Социологът Тончев каза кой печели при избори в края на март
Социологът Васил Тончев в особено изявление за " " за електоралните настройки преди парламентарните избори, партиите, които биха влезнали в идващия парламент и изборната интензивност в изискванията на пандемия
- Господин Тончев, в последните дни около консултациите за изборите президент и министър председател още веднъж обтегнаха връзки. Радев разгласи, че Борисов и Движение за права и свободи са ортаци в бизнеса и политиката, а Борисов укори президента, че разиграва етническата карта...
- Мисля, че и двамата имат съответни цели, които желаят да реализират с тези изказвания, само че в действителност Радев направи най-големия коледен и новогодишен подарък на Бойко Борисов, като дефинира за дата на изборите 28 март.
Сега явно към този момент желае да поправя нещата, по тази причина и провежда тези съвещания, с цел да може да покаже спомагателни причини в тази посока. Но за Борисов в действителност тази дата за избори е преференциална, по тази причина е и забавно по какъв начин се трансферира топката, по какъв начин се разиграва цялата тази сценка за пред света.
- Размахва ли се етническата карта, съгласно Вас?
- Президентът в някаква степен го прави, което от позиция на неговите конституционни пълномощия и смисъла на неговите позиции не би трябвало да се случва.
- Вие правили ли сте в последно време изследвания на електоралните настройки и по какъв начин виждате идващия парламент?
- Не виждам смисъл да излизаме с нови изследвания, тъй като въз основата на турбуленциите в обществото може доста елементарно да заблудим и себе си, и обществеността.
Трябва да поулегнат нещата, с цел да можем да кажем какви са трендовете. Но от изследванията, които ние направихме при започване на декември, а и от това, което вършат сътрудниците, виждам, че ще има един доста накълцан парламент. И двете съществени политически сили - ГЕРБ и Българска социалистическа партия, не съумяват да се наложат като способни да основат формула, с която могат да изтеглят страната. На тази база ще има отлив от тях и преливане към други политически субекти.
Това значи, че има възможност в идващия парламент да влязат 6 или 7 партии. Което пък ще значи, че даже и три политически партии няма да стигнат, с цел да се направи болшинство.
- И държавно управление.
- Да, най-малко на този стадий не виждам кой би работил с Движение за права и свободи, които в последните години бяха балансьор. Макар че те дават доста рационални и доста зрели послания. На тази база доста мъчно ще се образува болшинство, което да е устойчиво, и освен това да може да организира промени, да има това гласувано доверие от гласоподавателите.
- Възможно ли е тогава, както гласят хипотезите, да има повторни избори?
- Да, допустимо е. Може да се наложи в напълно къс период да има нови парламентарни избори, в случай че не се сътвори стабилно болшинство, което да организира политиките, които се чакат от него. Както видяхме, и улицата е способна да смъкна държавното управление, тъй че нещата не се обрисуват с ясна визия и с ясни параметри в близко бъдеще.
- А каква е визията Ви за идните президентски избори?
- Те значително ще зависят от това, по какъв начин ще се решат парламентарните. Макар и да няма безусловно болшинство, въпреки всичко значимо е кой ще бъде победител на изборите. Възможно е това да е ГЕРБ, допустимо е да е и Българска социалистическа партия. Кой по-късно ще съумее да направи коалиция, която да излъчи държавно управление, е различен въпрос.
Очевидно е, че който успее да направи това, той ще има преимущество и на идващите президентски избори. Но и там нещата са доста неразбираеми - знаем, че сегашният президент на практика напусна отредената му от Конституцията роля на балансьор. Той стана страна в политиката, като в това време не управлява политически индивид.
Има проблеми с партията вляво, която го издигна за този мандат, защото и там има явно съмнение за това кой дефинира политиката. На всички президентски избори постоянно е била доста значима ролята на Движение за права и свободи, тъй като нормално, който поддържат на втори тур, той печели. Те занапред изрично оповестиха, че няма да разгласят втори мандат на настоящия президент. Така че за президентските избори по-определено ще можем да приказваме, откакто минат парламентарните.
- А по какъв начин си представяте изборната интензивност в обстановка на Ковид-криза?
- Ковид-кризата е тази несигурност, която тласка хората към отрицателно отношение за всичко политическо. Много е допустимо да минем с ниска изборна интензивност.
Обикновено, когато изборите са оспорвани, интензивността се качва, тъй като те притеглят повече хора. Но сега доста бързо се трансформират нещата. Можем да разсъждаваме по прилика с предходната година - когато се появи пандемията през март и април, обстановката бе напълно друга от това, което беше през лятото.
В пандемията няма условия за опозиционна политика. При нея всички политици стават едно в битката против общата заплаха. Когато градусът на напрежението спадне, нещата се възстановяват. Миналата година през април да вземем за пример, ГЕРБ имаше огромна преднина като ръководеща партия и като вяра у хората, че те ще вземат съответните ограничения.
Разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия бе към 10 на 100 тогава. След това, още през лятото, тези проценти се изравниха. Оттук е и огромното значение на датата на изборите. Ако тя е 28-ми март, когато пандемията е в разгара си, това е голямо преимущество за сегашните ръководещи. Ако изборите са в края на май, вълната може да е минала и да въздействат напълно други, стопански фактори, върху избора на хората.
- С Вас беседваме в навечерието на 10 януари. Тази дата през 1997 година докара до върнат мандат след хиляди митинги. Каква е равносметката от този момент до момента?
- Равносметката удостовери обстоятелството, че всяка рецесия е опция. Положението в страната тогава беше доста тежко, само че бе един кръстопът, от който потеглихме в вярна посока. И от този момент до момента икономическото развиване на България е еднопосочно. Всъщност въз основата на тогавашната рецесия се взеха верните решения, верните ограничения, след което България стана една по-уредена страна.
- Смятате ли, че събитията тогава бяха дирижирани?
- Не. Имаше разнообразни политически течения, разнообразни визии, само че надви една, обвързвана с проевропейската ориентировка на България. Всъщност последствието от 10 януари беше обвързвана с най-важния акт, който се извърши - европейската интеграция, която постигнахме. И считам, че от този момент България е доста добре сложена в интернационален проект - по този начин, както не е била в никакъв случай през годините.
- Тогава силата на улицата донесе измененията. Прилики и разлики със настоящия митинг?
- Тогава макар опълчването сякаш в последна сметка надви разсъдъкът и излязохме с едни цели, които бяха национални. И тогавашната рецесия, колкото и тежка да беше, в последна сметка се оказа благотворна, въпреки за всички ни беше доста мъчно да я изживеем. Докато в този момент мисля, че сме доста по-разделено общество.
От позиция и на изборите, които ни предстоят, мисля, че толкоз враждебно настроени и толкоз разграничени на два лагера не сме били от първите избори през 1990-та година. Аргументите не се чуват, има две страни, залитнали в двете крайности, които не се чуват. А е явно, че в тази тежка конюнктура - и външнополитическа, и около ковид-кризата, се желае единство на нацията, с цел да може сполучливо да преодолеем компликациите.
- Каква е съгласно Вас повода за тази мощна поляризация, която не сме виждали към този момент 30 години, както казвате?
- Мисля, че става дума за много натрупвания в обществото - наслагвания, при които идеологията отиде на доста назад във времето. На напред във времето излезе разделянето по веществен ценз, разделяне, което оказва помощ да се доближи до бизнес или парични потоци. Като че ли в този момент парите имат доста по-голямо значение, в сравнение с тогава. Тогава някак си имаше хрумвания, очаквания за бъдеще. Сега сякаш сме по-отчаяни и по-меркантилни.
- Протестите във Вашингтон повдигнаха нова тематика за наличието на международния водач на политическата сцена. Как ще коментирате щурма на Капитолия?
- Нацията им е разграничена и това, което виждаме, не е присъщо на една страна, която има най-добре построените институции, в която най-стриктно се съблюдава законността, където правосъдната система е най-точна и най-адекватна. Всичко, което сега става там, приказва за безпорядък и мощно разделяне на нацията.
Може би е неуместно това, което прави Тръмп, има несъгласия и в самите му изявления, това укрепва разделянето, тъй като след него стоят ужасно доста хора. Разбира се, Байдън ще влезе в пълномощията си и ще се търси отговорност на всички тези, които са прекрачили законността. Но пък случилото се ще укрепи политическата еднаквост на Тръмп и ще му даде път да остане в политиката.
- Господин Тончев, в последните дни около консултациите за изборите президент и министър председател още веднъж обтегнаха връзки. Радев разгласи, че Борисов и Движение за права и свободи са ортаци в бизнеса и политиката, а Борисов укори президента, че разиграва етническата карта...
- Мисля, че и двамата имат съответни цели, които желаят да реализират с тези изказвания, само че в действителност Радев направи най-големия коледен и новогодишен подарък на Бойко Борисов, като дефинира за дата на изборите 28 март.
Сега явно към този момент желае да поправя нещата, по тази причина и провежда тези съвещания, с цел да може да покаже спомагателни причини в тази посока. Но за Борисов в действителност тази дата за избори е преференциална, по тази причина е и забавно по какъв начин се трансферира топката, по какъв начин се разиграва цялата тази сценка за пред света.
- Размахва ли се етническата карта, съгласно Вас?
- Президентът в някаква степен го прави, което от позиция на неговите конституционни пълномощия и смисъла на неговите позиции не би трябвало да се случва.
- Вие правили ли сте в последно време изследвания на електоралните настройки и по какъв начин виждате идващия парламент?
- Не виждам смисъл да излизаме с нови изследвания, тъй като въз основата на турбуленциите в обществото може доста елементарно да заблудим и себе си, и обществеността.
Трябва да поулегнат нещата, с цел да можем да кажем какви са трендовете. Но от изследванията, които ние направихме при започване на декември, а и от това, което вършат сътрудниците, виждам, че ще има един доста накълцан парламент. И двете съществени политически сили - ГЕРБ и Българска социалистическа партия, не съумяват да се наложат като способни да основат формула, с която могат да изтеглят страната. На тази база ще има отлив от тях и преливане към други политически субекти.
Това значи, че има възможност в идващия парламент да влязат 6 или 7 партии. Което пък ще значи, че даже и три политически партии няма да стигнат, с цел да се направи болшинство.
- И държавно управление.
- Да, най-малко на този стадий не виждам кой би работил с Движение за права и свободи, които в последните години бяха балансьор. Макар че те дават доста рационални и доста зрели послания. На тази база доста мъчно ще се образува болшинство, което да е устойчиво, и освен това да може да организира промени, да има това гласувано доверие от гласоподавателите.
- Възможно ли е тогава, както гласят хипотезите, да има повторни избори?
- Да, допустимо е. Може да се наложи в напълно къс период да има нови парламентарни избори, в случай че не се сътвори стабилно болшинство, което да организира политиките, които се чакат от него. Както видяхме, и улицата е способна да смъкна държавното управление, тъй че нещата не се обрисуват с ясна визия и с ясни параметри в близко бъдеще.
- А каква е визията Ви за идните президентски избори?
- Те значително ще зависят от това, по какъв начин ще се решат парламентарните. Макар и да няма безусловно болшинство, въпреки всичко значимо е кой ще бъде победител на изборите. Възможно е това да е ГЕРБ, допустимо е да е и Българска социалистическа партия. Кой по-късно ще съумее да направи коалиция, която да излъчи държавно управление, е различен въпрос.
Очевидно е, че който успее да направи това, той ще има преимущество и на идващите президентски избори. Но и там нещата са доста неразбираеми - знаем, че сегашният президент на практика напусна отредената му от Конституцията роля на балансьор. Той стана страна в политиката, като в това време не управлява политически индивид.
Има проблеми с партията вляво, която го издигна за този мандат, защото и там има явно съмнение за това кой дефинира политиката. На всички президентски избори постоянно е била доста значима ролята на Движение за права и свободи, тъй като нормално, който поддържат на втори тур, той печели. Те занапред изрично оповестиха, че няма да разгласят втори мандат на настоящия президент. Така че за президентските избори по-определено ще можем да приказваме, откакто минат парламентарните.
- А по какъв начин си представяте изборната интензивност в обстановка на Ковид-криза?
- Ковид-кризата е тази несигурност, която тласка хората към отрицателно отношение за всичко политическо. Много е допустимо да минем с ниска изборна интензивност.
Обикновено, когато изборите са оспорвани, интензивността се качва, тъй като те притеглят повече хора. Но сега доста бързо се трансформират нещата. Можем да разсъждаваме по прилика с предходната година - когато се появи пандемията през март и април, обстановката бе напълно друга от това, което беше през лятото.
В пандемията няма условия за опозиционна политика. При нея всички политици стават едно в битката против общата заплаха. Когато градусът на напрежението спадне, нещата се възстановяват. Миналата година през април да вземем за пример, ГЕРБ имаше огромна преднина като ръководеща партия и като вяра у хората, че те ще вземат съответните ограничения.
Разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия бе към 10 на 100 тогава. След това, още през лятото, тези проценти се изравниха. Оттук е и огромното значение на датата на изборите. Ако тя е 28-ми март, когато пандемията е в разгара си, това е голямо преимущество за сегашните ръководещи. Ако изборите са в края на май, вълната може да е минала и да въздействат напълно други, стопански фактори, върху избора на хората.
- С Вас беседваме в навечерието на 10 януари. Тази дата през 1997 година докара до върнат мандат след хиляди митинги. Каква е равносметката от този момент до момента?
- Равносметката удостовери обстоятелството, че всяка рецесия е опция. Положението в страната тогава беше доста тежко, само че бе един кръстопът, от който потеглихме в вярна посока. И от този момент до момента икономическото развиване на България е еднопосочно. Всъщност въз основата на тогавашната рецесия се взеха верните решения, верните ограничения, след което България стана една по-уредена страна.
- Смятате ли, че събитията тогава бяха дирижирани?
- Не. Имаше разнообразни политически течения, разнообразни визии, само че надви една, обвързвана с проевропейската ориентировка на България. Всъщност последствието от 10 януари беше обвързвана с най-важния акт, който се извърши - европейската интеграция, която постигнахме. И считам, че от този момент България е доста добре сложена в интернационален проект - по този начин, както не е била в никакъв случай през годините.
- Тогава силата на улицата донесе измененията. Прилики и разлики със настоящия митинг?
- Тогава макар опълчването сякаш в последна сметка надви разсъдъкът и излязохме с едни цели, които бяха национални. И тогавашната рецесия, колкото и тежка да беше, в последна сметка се оказа благотворна, въпреки за всички ни беше доста мъчно да я изживеем. Докато в този момент мисля, че сме доста по-разделено общество.
От позиция и на изборите, които ни предстоят, мисля, че толкоз враждебно настроени и толкоз разграничени на два лагера не сме били от първите избори през 1990-та година. Аргументите не се чуват, има две страни, залитнали в двете крайности, които не се чуват. А е явно, че в тази тежка конюнктура - и външнополитическа, и около ковид-кризата, се желае единство на нацията, с цел да може сполучливо да преодолеем компликациите.
- Каква е съгласно Вас повода за тази мощна поляризация, която не сме виждали към този момент 30 години, както казвате?
- Мисля, че става дума за много натрупвания в обществото - наслагвания, при които идеологията отиде на доста назад във времето. На напред във времето излезе разделянето по веществен ценз, разделяне, което оказва помощ да се доближи до бизнес или парични потоци. Като че ли в този момент парите имат доста по-голямо значение, в сравнение с тогава. Тогава някак си имаше хрумвания, очаквания за бъдеще. Сега сякаш сме по-отчаяни и по-меркантилни.
- Протестите във Вашингтон повдигнаха нова тематика за наличието на международния водач на политическата сцена. Как ще коментирате щурма на Капитолия?
- Нацията им е разграничена и това, което виждаме, не е присъщо на една страна, която има най-добре построените институции, в която най-стриктно се съблюдава законността, където правосъдната система е най-точна и най-адекватна. Всичко, което сега става там, приказва за безпорядък и мощно разделяне на нацията.
Може би е неуместно това, което прави Тръмп, има несъгласия и в самите му изявления, това укрепва разделянето, тъй като след него стоят ужасно доста хора. Разбира се, Байдън ще влезе в пълномощията си и ще се търси отговорност на всички тези, които са прекрачили законността. Но пък случилото се ще укрепи политическата еднаквост на Тръмп и ще му даде път да остане в политиката.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ