Влиянието на социалните медии върху нашето финансово и личностно поведение
Социалните медии са незаменима част от всекидневието ни. Те ни свързват с хора от всяка точка на света, осведомят ни за последните вести и трендове, само че също по този начин образуват нашето финансово и личностно държание.
Според известния финансист Ричард Талер, притежател на Нобелова премия по стопанска система, „ логиката на психиката играе съществена роля при вземането на финансови решения “. И в действителност, обществените медии, посредством своите логаритми и платформи, оказват надълбоко въздействие върху метода, по който харчим, спестяваме и възприемаме триумфа.
Хипнотизирана консуматорска просвета
Навиците ни за харчене са мощно повлияни от изображенията и наличието, което срещаме в обществените мрежи. В Instagram, TikTok и Фейсбук виждаме съвършено подбрани фотоси на първокласни артикули, пътувания до екзотични дестинации и стилни празненства. Тези облици основават заблуда за съвършен живот и триумф, което провокира в нас желанието да подражаваме на тези облици, без значение от действителността на нашето финансово положение. Както споделя психологът Даниел Канеман: „ Човешкият мозък е планиран да търси благополучие, а не истина “.
Това търсене на благополучие постоянно ни кара да влагаме в ненужни артикули, с цел да се впишем в обществения стандарт. Въпреки че консуматорското държание е естествено за човешката природа, обществените медии ускоряват това държание до нови висоти. Голяма част от потребителите настояват, че обществените медии въздействат на техните решения за покупка.
Възприятието за триумф и благополучие
В актуалния свят, триумфът е постоянно свързван със обществения статус, а той от своя страна се мери посредством визуализации в обществените медии. Феноменът на „ триумфа в Instagram “ слага нови стандарти за това по какъв начин наподобява той. Ние сме изложени на непрекъснат поток от информация за сполучливи млади и авторитетни бизнесмени, които печелят шестцифрени суми и " съвършени " двойки, които публикуват фотоси от сантиментални ваканции.
Според анализатора на обществените медии Линда Лий: „ Социалните медии не просто отразяват обществото, а интензивно го образуват. “ Тези облици могат да основат възприятие на непълнота и незадоволеност, което да докара до отрицателни последствия за личността и финансовото ни държание.
Тъй като непрекъснато съпоставяме себе си с тези идеализирани версии на триумфа, ние можем да се окажем в клопката на задълженията, пробвайки се да поддържаме избран имидж или стандарт.
Как да бъдем по-осъзнати в онлайн средата
Социалните медии освен осведомят, само че и манипулират потребителското държание.
Платформите като Instagram и Фейсбук употребяват логаритми, с цел да оферират наличие, което ни подтиква към импулсивни покупки. Приключенски фотоси на другари с нови маратонки или последната фешън наклонност постоянно провокират у нас чувство за предпочитание, което не можем да пренебрегваме. Психолозите назовават този феномен „ логика на психиката на дефицита “ – чувството, че би трябвало да притежаваме нещо, с цел да се почувстваме щастливи.
Допълнително, „ фомо “ (страхът от пропускане) играе значима роля в нашето държание във връзка с харченето. Наблюдавайки по какъв начин другите се радват на новите си придобивки, ние постоянно усещаме потребност да действаме неотложно, без да обмислим последствията.
За да се оправим с въздействието на цифровата среда, е значимо да развием осъзнатост по отношение на метода, по който я използваме. Първата стъпка е да зададем въпроси по отношение на нашето държание. Какво тъкмо желаеме да реализираме с онлайн наличието си? Какво е нашето определение за триумф и благополучие? Често е потребно да ограничим времето, което прекарваме в обществените медии, и да следим единствено сметки, които ни въодушевяват по позитивен метод.
С добър проект и дисциплинираност можем да избегнем и свръхпотреблението, което е изключително настоящо в цифровата епоха на непрекъснати онлайн оферти. Подвеждащи реклами, подправени промоции, както и общественото въздействие на известни персони, които популяризират артикули, постоянно ни водят към недомислени решения. В този случай може да се възползваме от правилото „ изчакай 24 часа “, когато се колебаем дали да създадем покупка, изключително при онлайн търговията.
Според Бенджамин Франклин, един от най-видните политически дейци и основатели на Съединените американски щати: „ Ако не планираш, планираш да се провалиш “. Това важи и за нашето финансово държание. Вместо да се поддаваме на натиска на нападателната реклама или на прочувствения шопинг, можем умишлено да преценяме какво в действителност ни е нужно и какво не.
Създаването на финансови проекти и бюджетиране, което включва реалистични потребности, ще помогне да не попаднем в спиралата на ненужните разходи. Чрез насърчаване на на практика тактики за извършване на покупки можем да управляваме по-добре финансите си, без да ставаме жертва на страстите си.
Социалните медии могат да бъдат потребен инструмент, в случай че ги използваме рационално. Важно е, обаче, да помним, че съвършеният живот, който виждаме онлайн, постоянно е единствено заблуда.
Чрез осъзнато обмисляне и сериозно мислене можем да изградим здравословно отношение към обществените медии, което освен да усъвършенства нашето финансово държание, само че и да насърчи личностното ни развиване. Нека следваме своите фантазии и полезности, а не наложените от обществото стандарти за триумф и благополучен живот.
Според известния финансист Ричард Талер, притежател на Нобелова премия по стопанска система, „ логиката на психиката играе съществена роля при вземането на финансови решения “. И в действителност, обществените медии, посредством своите логаритми и платформи, оказват надълбоко въздействие върху метода, по който харчим, спестяваме и възприемаме триумфа.
Хипнотизирана консуматорска просвета
Навиците ни за харчене са мощно повлияни от изображенията и наличието, което срещаме в обществените мрежи. В Instagram, TikTok и Фейсбук виждаме съвършено подбрани фотоси на първокласни артикули, пътувания до екзотични дестинации и стилни празненства. Тези облици основават заблуда за съвършен живот и триумф, което провокира в нас желанието да подражаваме на тези облици, без значение от действителността на нашето финансово положение. Както споделя психологът Даниел Канеман: „ Човешкият мозък е планиран да търси благополучие, а не истина “.
Това търсене на благополучие постоянно ни кара да влагаме в ненужни артикули, с цел да се впишем в обществения стандарт. Въпреки че консуматорското държание е естествено за човешката природа, обществените медии ускоряват това държание до нови висоти. Голяма част от потребителите настояват, че обществените медии въздействат на техните решения за покупка.
Възприятието за триумф и благополучие
В актуалния свят, триумфът е постоянно свързван със обществения статус, а той от своя страна се мери посредством визуализации в обществените медии. Феноменът на „ триумфа в Instagram “ слага нови стандарти за това по какъв начин наподобява той. Ние сме изложени на непрекъснат поток от информация за сполучливи млади и авторитетни бизнесмени, които печелят шестцифрени суми и " съвършени " двойки, които публикуват фотоси от сантиментални ваканции.
Според анализатора на обществените медии Линда Лий: „ Социалните медии не просто отразяват обществото, а интензивно го образуват. “ Тези облици могат да основат възприятие на непълнота и незадоволеност, което да докара до отрицателни последствия за личността и финансовото ни държание.
Тъй като непрекъснато съпоставяме себе си с тези идеализирани версии на триумфа, ние можем да се окажем в клопката на задълженията, пробвайки се да поддържаме избран имидж или стандарт.
Как да бъдем по-осъзнати в онлайн средата
Социалните медии освен осведомят, само че и манипулират потребителското държание.
Платформите като Instagram и Фейсбук употребяват логаритми, с цел да оферират наличие, което ни подтиква към импулсивни покупки. Приключенски фотоси на другари с нови маратонки или последната фешън наклонност постоянно провокират у нас чувство за предпочитание, което не можем да пренебрегваме. Психолозите назовават този феномен „ логика на психиката на дефицита “ – чувството, че би трябвало да притежаваме нещо, с цел да се почувстваме щастливи.
Допълнително, „ фомо “ (страхът от пропускане) играе значима роля в нашето държание във връзка с харченето. Наблюдавайки по какъв начин другите се радват на новите си придобивки, ние постоянно усещаме потребност да действаме неотложно, без да обмислим последствията.
За да се оправим с въздействието на цифровата среда, е значимо да развием осъзнатост по отношение на метода, по който я използваме. Първата стъпка е да зададем въпроси по отношение на нашето държание. Какво тъкмо желаеме да реализираме с онлайн наличието си? Какво е нашето определение за триумф и благополучие? Често е потребно да ограничим времето, което прекарваме в обществените медии, и да следим единствено сметки, които ни въодушевяват по позитивен метод.
С добър проект и дисциплинираност можем да избегнем и свръхпотреблението, което е изключително настоящо в цифровата епоха на непрекъснати онлайн оферти. Подвеждащи реклами, подправени промоции, както и общественото въздействие на известни персони, които популяризират артикули, постоянно ни водят към недомислени решения. В този случай може да се възползваме от правилото „ изчакай 24 часа “, когато се колебаем дали да създадем покупка, изключително при онлайн търговията.
Според Бенджамин Франклин, един от най-видните политически дейци и основатели на Съединените американски щати: „ Ако не планираш, планираш да се провалиш “. Това важи и за нашето финансово държание. Вместо да се поддаваме на натиска на нападателната реклама или на прочувствения шопинг, можем умишлено да преценяме какво в действителност ни е нужно и какво не.
Създаването на финансови проекти и бюджетиране, което включва реалистични потребности, ще помогне да не попаднем в спиралата на ненужните разходи. Чрез насърчаване на на практика тактики за извършване на покупки можем да управляваме по-добре финансите си, без да ставаме жертва на страстите си.
Социалните медии могат да бъдат потребен инструмент, в случай че ги използваме рационално. Важно е, обаче, да помним, че съвършеният живот, който виждаме онлайн, постоянно е единствено заблуда.
Чрез осъзнато обмисляне и сериозно мислене можем да изградим здравословно отношение към обществените медии, което освен да усъвършенства нашето финансово държание, само че и да насърчи личностното ни развиване. Нека следваме своите фантазии и полезности, а не наложените от обществото стандарти за триумф и благополучен живот.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ