Сохраб Ахмари, The American ConservativeПреди двайсет години коалиция, водена от

Джордж У. Буш - eдин криминален президент. Двайсет години от американската инвазия в Ирак

Сохраб Ахмари, The American Conservative

Преди двайсет години коалиция, водена от Съединените щати, атакува Ирак с изказванието, че ще унищожи оръжията за всеобщо заличаване на Саддам Хюсеин, ще спре поддръжката му за Ал-Кайда и ще освободи иракския народ. Войната се оказа исторически неуспех, както това издание предупреждаваше, сходно на пророчицата Касандра. Естествено, основният военнотворец Джордж У. Буш в този момент се любува на медийното зарево на „ виновен “ умен мъж, до момента в който съперника на войната Доналд Тръмп го грози наказателно дело.

Нека бързо да си напомним следствията от войната на Буш. Няколко хиляди американски военнослужещи бяха убити, а иракските жертви наброяват стотици хиляди. Войната струваше на американските данъкоплатци 3 трилиона $ или към 9 000 на всеки гражданин. Не бяха открити никакви оръжия за всеобщо заличаване. А връзката Саддам-Ал-Кайда, „ дълбока, дългогодишна и всеобхватна “ съгласно Дик Чейни и жена му Лин, която написа в Weekly Standard, се оказа подправена вест.

Без всякакво обмисляне на непосредствените последствия, администрацията на Буш сътвори условия за оргия от грабежи, която опустоши скъпото археологическо завещание на Ирак, наред с доста дуги неща. 15 000 обекта са били взети от Националния музей по време на 36-часовия обир през април 2003 година. Повече от половината към момента не са възобновени. „ Възможно ли е да е имало толкоз доста вази в цялата страна? “, майтапеше се тогавашният секретар по защитата Доналд Ръмсфелд.

Същият неуспех в ръководството и контрола докара до в детайли документиран садизъм, осъществяван в следения от Съединените щати затвор Абу Гариб, отвън Ирак. Там, както заключи The New York Times в редакторска публикация повече от 10 години след събитията, „ арестувани под американски надзор са били изнасилвани, бити, изтезавани с електрошок, събличани, измъчвани с апетит и бодърствуване, обесвани на китките им, заплашвани със гибел. “ В един от случаите, брилянтно предаден от Джейн Майер, един от пандизчиите е бил погубен.

Друга голяма неточност беше позволена с „ дебаасификацията “ – систематичните старания на администрацията на Буш да в профил от държавна работа всички някогашни членове на ръководещата партия на Саддам, Баас. Предвидимият резултат – Иракската страна остана без управнически потенциал на съдбоносно кръстовище. И още по-опасно: безсилието и възходящото неодобрение на стотици хиляди главно иракски сунити, които след това сътвориха основата на Ислямска страна.

По последни разбори, издигането на Ислямска страна в Ирак и Сирия би трябвало да бъде положено като трофей в краката на администрацията на Буш. Неговите хора раздрусаха регион, който без друго беше към този момент разкъсван от чувствителни религиозни и етнически разломи и оставиха след себе си неуправляеми и неконтролируеми пространства. Сред следствията беше и съвсем тоталният геноцид над язидския народ, да не загатваме унищожаването на християнската общественост в Ирак – една от най-старите в света, чиято популация от 1, 5 милиона преди войната беше свита до 250 000 души. Създадената неустойчивост в Ирак, както и в Сирия – също набелязана за промяна на режима – изпратиха един милион мигранти в Европа, подготвяйки почвата за десетилетие на политическо катурване на континента.

Ранените американски военни не бяха по-добре в ръцете на администрацията на Буш. Във Военно-медицинския център Уолтър Рийд, както разкри изследване на Washington Post, ветераните са се справяли освен с дългото очакване, само че и с хлебарки, гризачи и болестотворна мухъл. Цялата система наподобява е замислена, съгласно разкритията на Post, да откаже обслужване на тези, които най-вече се нуждаят от него – хора, които, заради изчезнали досиета не съумяват да потвърдят, че са служили в Ирак (и Афганистан).

По-обширните стратегически последствия са прекомерно добре познати. Нарушавайки районния баланс, Вашингтон укрепи позицията на Иран. Днес Техеран се явява главната външна мощ в Ирак. Това може би не е чак толкоз извънредно, в случай че вярвате в сферите на цивилизационното въздействие. Но съгласно логиката на американските ястреби резултатите са пагубни. Иран, въпреки всичко, не се очакваше да бъде един от спечелилите във „ Войната против Терора “. Но тъкмо по този начин се получи.

Президентът, който провокира всички тези събития, през днешния ден е почитана медийна фигура. Той рисува и разгласява книга за артистичните си старания, радващи се на необятно утвърждение. Той приказва нелепости за „ бруталната инвазия на Путин в Ирак “ (имайки поради Украйна), кикоти се на фройдистката си неточност дружно с нас, и по-късно продължава да приказва нефокусирано. Междувременно наследникът му Тръмп ще се окаже първият президент от доста дълго време, който не е започвал война.

Само че таман Тръмп, а не Буш, е изправен пред наказателно произвеждане в Манхатън, по едно от десетките следствия против държанието му, стартирани от същия хайлайф, който в този момент възхвалява бушовете и чейнитата. Ще бъде ли измамен Тръмп под отговорност за това, че е купувал мълчанието на порно звезда? Не знам и не ме интересува. Защото в каквито и закононарушения да е упрекнат, те са джуджета в съпоставяне със „ законните “ закононарушения на Джордж У. Буш.