Софтуерът от тип сталкеруер се използва за шпиониране на хора

Софтуерът от вид сталкеруер се употребява за шпиониране на хора без тяхното единодушие
(снимка: CC0 Public Domain)

Мария споделя, че е израснала в „ любящо” католическо семейство на източното крайбрежие на Америка. Родителите ѝ имали благополучен брак и тя желала сходно почитание и непосредственост в личните си фамилни връзки. Когато срещнала брачна половинка си при започване на двадесетте, почувствала, че това е любовта.

Но романтиката свършила бързо. Превърнала се в 25-годишна история за принуждение и надзор. Първо почнали обидните обръщения. Последвали следене, цялостен надзор върху нейните финанси, нейните придвижвания и най-после – върху тримата им синове. Съпругът имал възражения за всичко – къде работи, по кое време и къде поддържа връзка с други хора. Забранявал ѝ да употребява компютъра.

„ Той ме наричаше дебела всеки ден. Гонеше ме от къщата, когато беше ядосан”, спомня си тя, представена от BBC. В последна сметка финансовите злоупотреби придобили колосален мащаб. Първо, той вземал цялата й заплата, която получавала за работата си като чистачка. След това си извадил кредитни карти на името на Мария, употребявайки нейния социалноосигурителен номер.

Преди шест години Мария чула и най-последната оригиналност в терористичното му отношение: че желае да я убие. С помощта на църквата и околните си тя постепенно дефинирала проект за бягство. След като изгубила и жилището поради забрана, тя в последна сметка се преместила при сестра си. Сдобила се с преносим компютър за първи път и най-сетне се зарадвала на свободата да си сътвори профил във Фейсбук. Започнала да се среща с разнородни хора.

Но скоро с изненада открила, че някогашният ѝ брачен партньор цитира личните ѝ известия до един от мъжете, с които Мария се срещала. Бившият почнал дори да се появява по срещите, които тя си уговаря. Случвало се да го забележи да кара зад нея по автомагистралата. Веднъж даже била извънредно ужасена, че той я преследва и че вероятно може да извади револвер, по тази причина извикала полиция.

Въпреки че не е повдигнала обвинявания, следенето в последна сметка утихнало и тя се дистанцирала още повече. Но в този момент към този момент знае, че от самото начало е била жертва на следене.

Сталкеруер – по този начин се назовава софтуерът за следене. Повечето стратегии от този тип са налични като свободно продаван търговски програмен продукт, който се употребява за шпиониране на друго лице посредством неговото устройство – нормално телефон – и без неговото единодушие. Това може да разреши на фанатика да преглежда нечии известия, местонахождение, фотоси, файлове и даже да подслушва диалози наоколо до телефона.

За справяне с казуса през 2019 година Ева Галперин от Англия е образувала Коалиция против сталкеруера. Жената основала групата, откакто прочела отчети от редица хипотетични жертви на изнасилвания, които са били ужасени, че животът им може да продължи да бъде съсипван от насилниците, употребяващи технологиите за непрекъснато дебнене. Когато някой има достъп до нечии телефон, капацитетът за употреба е голям, изяснява Галперин. Например, жертвата може да бъде изнудвана със закани за шерване на интимни фотоси.

Галперин споделя, че в случаите на домашно принуждение, с които се сблъсква, „ е съвсем навсякъде съществуването на някакво равнище на корист, обвързвана с технологии” – и че това нерядко включва програмен продукт за следене. „ Често е обвързвано със случаите на най-голямо принуждение, тъй като е толкоз мощен инструмент за насилствен контрол”, прибавя тя.
още по темата
Изследванията демонстрират, че разпространяването на сталкеруер е стремглаво възходящ проблем. Проучване на Norton Labs сочи, че броят на устройствата, показващи, че са имали конфигуриран проследяващ програмен продукт, се е нараснал с 63% в интервала сред септември 2020 година и май 2021 година Докладът допуска, че трагичното нарастване може да се дължи на резултата от локдауните.

„ Личните движимости са елементарно налични, на една ръка разстояние, което евентуално основава повече благоприятни условия за причинителите да злоупотребяват с технологиите и да конфигурират програмен продукт за следене на устройствата на сътрудниците си”, се показва в отчета.

През последните две години Галперин е съумяла да убеди група антивирусни компании да одобряват този вид злоумишлен програмен продукт по-сериозно. Първоначално те не са засвидетелствали изключително предпочитание да маркират сталкеруера като нежелана стратегия или злоумишлен програмен продукт. Аргументът – че въпреки всичко този тип стратегии могат да се употребяват и законно.

Обичайно приложенията за следене се купуват от родители, които желаят да следят придвижванията на децата си. Но с течение на времето наподобява тези стратегии са станали забавни за маниаците-насилници, които желаят да шпионират съпрузите си.

Някои от приложенията за следене към този момент са неразрешени. Но това е единствено „ капка в морето”. Много проследяващи приложения са свободно налични онлайн, наред със препоръки по какъв начин да се употребяват.
Галперин споделя, че идващият проблем в огромния пъзел са компаниите, които продават и купуват локационни данни от телефоните на потребителите без тяхното познание. Тя назовава тази технология „ извънредно мощен инструмент” за частните детективи, които я употребяват, с цел да наблюдават местоположенията на своите цели.

Като се има поради, че сталкеруерът е съзнателно планиран да бъде сложен за забелязване, даже тези, които са механически по-грамотни, биха могли да не го усетят и да станат жертви. Такъв е казусът с Шарлот (това не е същинското ѝ име), старши анализатор по киберсигурност. Скоро откакто се сгодила, тя последователно забелязала, че с телефона ѝ са почнали да се случват странни неща. Батерията бързо се изтощавала. Телефонът ѝ ненадейно се рестартирал. Това са сигнални признаци за евентуално наличие на проследяващ програмен продукт на устройството.

Едва когато сътрудникът ѝ дал да се разбере, че постоянно знае къде се намира тя, Шарлот най-сетне събрала „ две и две”. За да получи съвет какво да прави, тя се срещнала с хакери. Казва, че е била шокирана да узнае, че съществува „ просвета на приемането във връзка с опцията за следене на партньора”. Всъщност тъкмо това я предизвикало да стартира да се занимава с киберсигурност.

Бързо търсене в интернет разкрива доста услуги, в които се твърди, че дадени хора могат да хакнат нечий смарт телефон, имайки единствено неговия телефонен номер, нормално против неколкостотин $, които би трябвало да бъдат платени в криптовалута. Но това рядко е нужно. Софтуерът за следене от потребителски клас значително разчита на „ обществено инженерство”.

За него Шарлот споделя, че „ хората би трябвало да да се научат да внимават”. На жертвата бива изпратено текстово известие, което наподобява правдоподобно, подканващо ги да кликнат върху линк. Може да е и подправено приложение, маскирано като законно, което бива споделено.

„ Не се опасявайте, в случай че се опитате да изтриете съмнително приложение и то извежда доста предизвестия,” споделя Шарлот. „ Понякога те употребяват такива тактики за заплашване, с цел да накарат потребителите да не отстраняват софтуера. Прилагат доста техники за обществено инженерство.”

Като последна стъпка съществува и разновидността човек да направи фабрично нулиране на телефона си (ресет), да промени всички пароли за профилите си в обществените медии и да употребява двуфакторно засвидетелствуване от самото начало.

Ева Галперин показва, че на този декор в този момент от огромна значимост е представителите на полицията да бъдат подготвени, с цел да разпознават казуса елементарно и да го одобряват по-сериозно. Огромен проблем, по думите ѝ, е, когато жертвите на следене идват при органите на реда, очаквайки да бъдат предпазени, а вместо това получават отговор, че няма проблем.

Има и още нещо. Понякога е по-добре сталкеруер софтуерът да не бъде премахван. В някои случаи не е добре неотложно унищожаване на преследващия програмен продукт от телефона на жертвата – без първо да се направи обмисляне на сигурността.

Досегашният опит демонстрира, че в случай че достъпът на насилника до телефона на жертвата ненадейно бъде пресечен, това може да докара до ескалация на насилието, изяснява Розана Белини от CETA (Клиника за преустановяване на злоупотребите с технологии – Clinic To End Tech Abuse) – групировка, обвързвана с Университета Корнел в Съединени американски щати, която се бори против злоупотребители посредством актуалните технологии.