Полезните свойства на соята: Защо я наричат храна на бъдещето
Соята е една от най-изследваните растителни култури в света и все по-често намира място в менюто на хората, които търсят здравословно, уравновесено и стабилно хранене. Богата на белтъчини, витамини и минерали, тя се употребява както в обичайна кухня, по този начин и в актуалните диетични режими.
Едно от главните преимущества на соята е високото ѝ наличие на растителни протеини. В 100 грама соя се съдържат почти 35–40 грама белтъчини, което я прави пълностоен сурогат на месото. Това е изключително значимо за вегетарианци и вегани, защото соевият протеин съдържа всички незаменими аминокиселини.
Соята е богата и на потребни мазнини, в това число омега-3 и омега-6 мастни киселини, които подкрепят сърдечно-съдовото здраве. Редица научни проучвания демонстрират, че постоянната консумация на соеви артикули може да способства за намаление на равнищата на „ неприятния “ холестерол и да понижи риска от сърдечни болести.
Значителен е и приносът на соята за хормоналния баланс. Тя съдържа изофлавони – растителни съединения с антиоксидантни свойства, които имитират действието на естрогена в организма. Поради това соята постоянно се предлага на дами в менопауза за облекчение на признаци като горещи талази и нощно изпотяване.
Освен това соята е добър източник на калций, магнезий, желязо и витамини от група В. Тези субстанции са от основно значение за здравето на костите, нервната система и естествения метаболизъм. Фибрите в соята подкрепят храносмилането и спомагат за поддържането на здравословно телесно тегло.
Съвременните рекомендации на здравни организации акцентират, че умерената консумация на натурални соеви артикули – като тофу, темпе, соево мляко и едамаме – е безвредна и може да бъде част от разнообразното меню. Специалистите поучават да се заобикалят мощно модифицираните соеви произведения и да се залага на артикули с явен генезис.
Соята все по-често се преглежда и като устойчива опция в подтекста на климатичните промени, защото производството ѝ изисква по-малко запаси спрямо животинските протеини. Така тя се трансформира освен в потребна, само че и в виновна хранителна алтернатива за бъдещето.
