Солари по блоковете: Между желанието за пестене и закона
Соларни панели по блокове от панели – това към този момент е честа панорама в столицата. Нерядко соларите са подредени в забавни комбинации, само че на други места пък притежателите на жилищата са се постарали с изключение на красиво, да е и преференциално.
Пример за това е балкон в столичен квартал. На финален етаж от панелен блок солари облекчават семейството. Как стои въпросът с слагането на слънчеви панели в блоковете в градовете, проучи БГНЕС.
Разрешителен режим
Законово-изискуеми предпоставки за монтиране на слънчеви уреди са разказани в няколко български закона. На първо място – в Закона за устройство на територията - член 186, в който се споделя: „... пробутване на нови съоръжения в съсобствени здания или в здания - етажна благосъстоятелност, се прави с категорично документално единодушие на половината от всички съсобственици, надлежно с решение на общото заседание на притежателите в етажната благосъстоятелност, признато с болшинство повече от 50 на 100 идеални елементи от общите елементи. ”
България с до 90 пъти по-високи такси за солари и акумулатори от Европейски Съюз
Същевременно и закона за ръководство на етажната благосъстоятелност (ЗУЕС) има текст, според който съседът, инсталирал панелите, следва да се съобрази с останалите съседи. Това е член 6, алинея 1, „ Съсобствениците са длъжни да ”: точки; 2, 3, 5 и 19: „ не правят действия в общите елементи на постройката, в това число и по фасадата, които нарушават тяхната целокупност и архитектурен тип, носимоспособността, устойчивостта на строителната структура, пожарната сигурност или безвредното прилагане на сградата; ”
istock
Енергийни общности
Енергийните общности са групи от хора, компании или общини, които взаимно вземат решение да създават, съхраняват или продават дружно сила – електрическа и топлинна. Най-често общностите в Европа създават сила от слънцето в градски региони, само че по света се срещат и кооперативи за произвеждане на вятърна сила, централно отопление, и прочие Участието в тези общности или кооперативи, е изцяло непринудено, като задачата им не е облага, а по-скоро изгодите за обществото, обособените участници и грижата за околната среда.
Че слагането на слънчеви панели сигурно не носи особена облага може да се съди по образеца в столичния регион „ Витоша “. Там съгласно бизнесплана на енергийната общественост в региона се планува капиталова надбавка от 51% при възвръщаемост 10 години. Простата математика значи, че в случай че са вложени да вземем за пример, 250 евро, при сполучливо осъществен бизнес проект, вложителите получават общо 377.5 евро.
Пропуски в законодателството
Въпреки положителните образци на енергийните общности, основани в Габрово, Бургас, София, българското законодателство въпреки всичко има пропуски, тъй като шерването на сила за лично прилагане сред членовете на такива общности не е допустимо. Това принуждава производителите вместо да употребяват за лични потребности, - да продават силата.
Програмата за фотоволтаиците е усложнена
Друг детайл, който значително липсва у нас, макар приказките за Зелената договорка и други енергийни планове, е въвеждането на тласъци за основаването на такива енергийни общности. Например, Столичната община преди години вкара облаги за притежателите на електрически автомобили, вследствие на което в града несъмнено се виждат в пъти повече електрически коли.
Европейската счете палата, рецензиите на Европейски Съюз, и българското законодателство
В специфичен отчет 10/2026 „ Енергийни общности – Все още неосъществен капацитет “ е записано, че Европейски Съюз възнамерява жителите на съюза да стартират да генерират половината от силата от възобновими източници, нужна за реализиране на задачата на Европейски Съюз за индиферентност във връзка с климата. В инспекцията си Европейската счете палата заключава, че Европейски Съюз е постигнал едвам 27 % от задачата си за основаване на най-малко една енергийна общественост във всяка община с население над 10 000 поданици до 2025 година Тази цел не е съотносима и не е получила нужната поддръжка за реализацията си, а осъществяването ѝ не се следи в задоволителна степен, сочи отчетът. Остават неразбираеми определенията на Европейски Съюз, свързани с присъединяване на сдруженията на притежателите на жилища. Освен това държавните управления не са основали всички нужни условия за подкрепяне на развиването на общностите, като да вземем за пример тласъци за предпазване на сила предвид на облекчаването на електроенергийната мрежа. Препоръките на Европейската счете палата са ориентирани към превъзмогване на тези дефекти.
istock
Също по този начин, Палатата заключава, че е малко евентуално в Европейски Съюз да бъде основана най-малко една учредена на възобновими източници енергийна общественост във всяка община с население над 10 000 поданици до 2025 година, защото до януари 2025 година са реализирани едвам 27 % от задачата на Европейски Съюз. Тази цел е амбициозна, само че не обгръща предстоящите изгоди от енергийните общности, не е получила публична поддръжка от страните членки и не се следи напълно. ЕСП пресметна също по този начин, че даже и като се вземе поради положителният образец с развитите енергийни кооперативи в определените от нея страни членки, до 2030 година енергийните общности биха могли да имат 4 % от мощностите за произвеждане на слънчева и вятърна сила, т.е. под стойностите от 21 % и 17 %, посочени от Комисията в оценката на въздействието на ДЕВИ II. Освен това държавните управления не са основали всички нужни условия за подкрепяне на развиването на общностите.
Къде сме ние в Европа?
Докладът на Европейската Сметна палата сочи, че България е на едно от последните места измежду страните-членки по напредъка на задачата на тактиката на Европейски Съюз за слънчевата сила. Специална ранглиста подрежда страните по % на общините с над 10 хиляди поданици, основали най-малко една енергийна общественост за възобновима сила. На първо място в нея е Дания, която е постигнала важен триумф – с 86.2%, а след нея се подреждат Нидерландия, Ирландия, Германия, Люксембург, Естония, и други България е на 21-о място с едвам 0.8%. Кипър, Латвия и Малта са в дъното на класацията, като те не са основали нито една енергийна общественост.
Европейската Сметна палата разгласява отчета си в миг на бързо растящи цени на горивата и електрическата енергия от изкопаеми горива. Дали е съвпадане или не, отчетът дава скъпа информация за това по какъв начин страните да намерят решение най-много за дребния бизнес и семействата.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
По тематаЕксперт: За фотоволтаик на балкона би трябвало да се съобразиш с три закона Източник: pariteni.bg
Пример за това е балкон в столичен квартал. На финален етаж от панелен блок солари облекчават семейството. Как стои въпросът с слагането на слънчеви панели в блоковете в градовете, проучи БГНЕС.
Разрешителен режим
Законово-изискуеми предпоставки за монтиране на слънчеви уреди са разказани в няколко български закона. На първо място – в Закона за устройство на територията - член 186, в който се споделя: „... пробутване на нови съоръжения в съсобствени здания или в здания - етажна благосъстоятелност, се прави с категорично документално единодушие на половината от всички съсобственици, надлежно с решение на общото заседание на притежателите в етажната благосъстоятелност, признато с болшинство повече от 50 на 100 идеални елементи от общите елементи. ”
България с до 90 пъти по-високи такси за солари и акумулатори от Европейски Съюз
Същевременно и закона за ръководство на етажната благосъстоятелност (ЗУЕС) има текст, според който съседът, инсталирал панелите, следва да се съобрази с останалите съседи. Това е член 6, алинея 1, „ Съсобствениците са длъжни да ”: точки; 2, 3, 5 и 19: „ не правят действия в общите елементи на постройката, в това число и по фасадата, които нарушават тяхната целокупност и архитектурен тип, носимоспособността, устойчивостта на строителната структура, пожарната сигурност или безвредното прилагане на сградата; ”
istock Енергийни общности
Енергийните общности са групи от хора, компании или общини, които взаимно вземат решение да създават, съхраняват или продават дружно сила – електрическа и топлинна. Най-често общностите в Европа създават сила от слънцето в градски региони, само че по света се срещат и кооперативи за произвеждане на вятърна сила, централно отопление, и прочие Участието в тези общности или кооперативи, е изцяло непринудено, като задачата им не е облага, а по-скоро изгодите за обществото, обособените участници и грижата за околната среда.
Че слагането на слънчеви панели сигурно не носи особена облага може да се съди по образеца в столичния регион „ Витоша “. Там съгласно бизнесплана на енергийната общественост в региона се планува капиталова надбавка от 51% при възвръщаемост 10 години. Простата математика значи, че в случай че са вложени да вземем за пример, 250 евро, при сполучливо осъществен бизнес проект, вложителите получават общо 377.5 евро.
Пропуски в законодателството
Въпреки положителните образци на енергийните общности, основани в Габрово, Бургас, София, българското законодателство въпреки всичко има пропуски, тъй като шерването на сила за лично прилагане сред членовете на такива общности не е допустимо. Това принуждава производителите вместо да употребяват за лични потребности, - да продават силата.
Програмата за фотоволтаиците е усложнена
Друг детайл, който значително липсва у нас, макар приказките за Зелената договорка и други енергийни планове, е въвеждането на тласъци за основаването на такива енергийни общности. Например, Столичната община преди години вкара облаги за притежателите на електрически автомобили, вследствие на което в града несъмнено се виждат в пъти повече електрически коли.
Европейската счете палата, рецензиите на Европейски Съюз, и българското законодателство
В специфичен отчет 10/2026 „ Енергийни общности – Все още неосъществен капацитет “ е записано, че Европейски Съюз възнамерява жителите на съюза да стартират да генерират половината от силата от възобновими източници, нужна за реализиране на задачата на Европейски Съюз за индиферентност във връзка с климата. В инспекцията си Европейската счете палата заключава, че Европейски Съюз е постигнал едвам 27 % от задачата си за основаване на най-малко една енергийна общественост във всяка община с население над 10 000 поданици до 2025 година Тази цел не е съотносима и не е получила нужната поддръжка за реализацията си, а осъществяването ѝ не се следи в задоволителна степен, сочи отчетът. Остават неразбираеми определенията на Европейски Съюз, свързани с присъединяване на сдруженията на притежателите на жилища. Освен това държавните управления не са основали всички нужни условия за подкрепяне на развиването на общностите, като да вземем за пример тласъци за предпазване на сила предвид на облекчаването на електроенергийната мрежа. Препоръките на Европейската счете палата са ориентирани към превъзмогване на тези дефекти.
istock Също по този начин, Палатата заключава, че е малко евентуално в Европейски Съюз да бъде основана най-малко една учредена на възобновими източници енергийна общественост във всяка община с население над 10 000 поданици до 2025 година, защото до януари 2025 година са реализирани едвам 27 % от задачата на Европейски Съюз. Тази цел е амбициозна, само че не обгръща предстоящите изгоди от енергийните общности, не е получила публична поддръжка от страните членки и не се следи напълно. ЕСП пресметна също по този начин, че даже и като се вземе поради положителният образец с развитите енергийни кооперативи в определените от нея страни членки, до 2030 година енергийните общности биха могли да имат 4 % от мощностите за произвеждане на слънчева и вятърна сила, т.е. под стойностите от 21 % и 17 %, посочени от Комисията в оценката на въздействието на ДЕВИ II. Освен това държавните управления не са основали всички нужни условия за подкрепяне на развиването на общностите.
Къде сме ние в Европа?
Докладът на Европейската Сметна палата сочи, че България е на едно от последните места измежду страните-членки по напредъка на задачата на тактиката на Европейски Съюз за слънчевата сила. Специална ранглиста подрежда страните по % на общините с над 10 хиляди поданици, основали най-малко една енергийна общественост за възобновима сила. На първо място в нея е Дания, която е постигнала важен триумф – с 86.2%, а след нея се подреждат Нидерландия, Ирландия, Германия, Люксембург, Естония, и други България е на 21-о място с едвам 0.8%. Кипър, Латвия и Малта са в дъното на класацията, като те не са основали нито една енергийна общественост.
Европейската Сметна палата разгласява отчета си в миг на бързо растящи цени на горивата и електрическата енергия от изкопаеми горива. Дали е съвпадане или не, отчетът дава скъпа информация за това по какъв начин страните да намерят решение най-много за дребния бизнес и семействата.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
По тематаЕксперт: За фотоволтаик на балкона би трябвало да се съобразиш с три закона Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ