Проучване: ГЕРБ запазва преднината си за евровота
Социалната тема би трябвало да е приоритет за идващия състав на Европейския парламент
Два месеца преди евровота ГЕРБ резервира близо 2% преднина пред Българска социалистическа партия. Това демонстрират данни от представително изследване на проучвателен център „ Тренд ” по поръчка на „ 24 часа ”. То е извършено в интервала 6-13 март измежду 1005 пълнолетни българи в цялата страна. ГЕРБ другар поддръжка от 19,1%, до момента в който Българска социалистическа партия остават на второ място със 17,3%.
Движение за права и свободи изрично се утвърждава като трета политическа мощ с близо 7% поддръжка.
Поради засилващите се благоприятни условия „ Обединени патриоти ” да не се явят с обща листа на идните избори, в авансово заложените варианти поставихме независимо и тествахме резултата за всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и “Атака ”) в патриотичната коалиция.
Най-голям дял от трите съумява да активизира Вътрешна македонска революционна организация – 2,5% от всички интервюирани, до момента в който „ Атака ” и НФСБ остават надлежно с 1,3 и 1%.
Подкрепата за „ Демократична България ” и „ Воля ” доближава почти същите стойности като през февруари, надлежно 2,5 и 1,8%.
Теренът на изследването завърши преди оповестяването на решението на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили за общо явяване на изборите. В идващото ни изследване през април ще отчетем дали новият съюз ще внесе динамичност в електоралните стойности на главната ръководеща партия.
Проучването сподели още, че за 58% от всички интервюирани считат, че ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е значима. Тук основно се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред последователите на ГЕРБ по този начин мислят 81%, до момента в който измежду социалистите този дял е 56%. Това значително се дължи на особеното отношение към Европейски Съюз от страна на симпатизантите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Социалната тема би трябвало да е приоритет за идващия състав на Европейския парламент – повишението на виталния стандарт (11%), равнопоставеност (5%), равнене на приходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тематика. Социалната тематика господства и на въпроса в коя сфера Европейски Съюз би трябвало да отделя повече пари за България
Лидер с 47% посочвания е трудовата претовареност, следвана от развиването на изостаналите райони (38%), конкурентоспособност на стопанската система (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и обучение (19%). 42% от всички запитани са на мнение, че Европейски Съюз би трябвало да ускори контрола над политиките на обособените страни членки против 29% на противоположното мнение. Малко над половината (52%) считат, че в случай че стартират процеси на мощно доближаване и интеграция сред обособени страни-членки на Европейски Съюз, България би трябвало да взе участие. Само 16% споделят противоположно мнение.
Като цяло българите остават с очебийно позитивно отношение към Европейски Съюз - 62% са позитивно настроени към Европейски Съюз, а 18% - не. Най-масови са позитивните настройки измежду най-младите (18 -19-годишните). 80% от тях заявяват позитивно отношение към Евросъюза, а единствено 6% - негативно. За съпоставяне - измежду най-възрастните позициите са много по-сближени - 39% са с позитивно против 31% с негативно отношение към Европейски Съюз. Тези данни намират удостоверение и на въпроса дали България завоюва, или загуби от участието си в Европейски Съюз. Печели, споделят 58% от запитаните, против съвсем три пъти по-малко - 20%, на противоположното мнение. Както при отношението към Европейски Съюз, по този начин и на този въпрос записваме сходна динамичност по възрастов аршин.
Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от Европейски Съюз са: свободното пътешестване, еврофондовете, опциите за работа, опциите за обучение, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави усещане, че опцията “свободното пътешестване ” има към 10 процентни пункта повече измежду по-младите възрастови групи – сред 18 и 49 години, като обяснението тук е, че младите са по-мобилни и имат повече опция да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години) финансовата помощ под формата на европейски фондове е водеща.
Сред главните негативи се показват прекомерно мощният надзор извън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в обичайните производства и двойният стандарт. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от Европейски Съюз, в сравнение с негативи. 34% от интервюираните дават отговор с “Не знам/Не мога да преценява ” за позитивите, до момента в който този % при негативите е 46%./tribune.bg
Два месеца преди евровота ГЕРБ резервира близо 2% преднина пред Българска социалистическа партия. Това демонстрират данни от представително изследване на проучвателен център „ Тренд ” по поръчка на „ 24 часа ”. То е извършено в интервала 6-13 март измежду 1005 пълнолетни българи в цялата страна. ГЕРБ другар поддръжка от 19,1%, до момента в който Българска социалистическа партия остават на второ място със 17,3%.
Движение за права и свободи изрично се утвърждава като трета политическа мощ с близо 7% поддръжка.
Поради засилващите се благоприятни условия „ Обединени патриоти ” да не се явят с обща листа на идните избори, в авансово заложените варианти поставихме независимо и тествахме резултата за всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и “Атака ”) в патриотичната коалиция.
Най-голям дял от трите съумява да активизира Вътрешна македонска революционна организация – 2,5% от всички интервюирани, до момента в който „ Атака ” и НФСБ остават надлежно с 1,3 и 1%.
Подкрепата за „ Демократична България ” и „ Воля ” доближава почти същите стойности като през февруари, надлежно 2,5 и 1,8%.
Теренът на изследването завърши преди оповестяването на решението на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили за общо явяване на изборите. В идващото ни изследване през април ще отчетем дали новият съюз ще внесе динамичност в електоралните стойности на главната ръководеща партия.
Проучването сподели още, че за 58% от всички интервюирани считат, че ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е значима. Тук основно се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред последователите на ГЕРБ по този начин мислят 81%, до момента в който измежду социалистите този дял е 56%. Това значително се дължи на особеното отношение към Европейски Съюз от страна на симпатизантите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Социалната тема би трябвало да е приоритет за идващия състав на Европейския парламент – повишението на виталния стандарт (11%), равнопоставеност (5%), равнене на приходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тематика. Социалната тематика господства и на въпроса в коя сфера Европейски Съюз би трябвало да отделя повече пари за България
Лидер с 47% посочвания е трудовата претовареност, следвана от развиването на изостаналите райони (38%), конкурентоспособност на стопанската система (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и обучение (19%). 42% от всички запитани са на мнение, че Европейски Съюз би трябвало да ускори контрола над политиките на обособените страни членки против 29% на противоположното мнение. Малко над половината (52%) считат, че в случай че стартират процеси на мощно доближаване и интеграция сред обособени страни-членки на Европейски Съюз, България би трябвало да взе участие. Само 16% споделят противоположно мнение.
Като цяло българите остават с очебийно позитивно отношение към Европейски Съюз - 62% са позитивно настроени към Европейски Съюз, а 18% - не. Най-масови са позитивните настройки измежду най-младите (18 -19-годишните). 80% от тях заявяват позитивно отношение към Евросъюза, а единствено 6% - негативно. За съпоставяне - измежду най-възрастните позициите са много по-сближени - 39% са с позитивно против 31% с негативно отношение към Европейски Съюз. Тези данни намират удостоверение и на въпроса дали България завоюва, или загуби от участието си в Европейски Съюз. Печели, споделят 58% от запитаните, против съвсем три пъти по-малко - 20%, на противоположното мнение. Както при отношението към Европейски Съюз, по този начин и на този въпрос записваме сходна динамичност по възрастов аршин.
Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от Европейски Съюз са: свободното пътешестване, еврофондовете, опциите за работа, опциите за обучение, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави усещане, че опцията “свободното пътешестване ” има към 10 процентни пункта повече измежду по-младите възрастови групи – сред 18 и 49 години, като обяснението тук е, че младите са по-мобилни и имат повече опция да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години) финансовата помощ под формата на европейски фондове е водеща.
Сред главните негативи се показват прекомерно мощният надзор извън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в обичайните производства и двойният стандарт. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от Европейски Съюз, в сравнение с негативи. 34% от интервюираните дават отговор с “Не знам/Не мога да преценява ” за позитивите, до момента в който този % при негативите е 46%./tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ