Равин Менахем Марголин: Социалните медии увеличиха поляризацията и нетолерантността
Социалните медии усилиха поляризацията и нетолерантността, като сътвориха балони, в които тези, които ненавиждат другите, могат да намерят обща цел. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Равин Менахем Марголин - ръководител и създател на Европейската еврейска асоциация. Той и основният прокурор Иван Гешев са уредници на Международна конференция на тематика „ STOP HATE SPEECH “, която ще се организира на 5 и 6 декември в София.
Антисемитизмът като цяло, за жалост, нараства. Това, което виждаме, е комбинация от разновидности, в случай че използваме вирусната терминология, уточни Равин Марголин.
Социалните медии и популистите приказват за безмълвно болшинство, готово да се надигне и да смъкна „ елитите “, само че политическите доказателства и нашият личен опит сочат напълно друга картина: мълчаливото болшинство в действителност се състои от положителни хора, които се пробват да са настрана от политическите и обществените медийни стихии. Те осъзнават заплахите за демокрацията, поддържат многообразието и демократичните демократични полезности, просто не крещят за това, уточни той.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Равин Марголин, като ръководител на Европейската еврейска асоциация вашият взор върху явленията антисемитизъм и престъпления от ненавист е необятен и анализът е от голяма важност за разбирането на процесите. Какви са трендовете?
- Антисемитизмът като цяло, за жалост, нараства. Това, което виждаме, е комбинация от разновидности, в случай че използваме вирусната терминология. „ Старият “ религиозен вид антисемитизъм, като кръвни клюки, които съществуват от
хилядолетия, набъбна по време на Коронавирус пандемията с вменяване на виновност на евреите, парите на Ротшилд, подкрепящи пандемията и изображения на звезда на Давид, насложени върху вируса. Видяхме и доста антиваксъри на митинги, които си присвоиха жълтата звезда на Давид, изобразявайки я върху плакати и ленти за ръце.
Наред с това сме очевидци на трагичен растеж на антиционизма. Докато антисемитизмът е доста по-малко толериран и в някои страни е незаконен от закона, има малка врата, която се употребява от антисемитите: в рецензията към Израел. Искам да бъда явен - законната рецензия към израелското държавно управление и неговите политики е естествена и дебатът и рецензията са част от здравословен либерален развой, само че това, за което приказваме тук, е ирационална ненавист и провокаторски език като наричане на израелците нацисти, отказване правото на Израел да съществува, подкрепяйки тероризма и заклеймявайки единствената еврейска страна в света като апартейд.
Докато в днешно време е нелегално да се назовава евреин „ замърсен евреин “, антисемитите могат просто да сменят евреин с „ ционист “ и това постоянно спада към свободата на словото. За нас, евреите няма разлика в тази терминология, етимологията може да се промени, само че смисъла и възприятието остават същите, ние разбираме това доста добре.
И най-после - виждаме максимален растеж в обществените медии. Не е ли тъжна подигравка, че инструмент, който обещаваше да сплоти хората, вместо това изостри разделянето? Вярвам, че обществените медии усилиха поляризацията и нетолерантността, като сътвориха балони, в които тези, които ненавиждат другите, могат да намерят обща цел. Няма филтри. Може да се свържете с хора с сходно мислене, постоянно криещи се зад псевдоними и да подхранвате омразата си дружно, без никой да се опълчи или модератори да се намесят. Естеството на обществените медии също е фактор,
подкрепяйки бързи изявления и шокиращо наличие за генериране на лайкове и споделяния, без да оставя място за необорим спор или разговор. Това е тъкмо основата, от която антисемитизмът се нуждае, с цел да пораства.
„ Defcon 3 “ за евреите, теориите на конспирацията за еврейския надзор над Холивуд, медиите, политиката и музикалната промишленост към този момент не са нещо извънредно маргинално, само че значително са нормализирани с помощта на обществените медии. Като цяло, това, което видяхме, е съвършена стихия, в която антиционистите, най-вече отляво, откриха обща идея с крайнодесните антисемити и теоретиците на конспирацията, с цел да основат доста непостоянна примес от ненавист, на която е мъчно да се противодейства, защото съществува на толкоз доста фронтове и защото пазарът, който съставляват обществените медии, е повишен до такива неуправляеми размери, че фирмите, основали чудовището, не желаят или не могат да го управляват.
- Съвместно с прокуратурата организирате интернационалната конференция „ STOP HATE SPEECH ”, която ще се организира на 5 и 6 декември в София. Необходимостта от приемливост наподобява е основата за справяне с езика на омразата. Възможно ли е обаче толерантността да размени езика на омразата и деянията на антисемитизъм, расизъм и сегрегация в обособените страни и по какъв начин?
- По природа съм оптимист. Дебора Липстад, специфичният координатор на Съединени американски щати за битка с антисемитизма сподели, че „ да се опиташ да победиш твърдо поддържан несъизмерим мироглед с рационално пояснение е на практика невероятно “. Изключително почитам Дебора, само че като равин отхвърлям да позволи невъзможното в лексикона си. По създание в хората има присъщо положително. Социалните медии и популистите приказват за безмълвно болшинство, готово да се надигне и да смъкна „ елитите “, само че политическите доказателства и нашият личен опит сочат напълно друга картина: безмълвното болшинство в действителност се състои от положителни хора, които се пробват да са настрана от политическите и социалните медийни стихии. Те осъзнават заплахите за демокрацията, поддържат многообразието и демократичните демократични полезности, просто не крещят за това. Те излизат по време на избори и от възприятие за цивилен дълг и религия в общото благовъзпитание събарят с вота си балоните, за които загатнах по-рано, теоретиците на конспирацията и политическите шарлатани. Тази група хора е нашата вяра. Можем да достигнем до тях и до бъдещите генерации посредством конференции като тази, като ги уверим, че тези, които имат властови позиции, без значение дали в юридически, политически или дипломатически кръгове, са ангажирани със същите полезности като тях и не се опасяват да приказват.
В същото време би трябвало да поддържаме този непрекъснат разговор за отбрана на нашите споделени полезности посредством обучение. Винаги би трябвало да подсигуряваме, че тези, които ненавиждат, които търсят разделяне и неприязън, в никакъв случай няма да бъдат позволени да станат мейнстрийм. Това би трябвало непрекъснато да се случва в учебните заведения и университетите посредством преподаване на разликите – в нашия случай какво в действителност е юдаизмът – и по какъв начин главните стълбове, които построяват Европейски Съюз: свободата на религията, свободата на живот и свободата на мисълта, би трябвало непрекъснато да се пазят.
Екстремизмът постоянно е в стените на демократичната народна власт, постоянно би трябвало да се борим. Но имам вяра, че това е борба, която може и би трябвало да бъде извоювана. Алтернативата, която сме виждали преди, тя приключва в Аушвиц-Биркенау.
- Проблемът с радикализацията на публичното мнение и избрани процеси е необятно публикуван в Европа през последните години. Виждаме и завръщане към националистическите придвижвания, към идеологиите на крайната десница в страните от Европейски Съюз. Въпреки че в това време приказваме за господство на закона. Кое предизвика тези крайни трендове?
- Това са сложни въпроси и постоянно мисля за това, което питате. Смятам, че главните понятия, които движат огромна част от това, са несигурността и до известна степен страхът. Патриотизъм и шовинизъм не са едно и също нещо. Докато патриотизмът е обич към родината и това, което тя съставлява, национализмът е шовинистичен и краен и се основава на чувството за това какво съставлява една нация и кой може да бъде част от нея.
Нека разгледаме английския национализъм и шовинизъм за минута. Британският национализъм е кралското семейство, кърито, рибата и чипса и многостранната природа на страната, в която всеки може да бъде жител и всички са добре пристигнали, стига да зачитат основите й. Британският шовинизъм, въпреки това, е съвсем извънредно бял, привързан с показа за благородна традиция на породист английски народ, който е подкопаван от имиграцията и непознатото въздействие.
Патриотизмът може да бъде нещо положително. Световното състезание е доказателство за това. Национализмът е нещо, от което постоянно би трябвало да се пазим, а мостът от едното към другото е стеснен. Във времената на неустановеност, на стопански компликации, когато някои страдат или са изостанали в образованието и опциите си, те постоянно ще търсят нещо или някого, с цел да обвинят. Това е мостът. И с огромни количества имиграция, стопански напън и чувството, че страната им не е толкоз добра, колкото е била на целия континент, този стеснен мост става все по-широк и по-широк. Това разрешава на национализма да пораства и на патриотизма да се свива. Това е моето чувство за нещата.
- Къде би трябвало да сложим границите на свободата на изложение, с цел да не станем действително жертви на езика на омразата? Имаме ли потребност в европейската общественост от по-ясни дефиниции, кое е възможно и кое не?
- Е, във връзка с антисемитизма имаме определението Международен алианс за възпоменание на Холокоста, което е пример, що се отнася до нас. И е добре, че от ден на ден и повече страни са го приели и че ние като асоциация сме дейни в целия континент за приемането му на локално и държавно равнище, като градове, университетски институции и даже спортни клубове, които одобряват това. След като приемем това определение, границата е избрана и ясна за всички.
Свободата на изложение е сива зона и където параметрите не са ясни или избрани, речта на омразата и антисемитизмът могат да процъфтяват, както можем ясно да забележим. Ето за какво се нуждаем от ясни избрания. Нека ви дам един образец - нацистки сувенири. Кога свършва историческият интерес и стартира идеализирането? Вярваме, че същинските исторически предмети имат стойност в образованието. Но търговете, предлагащи приборите за хранене на Хитлер или пепелникът на Гьоринг, не съблюдават тези закони за историческия интерес и ги употребяват за финансова облага. Това са комплицирани въпроси, които стигат до същността на това какво съставлява демокрацията, само че мисля, че можем да се съгласим, че споделените и съгласувани дефиниции в действителност могат да оказват помощ за поддържането на демократичните полезности, а не да ги подкопават.
*Равин Менахем Марголин е ръководител и създател на Европейската еврейска асоциация. Завършва Йешива в Ню Йорк, след което става програмен шеф в Равинския център за Европа, а през 2006 година - негов общоприет шеф. Четири години по-късно към този момент е общоприет шеф на Европейската еврейска асоциация - центърът на еврейската общественост в Европа.
Антисемитизмът като цяло, за жалост, нараства. Това, което виждаме, е комбинация от разновидности, в случай че използваме вирусната терминология, уточни Равин Марголин.
Социалните медии и популистите приказват за безмълвно болшинство, готово да се надигне и да смъкна „ елитите “, само че политическите доказателства и нашият личен опит сочат напълно друга картина: мълчаливото болшинство в действителност се състои от положителни хора, които се пробват да са настрана от политическите и обществените медийни стихии. Те осъзнават заплахите за демокрацията, поддържат многообразието и демократичните демократични полезности, просто не крещят за това, уточни той.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Равин Марголин, като ръководител на Европейската еврейска асоциация вашият взор върху явленията антисемитизъм и престъпления от ненавист е необятен и анализът е от голяма важност за разбирането на процесите. Какви са трендовете?
- Антисемитизмът като цяло, за жалост, нараства. Това, което виждаме, е комбинация от разновидности, в случай че използваме вирусната терминология. „ Старият “ религиозен вид антисемитизъм, като кръвни клюки, които съществуват от
хилядолетия, набъбна по време на Коронавирус пандемията с вменяване на виновност на евреите, парите на Ротшилд, подкрепящи пандемията и изображения на звезда на Давид, насложени върху вируса. Видяхме и доста антиваксъри на митинги, които си присвоиха жълтата звезда на Давид, изобразявайки я върху плакати и ленти за ръце.
Наред с това сме очевидци на трагичен растеж на антиционизма. Докато антисемитизмът е доста по-малко толериран и в някои страни е незаконен от закона, има малка врата, която се употребява от антисемитите: в рецензията към Израел. Искам да бъда явен - законната рецензия към израелското държавно управление и неговите политики е естествена и дебатът и рецензията са част от здравословен либерален развой, само че това, за което приказваме тук, е ирационална ненавист и провокаторски език като наричане на израелците нацисти, отказване правото на Израел да съществува, подкрепяйки тероризма и заклеймявайки единствената еврейска страна в света като апартейд.
Докато в днешно време е нелегално да се назовава евреин „ замърсен евреин “, антисемитите могат просто да сменят евреин с „ ционист “ и това постоянно спада към свободата на словото. За нас, евреите няма разлика в тази терминология, етимологията може да се промени, само че смисъла и възприятието остават същите, ние разбираме това доста добре.
И най-после - виждаме максимален растеж в обществените медии. Не е ли тъжна подигравка, че инструмент, който обещаваше да сплоти хората, вместо това изостри разделянето? Вярвам, че обществените медии усилиха поляризацията и нетолерантността, като сътвориха балони, в които тези, които ненавиждат другите, могат да намерят обща цел. Няма филтри. Може да се свържете с хора с сходно мислене, постоянно криещи се зад псевдоними и да подхранвате омразата си дружно, без никой да се опълчи или модератори да се намесят. Естеството на обществените медии също е фактор,
подкрепяйки бързи изявления и шокиращо наличие за генериране на лайкове и споделяния, без да оставя място за необорим спор или разговор. Това е тъкмо основата, от която антисемитизмът се нуждае, с цел да пораства.
„ Defcon 3 “ за евреите, теориите на конспирацията за еврейския надзор над Холивуд, медиите, политиката и музикалната промишленост към този момент не са нещо извънредно маргинално, само че значително са нормализирани с помощта на обществените медии. Като цяло, това, което видяхме, е съвършена стихия, в която антиционистите, най-вече отляво, откриха обща идея с крайнодесните антисемити и теоретиците на конспирацията, с цел да основат доста непостоянна примес от ненавист, на която е мъчно да се противодейства, защото съществува на толкоз доста фронтове и защото пазарът, който съставляват обществените медии, е повишен до такива неуправляеми размери, че фирмите, основали чудовището, не желаят или не могат да го управляват.
- Съвместно с прокуратурата организирате интернационалната конференция „ STOP HATE SPEECH ”, която ще се организира на 5 и 6 декември в София. Необходимостта от приемливост наподобява е основата за справяне с езика на омразата. Възможно ли е обаче толерантността да размени езика на омразата и деянията на антисемитизъм, расизъм и сегрегация в обособените страни и по какъв начин?
- По природа съм оптимист. Дебора Липстад, специфичният координатор на Съединени американски щати за битка с антисемитизма сподели, че „ да се опиташ да победиш твърдо поддържан несъизмерим мироглед с рационално пояснение е на практика невероятно “. Изключително почитам Дебора, само че като равин отхвърлям да позволи невъзможното в лексикона си. По създание в хората има присъщо положително. Социалните медии и популистите приказват за безмълвно болшинство, готово да се надигне и да смъкна „ елитите “, само че политическите доказателства и нашият личен опит сочат напълно друга картина: безмълвното болшинство в действителност се състои от положителни хора, които се пробват да са настрана от политическите и социалните медийни стихии. Те осъзнават заплахите за демокрацията, поддържат многообразието и демократичните демократични полезности, просто не крещят за това. Те излизат по време на избори и от възприятие за цивилен дълг и религия в общото благовъзпитание събарят с вота си балоните, за които загатнах по-рано, теоретиците на конспирацията и политическите шарлатани. Тази група хора е нашата вяра. Можем да достигнем до тях и до бъдещите генерации посредством конференции като тази, като ги уверим, че тези, които имат властови позиции, без значение дали в юридически, политически или дипломатически кръгове, са ангажирани със същите полезности като тях и не се опасяват да приказват.
В същото време би трябвало да поддържаме този непрекъснат разговор за отбрана на нашите споделени полезности посредством обучение. Винаги би трябвало да подсигуряваме, че тези, които ненавиждат, които търсят разделяне и неприязън, в никакъв случай няма да бъдат позволени да станат мейнстрийм. Това би трябвало непрекъснато да се случва в учебните заведения и университетите посредством преподаване на разликите – в нашия случай какво в действителност е юдаизмът – и по какъв начин главните стълбове, които построяват Европейски Съюз: свободата на религията, свободата на живот и свободата на мисълта, би трябвало непрекъснато да се пазят.
Екстремизмът постоянно е в стените на демократичната народна власт, постоянно би трябвало да се борим. Но имам вяра, че това е борба, която може и би трябвало да бъде извоювана. Алтернативата, която сме виждали преди, тя приключва в Аушвиц-Биркенау.
- Проблемът с радикализацията на публичното мнение и избрани процеси е необятно публикуван в Европа през последните години. Виждаме и завръщане към националистическите придвижвания, към идеологиите на крайната десница в страните от Европейски Съюз. Въпреки че в това време приказваме за господство на закона. Кое предизвика тези крайни трендове?
- Това са сложни въпроси и постоянно мисля за това, което питате. Смятам, че главните понятия, които движат огромна част от това, са несигурността и до известна степен страхът. Патриотизъм и шовинизъм не са едно и също нещо. Докато патриотизмът е обич към родината и това, което тя съставлява, национализмът е шовинистичен и краен и се основава на чувството за това какво съставлява една нация и кой може да бъде част от нея.
Нека разгледаме английския национализъм и шовинизъм за минута. Британският национализъм е кралското семейство, кърито, рибата и чипса и многостранната природа на страната, в която всеки може да бъде жител и всички са добре пристигнали, стига да зачитат основите й. Британският шовинизъм, въпреки това, е съвсем извънредно бял, привързан с показа за благородна традиция на породист английски народ, който е подкопаван от имиграцията и непознатото въздействие.
Патриотизмът може да бъде нещо положително. Световното състезание е доказателство за това. Национализмът е нещо, от което постоянно би трябвало да се пазим, а мостът от едното към другото е стеснен. Във времената на неустановеност, на стопански компликации, когато някои страдат или са изостанали в образованието и опциите си, те постоянно ще търсят нещо или някого, с цел да обвинят. Това е мостът. И с огромни количества имиграция, стопански напън и чувството, че страната им не е толкоз добра, колкото е била на целия континент, този стеснен мост става все по-широк и по-широк. Това разрешава на национализма да пораства и на патриотизма да се свива. Това е моето чувство за нещата.
- Къде би трябвало да сложим границите на свободата на изложение, с цел да не станем действително жертви на езика на омразата? Имаме ли потребност в европейската общественост от по-ясни дефиниции, кое е възможно и кое не?
- Е, във връзка с антисемитизма имаме определението Международен алианс за възпоменание на Холокоста, което е пример, що се отнася до нас. И е добре, че от ден на ден и повече страни са го приели и че ние като асоциация сме дейни в целия континент за приемането му на локално и държавно равнище, като градове, университетски институции и даже спортни клубове, които одобряват това. След като приемем това определение, границата е избрана и ясна за всички.
Свободата на изложение е сива зона и където параметрите не са ясни или избрани, речта на омразата и антисемитизмът могат да процъфтяват, както можем ясно да забележим. Ето за какво се нуждаем от ясни избрания. Нека ви дам един образец - нацистки сувенири. Кога свършва историческият интерес и стартира идеализирането? Вярваме, че същинските исторически предмети имат стойност в образованието. Но търговете, предлагащи приборите за хранене на Хитлер или пепелникът на Гьоринг, не съблюдават тези закони за историческия интерес и ги употребяват за финансова облага. Това са комплицирани въпроси, които стигат до същността на това какво съставлява демокрацията, само че мисля, че можем да се съгласим, че споделените и съгласувани дефиниции в действителност могат да оказват помощ за поддържането на демократичните полезности, а не да ги подкопават.
*Равин Менахем Марголин е ръководител и създател на Европейската еврейска асоциация. Завършва Йешива в Ню Йорк, след което става програмен шеф в Равинския център за Европа, а през 2006 година - негов общоприет шеф. Четири години по-късно към този момент е общоприет шеф на Европейската еврейска асоциация - центърът на еврейската общественост в Европа.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ