Как изглеждаше българският дом мечта от соца
Социалистическият уют към момента е жив. Събран е в секциите, дрешниците и табуретките, покрити с китениците, които и до през днешния ден са обичайно обзавеждане в доста домове на по-възрастни хора.
Помним добре естетиката на шейсетте и седемдесетте години – гетинакса, линолеума, кафявата гама. В тези дни в жилищата в панелките можеше да се видят едни и същи столове, маси и спални. Всички купени от магазина, в който посрещаха кисело с: „ Днес няма, елате на следващия ден “. В тези дни усетът се постановяваше „ от горната страна “. Дизайнът се създаваше централизирано. Асортиментът беше стеснен, а интериорът – уеднаквен.
През 1969 година в новопостроения блок 101 в Димитровград е открита галерия на така наречен сложно обзаведени жилища. Интериорът на 10 жилището – двустайни, тристайни и четиристайни, е основан от експертите от Центъра за нови артикули и мода, и е показан тържествено на необятната аудитория. Зад събитието стоят Министерството на леката индустрия и градският национален съвет. По-късно същите жилища са продадени с мебелите и аксесоарите.
Целта на изложбата е да насърчи пазаруването на напълно обзаведени жилища. А също да покаже интериорни трендове в годините, когато жанр, дизайнер и даже азбучник са неразрешени думи. Как наподобява българският дом фантазия от края на 60-те и 70-те години на предишния век, можем да си напомним от тогавашното списание „ Архитектура “.
„ Бързият ритъм на жилищно строителство и възходящите материални благоприятни условия на нашия народ постановат да се отдели повече внимание на проблемите, свързани с рационалното обзавеждане на жилището. Новият човек – строителят на комунизма, би трябвало да живее в красива конюнктура, измежду уют и улеснения “, написа в списание „ Архитектура “ в тези години.
„ Съвременното жилище, особено със своите прави линии и плоскости, би трябвало да бъде подредено с леки и изящни по форма мебели и движимости, които да не основават възприятие за натруфеност. Нужно е броят на мебелите да се сведе до най-малко. Жилището служи за облекчаване на нашите ежедневни потребности и за обзавеждането му би трябвало да се съди не по скъпите и модерните мебели, а по това доколко дава отговор на тази цел.
Демодираният и стар салонен бюфет към този момент е заместен от секционния смесен долап с полици за книги, шкафчета за сервизи, барче за питиета. На този долап в някои случаи се слагат и тв приемникът, радиото, магнетофонът. Има случаи, когато спускащ се плот от шкафа служи за писалище. Комбинираните секционни шкафове са практични и заради това, че дават опция обособените детайли да се набират поредно, на стадии и да се устройват съгласно опциите и потребностите на фамилията.
Кухните са обзаведени със секционни шкафове, които на някои места стигат до тавана. Плотовете на долните шкафове са направени от гетинакс, който не се поврежда от вода. В кухните на по-малките жилища е основан ъгъл за хранене, състоящ се от маса с скамейка или столове. В множеството случаи те са тапицирани с изкуствена кожа, с цел да се почистват елементарно. Тръбните крайници на столовете и линолеумът на пода придават чист и санитарен тип на кухните.
Използваните осветителни тела са истински, с опростена форма, без украшателски детайли. Оцветени с ярки и наситени тонове, те се трансформират в същински художествени произведения, които обогатяват интериора.
Композицията на интериора се добавя от редица дребни предмети, като вази, пепелници, свещници, произведения от порцелан и стъкло, и картини. Повечето от тях с изключение на функционалната си стойност извършват и декоративна роля, като придават прекалено много фамилиарност и уют на помещението.
В някои спални тоалетката е заместена с огледало, закачено напряко на стената. Нощните шкафчета са сменени с дребни полички с ниши за слагане на нощна лампа, книги и други При подреждането на спалните е прокаран правилото да няма в тях доста украсителен детайл и непотребен разкош ".
Помним добре естетиката на шейсетте и седемдесетте години – гетинакса, линолеума, кафявата гама. В тези дни в жилищата в панелките можеше да се видят едни и същи столове, маси и спални. Всички купени от магазина, в който посрещаха кисело с: „ Днес няма, елате на следващия ден “. В тези дни усетът се постановяваше „ от горната страна “. Дизайнът се създаваше централизирано. Асортиментът беше стеснен, а интериорът – уеднаквен.
През 1969 година в новопостроения блок 101 в Димитровград е открита галерия на така наречен сложно обзаведени жилища. Интериорът на 10 жилището – двустайни, тристайни и четиристайни, е основан от експертите от Центъра за нови артикули и мода, и е показан тържествено на необятната аудитория. Зад събитието стоят Министерството на леката индустрия и градският национален съвет. По-късно същите жилища са продадени с мебелите и аксесоарите.
Целта на изложбата е да насърчи пазаруването на напълно обзаведени жилища. А също да покаже интериорни трендове в годините, когато жанр, дизайнер и даже азбучник са неразрешени думи. Как наподобява българският дом фантазия от края на 60-те и 70-те години на предишния век, можем да си напомним от тогавашното списание „ Архитектура “.
„ Бързият ритъм на жилищно строителство и възходящите материални благоприятни условия на нашия народ постановат да се отдели повече внимание на проблемите, свързани с рационалното обзавеждане на жилището. Новият човек – строителят на комунизма, би трябвало да живее в красива конюнктура, измежду уют и улеснения “, написа в списание „ Архитектура “ в тези години.
„ Съвременното жилище, особено със своите прави линии и плоскости, би трябвало да бъде подредено с леки и изящни по форма мебели и движимости, които да не основават възприятие за натруфеност. Нужно е броят на мебелите да се сведе до най-малко. Жилището служи за облекчаване на нашите ежедневни потребности и за обзавеждането му би трябвало да се съди не по скъпите и модерните мебели, а по това доколко дава отговор на тази цел.
Демодираният и стар салонен бюфет към този момент е заместен от секционния смесен долап с полици за книги, шкафчета за сервизи, барче за питиета. На този долап в някои случаи се слагат и тв приемникът, радиото, магнетофонът. Има случаи, когато спускащ се плот от шкафа служи за писалище. Комбинираните секционни шкафове са практични и заради това, че дават опция обособените детайли да се набират поредно, на стадии и да се устройват съгласно опциите и потребностите на фамилията.
Кухните са обзаведени със секционни шкафове, които на някои места стигат до тавана. Плотовете на долните шкафове са направени от гетинакс, който не се поврежда от вода. В кухните на по-малките жилища е основан ъгъл за хранене, състоящ се от маса с скамейка или столове. В множеството случаи те са тапицирани с изкуствена кожа, с цел да се почистват елементарно. Тръбните крайници на столовете и линолеумът на пода придават чист и санитарен тип на кухните.
Използваните осветителни тела са истински, с опростена форма, без украшателски детайли. Оцветени с ярки и наситени тонове, те се трансформират в същински художествени произведения, които обогатяват интериора.
Композицията на интериора се добавя от редица дребни предмети, като вази, пепелници, свещници, произведения от порцелан и стъкло, и картини. Повечето от тях с изключение на функционалната си стойност извършват и декоративна роля, като придават прекалено много фамилиарност и уют на помещението.
В някои спални тоалетката е заместена с огледало, закачено напряко на стената. Нощните шкафчета са сменени с дребни полички с ниши за слагане на нощна лампа, книги и други При подреждането на спалните е прокаран правилото да няма в тях доста украсителен детайл и непотребен разкош ".
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ