Петър Дънов за Сократ
Сократ е бил един виновник, който се е отличавал с доста неприятни черти, само че когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда предпочитание да се издигне нагоре. Той се обръща и става изтъкнат мъдрец в Атина. Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в предишното, той им споделил: „ Така беше, само че аз посредством силата на своята воля се трансформирах. “ Падението е закон за пробуждане. Човек би трябвало да падне, с цел да се разсъни. Сега вие ще кажете: „ Защо би трябвало да падне човек? “ Падането има своите положителни страни.
Имате растението А, имате и клоните c, d, m (фиг. 4). Тук, на клона m от това дърво, се е родил единствено един плод. Ако този плод, откакто узрее, не падне, ще може ли да поникне? – Не може. Като падне, той ще се разбие, тъй като е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие би трябвало да паднете от Дървото на живота, само че не сами по себе си, а различен някой би трябвало да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото от горната страна, а вятърът е знак на Разумния живот. Значи щом плодът узрее, той би трябвало да падне. И в случай че ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил простъпка, не съжалявай. Щом паднеш, не казвай: „ Аз скърбя, че паднах от своето високо състояние. “ Щом паднеш, би трябвало да потънеш долу на четири пръста в земята и след това да се молиш да пристигна от горната страна малко пръст, да поникнеш. Ти отново ще излезеш от горната страна, ще пораснеш на същата височина, само че в друга една форма.
Така би трябвало да разсъждава един възпитаник, по този начин би трябвало да разсъждава един човек, който има метафизичен разум. Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни. Знаете ли тогава за какво Доброто и злото са позволени в света? Доброто и злото съществуват вътре в Разумния свят. Злото е зло единствено поради нас в дадения случай. Доброто е положително единствено за нас в дадения случай.
Сега да обясня тази своя мисъл. Има положително, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта. Не се изисква огромна философия да се потвърди това. Когато някой ви прави известно положително с прочут предумисъл да вземе повече, в сравнение с ви дава, мислите ли, че той ви прави положително? Само повидимому това нещо е положително. Това е положително, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един доктор, който желае да избави болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и отново ще ги зашие. Той ще му аргументи огромни болки, само че стремежът на лекаря произтича от Любовта – той желае да избави неговия живот, по тази причина прекарва ножа. Ние не считаме това деяние за аморално. Ако нямаше подобен закон в една страна, лекарят да си разрешава да отваря стомаха на болния, биха го турили в пандиза минимум за 10 години. Но в този момент смятат, че тази интервенция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата постоянно прави такива интервенции в живота. Сега аз не приказвам за тези случайности, само че приказвам за онази разумност, която управлява живота ни във всичките наши действия. Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която непрекъснато въздейства върху нашите действия за зло или за положително. Всеки един от вас може да ревизира това.
Стремежите на мозъка и сърцето, Високият блян, ООК 3-та год.
24 октомври 1923 година
Учителя Беинса Дуно
