Всички тръпнеха да разберат: Огромна новина за заплатите в България
Социалните сътрудници не реализираха единодушие по отношение на размера на минималната работна заплата, очакван за следващата година. На днешното съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) представители на служебния кабинет, работодатели и синдикати разискаха плана на Постановление на Министерския съвет за установяване размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 година, само че не се сплотиха към нейния размер. Служебното държавно управление предлага минималното заплащане, получавано от към 500 хиляди българи, да стане 770 лв.. Вицепремиерът по обществените политики и длъжностен министър на труда и обществената политика Лазар Лазарова уточни, че министерството е готово да ревизира своето предложение и то да стане 780 лв.. " Водили сме се от опцията новият размер на минималната работна заплата да извърши две функционалности - икономическа и обществена ", разяснява той. Лазаров изясни, че плануваното нарастване възлиза на към 8,5% по отношение на настоящия размер от 710 лева, одобрен от 1 април 2022 г. Увеличението покрива инфлацията, открита с показателя на потребителските цени, стана известно от думите на отрасловия вицепремиер.
Представители на работодателските организации показаха кардинална поддръжка за предлагането, само че поискаха размерът на минималната заплата да не бъде обединен за цялата страна, а самостоятелен по стопански действия. Председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев уточни, че от организацията предлагат плануваният размер да бъде за брутна заплата. За незабавно основаване на работна група, която да се реши по какъв начин да се приложи европейската инструкция за съответните минимални работни заплати в Европейския съюз, прикани Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара. " Ако ние не покажем интензивност по тематиката, въпросът ще го решат някъде другаде ", разяснява тя по време на съвещанието на НСТС. Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че " опитът за внушения по какъв начин растежът на приходите щял да докара до инфлация ", би трябвало да бъде кръстосан. Според него две трети от инфлацията в Европейски Съюз, както и в България, се генерира от външни фактори и няма нищо общо с покачването на приходите. Димитров добави, че направеното през тази година ще докара до отчасти или напълно компенсиране на междинната инфлация, само че не е обезщетен растежът на цените на така наречен дребна потребителска кошница. От март насетне и в този момент се опитваме да компенсираме приходите на работещите поради инфлацията, която ги изяждаше. Целта ни е да компенсираме приходите най-малко до размера на инфлацията, тъй че работещите българи да не престават да купуват и да поддържат растежа на стопанската система, сподели Пламен Димитров. Затова, съгласно КНСБ, минимална работна заплата от най-малко 850 лева ще е задоволителен механизъм за компенсиране на " изядените от инфлацията " приходи. Ваня Григорова от КТ " Подкрепа " също напомни, че от синдиката упорстват минималната заплата да стане 850 лева. " Беше отказано с аргумента, че не било обикновено минималната заплата да се усилва два пъти в границите на една година ", сподели Григорова. Тя даде като образец Германия, където тази година това заплащане се нараснало три пъти, с цел да се даде късмет на най-нискодоходните групи жители да се оправят с компликациите. " Увеличението на цените на питателните артикули е фрапантно и най-нискодоходните групи изразходват огромна част от месечните приходи точно за храна. По никакъв метод не ги компенсирате с това незначително нарастване, което оферирате ", уточни Григорова. По думите ѝ растежът на инфлацията не е подбуден от растежа на заплатите, а заради напълно разнообразни аргументи. КТ " Подкрепа " упорства минималната заплата наложително да се усили над 770 лева, а по-късно, по график, да стане 50 % от междинната работна заплата за страната. " В този вид предлагането на служебния кабинет е недопустимо ", съобщи още Ваня Григорова. След съвещанието тя съобщи: Имаме общо решение на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) " Подкрепа " през януари да се съберат стачните комитети на двата синдиката и да преценяват какви по-нататъшни дейности да подхващат. " Редица са секторите, в които напрежението продължава да пораства. В някои браншове успяхме да договорим по 10% нарастване, без значение от упоритостта на служебното държавно управление да не усилва минималната работна заплата. Тези 10% обаче са извънредно незадоволителни, а има редица браншове, в които и такова нарастване няма да се случи ", уточни Григорова. Според нея има " кумулативно струпване на напрежение ", което е допълнено от продължаващите енергийни проблеми в страната. В сряда от КНСБ също обявиха подготвеност за национални протестни дейности. Темата за размера на минималната работна заплата е обект на разискване и в Народното събрание.
Представители на работодателските организации показаха кардинална поддръжка за предлагането, само че поискаха размерът на минималната заплата да не бъде обединен за цялата страна, а самостоятелен по стопански действия. Председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев уточни, че от организацията предлагат плануваният размер да бъде за брутна заплата. За незабавно основаване на работна група, която да се реши по какъв начин да се приложи европейската инструкция за съответните минимални работни заплати в Европейския съюз, прикани Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара. " Ако ние не покажем интензивност по тематиката, въпросът ще го решат някъде другаде ", разяснява тя по време на съвещанието на НСТС. Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че " опитът за внушения по какъв начин растежът на приходите щял да докара до инфлация ", би трябвало да бъде кръстосан. Според него две трети от инфлацията в Европейски Съюз, както и в България, се генерира от външни фактори и няма нищо общо с покачването на приходите. Димитров добави, че направеното през тази година ще докара до отчасти или напълно компенсиране на междинната инфлация, само че не е обезщетен растежът на цените на така наречен дребна потребителска кошница. От март насетне и в този момент се опитваме да компенсираме приходите на работещите поради инфлацията, която ги изяждаше. Целта ни е да компенсираме приходите най-малко до размера на инфлацията, тъй че работещите българи да не престават да купуват и да поддържат растежа на стопанската система, сподели Пламен Димитров. Затова, съгласно КНСБ, минимална работна заплата от най-малко 850 лева ще е задоволителен механизъм за компенсиране на " изядените от инфлацията " приходи. Ваня Григорова от КТ " Подкрепа " също напомни, че от синдиката упорстват минималната заплата да стане 850 лева. " Беше отказано с аргумента, че не било обикновено минималната заплата да се усилва два пъти в границите на една година ", сподели Григорова. Тя даде като образец Германия, където тази година това заплащане се нараснало три пъти, с цел да се даде късмет на най-нискодоходните групи жители да се оправят с компликациите. " Увеличението на цените на питателните артикули е фрапантно и най-нискодоходните групи изразходват огромна част от месечните приходи точно за храна. По никакъв метод не ги компенсирате с това незначително нарастване, което оферирате ", уточни Григорова. По думите ѝ растежът на инфлацията не е подбуден от растежа на заплатите, а заради напълно разнообразни аргументи. КТ " Подкрепа " упорства минималната заплата наложително да се усили над 770 лева, а по-късно, по график, да стане 50 % от междинната работна заплата за страната. " В този вид предлагането на служебния кабинет е недопустимо ", съобщи още Ваня Григорова. След съвещанието тя съобщи: Имаме общо решение на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) " Подкрепа " през януари да се съберат стачните комитети на двата синдиката и да преценяват какви по-нататъшни дейности да подхващат. " Редица са секторите, в които напрежението продължава да пораства. В някои браншове успяхме да договорим по 10% нарастване, без значение от упоритостта на служебното държавно управление да не усилва минималната работна заплата. Тези 10% обаче са извънредно незадоволителни, а има редица браншове, в които и такова нарастване няма да се случи ", уточни Григорова. Според нея има " кумулативно струпване на напрежение ", което е допълнено от продължаващите енергийни проблеми в страната. В сряда от КНСБ също обявиха подготвеност за национални протестни дейности. Темата за размера на минималната работна заплата е обект на разискване и в Народното събрание.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ