Тайните на Ганимед: Ето какво крие луната на Юпитер
Сондата " Джуно " на НАСА е следила соли и органични субстанции на Ганимед - луната на Юпитер и максимален сателит в Слънчевата система, заяви уеб сайтът на американската галактическа организация.
Данните за откритието са събрани от спектрометъра JIRAM (Jovian InfraRed Auroral Mapper) на борда на галактическия уред по време на близко прехвръкване до ледената луна.
Salts and organics observed on 's surface by NASA's Juno
— Phys.org (@physorg_com)
Откритията, които могат да оказват помощ на учените да схванат по-добре произхода на Ганимед и състава на скрития в дълбините му океан, са оповестени в сп. " Нейчър астронъми " (Nature Astronomy).
Ганимед, чийто размер надвишава този на планетата Меркурий, е най-голямата от луните на Юпитер и от дълго време провокира интереса на учените поради големия воден океан, прикрит под ледената му кора .
Предишни спектроскопски наблюдения, направени от сондата " Галилео " на НАСА и галактическия телескоп " Хъбъл ", както и от Много огромния телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория, загатват за съществуването на соли и органични субстанции . Пространствената разграничителна дарба на тези наблюдения обаче е прекомерно ниска, с цел да се дефинира наличието им.
На 7 юни 2021 година сондата " Джуно " прелита над Ганимед на минимална височина от 1046 километра. Малко след момента на най-близкото доближаване инструментът JIRAM събира данни, които реализират невиждана пространствена разграничителна дарба за инфрачервена спектроскопия.
The Solar System’s biggest moon is spattered with salt
— tipthebalanceuk (@tipthebalanceuk)
Благодарение на тях учените съумяват да открият и проучват неповторимите спектрални характерности на материали, разнообразни от вода и лед, в това число хидратиран натриев хлорид, амониев хлорид, натриев бикарбонат и евентуално алифатни алдехиди.
Създаден от Италианската галактическа организация, инструментът JIRAM е планиран да улавя инфрачервената светлина (невидима с просто око), която се появява от дълбините на Юпитер . Спектрометърът е употребен и за проучване на релефа на луните Йо, Европа, Ганимед и Калисто, известни като Галилееви спътници на името на техния изобретател Галилео Галилей.
Наличието на соли на амоняка допуска, че Ганимед може да е натрупал задоволително студени материали, с цел да кондензира този газ по време на образуването си, изяснява водещият създател на проучването Федерико Тоси от италианския Национален институт по астрофизика на Италия. Карбонатните соли може да са останки от богати на въглероден диоксид ледове, добавя ученият.
Ganymede
Jupiter's icy moon Ganymede is the largest moon in our solar system, even bigger than the planet Mercury, and the dwarf planet Pluto.
Credit
— Will (@dreamsNscience)
Ганимед не е единственият юпитеров свят, около който сондата " Джуно " е прелитала. Луната Европа, за която се счита, че крие океан под ледената си кора, също попадна в полезрението на галактическия уред - първо през октомври 2021 година, а по-късно и през септември 2022 година Следващото близка среща на " Джуно " е с луната Йо. Сондата ще прелети на 1500 километра над повърхността й на 30 декември.
По темата
Данните за откритието са събрани от спектрометъра JIRAM (Jovian InfraRed Auroral Mapper) на борда на галактическия уред по време на близко прехвръкване до ледената луна.
Salts and organics observed on 's surface by NASA's Juno
— Phys.org (@physorg_com)
Откритията, които могат да оказват помощ на учените да схванат по-добре произхода на Ганимед и състава на скрития в дълбините му океан, са оповестени в сп. " Нейчър астронъми " (Nature Astronomy).
Ганимед, чийто размер надвишава този на планетата Меркурий, е най-голямата от луните на Юпитер и от дълго време провокира интереса на учените поради големия воден океан, прикрит под ледената му кора .
Предишни спектроскопски наблюдения, направени от сондата " Галилео " на НАСА и галактическия телескоп " Хъбъл ", както и от Много огромния телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория, загатват за съществуването на соли и органични субстанции . Пространствената разграничителна дарба на тези наблюдения обаче е прекомерно ниска, с цел да се дефинира наличието им.
На 7 юни 2021 година сондата " Джуно " прелита над Ганимед на минимална височина от 1046 километра. Малко след момента на най-близкото доближаване инструментът JIRAM събира данни, които реализират невиждана пространствена разграничителна дарба за инфрачервена спектроскопия.
The Solar System’s biggest moon is spattered with salt
— tipthebalanceuk (@tipthebalanceuk)
Благодарение на тях учените съумяват да открият и проучват неповторимите спектрални характерности на материали, разнообразни от вода и лед, в това число хидратиран натриев хлорид, амониев хлорид, натриев бикарбонат и евентуално алифатни алдехиди.
Създаден от Италианската галактическа организация, инструментът JIRAM е планиран да улавя инфрачервената светлина (невидима с просто око), която се появява от дълбините на Юпитер . Спектрометърът е употребен и за проучване на релефа на луните Йо, Европа, Ганимед и Калисто, известни като Галилееви спътници на името на техния изобретател Галилео Галилей.
Наличието на соли на амоняка допуска, че Ганимед може да е натрупал задоволително студени материали, с цел да кондензира този газ по време на образуването си, изяснява водещият създател на проучването Федерико Тоси от италианския Национален институт по астрофизика на Италия. Карбонатните соли може да са останки от богати на въглероден диоксид ледове, добавя ученият.
Ganymede
Jupiter's icy moon Ganymede is the largest moon in our solar system, even bigger than the planet Mercury, and the dwarf planet Pluto.
Credit
— Will (@dreamsNscience)
Ганимед не е единственият юпитеров свят, около който сондата " Джуно " е прелитала. Луната Европа, за която се счита, че крие океан под ледената си кора, също попадна в полезрението на галактическия уред - първо през октомври 2021 година, а по-късно и през септември 2022 година Следващото близка среща на " Джуно " е с луната Йо. Сондата ще прелети на 1500 километра над повърхността й на 30 декември.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ