Колко глобална е глобалната мрежа
Социалните медии не работят еднообразно в световен мащаб, те са единствено част от комплицирани социално-политически картини, които са разнообразни във всяка точка на света
Социалните медии са част от комплицирани социално-политически картини – разнообразни във всяка точка на света (източник: CCO Public Domain)
След поредност от координирани терористични набези в края на предишния месец Шри Ланка блокира уеб страниците на обществените медии в страната. Според някои западни издания, това е резултат от единомислещо „ едностранно решение “ на държавното управление. Причината – боязън, че дезинформацията и речта на омразата могат да се разпространят из платформи като Фейсбук и Instagram, да основат комплициране и даже да провокират повече принуждение.
Това не е първият случай на ограничение – или опит за ограничение – на обществена мрежа във връзка някакво събитие. Политически събития в разнообразни страни по света неведнъж са предизвикали локални държавни управления да „ пернат шалтера “ на интернет достъпа. И освен политически.
Лесно можем да си спомним за стрелеца от Крайстчърч в Нова Зеландия, който излъчваше безчинствата си във Фейсбук. След такива събития също се надигат серии от „ ограничения “ и забрани. В случая Австралия и Нова Зеландия желаеха по-строго контролиране на обществените медии.
Забраната в Шри Ланка носи в себе си догатката, че интернет може да докара до положителни или неприятни последствия за цялото общество, за държавността.
Интернет и демокрацията
В Шри Ланка някои хора виждат обществените медии като главен инструмент за поддържане на демокрацията след 26-годишната революция сред будисткото болшинство и тамилското малцинство. Демокрацията разчита на поток от информация – задоволителен, с цел да разреши на жителите да създадат своя избор.
Но обществената мрежа на Шри Ланка е образувана най-много от Фейсбук и Internet.org. Там продуктите, притежавани от Фейсбук, изключително WhatsApp, са ядрото на онлайн достъпа. За западния свят това е единствено една дребна част от интернет, единствено някакво приложение; за локалните хора обаче това е горе-долу „ целият “ интернет. Да бъдеш онлайн значи да използваш Фейсбук или WhatsApp.
Това прави възбраната на обществените медии доста по-значима. Ефектът е доста по-голям. За локалните общества това значи възбрана на интернет въобще. Ще рече – възбрана за обмена на информация, възбрана на свободата на словото. А сходно угнетяване на свободата на изложение задълбочава авторитаризма.
Глобалността на световната мрежа
Част от казуса със обществените медии идва оттова, че западните консуматори са склонни да ги виждат като нещо закрепено и единно. Фейсбук си е Фейсбук в Осака, Канзас и Москва. Instagram работи еднообразно в Дюселдорф и в Онтарио. Използват се едни и същи операционни системи за смарт телефони с едни и същи интерфейси – по целия свят. Публикуването на статус наподобява еднообразно във всички точки на света.
Но дали е по този начин?
Всъщност това е комфортен мит. Социалните медии не работят еднообразно в световен мащаб. Париж и Дюселдорф не са едни и същи, даже Instagram да е. Социалните медии са единствено част от комплицирани социално-политически картини, които са разнообразни във всяка точка на света.
Призивите за контролиране на Фейсбук, YouTube и други обществени мрежи са апел от хората на съответни места, като Шри Ланка и Нова Зеландия, световните обществени услуги да работят и като местни.
Подобна идея е комплицирано предизвикателство. То включва освен това от желанието на локалните хора. Изисква нещо доста повече от по-добър мониторинг на речта на омразата, бързо разкриване на детайлите на принуждение, оправянето с подправените вести.
Марк Зукърбърг постоянно е наричал хората във Фейсбук „ общественост “, само че те не са и в никакъв случай не са били една общественост. В обществената мрежа има голям брой общности – милиони дори – и се основават хиляди нови общности във виртуалните стени на това пространство.
още по тематиката
Всеки път, когато възникне проблем със обществените медии, незабавно се отваря дебатът за решенията на проблемите – за едни и същи решения. Иска се по-добро самоуправление и отчетност. Иска се по-голяма ангажираност към локалните правила и локалните заинтригувани страни. Търси се съгласуемост с регулаторните промени.
Така изплува въпросът дали в действителност интернет е инструмент за развиване на демокрацията. И другият, още по-труден въпрос: дали в действителност световната мрежа е световна осведомителна мрежа – такава, която свързва света и всички негови жители по един и същи метод.
Социалните медии са част от комплицирани социално-политически картини – разнообразни във всяка точка на света (източник: CCO Public Domain)
След поредност от координирани терористични набези в края на предишния месец Шри Ланка блокира уеб страниците на обществените медии в страната. Според някои западни издания, това е резултат от единомислещо „ едностранно решение “ на държавното управление. Причината – боязън, че дезинформацията и речта на омразата могат да се разпространят из платформи като Фейсбук и Instagram, да основат комплициране и даже да провокират повече принуждение.
Това не е първият случай на ограничение – или опит за ограничение – на обществена мрежа във връзка някакво събитие. Политически събития в разнообразни страни по света неведнъж са предизвикали локални държавни управления да „ пернат шалтера “ на интернет достъпа. И освен политически.
Лесно можем да си спомним за стрелеца от Крайстчърч в Нова Зеландия, който излъчваше безчинствата си във Фейсбук. След такива събития също се надигат серии от „ ограничения “ и забрани. В случая Австралия и Нова Зеландия желаеха по-строго контролиране на обществените медии.
Забраната в Шри Ланка носи в себе си догатката, че интернет може да докара до положителни или неприятни последствия за цялото общество, за държавността.
Интернет и демокрацията
В Шри Ланка някои хора виждат обществените медии като главен инструмент за поддържане на демокрацията след 26-годишната революция сред будисткото болшинство и тамилското малцинство. Демокрацията разчита на поток от информация – задоволителен, с цел да разреши на жителите да създадат своя избор.
Но обществената мрежа на Шри Ланка е образувана най-много от Фейсбук и Internet.org. Там продуктите, притежавани от Фейсбук, изключително WhatsApp, са ядрото на онлайн достъпа. За западния свят това е единствено една дребна част от интернет, единствено някакво приложение; за локалните хора обаче това е горе-долу „ целият “ интернет. Да бъдеш онлайн значи да използваш Фейсбук или WhatsApp.
Това прави възбраната на обществените медии доста по-значима. Ефектът е доста по-голям. За локалните общества това значи възбрана на интернет въобще. Ще рече – възбрана за обмена на информация, възбрана на свободата на словото. А сходно угнетяване на свободата на изложение задълбочава авторитаризма.
Глобалността на световната мрежа
Част от казуса със обществените медии идва оттова, че западните консуматори са склонни да ги виждат като нещо закрепено и единно. Фейсбук си е Фейсбук в Осака, Канзас и Москва. Instagram работи еднообразно в Дюселдорф и в Онтарио. Използват се едни и същи операционни системи за смарт телефони с едни и същи интерфейси – по целия свят. Публикуването на статус наподобява еднообразно във всички точки на света.
Но дали е по този начин?
Всъщност това е комфортен мит. Социалните медии не работят еднообразно в световен мащаб. Париж и Дюселдорф не са едни и същи, даже Instagram да е. Социалните медии са единствено част от комплицирани социално-политически картини, които са разнообразни във всяка точка на света.
Призивите за контролиране на Фейсбук, YouTube и други обществени мрежи са апел от хората на съответни места, като Шри Ланка и Нова Зеландия, световните обществени услуги да работят и като местни.
Подобна идея е комплицирано предизвикателство. То включва освен това от желанието на локалните хора. Изисква нещо доста повече от по-добър мониторинг на речта на омразата, бързо разкриване на детайлите на принуждение, оправянето с подправените вести.
Марк Зукърбърг постоянно е наричал хората във Фейсбук „ общественост “, само че те не са и в никакъв случай не са били една общественост. В обществената мрежа има голям брой общности – милиони дори – и се основават хиляди нови общности във виртуалните стени на това пространство.
още по тематиката
Всеки път, когато възникне проблем със обществените медии, незабавно се отваря дебатът за решенията на проблемите – за едни и същи решения. Иска се по-добро самоуправление и отчетност. Иска се по-голяма ангажираност към локалните правила и локалните заинтригувани страни. Търси се съгласуемост с регулаторните промени.
Така изплува въпросът дали в действителност интернет е инструмент за развиване на демокрацията. И другият, още по-труден въпрос: дали в действителност световната мрежа е световна осведомителна мрежа – такава, която свързва света и всички негови жители по един и същи метод.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ