Най-старият солодобивен и градски център в Европа е Провадия-Солницата
Солодобивният и градски център "Провадия-Солницата " има към този момент международна популярност, само че тя се дължи на упоритите старания на археологическия екип под управлението на чл.-кор. проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българска академия на науките. През първата година на теренните изследвания (2005-а) вземат участие четирима души археолози, а през сегашния археологически сезон на "Солницата " работят археолози, реставратори, биоархеолог, палеоботаник, общо 15 души, оповестяват от центъра. Екипът на НАИМ - Българска академия на науките и Историческия музей в Провадия е формиран от одобрени учени, млади археолози, докторанти, музейни експерти и реставратори, които съумяха да "разчетат " безписменото минало на "Солницата " и да покажат голямото значение на този комплекс за праисторията на Европа.
Около 5500 година прочие Хр. неолитни земеделци от днешна Тракия напущат домовете си, минават Стара планина и се заселват към солените извори край днешния град Провадия. Правят това поради непреодолимата нужда от набиране на жизненоважното за съществуването им вещество, което в този момент назоваваме готварска сол, която най-малко няколко хилядолетия има ролята и на първите пари, описват от специалистите от центъра. Така новите заселници слагат началото на най-древния солодобивен център в Европа, освен това с употребена и до през днешния ден технология - изпаряване на солената изворна вода в керамични съдове.
Продукцията се търгува на юг, чак до Егейско море.Започва се с потреблението на особено построени куполни пещи, намиращи се вътре в жилищата. Поради огромното търсене на сол, две-три епохи по-късно технологията е усъвършенствана и производството е изнесено отвън селището, в индустриален център. Досега в него са проучени 12 изпарителни уреди. Те са вкопани в земята и се състоят от няколко "коридора ", в които са нареждани висящи керамични съдове. Огънят под тях е правел процеса доста по-бърз и неведнъж е увеличавал добива на сол. Развитието на технологията през идващите епохи е трансформирало тези хора най-богатите в Европа.
Праисторическият комплекс "Провадия-Солницата " се намира покрай актуалния град Провадия. Представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 - 4300 година прочие Хр.), трансформирал се в първия праисторически градски център на нашия континент (4700 - 4300 година прочие Хр.). Състои се от: неолитно-халколитен индустриален комплекс; неукрепено, а по-късно и укрепено с каменни стени халколитно населено място (цитадела) и тракийска надгробна могила над нея; къснохалколитно ритуално поле (ямно светилище); къснохалколитен некропол; среднохалколитен некропол. Праисторическият комплекс "Провадия-Солницата " заема повърхност към 300 декара.
Възникването и развиването на комплекса са директно свързани с най-голямото и в действителност само находище на каменна сол на Източните Балкани, така наречен Мировско солно находище, върху което той се намира. Тази къса характерност на археологическия монумент е дефинирана въз основа на 15-годишни теренни изследвания (2005-2019 г.) и го дефинира като един от най-значимите праисторически обекти в Югоизточна Европа.
Солницата е археологически обект от VI – V хиляди пр.н.е., представляващ остатъци от античен град, покрай Провадия.
Селището е било огромен център за произвеждане на сол. Развитието му се наблюдава от средата на VI хиляди пр.н.е. като разцветът му е почти 4700 – 4300 година пр.н.е. Откритието е дело на екип под управлението на проф. Васил Николов през 2005 година, като изследванията не престават.
Солницата се развива към извори с нараснало наличие на сол. Чрез нагряване в керамични съдове водата е била изпарявана а оставащата сол – събирана. Останките от съдовете демонстрират хронологично еволюция в технологията и подхождат на повишаващ се рандеман.
Голяма част от жилищните постройки, проучени в селището, са били двуетажни. Според оценки популацията е стигнало до към 350 поданици, което прави Солницата първият прочут град в историята Европа. Селището е било оградено от предпазен дувар с дебелината на стените достигаща до 4.3 метра.
Състоянието на останките издава че мощно земетресение е разрушило града. Според проф. Николов аргументите за изоставянето на Солницата са сложни.
В епохата на енеолита солта е била полезност и се е търгувала добре, за което свидетелстват и открити в Солницата златни декорации, които също са едни от най-старите в Европа. Развитието на Солницата предшества и обуславя разцвета на засвидетелствана от варненския некропол просвета.
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 година в региона на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хиляди прочие Хр. Смята се, че находките от така наречен – "Варненското злато " съставляват най-старото софтуерно обработено злато в Европа и света , причислявано към така наречен Култура Варна (4400 – 4100 година прочие Хр.). Археологическият обект е един от най-забележителните и значими монументи за праисторията на Балканите и Европа.
Провадия е град в Североизточна България, в област Варна и е административен и икономически център на едноименната община. Отстои на 410 км североизточно от София, на 47 км западно от Варна, и на 53 км югоизточно от Шумен. През града минава жп линията Варна – София и Варна – Русе, което го прави леснодостъпен.
Около 5500 година прочие Хр. неолитни земеделци от днешна Тракия напущат домовете си, минават Стара планина и се заселват към солените извори край днешния град Провадия. Правят това поради непреодолимата нужда от набиране на жизненоважното за съществуването им вещество, което в този момент назоваваме готварска сол, която най-малко няколко хилядолетия има ролята и на първите пари, описват от специалистите от центъра. Така новите заселници слагат началото на най-древния солодобивен център в Европа, освен това с употребена и до през днешния ден технология - изпаряване на солената изворна вода в керамични съдове.
Продукцията се търгува на юг, чак до Егейско море.Започва се с потреблението на особено построени куполни пещи, намиращи се вътре в жилищата. Поради огромното търсене на сол, две-три епохи по-късно технологията е усъвършенствана и производството е изнесено отвън селището, в индустриален център. Досега в него са проучени 12 изпарителни уреди. Те са вкопани в земята и се състоят от няколко "коридора ", в които са нареждани висящи керамични съдове. Огънят под тях е правел процеса доста по-бърз и неведнъж е увеличавал добива на сол. Развитието на технологията през идващите епохи е трансформирало тези хора най-богатите в Европа.
Праисторическият комплекс "Провадия-Солницата " се намира покрай актуалния град Провадия. Представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 - 4300 година прочие Хр.), трансформирал се в първия праисторически градски център на нашия континент (4700 - 4300 година прочие Хр.). Състои се от: неолитно-халколитен индустриален комплекс; неукрепено, а по-късно и укрепено с каменни стени халколитно населено място (цитадела) и тракийска надгробна могила над нея; къснохалколитно ритуално поле (ямно светилище); къснохалколитен некропол; среднохалколитен некропол. Праисторическият комплекс "Провадия-Солницата " заема повърхност към 300 декара.
Възникването и развиването на комплекса са директно свързани с най-голямото и в действителност само находище на каменна сол на Източните Балкани, така наречен Мировско солно находище, върху което той се намира. Тази къса характерност на археологическия монумент е дефинирана въз основа на 15-годишни теренни изследвания (2005-2019 г.) и го дефинира като един от най-значимите праисторически обекти в Югоизточна Европа.
Солницата е археологически обект от VI – V хиляди пр.н.е., представляващ остатъци от античен град, покрай Провадия.
Селището е било огромен център за произвеждане на сол. Развитието му се наблюдава от средата на VI хиляди пр.н.е. като разцветът му е почти 4700 – 4300 година пр.н.е. Откритието е дело на екип под управлението на проф. Васил Николов през 2005 година, като изследванията не престават.
Солницата се развива към извори с нараснало наличие на сол. Чрез нагряване в керамични съдове водата е била изпарявана а оставащата сол – събирана. Останките от съдовете демонстрират хронологично еволюция в технологията и подхождат на повишаващ се рандеман.
Голяма част от жилищните постройки, проучени в селището, са били двуетажни. Според оценки популацията е стигнало до към 350 поданици, което прави Солницата първият прочут град в историята Европа. Селището е било оградено от предпазен дувар с дебелината на стените достигаща до 4.3 метра.
Състоянието на останките издава че мощно земетресение е разрушило града. Според проф. Николов аргументите за изоставянето на Солницата са сложни.
В епохата на енеолита солта е била полезност и се е търгувала добре, за което свидетелстват и открити в Солницата златни декорации, които също са едни от най-старите в Европа. Развитието на Солницата предшества и обуславя разцвета на засвидетелствана от варненския некропол просвета.
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 година в региона на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хиляди прочие Хр. Смята се, че находките от така наречен – "Варненското злато " съставляват най-старото софтуерно обработено злато в Европа и света , причислявано към така наречен Култура Варна (4400 – 4100 година прочие Хр.). Археологическият обект е един от най-забележителните и значими монументи за праисторията на Балканите и Европа.
Провадия е град в Североизточна България, в област Варна и е административен и икономически център на едноименната община. Отстои на 410 км североизточно от София, на 47 км западно от Варна, и на 53 км югоизточно от Шумен. През града минава жп линията Варна – София и Варна – Русе, което го прави леснодостъпен.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ