Соломон Паси е основател и президент на Атлантическия клуб в

Соломон Паси е създател и президент на Атлантическия клуб в България. Министър на външните работи, подписал договорите за присъединение на страната към НАТО и Европейски Съюз. Председател на парламентарните комисии по външна политика и защита. Депутат (1990-1991; 2001-2009), съавтор на първата демократична Конституция на Република България. Ето какво сподели пред " 24 часа " за рецесията с ковид, както и за бъдешето на руските монументи в България.

- Г-н Паси, преди 30 година, през лятото на 1990-а, предложихте във Великото национално заседание България да излезе от Варшавския контракт и да се причисли към НАТО. С коя една дума ще обобщите смисъла на миналите 30 години?

- Смисълът на предишното е единствено един: бъдещето!

- А по какъв начин се роди концепцията “Здравен щит Европа " и ненадейно ли получи поддръжка тъкмо от Германия?

- Идеята е теоретичен урок от поредицата “Разследване на самолетни произшествия " на “Нешънъл джиографик ". Авиацията и космонавтиката са може би най-перфектните човешки действия поради една наложена процедура в тази област: да не се повтарят грешките!

От зачатието си през 1990 година до през днешния ден Атлантическият клуб в България се посвещава на разнородни настоящи аспекти от световната или националната сигурност.

Предлагаме решения, като стъпваме на прогнози (нерядко сбъднати) и протоколи за стандартизиране на златните практики за предварителна защита и превръщането им в устойчиви политики. А в случай че най-хубавата процедура стане стандарт, доста по-лесно е да я надградиш.

Този метод сме ползвали (понякога с добър успех) във връзка с военни, политически, климатични, аграрни, софтуерни и даже галактически или лични закани и провокации. Сега просто ползвахме изпробваното ноу-хау (английски термин за нашенското “чалъм " ) и във връзка с COVID-19.

Радващо, въпреки и не учудващо е, че немското държавно управление няколко седмици след нашата обява поддържа концепциите ни. Е, германците го назовават Здравно НАТО, а ние - Медицински Шенген, само че терминологията е без значение - и двата случая колаборацията сред Европейски Съюз и НАТО е основна.

Разбира се, щеше да е по-радващо - само че пък и учудващо! - в случай че нашите хрумвания се припознават и от българското държавно управление. Така България можеше да замести Франция като главен сътрудник на Германия в лансирането на новата политика, философия или конструкция, с която Европа да поведе света.

Защо тъкмо Германия ли? И изключителната паневропейска представителност на екип “Здравен Щит ", и фондация “Конрад Аденауер ", с която направихме “планетарно " показване на концепцията, в конференция, покрила 14 часови зони върху 57% от планетата, и общоевропейското USB зарядно устройство за GSM, което прокарахме в българо-германския тандем с Гюнтер Ферхойген, могат да са разумни пътища към един нов българо-германски тандем.

- Възможно ли е да бъдат планувани ограничения, посредством които Европа в действителност да редуцира голямата си икономическа взаимозависимост от Китай?

- С COVID-19 Европа заплаща същинската цена на видимо евтината китайска работна ръка. Трансферът на хора и артикули сред Европа и по-нискосанитарни зони на планетата носи риск и за Европа, и за света.

Европейските компании, които влагат в Китай и впрочем рискови дестинации би трябвало да бъдат облагани с налог “здравен риск " - просто тъй като те го усилват. И тогава виждаме, че сякаш евтиното излиза прескъпо и солено. И по този начин ще окуражим европейския бизнес да се върне в Европа при условия, които дълготрайно са по-изгодни, в сравнение с в Далечния изток.

- Връщането на европейските фабрики от Китай в Европа ли е основната добавена стойност на “Здравен щит Европа "?

- Това, както и други от препоръчаните решения, е в действителност значимо. Но несравнимо по-важно е да слушаме науката и визионерите, които защищават обществото от личното му вироглавие.

Ако бяхме чули Бил Гейтс през 2015 година, през днешния ден нямаше да сърбаме попарата на ковид.

Затова предлагаме основаването на интернационално тяло ACUTE: Advisory Council on Unimaginable Threats & Emergencies, или Консултативен съвет по невъображаеми произшествия, който освен да съветва, само че и да принуждава държавните управления да работят превантивно към закани, които, въпреки да ни се костват фантазия през днешния ден, са прекомерно вероятни на следващия ден.

Тези произшествия могат да са с друг генезис: слънчево изригване (като това от 1859 година, довело до геомагнитни стихии и масиран електрически срив на Земята), метеорит (като оня, умъртвил динозаврите преди 66 млн години), изригване на вулкан (като Тамбора в Индонезия, довел до измиране на конете, поради което се стигнало до изобретяването на велосипеда), земетресение или друга геологична активност, софтуерен (ядрени произшествия, неестествен интелект), кибер-, био- и други софтуерно подкрепени закононарушения. Най-страшно всред всички тях може да се окаже нашествие на извънземни организми, за което Стивън Хокинг предизвестява от 2010-а насам.

Едни от тези закани не подлежат, само че други подлежат на надзор. Но и за едните, и за другите можем и би трябвало да сме готови, с цел да увеличим шанса за оцеляване на човечеството и всеки обособен човек.

Наистина има рискове, които са толкоз малко евентуални, че изглежда безпричинно да се пазим от тях.

Но малко евентуалните рискове са толкоз доста на брой, че случването на най-малко една от тях става напълно евентуално. Помислете: в случай че в торба сте поставили 1000 камъчета, номерирани от 1 до 1000 и бъркате, с цел да изтеглите едно. Вероятността да изтеглите, да речем 538, е единствено 1/1000, само че вероятността да изтеглите просто едно от тях си е тъкмо 100%.

И тъкмо по тази причина човечеството би трябвало да има генерална настройка и оптимално допустима подготовка да посреща разнообразни видове рецесии.

Хора с обсег и въображение като Жул Верн има и през днешния ден, значимо е да ги поканим и да се вслушаме в тях. Ние предлагаме това на Европа и света, само че всяка страна, град или компания биха могли да си учредят сходно тяло — “адвокат на дявола ".

- Защо в разгара на пандемията заговорихме за проблеми с расизма в Съединени американски щати - страна водач в битката с расизма. Що за абсурд е това?

- Карантината по вируса вкара човечеството в стрес, нечуван от Втората международна война насам. За пръв път работещият човек е по-затъжен за сътрудниците си в офиса, в сравнение с за фамилията си вкъщи, където е непрекъснато прикрепен. Карантината предизвика клаустрофобия, на която мнозина сме податливи. Добавете към това обедняването на хора и компании и взрива на безработицата и тоталната неустановеност. Освен голямата безработица, особено в Съединени американски щати се прибавят пристрастеностите от наближилите президентски избори.

В такава среда е въпрос на време по кое време и е въпрос на случайност по кой мотив ще избие напрежението. Така че би било по-учудващо, в случай че в Америка още нямаше протести и митинги.

Кризата с вируса е генерична, тя е рецесия майка, способна да провокира други рецесии, раждащи нови и нови рецесии. Тя е като земетресение, което ще подпали една постройка, ще наводни друга, ще унищожи трета и ще срути стените за зоологическата градина, от която ще плъзнат из града хищници и отровни животни.

Различни анализатори плануват всякакви нови рецесии: стопански, продоволствени, дългови, здравни, финансови, миграционни, хранителни, екологични или от избухваща престъпност и неуправляемо улично принуждение и така нататък..

Точно по тази причина “Здравен щит Европа " е умислен като предварителна защита против беди, за които не можем и да си помислим през днешния ден.

- Коя е най-голямата неточност при менажирането на Коронавирус рецесията и у нас, и по света?

- В рецесията лъсна една егоистична илюзия, на която робуваме: че стопанската система е значима колкото живота, че и повече от него! Живот на планетата е имало милиони години преди появяването на стопанска система и ще има и доста след изгубването на стопанската система. Икономиката обслужва живота, въпреки че мнозина считат противоположното. Най-голямата ни неточност беше - през охлабване на ограниченията - да предпочетем стопанската система пред живота, лукса пред оцеляването си, безгрижието пред бъдещето на децата си.

- Можем ли да приказваме за “американска пролет ", както го дефинира “Ал Джазира " в един от репортажите си? И до каква степен протичащото се в Съединени американски щати ще е определящо за изборните настройки преди президентския избор през ноември?

- В Америка протести и демонстрации постоянно е имало, а циклично те се трансформират в всеобщи. Но американската народна власт е постоянна и институциите се управляват взаимно. Има всякакви сюжети за непосредствените развития, само че доста евентуално е, в случай че изборите излъчат неоспорим победител, с това да укротят сегашните безредици.

- В едно предаване нарекохте днешната обстановка “вандализация на нормалността " поради пандемията, повсеместното рушене на монументи на довчерашни герои - Колумб, президентите Томас Джеферсън, Удроу Уилсън...

- Рушенето на монументи и дегероизирането на довчерашни международни престижи е самоубийствено държание. То ражда верижна реакция, която води до заличаване паметта, хард диска на човечеството.

Представете си на някому му хрумне да изтрие имената на Архимед и Питагор (защото са имали плебеи например) от физико-математическите закони и теореми, потвърдени от тях.

Друг ще реши да поругае Айнщайн и Илон Мъск, тъй като са пушили лула или трева. 

И Нобеловата премия да не е от Нобел, тъй като той спечелил парите за нея от търговия с динамит. И да разрушим египетските пирамиди, когато (при това, неправилно!) считаме, че са били строени с рабски труд... Това е автовендета до безкрайност!

Моралът на човек се мери съгласно нормите на неговото, а не на нашето време. Заклеймяването е съгласно простъпките му против тогавашния, а не против бъдещия морал. Другото ще унищожи всеки престиж все в миналото. Защото моралът дълготрайно еволюира, а правото не е ретроактивно.

- Значи ли тогава, че сте срещу разрушаването на Паметника на Съветската войска в София?

- Съюз на съветските социалистически републики, и Червената войска в частност, не е еднопосочен, а много противоречив интернационален индивид.

В 103-годишната си “републиканска " история московската тирания инициира голям брой войни и преврати, за някои от които ще се намерят хора да настояват, че са били в духа на морала на времето си. Тяхната кулминационна точка е подялбата на Полша, за която Сталин влиза в непростим от никакъв морал съюз с Хитлер, подписан на 23 август 1939 година

Така Съюз на съветските социалистически републики застава паралелно с Хитлер против Англия и Франция, което обезпечава на Хитлер 2-годишен комфорт за подготовка и водене на войната. Като бумеранг обаче съюзът с Хитлер удря назад и Съюз на съветските социалистически републики, който през 1941-а е атакуван от Германия. И който оттук нататък акцентира ролята на Червената войска за продобиване през 1945 година на войната с Хитлер, би трябвало да добави: да, войната, която Съюз на съветските социалистически републики провокира през 1939-а дружно с Хитлер.

И в този момент за Паметника на Съветската войска в София. Проблемът може да бъде решен по напълно образован метод: без рушителство, а с спомагателен строеж.

Нека в четирите ъгъла на Княжеската градина към паметника държавното управление и общината прибавят монументи, напомнящи за други действия на Червената войска — Унгария `56, Прага `68, Афганистан `81 и на Архипелага ГУЛАГ. И да не забравяме вероломното навлизане на Съюз на съветските социалистически републики в България през септември 1944-а!

Но основният детайл в този актуален прочит на историята ще е в издълбаването на 44-метрово отверстие, в което паметникът да бъде спуснат, като над земята остане единствено шмайзерът на софийския Альоша - да се помни историята, с цел да не се повтаря.

Цялата комбинация може да бъде покрита със стъкло, от което и под което жители и туристи да гледат експоната, а спуснатата комбинация ще припомня и за потъналия комунизъм, и за пътя му през Дяволското гърло към “Долната Земя ". Но също ще прилича и вкопаните църкви в Лалибела, Етиопия - международен архитектурен шедьовър. Талантливите български архитекти и художници ще ни кажат по какъв начин да стане това - предлагам на в. “24 часа " да открие конкурс за реализацията на този абстрактен план, който да бъде приспособен и за пловдивския Альоша.

Към историята би трябвало да се отнасяме не с ненавист или отричане, а би трябвало да я съхраняваме, помним и препрочитаме!

- Защо сходно решение не беше прокарано в София, макар че от 11 години насам съвсем непроменяемо една партия ръководи по едно и също време и София, и България?

- Нашият министър председател е имал от време на време съперници, само че в никакъв случай съпротива. Той има друга по степен и тип непосредственост с всички партии. Този комфорт си има цена, плащана от всички нас.

- Къде да търсим българския обсег, откакто не го виждате в държавното управление?

- Едно държавно управление може да има капацитета да стопи нацията си. Но до тогава нацията е повече от всяко свое държавно управление. И в случай че националният обсег не е складиран в администрацията, да погледнем в близост - в бизнес, просвета, изкуство, неправителствен бранш, където са последните мохикани, удържащи фронта против профанизацията.

Да вземем учителя Теодосий Теодосиев, който образова войска от отлични математици и донесе на България един вагон медали от международни олимпиади и надпревари. Той е добре прочут на обществото ни. Но има и по-малко познати лица.

Неведнъж съм се възхищавал на размаха на Кирил Асенов, който кани Доналд Тръмп да построи голф игрище на Перелик, или на инж. Румен Марков, родил визионерския проектокоридор сред Егейско и Балтийско море през България. Или на Светлозар Дичевски за размаха му в земеделието - един от причините, поради които в Америка ценят земеделска Европа. Или на строителите братя Диневи, които в апогея на разрухата не престават - сякаш на инат на нея - да градят монумент след монумент. Пропускам мнозина още, само че не мога да пропусна Ивайло Пенчев - Уолтопия, преди малко сложил международен връх с най-висока катерачна стена, която той построи в Копенхаген.

Доброто, позитивното и градивното в края на краищата ще надделеят. Но значимо е да понижим жертвите и дължината на пътя до успеха.