Мира Радева се развежда: Мъжът й чака близнаци от любовница, изневерявал с години
Социоложката Мира Радева се разделя с мъжа си Иво. След 20 години взаимен живот, тя схванала, че под носа ѝ ѝ изневерявал, а все още чака близнаци от новата си обич. Всичко това известната социоложка изясни в пост в обществените мрежи, наличен за всички. В него тя признава, че интимният им живот куцал в последните 5 години и че изпаднала в потрес, когато мъжът ѝ признал за кръшкането.
Ето и какво написа Радева:
" Скъпи другари, на 31 юли завърших дългогодишната си връзка с моя сътрудник Иво. Запознахме се на планината, на слизане от Мальовица преди 20 години. През последните 5 години бяхме повече другари, в сравнение с сантиментално обвързани. Не мога да скрия, че изпаднах в потрес, когато разбрах, че той напълно скоро чака близнаци от друга жена, с която поддържа връзка от няколко години.
В душата ми се сблъскаха доста страсти. " Ами това е прелестно! " - възкликнах. Знаех, че той от години страда, че няма правоприемник. Аз самата не можах да му дам. Но след това пристигна обидата - Коя е тази жена? Защо нищо не знам? Защо е скрил от мен, в случай, че непрестанно сме били дружно? Как по този начин заявява, че нищо нямало да се промени? Възмутих се, че изтръгнах признанието съвсем НАСИЛА, откакто от месеци усещах, че има някаква смяна. Какво изменничество!?! Обяснението беше, че той самият бил в потрес и до последно се е страхувал, да не се случи нещо. Разбираемо! Казах си: " Това е живота. Трябва да го приемеш ".
Но какъв брой ме болеше сърцето. То просто беше разрушено. Почнах да си мисля - несъмнено съм неприятен човек, тъй като не мога да се развеселявам задоволително. Казах му: " Трябва да кажеш на околните ми ". Всички в моето семейство го обичат доста - мама, децата, внуците, зета и снахичката... Беше подобаващ миг, бяхме се събрали за рождения ден на племенника ми Марти. Шокът за останалите бе не по-малък. Нали непрестанно ни виждаха дружно. Само преди месец бяхме две седмици с внучетата във Варна. Както и да е, освен аз не можах да дремя довечера. Огорчена, афектирана, с кървящо от болежка сърце. На другия ден започнах да чувствам някакво вътрешно омиротворение.
А в края на вечерта разбрах, че съм СВОБОДНА. Най-накрая съм поставила точката на една дълга и мъчителна разлъка, траяла повече от пет години. Явно съм старомодна, моногамна... По-важното, че осъзнах, че не мога и не искам да ненавиждам... Обичам го и тъкмо по тази причина му искам спокоен, сполучлив, благополучен път по-нататък... БЕЗ МЕН. "
Ето и какво написа Радева:
" Скъпи другари, на 31 юли завърших дългогодишната си връзка с моя сътрудник Иво. Запознахме се на планината, на слизане от Мальовица преди 20 години. През последните 5 години бяхме повече другари, в сравнение с сантиментално обвързани. Не мога да скрия, че изпаднах в потрес, когато разбрах, че той напълно скоро чака близнаци от друга жена, с която поддържа връзка от няколко години.
В душата ми се сблъскаха доста страсти. " Ами това е прелестно! " - възкликнах. Знаех, че той от години страда, че няма правоприемник. Аз самата не можах да му дам. Но след това пристигна обидата - Коя е тази жена? Защо нищо не знам? Защо е скрил от мен, в случай, че непрестанно сме били дружно? Как по този начин заявява, че нищо нямало да се промени? Възмутих се, че изтръгнах признанието съвсем НАСИЛА, откакто от месеци усещах, че има някаква смяна. Какво изменничество!?! Обяснението беше, че той самият бил в потрес и до последно се е страхувал, да не се случи нещо. Разбираемо! Казах си: " Това е живота. Трябва да го приемеш ".
Но какъв брой ме болеше сърцето. То просто беше разрушено. Почнах да си мисля - несъмнено съм неприятен човек, тъй като не мога да се развеселявам задоволително. Казах му: " Трябва да кажеш на околните ми ". Всички в моето семейство го обичат доста - мама, децата, внуците, зета и снахичката... Беше подобаващ миг, бяхме се събрали за рождения ден на племенника ми Марти. Шокът за останалите бе не по-малък. Нали непрестанно ни виждаха дружно. Само преди месец бяхме две седмици с внучетата във Варна. Както и да е, освен аз не можах да дремя довечера. Огорчена, афектирана, с кървящо от болежка сърце. На другия ден започнах да чувствам някакво вътрешно омиротворение.
А в края на вечерта разбрах, че съм СВОБОДНА. Най-накрая съм поставила точката на една дълга и мъчителна разлъка, траяла повече от пет години. Явно съм старомодна, моногамна... По-важното, че осъзнах, че не мога и не искам да ненавиждам... Обичам го и тъкмо по тази причина му искам спокоен, сполучлив, благополучен път по-нататък... БЕЗ МЕН. "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ