Проф. Пимпирев: Созопол е бил кратер на вулкан когато умират динозаврите
Созопол е бил кратер на вулкан. Това е било във времето, когато умират динозаврите, сподели геологът проф. Христо Пимпирев пред Българска национална телевизия.
След 38 години пауза, учените възобновяват изследването на подводната каменна гора в региона на Созопол. Тя е била жива и процъфтяваща преди 12 млн. години, когато е била крайбрежна зона, само че на друго море. Засега науката не познава различен сходен феномен.
Подводната гора сред островите Свети Кирик и Свети Иван е обичана дестинация за доста водолази.
Резултатите от първите проучвания са потънали надълбоко в научните архиви.
През 1981 година младежка експедиция ревизира какво стои зад разказите на риболовци, затънали по дъното.
„ С мой сътрудник, който бе водолаз, събрахме хора от водолазния клуб. Те се гмуркаха и където видят пън, пускаха буй. Направихме доста подробна карта на дънери, които са с височина 2 метра “, сподели проф. Пимпирев в изявление за утринния блок на националната телевизия.
Членовете на първата експедиция разказват голям брой дънери с корени, които са надълбоко във въгления слой. Някои са с размери до 4 метра в диаметър.
„ Тук преди 70 млн. години е имало вулкани. Това е във времето, когато измират динозаврите. Кратерът на един от тях е в Созопол. Пропаднал е и мястото е заобиколено от вулканични скали. Свети Иван е част от тази калдера, като кратерът е потопен “, изясни професорът.
Скалистият кожух на кратера е изолирал сладководна лагуна, в която преди 12 млн. години са се развивали тропични гори и тор. Созопол и тогава е бил крайбрежна зона, само че на доста по-голямо море – Сарматското. Бреговете му следват очертанията на водният басейн, който би се образувал, в случай че крайбрежията на Черно море се вдигнат със 150 метра и се сплоти с Каспийско море.
В региона на Созопол в миналото е имало сладководно езеро, което стартира да се заблатява. Растяли са фрагменти. Много обилна е била растителността. След някакъв катклизъм в лагуната нахлула солена вода с високо наличие на силикати. Те последователно изместват органичните макромолекули на дървесината. Днес сред двата острова има непрестанно и мощно течение, което непрекъснато отмива пясъчните наслагвания и разкрива напълно каменната гора. За да открият каква е била тя, учените вземат проби от дърветата.
„ Вижда се, че въпреки всичко това е дърво, само че тежко като камък. Това са кедрови дървета на милиони години “, сподели един от водолазите.
„ Открихме пън, дълъг към 6 метра. В течение на времето органичната материя в дърветата се е заменила от минерали, които са запазили формата на стъблото “, прибавя негов сътрудник.
Взетите проби ще дадат информация за типа на каменната гора.
Изследователите позволяват, че гората е била от блатни кипариси. Подобни типове, доживели до през днешния ден, се срещат в тропиците на Атлантическото крайбрежие на Северна и на централна Америка.
След 38 години пауза, учените възобновяват изследването на подводната каменна гора в региона на Созопол. Тя е била жива и процъфтяваща преди 12 млн. години, когато е била крайбрежна зона, само че на друго море. Засега науката не познава различен сходен феномен.
Подводната гора сред островите Свети Кирик и Свети Иван е обичана дестинация за доста водолази.
Резултатите от първите проучвания са потънали надълбоко в научните архиви.
През 1981 година младежка експедиция ревизира какво стои зад разказите на риболовци, затънали по дъното.
„ С мой сътрудник, който бе водолаз, събрахме хора от водолазния клуб. Те се гмуркаха и където видят пън, пускаха буй. Направихме доста подробна карта на дънери, които са с височина 2 метра “, сподели проф. Пимпирев в изявление за утринния блок на националната телевизия.
Членовете на първата експедиция разказват голям брой дънери с корени, които са надълбоко във въгления слой. Някои са с размери до 4 метра в диаметър.
„ Тук преди 70 млн. години е имало вулкани. Това е във времето, когато измират динозаврите. Кратерът на един от тях е в Созопол. Пропаднал е и мястото е заобиколено от вулканични скали. Свети Иван е част от тази калдера, като кратерът е потопен “, изясни професорът.
Скалистият кожух на кратера е изолирал сладководна лагуна, в която преди 12 млн. години са се развивали тропични гори и тор. Созопол и тогава е бил крайбрежна зона, само че на доста по-голямо море – Сарматското. Бреговете му следват очертанията на водният басейн, който би се образувал, в случай че крайбрежията на Черно море се вдигнат със 150 метра и се сплоти с Каспийско море.
В региона на Созопол в миналото е имало сладководно езеро, което стартира да се заблатява. Растяли са фрагменти. Много обилна е била растителността. След някакъв катклизъм в лагуната нахлула солена вода с високо наличие на силикати. Те последователно изместват органичните макромолекули на дървесината. Днес сред двата острова има непрестанно и мощно течение, което непрекъснато отмива пясъчните наслагвания и разкрива напълно каменната гора. За да открият каква е била тя, учените вземат проби от дърветата.
„ Вижда се, че въпреки всичко това е дърво, само че тежко като камък. Това са кедрови дървета на милиони години “, сподели един от водолазите.
„ Открихме пън, дълъг към 6 метра. В течение на времето органичната материя в дърветата се е заменила от минерали, които са запазили формата на стъблото “, прибавя негов сътрудник.
Взетите проби ще дадат информация за типа на каменната гора.
Изследователите позволяват, че гората е била от блатни кипариси. Подобни типове, доживели до през днешния ден, се срещат в тропиците на Атлантическото крайбрежие на Северна и на централна Америка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ