Сонарна снимка, заснета по време на експедиция миналата есен и

Сонарна фотография, снимана по време на експедиция предходната есен и оповестена на формалната страница на компанията в Instagram, демонстрира обект с формата на аероплан на дъното на океана - близо до мястото, където специалистите считат, че вероятно се е разрушил самолетът на Еърхарт. 

" На 2 юли 1937 година Амелия Еърхарт и навигаторът Фред Нунан изхвърчат от Папуа Нова Гвинея, наближавайки края на своето околосветско рекордно пътешестване, с цел да не бъдат видени в никакъв случай повече. До през днешния ден. Deep Sea Vision откри това, което наподобява е Lockheed 10-E Electra на Earhart ", пишат от компанията в обществената мрежа.

16-членният екип на Deep Sea Vision употребява най-съвременния подводен дрон Hugin, с цел да изследва повече от 5200 квадратни благи от Тихия океан, преди да открие това, което счита, че е останалото от летателната машина на Еърхарт.

Вълнуващото изобретение на компанията - ако се окаже в действителност самолетът - става допустимо с помощта на Тони Ромео, водач и някогашен офицер от разузнаването на военновъздушните сили на Съединени американски щати, който разпродава търговски парцели, с цел да финансира издирването на самолета на Еърхарт.

" Това е може би най-вълнуващото нещо, което ще направя в живота си ", сподели господин Ромео пред The ​​Wall Street Journal, представен от The Independent.

" Чувствам се като 10-годишно дете, тръгнало на лов за богатство. Винаги сме считали, че водачи са тези, които ще решат тази тайнственост, а не моряците ", разяснява Ромео.

Еърхарт, която е родена в Атчисън, Канзас, на 24 юли 1897 година, е авантюристка, която вижда първия си аероплан на щатския панаир на Айова в Де Мойн през 1907 година, получава лиценза си за водач през 1922 година и става първата жена, прекосила Атлантическия океан по въздух през 1928 година, единствено година след популярния независим полет на Чарлз Линдберг.

Еърхарт иска да постави завършек на авиационната си кариера, откакто обиколи земното кълбо по най-дългия маршрут - покрай екватора. В бъдеще тя възнамерява да се занимава с инженерни и научни действия и най-важното - да роди дете, за което е належащо да спре полетите за най-малко девет месеца.

На 17 март 1937 година Еърхарт и двама други водачи - Фред Нунан и Хари Манинг, изхвърчат от Оукланд и се насочват към Хаваите, откъдето би трябвало да тръгнат. При кацането самолетът внезапно губи колесника си и пада, резервоарът се пука от удара, избухва пожар. Пожарът е сподавен, само че ремонтът на самолета продължава повече от месец.

Това не обезсърчава неуморимото предпочитание на Амелия да извърши фантазията си. През цялото това време тя деликатно изследва метеорологичните условия по маршрута, с цел да вземе поради всички вероятни промени на времето.

В деня на отпътуването един от водачите - Хари Манинг, отхвърля да взе участие в рисковото събитие, като се базира на фамилни условия. Така Еърхарт и Нунан би трябвало да летят сами. Полетът е публично разграничен на 28 обособени стадия. В края на всеки има спирка за ремонт и зареждане с гориво.

На 2 юли в 10:00 ч. Амелия и Нунан изхвърчат към острова.

След известно време Еърхарт предава на диспечерите, че не вижда острова и не схваща къде се намират. След това тя още веднъж се свърза, обяснявайки, че времето се е влошило мощно и се появява непрекъснат вятър. В последното известие Амелия крещи уплашено, че ги духа на север или на юг и тя не вижда острова или дима от кораба.

Изчисления на специалисти демонстрират по кое време самолетът на Еърхарт и Нунан би трябвало да остане без гориво, а това дава насочна точка на американският флот започва интервенция за търсене и избавяне.

Това е най-скъпата и огромна акция в историята на Северноамериканския флот.

В търсенето са взели участие невъобразим брой кораби, доброволци, войска и армейски самолети. Те изследват 220 хиляди квадратни благи, изследват дребни и необитаеми острови и рифове, само че всички опити за намиране на водачите са напразни.

На 5 януари 1939 година Амелия Еърхарт и Фред Нунан са оповестени за мъртви.

През март 2018 година се появява известие, че остатъци и неща, инцидентно открити през 1940 година на тихоокеанския остров Никумароро, принадлежат на Амелия Еърхарт, което най-вероятно разрешава и да се откри мястото на нейната гибел.

Близо до костите групата за търсене открива крем, огледало, останки от кожено яке и алуминиеви фрагменти от фюзелажа на самолета.

Някои хора към момента не имат вяра, че Амелия и Фред са се удавили и показват своите версии за случилото се.