Сондата на НАСА Вояджър 1“ обяви голямо откритие – мистериозна

Сондата на НАСА „ Вояджър 1 “ разгласи огромно изобретение – мистериозна „ огнена стена “ оттатък Слънчевата система!

Сондата на НАСА „ Вояджър 1 “ откри шокираща огнена преграда на ръба на Слънчевата система.

Космическият уред „ Вояджър “ на НАСА пресече границите на Слънчевата система, с цел да открие изумително събитие: огнена, високотемпературна „ стена “ оттатък външните граници на нашия галактически регион. Тази „ огнена стена “, открита в граничната област, известна като хелиопауза, бележи прехода от въздействието на Слънцето към междузвездното пространство. Както изяснява програмата на НАСА по хелиофизика, хелиосферата – мехур, формиран от слънчевия вятър на Слънцето – се простира надалеч оттатък орбитата на Плутон, като хелиопаузата играе ролята на разграничителна линия сред слънчевия и междузвездния вятър. Към момента „ Вояджър 1 “ и „ Вояджър 2 “ остават единствените галактически апарати, които са навлезли оттатък тази граница, предлагайки на човечеството необичаен взор към неразученото пространство.

„ Огнената стена “ и ръбът на Слънчевата система

Изстреляните през 1977 година сонди „ Вояджър “ на НАСА бяха предопределени да изследват ръба на Слънчевата система и междузвездната среда. След десетилетия пътешестване „ Вояджър 1 “ стана първият галактически уред, пресякъл границата на хелиосферата през 2012 година, последван от „ Вояджър 2 “ през 2018 година Когато тези галактически апарати доближиха границата на нашия безоблачен регион, те се сблъскаха с внезапно повишение на температурата – от 30 000 до 50 000 келвина – в област, която в този момент се назовава „ огнена стена “.

Тази рискова температура беше записана, когато галактическият уред мина оттатък хелиопаузата – границата сред слънчевия вятър на Слънцето и междузвездния вятър от други звезди.

Въпреки че не е плътна стена, нагрятата среда в този район е показателна за трагично взаимоотношение сред слънчевия вятър и междузвездната среда, създаващо зона от високоенергийни частици. Тези галактически апарати са съумели да оцелеят в суровите условия с помощта на голямата пустош на космоса, където вероятността за конфликт с частици е доста дребна, което прави по-малко евентуално топлината да се съобщи на сондите.

Разбиране на хелиосферата и нейните граници

Хелиосферата е голям мехур, формиран от приключването на заредени частици от Слънцето, известни като безоблачен вятър. Този поток се простира надалеч оттатък орбитата на Плутон – разстояние, което е три пъти по-голямо от дистанцията до най-отдалечените планети. Както изяснява НАСА, „ Слънцето изпраща непрекъснат поток от заредени частици, наименуван безоблачен вятър, който в последна сметка минава около всички планети на към три пъти по-голямо разстояние от това до Плутон, преди да бъде възпрепятстван от междузвездната среда. “ Това основава предпазен балон към Слънцето и планетите, прочут като хелиосфера.

В най-външния завършек на този мехур се намира хелиопаузата, където въздействието на слънчевия вятър свършва и се обезврежда от ветровете от междузвездната среда.

НАСА продължава: „ Границата сред слънчевия и междузвездния вятър е хелиопаузата, където налягането на двата вятъра е в равновесие. Това равновесие в налягането кара слънчевия вятър да се обръща обратно и да тече надолу по опашката на хелиосферата. “ Това равновесие на силите спомага за оформянето на границата и до момента в който хелиосферата се движи през междузвездното пространство, тя образува носов удар – област на турбулентност, която се образува, когато галактически транспортен съд или обект се движи през течна среда, сходно на това по какъв начин лодка основава талази, когато се движи през вода.

Изненади, свързани с магнитното поле оттатък Слънчевата система

Двете сонди „ Вояджър “ освен предоставиха значими данни за температурата на външните райони, само че и разкриха изненадващи открития за магнитното поле. В едно завладяващо наблюдаване инструментът за магнитно поле на „ Вояджър 2 “ удостовери резултат, следен за първи път от „ Вояджър 1 “: магнитното поле тъкмо оттатък хелиопаузата е изравнено с полето вътре в хелиосферата.

От НАСА изясняват: „ Наблюдението на инструмента за магнитно поле на „ Вояджър 2 “ удостоверява неочакван резултат от „ Вояджър 1″: магнитното поле в региона тъкмо оттатък хелиопаузата е паралелно на магнитното поле в хелиосферата. “

Това магнитно равнене дава спомагателна визия за динамичната природа на междузвездното пространство оттатък нашата Слънчева система. То оспорва предходни догатки и открива нови пътища за схващане на комплицираните взаимоотношения сред Слънцето и заобикалящата го междузвездна среда.

Източник – Daily Galaxy/Превод:SafeNews