Дават ваучери за новия домашен уред
Соларните панели последователно се трансформират в всеобщ домакински апарат. В прилежаща Румъния даже дават ваучери за инсталацията му.
Соларните централи да се построяват върху неизползвани терени, индустриални зони и покриви на здания в градовете, където е и потреблението на сила, а не върху плодородни земи. Европейските стратегии за финансиране на ВЕИ да се опростят по образеца на прилежаща Румъния, с цел да има смисъл от тях. Система за чисто отчитане да се вкара за поощряване вложенията във фотоволтаици. Това са част от ограниченията, които оферират от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), написа Парите ни.
Те обрисуват и четири от най-честите неточности, които България позволява.
Доста хора имат вяра, че единствено огромните фотоволтаични централи са стопански преференциални. Малките и междинни системи върху покривите обаче са по-подходящи за семейства и дребни бизнеси. Те могат да покрият локалните потребности от електрическа енергия, без да изискват огромни пространства и вложения. Покривните съоръжения понижават загубите на сила при транспорт и са и по-лесни за поддръжка.
Според доктор инж. Димитър Белелиев, ръководител на управителния съвет на БАСЕЛ, „ огромното ползване на електрическа енергия е в градовете. Голямо произвеждане в отдалечени места е неефективно заради натоварване на балансирането “. Πo дyмитe му у нас има твъpдe гoлeми пpoeĸти, ĸoитo дecтaбилизиpaт cиcтeмaтa. България би могла да се поучи от опита на Германия – там се построяват дребни, само че повече на брой мощности. В Бавария наскоро е открита най-голямата цeнтpaлa, с eдиничнa мoщнocт 50 мегавата. По същото време у нас, в c. Aпpилци стартира работа цeнтpaлa c 400 мeгaвaтa мoщнocти.
Държавата да дава пари сами да си произвеждаме ток
Мит 2: Фотоволтаичните централи би трябвало да се построяват върху плодородна земеделска земя
Друг мит е, че тъй като фотоволтаичните паркове са приоритет, те може да се построяват и върху аграрни площи. Използването на плодородна земя за слънчеви съоръжения унищожава природата и опонира на устойчивото развиване. По-добре е слънчевите централи да се градят на неизползвани терени, индустриални зони или покриви на здания, или да се търсят решения за съчетаване на селскостопанска активност с произвеждане на електрическа енергия.
istock
Мит 3: Европейските стратегии за финансиране на ВЕИ в България са налични и опростени
Според инж. Белелиев стратегиите за подкрепяне на семействата и бизнеса за фотоволтаични съоръжения са комплицирани, с ред условия и условности. България би могла да се възползва от практиката в прилежаща Румъния. Там онлайн търговете завършват за броени минути, а утвърдените претенденти получават ваучери, с които „ отиват “ при инсталатори. Така финансовата тежест по европейските планове се трансферира от семействата към компаниите, които построяват централите.
Мит 4: Въвеждането на система за чисто отчитане е комплицирано
В България съществуват ограничавания за връщането на електрическата сила в мрежата. Едно от решенията е въвеждане на система за чисто отчитане (нет метеринг). Тя ще разреши на притежателите на фотоволтаични съоръжения да компенсират непотребната сила, създадена денем, с сила, употребена от мрежата през нощта.
Погрешно се счита, че внедряването на такава система е комплицирано. „ Нет метерингът е може би най-важната мярка за стимулиране на потребителите да влагат във ВЕИ. Повечето страни от Европа са въвели тази система. Тя освен понижава енергийните разноски на семействата, само че и оказва помощ за стабилизиране на мрежата “, разяснява инж. Белелиев. От БАСЕЛ поучават при избора на слънчева система първо да се проучват енергийните потребности на семейството или бизнеса, а по-късно да се влага в сертифицирани артикули с гаранция и поддръжка.
Соларните централи да се построяват върху неизползвани терени, индустриални зони и покриви на здания в градовете, където е и потреблението на сила, а не върху плодородни земи. Европейските стратегии за финансиране на ВЕИ да се опростят по образеца на прилежаща Румъния, с цел да има смисъл от тях. Система за чисто отчитане да се вкара за поощряване вложенията във фотоволтаици. Това са част от ограниченията, които оферират от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), написа Парите ни.
Те обрисуват и четири от най-честите неточности, които България позволява.
Доста хора имат вяра, че единствено огромните фотоволтаични централи са стопански преференциални. Малките и междинни системи върху покривите обаче са по-подходящи за семейства и дребни бизнеси. Те могат да покрият локалните потребности от електрическа енергия, без да изискват огромни пространства и вложения. Покривните съоръжения понижават загубите на сила при транспорт и са и по-лесни за поддръжка.
Според доктор инж. Димитър Белелиев, ръководител на управителния съвет на БАСЕЛ, „ огромното ползване на електрическа енергия е в градовете. Голямо произвеждане в отдалечени места е неефективно заради натоварване на балансирането “. Πo дyмитe му у нас има твъpдe гoлeми пpoeĸти, ĸoитo дecтaбилизиpaт cиcтeмaтa. България би могла да се поучи от опита на Германия – там се построяват дребни, само че повече на брой мощности. В Бавария наскоро е открита най-голямата цeнтpaлa, с eдиничнa мoщнocт 50 мегавата. По същото време у нас, в c. Aпpилци стартира работа цeнтpaлa c 400 мeгaвaтa мoщнocти.
Държавата да дава пари сами да си произвеждаме ток
Мит 2: Фотоволтаичните централи би трябвало да се построяват върху плодородна земеделска земя
Друг мит е, че тъй като фотоволтаичните паркове са приоритет, те може да се построяват и върху аграрни площи. Използването на плодородна земя за слънчеви съоръжения унищожава природата и опонира на устойчивото развиване. По-добре е слънчевите централи да се градят на неизползвани терени, индустриални зони или покриви на здания, или да се търсят решения за съчетаване на селскостопанска активност с произвеждане на електрическа енергия.
istock
Мит 3: Европейските стратегии за финансиране на ВЕИ в България са налични и опростени
Според инж. Белелиев стратегиите за подкрепяне на семействата и бизнеса за фотоволтаични съоръжения са комплицирани, с ред условия и условности. България би могла да се възползва от практиката в прилежаща Румъния. Там онлайн търговете завършват за броени минути, а утвърдените претенденти получават ваучери, с които „ отиват “ при инсталатори. Така финансовата тежест по европейските планове се трансферира от семействата към компаниите, които построяват централите.
Мит 4: Въвеждането на система за чисто отчитане е комплицирано
В България съществуват ограничавания за връщането на електрическата сила в мрежата. Едно от решенията е въвеждане на система за чисто отчитане (нет метеринг). Тя ще разреши на притежателите на фотоволтаични съоръжения да компенсират непотребната сила, създадена денем, с сила, употребена от мрежата през нощта.
Погрешно се счита, че внедряването на такава система е комплицирано. „ Нет метерингът е може би най-важната мярка за стимулиране на потребителите да влагат във ВЕИ. Повечето страни от Европа са въвели тази система. Тя освен понижава енергийните разноски на семействата, само че и оказва помощ за стабилизиране на мрежата “, разяснява инж. Белелиев. От БАСЕЛ поучават при избора на слънчева система първо да се проучват енергийните потребности на семейството или бизнеса, а по-късно да се влага в сертифицирани артикули с гаранция и поддръжка.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ