Загубим ли България, загубили сме всичко!
Социализмът у нас бе интензивен, прескачащ епохи способ на индустриално, модернизационно развиване, който реши задачата - модернизацията и индустриализацията на България. Благодарение точно на социализма - и то съгласно западни откриватели, страните от Източна Европа са приключили процеса на радикална промяна и са формирали социално-икономически системи от съвременен вид. Затова по време на по този начин хуления и разгласен за незаконен социализъм България е била една от 30-те най-развити страни в света. Тогава са я населявали 9 милиона българи. Сега сме 7 милиона!
Причините за рухването на социализма са доста - и стопански, и геополитически. Според някои откриватели преходът у нас стартира преди 1989 година Но още не е приключил. По-точно, приключил е единствено за някои - резултатите са позитивни за малко на брой и негативни за мнозина.
Днешните ни проблеми се коренят в следения циничен преход, в престъпното трупане на капитали, построило олигархична политико-икономическа система, наподобяваща италианския път на развиване - с следени от политическите сили елементи от стопанската система, с партийно-корпоративно образуване на властта. В този преход " от проект към клан " обществените артисти са имали ясно осъзнати и авансово добре премислени и планувани цели, довели на процедура до деиндустриализация и декапитализация, до
приватизация на облагите и национализация на загубите
което образува олигархична тънка каста и необятна маса от едвам свързващи двата края българи. Именно това престъпно трупане на капитал по време на прехода става основа на огромна част от днешните частни банки, спортни клубове, застрахователни сдружения, брокерски къщи, обменни бюра, медийни групи и прочие, над които се простират политически чадъри от всевъзможни партийни цветове. Именно това партийно-корпоративно образуване на властта, тази политико-икономическа олигархична система основават успешно наречената " фасадна народна власт " и едно тежко задкулисие, което се внедрява в разнообразни политически и държавни структури. В резултат на тези добре познати на всички процеси собствеността попада не в ръцете на необятната маса, не в ръцете на междинната класа, а в ръцете на подбрани новоназначени капиталисти, в олигархично-мафиотски структури, слели своите политико-икономически ползи и власт под прикритието на фасадната народна власт. В България част от валутните приходи, генерирани вследствие на външнотърговски интервенции и активност, отиват не в държавния бюджет, а посредством тях се основават компании с държавни средства. И по този начин - към този момент 32 години. Политико-олигархичната картина се ускори през последните 12 години при ръководството на ГЕРБ.
Т.нар. преход у нас не е резултат от натурален постепенен развой, българското общество не е очаквало и не е било квалифицирано за тази смяна. В самото начало на интервала се говореше не за преход към пазарна стопанска система, не за шокова промяна на системата, а за преустрояване на социализма. Какво стана с концепциите за пазарна стопанска система, за народна власт, демократизъм? Какъв е смисълът на тези понятия и по какъв начин те се развиха на процедура?
Ако решим да се поразходим в света на политическите идеологии, ще забележим че
либерализмът е по-скоро дясна, а демокрацията е по-скоро лява концепция
Класическият демократизъм е идеология, полезност, философия, акцентираща върху концепцията за политическата независимост, за юридическата отбрана на самостоятелната независимост посредством средствата на конституционната правова страна - това са хрумвания от времето на огромните буржоазни революции в Европа. Съвременният демократизъм (Рикардо, Мил, Хаек и др.) постанова извода, че с цел да има политическа независимост, би трябвало да има икономическа независимост, както и противоположното. В общи линии либерализмът се занимава с политическото иго, с персоналната независимост и самодейност, с формата на страната и така нататък Демокрацията се занимава с тематиката за публичната власт и по какъв начин тя да бъде внедрена в държавната тъкан. За демокрацията са значими тематиките за равенството, за благоденствието, за общественото сближение, за публичното богатство и обществената взаимност, за правата на жителите, за правото на надзор и власт на народа, на суверена и така нататък Хайде, кажете в този момент - демократична страна ли е България?
Накъде потеглиха дясното и пазарната стопанска система. Двама английски откриватели - Питър Стоукс и Бари Найт, рисуват доста добре картината на днешната обстановка. Според тях растежът на корпоративната световна власт унищожи нежната връзка за отчетност сред държавни управления и електорати. Корпорациите изместват политическите, обществените и икономическите институции и ги заменят с световна потребителска просвета. Гражданските общества, съгласно двамата учени, изчезват бързо, защото хомогенизиращата власт на световния пазар провокира фрапантно търсене на религиозна и етническа еднаквост, фундаментализъм, големи обществени неравенства, стопяване на междинната класа, стопански и обществен безпорядък.
През 2008 година Бил Гейтс формулира понятието " изобретателен капитализъм ", който хем щял да понижи неравенствата, хем щял да работи за генерирането на облаги. Лидерът на Световния стопански конгрес Клаус Шваб през 2020 година написа книга за " великото нулиране " и за бъдещето на новия капитализъм, който щял да отстрани разликите сред небогати и богати, само че в това време щял да унищожи държавните и националните граници! Нека си спомним и обобщението на съветския президент Владимир Путин по време на онлайн форума в Давос през 2021 година Путин споделя, че епохата на напъните за създаване на еднополюсен свят завършва и че глобализацията докара до мощен напредък в развитите страни, от който най-голяма полза получи един % от международното население, и че на процедура тя докара до социално-икономическа, ценностна рецесия и демографски последствия, в които човечеството
рискува да загуби цивилизационни и културни стожери
Правилата на " Вашингтонския консенсус ", който стана рецепта за прехода и у нас, съгласно съветския президент дават приоритет на растежа на стопанската система и са основани на частния дълг и ниските налози за богатите и корпорациите. А Четвъртата промишлена гражданска война, учредена на автоматизацията и роботизацията, води до структурни промени на пазара на труда и заплашва с стопански и обществени рецесии и неравенства.
Сложните проблеми в стопански, политически, обществен и нравствен аспект съставляват система от взаимносвързани детайли. Именно този лабиринт и кръстопът, на който е застанало човечеството при започване на третото хилядолетие, извиква на дневен ред актуалността на левите хрумвания за правдивост, взаимност, тъждество и на патриотичните идеали за Вяра и Отечество. Защото скритата цел на международното задкулисие е да вкара човечеството в безродна, световна и финансова матрица, която подчинява хората на материалистична, хедонистична потребителска просвета. А същински свободният човек е този, който не е изгубил здравите си цивилизационни духовни корени на Вяра и Отечество! Истински човечен хайлайф е този, който се стреми към многополюсен свят и към баланс на ползите, към спазване на правата на най-уязвимите. Еднополюсното международно световно ръководство, сеещо войни и спорове, прикрива същинските си цели зад политкоректни изречения, зад смокиновото листо на демократичните полезности, само че това смокиново листо става все по-прозрачно.
Така посредством интернационалните финансови институции транснационалният финансов и световен хайлайф ръководи света, установявайки новите си идеологически канони - мултикултурализъм и неолиберализъм. Оттук и образците на новата мода - джендър идеологията в Европа и света, посредством която се унищожава християнският пиедестал на обичайното семейство; отсам и офанзивите против националните полезности и идентичности. И всичко това - под шапката на идеологията за " права и народна власт ".
Така се оказа, че светлият капитализъм, към който се втурнахме през глава, стартира да основава доста проблеми. Редица учени, като доктор Хюго Тюман, декларират, че свободната пазарна стопанска система е по-скоро доктрина, към която стремително се втурнаха социалистическите страни след прехода, само че в развитите страни свободният пазар към този момент не е на мода. Там по-модни стават концепциите за социално-пазарни стопански системи, за търсене на обществен баланс в крайния неолиберализъм. Да прибавим - в Европа към този момент всеобщо се приказва за обществена пазарна стопанска система.
Изходът за България е народен консенсус за Национална тактика за развиване на страната в идващите 20-30 години във всички области - промишленост, енергетика, обучение, опазване на здравето и така нататък За тези 32 години се нагледахме и напатихме от безпорядък, липса на дълготрайни визии и тактики, на сателитния синдром у българските политици. На Българска социалистическа партия най-приляга да инициира общонационален спор за разработване на по този начин нужната ни Национална тактика за развиването на България - с присъединяване на всички партии, цивилен организации, специалисти. Знам, че неналичието на консенсусна политическа просвета у нас е отчайваща, само че си коства да се опита. Връхлитащите рецесии и досегашният 32-годишен път демонстрират, че без дълготрайна, общонационална визия, без умно, не тяснопартийно, а държавническо, мислене България няма положително бъдеще!
Нека си спомним думите на Николай Хайтов: " Загубим ли България, изгубили сме всичко! ".
Причините за рухването на социализма са доста - и стопански, и геополитически. Според някои откриватели преходът у нас стартира преди 1989 година Но още не е приключил. По-точно, приключил е единствено за някои - резултатите са позитивни за малко на брой и негативни за мнозина.
Днешните ни проблеми се коренят в следения циничен преход, в престъпното трупане на капитали, построило олигархична политико-икономическа система, наподобяваща италианския път на развиване - с следени от политическите сили елементи от стопанската система, с партийно-корпоративно образуване на властта. В този преход " от проект към клан " обществените артисти са имали ясно осъзнати и авансово добре премислени и планувани цели, довели на процедура до деиндустриализация и декапитализация, до
приватизация на облагите и национализация на загубите
което образува олигархична тънка каста и необятна маса от едвам свързващи двата края българи. Именно това престъпно трупане на капитал по време на прехода става основа на огромна част от днешните частни банки, спортни клубове, застрахователни сдружения, брокерски къщи, обменни бюра, медийни групи и прочие, над които се простират политически чадъри от всевъзможни партийни цветове. Именно това партийно-корпоративно образуване на властта, тази политико-икономическа олигархична система основават успешно наречената " фасадна народна власт " и едно тежко задкулисие, което се внедрява в разнообразни политически и държавни структури. В резултат на тези добре познати на всички процеси собствеността попада не в ръцете на необятната маса, не в ръцете на междинната класа, а в ръцете на подбрани новоназначени капиталисти, в олигархично-мафиотски структури, слели своите политико-икономически ползи и власт под прикритието на фасадната народна власт. В България част от валутните приходи, генерирани вследствие на външнотърговски интервенции и активност, отиват не в държавния бюджет, а посредством тях се основават компании с държавни средства. И по този начин - към този момент 32 години. Политико-олигархичната картина се ускори през последните 12 години при ръководството на ГЕРБ.
Т.нар. преход у нас не е резултат от натурален постепенен развой, българското общество не е очаквало и не е било квалифицирано за тази смяна. В самото начало на интервала се говореше не за преход към пазарна стопанска система, не за шокова промяна на системата, а за преустрояване на социализма. Какво стана с концепциите за пазарна стопанска система, за народна власт, демократизъм? Какъв е смисълът на тези понятия и по какъв начин те се развиха на процедура?
Ако решим да се поразходим в света на политическите идеологии, ще забележим че
либерализмът е по-скоро дясна, а демокрацията е по-скоро лява концепция
Класическият демократизъм е идеология, полезност, философия, акцентираща върху концепцията за политическата независимост, за юридическата отбрана на самостоятелната независимост посредством средствата на конституционната правова страна - това са хрумвания от времето на огромните буржоазни революции в Европа. Съвременният демократизъм (Рикардо, Мил, Хаек и др.) постанова извода, че с цел да има политическа независимост, би трябвало да има икономическа независимост, както и противоположното. В общи линии либерализмът се занимава с политическото иго, с персоналната независимост и самодейност, с формата на страната и така нататък Демокрацията се занимава с тематиката за публичната власт и по какъв начин тя да бъде внедрена в държавната тъкан. За демокрацията са значими тематиките за равенството, за благоденствието, за общественото сближение, за публичното богатство и обществената взаимност, за правата на жителите, за правото на надзор и власт на народа, на суверена и така нататък Хайде, кажете в този момент - демократична страна ли е България?
Накъде потеглиха дясното и пазарната стопанска система. Двама английски откриватели - Питър Стоукс и Бари Найт, рисуват доста добре картината на днешната обстановка. Според тях растежът на корпоративната световна власт унищожи нежната връзка за отчетност сред държавни управления и електорати. Корпорациите изместват политическите, обществените и икономическите институции и ги заменят с световна потребителска просвета. Гражданските общества, съгласно двамата учени, изчезват бързо, защото хомогенизиращата власт на световния пазар провокира фрапантно търсене на религиозна и етническа еднаквост, фундаментализъм, големи обществени неравенства, стопяване на междинната класа, стопански и обществен безпорядък.
През 2008 година Бил Гейтс формулира понятието " изобретателен капитализъм ", който хем щял да понижи неравенствата, хем щял да работи за генерирането на облаги. Лидерът на Световния стопански конгрес Клаус Шваб през 2020 година написа книга за " великото нулиране " и за бъдещето на новия капитализъм, който щял да отстрани разликите сред небогати и богати, само че в това време щял да унищожи държавните и националните граници! Нека си спомним и обобщението на съветския президент Владимир Путин по време на онлайн форума в Давос през 2021 година Путин споделя, че епохата на напъните за създаване на еднополюсен свят завършва и че глобализацията докара до мощен напредък в развитите страни, от който най-голяма полза получи един % от международното население, и че на процедура тя докара до социално-икономическа, ценностна рецесия и демографски последствия, в които човечеството
рискува да загуби цивилизационни и културни стожери
Правилата на " Вашингтонския консенсус ", който стана рецепта за прехода и у нас, съгласно съветския президент дават приоритет на растежа на стопанската система и са основани на частния дълг и ниските налози за богатите и корпорациите. А Четвъртата промишлена гражданска война, учредена на автоматизацията и роботизацията, води до структурни промени на пазара на труда и заплашва с стопански и обществени рецесии и неравенства.
Сложните проблеми в стопански, политически, обществен и нравствен аспект съставляват система от взаимносвързани детайли. Именно този лабиринт и кръстопът, на който е застанало човечеството при започване на третото хилядолетие, извиква на дневен ред актуалността на левите хрумвания за правдивост, взаимност, тъждество и на патриотичните идеали за Вяра и Отечество. Защото скритата цел на международното задкулисие е да вкара човечеството в безродна, световна и финансова матрица, която подчинява хората на материалистична, хедонистична потребителска просвета. А същински свободният човек е този, който не е изгубил здравите си цивилизационни духовни корени на Вяра и Отечество! Истински човечен хайлайф е този, който се стреми към многополюсен свят и към баланс на ползите, към спазване на правата на най-уязвимите. Еднополюсното международно световно ръководство, сеещо войни и спорове, прикрива същинските си цели зад политкоректни изречения, зад смокиновото листо на демократичните полезности, само че това смокиново листо става все по-прозрачно.
Така посредством интернационалните финансови институции транснационалният финансов и световен хайлайф ръководи света, установявайки новите си идеологически канони - мултикултурализъм и неолиберализъм. Оттук и образците на новата мода - джендър идеологията в Европа и света, посредством която се унищожава християнският пиедестал на обичайното семейство; отсам и офанзивите против националните полезности и идентичности. И всичко това - под шапката на идеологията за " права и народна власт ".
Така се оказа, че светлият капитализъм, към който се втурнахме през глава, стартира да основава доста проблеми. Редица учени, като доктор Хюго Тюман, декларират, че свободната пазарна стопанска система е по-скоро доктрина, към която стремително се втурнаха социалистическите страни след прехода, само че в развитите страни свободният пазар към този момент не е на мода. Там по-модни стават концепциите за социално-пазарни стопански системи, за търсене на обществен баланс в крайния неолиберализъм. Да прибавим - в Европа към този момент всеобщо се приказва за обществена пазарна стопанска система.
Изходът за България е народен консенсус за Национална тактика за развиване на страната в идващите 20-30 години във всички области - промишленост, енергетика, обучение, опазване на здравето и така нататък За тези 32 години се нагледахме и напатихме от безпорядък, липса на дълготрайни визии и тактики, на сателитния синдром у българските политици. На Българска социалистическа партия най-приляга да инициира общонационален спор за разработване на по този начин нужната ни Национална тактика за развиването на България - с присъединяване на всички партии, цивилен организации, специалисти. Знам, че неналичието на консенсусна политическа просвета у нас е отчайваща, само че си коства да се опита. Връхлитащите рецесии и досегашният 32-годишен път демонстрират, че без дълготрайна, общонационална визия, без умно, не тяснопартийно, а държавническо, мислене България няма положително бъдеще!
Нека си спомним думите на Николай Хайтов: " Загубим ли България, изгубили сме всичко! ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ