпълнителен шеф на курортния комплекс, пред Money.bg
Не инцидентно здравният туризъм е " от главните цели на Стратегията за развиване на туризма до 2030 година, включително балнеологията и СПА туризма ", сподели зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева по време на провелия се в Бургас годишен Конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Грандиозният туристически конгрес се организира под патронажа на президента на България Румен Радев.
По думите на Георгиева, по данни на Национален статистически институт за първите осем месеца на годината, единствено за 16-те общини от вътрешността на страната разрастващи здравен туризъм (основно балнеология и СПА) има общо 870 хиляди регистрации за визити, като 780 хиляди от тях са от българи, а останалите са от жители главно от Северна Македония, Германия, Румъния, Англия.
" СПА и медикъл туризма обезпечат над половината от постъпленията в туризма у нас по време на неактивния сезон ", означи по време на форума доктор Илин Дмитров, предходен министър на туризма и понастоящем секретар на президента по обучение, просвета и туризъм . Той обърна внимание на нуждата от квалифицирани фрагменти в туристическия бранш, като в часност такива за здравния туризъм могат да се обезпечават от Медицински университет - Варна.
В тази връзка проф. Тодорка Костадинова - шеф " Акредитация, качество и планова активност " в Медицински университет - Варна - уточни, че могат да се вършат взаимни стратегии и/или взаимна научно-изследователска активност сред университета и СПА центрове, за оздравителното влияние на минералната вода, СПА-процедурите и други.
Значението на вложенията на общините за развиване на балнеологията и СПА туризма открои в изявлението си доктор Сийка Кацарова, ръководител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм . Тя даде образец, че общини като Чепеларе, Кюстендил и Велинград влагат средствата от туристическата такса точно за развиване туризма на локално равнище. Д-р Кацарова обърна внимание и на развиването на добра инфраструктура, осигуряваща елементарен достъп до съответните туристически дестинации и СПА и балнеологични центрове.
Как нашите балнеокурорти и СПА туризъм притеглят немски и австрийски туристи
1 евро вложено в предварителна защита, икономисва 7 евро за лекуване, разяснява пред Money.bg Сийка Кацарова, ръководител на Български съюз по балнеология и СПА туризъм
Източник:
Проблемът с набирането на личен състав в туризма и работни визи за чужденци
Персоналът в туристическия бранш (а и не само) у нас като цяло не доближава, въпреки че особено при СПА туризма и балнеологията дефицитът не е огромен. Затова по време на Конгреса беше обърнато особено внимание на въпроса с издаването на туристически и работни визи за чужденци от трети страни (извън ЕС), като в полемиката се включиха от разстояние и представители на Министерството на външните работи.
По време на разискването се открои фактът, че набирането на личен състав от чужбина понастоящем се прави от организации които са на регистрационен режим, т.е. не се изискват от тях гаранции за свършената работа и надлежно за професионалните качества на съответните задгранични служащи.
От туристическия отрасъл - в лицето на доктор Меглена Плугчиева, понастоящем дипломат на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (преди е била вицепремиер, както и български дипломат в Швейцария и Лихтенщайн) - беше препоръчано организациите, набиращи личен състав от 3-ти страни, да бъдат на лицензионен режим. Това предложение беше признато позитивно от представителите на Министерството на външните работи Георги Воденски (директор " Консулски връзки " ) и Иван Модев.
Сега главните посоки, от които " се внасят " служащи за туризма ни, са Индия, Непал, Бангладеш, Индонезия. За тези страни от началото на годината до август са издадени общо 3800 позволения за престояване у нас, като 1600 от тях са за трудова претовареност.
По официални данни (а в реалност цифрата евентуално е по-голяма) към 40% от пристигналите в България чужденци с работни визи, единствено след към 2-3 седмици отпътуват за друга страна от Европейски Съюз. По този метод губи секторът като цяло поради неосъществените изгоди от тяхното краткотрайно престояване като служащи у нас. Освен това, работодателите, поръчали наемането на съответните служащи от чужбина за избран интервал, имат и директни загуби, защото идването у нас на един задграничен служащ - като се имат поради всички нужни документи, застраховки, пътешестване и други - коства сред 3000 и 5000 лв..
При лицензиране на организациите за набиране на личен състав от чужбина, ще има гаранции, че служащите са квалифицирани за съответната работа (защото понастоящем значително не са), както и че ще обитават и ще се трудят в страната ни за интервала, за който са наети, означиха представителите от Министерството на външните работи.
" Вносът " на фрагменти от чужбина може да е за сезона (3 месеца), главно за туризма и селското стопанство, както и целогодишен (1-3 години) - главно за строителството и превоза, сподели по време на Конгреса Николета Иванова от лицензирана организация за набиране на задграничен личен състав " Интернобмен България ". Агенцията работи с лицензирани организации от азиатски страни (предимно Индия и Бангладеш), по поръчки от български компании. От " Интернобмен България " организират изявленията с претендентите, след утвърждение приготвят всички нужни документи и застраховки, както и превозването на служащите до България. При предпочитание от работодателя у нас, организацията обезпечава и настаняване на задграничните служащи, както и образование за стеснен набор от български думи.
Във връзка с " вноса " на личен състав от чужбина, Венелина Червенкова - шеф отдел " Развитие на обособените типове туризъм " в Министерството на туризма - разяснява, че би трябвало да се употребява на първо място българският капацитет за набиране на служащи в туризма, защото у нас заетостта на хората до 35 години е най-ниската в Европейски Съюз.
Как Пампорово ще се трансформира в целогодишна туристическа дестинация? Говори управлението
Мариян Беляков, изпълнителен шеф на курортния комплекс, пред Money.bg
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ