Църквата почита на 3 декември св. прор. Софония. Св. свщмчк Теодор, архиеп. Александрийски
Софония бил един от дванадесетте дребни пророци
Свети оракул Софония (635 - 605 година пр.Хр.), един от дванадесетте дребни пророци, наследник на Хусия, внук на Годолия, правнук на Амория и праправнук на Езекия, произхождал, съгласно преданието, от Симеоновото коляно, от планинската страна Сарават ила Варата. Той бил от благороден жанр и живял при иудейския цар Иосия, наследник на Амон, повече от 600 години преди пришествието на нашия Господ Иисус Христос на земята. По негово време благочестивият цар Иосия, грижейки се старателно за възобновяване на истинното богопочитане, съвсем забравено от иудеите, изкоренявал идолопоклонството измежду народа си. Той възстановил в предходното му великолепие Соломоновия храм, който бил достигнал до цялостен крах, разрушил езическите жертвеници, умъртвил идолските жреци и заповядал на всички строго да съблюдават Мойсеевия закон. Иудеите, заради боязън от царската власт, престанали намерено да служат на идолите, само че в сърцето си таели обвързаност към езическото нечестие. Сред такова нечестие и езическа мрачевина свети Софония сияел с благочестие като светла звезда в нощта. Като същински израилтянин, той надълбоко скърбял за нечестието на своя народ, а като пазач Господен и съзерцател на тайните Божии, чист по разум и сърце, горещо се молел за обръщането на своите сънародници към пътя на истината и спасението им от погибелта. И ето, като отговор на тази молитва, " слово Господне, което биде към Софония ", Бог, виждащ човешките сърца, го избрал за Свой оракул и му заповядал да възвести на иудеите страшните санкции, които ги очаквали за тяхното нечестие и служене на лъжливи богове. Изпълнявайки Господнята заповед, той тръгнал по иудейските градове и села и на всички места подбуждал народа към изправяне и смирение. Той умрял в очакване на всеобщото възкресение и съгласно преданието бил заровен в своя дом.
Свещеномъченик Теодор бил посечен с меч поради пламенните си проповеди
Свещеномъченик Теодор, архиепископ Александрийски (606 г.) е роден в Египет, в Александрия. Този град се популяризирал във Вселенската Църква с доста мъченици и изповедници: от светия евангелист Марк, първомъченик Александрийски, до свети Атанасий Велики, стълп и изповедник на Православието. За страдание, в историческите записи не са достигнали до нас точни данни за живота и подвизите на светия свещеник Теодор, само че Църквата Христова през всичките години е пазила името на свещеномъченика в своите диптихи.
Пламенен просветител, мощен в словото и църковните каузи, свещеник Теодор предизвиквал гневна злоба у буйните александрийски езичници. По време на една негова проповед езичниците го наобиколили и задържали. Той не се съпротивлявал. Те се нахвърлили върху него, поставили на главата му трънен венец и с ругатни и насмешки го разкарвали по улиците на града. Завели го до брега на морето и го хвърлили от скалите. Но се извил вятър и вълните го изнесли незасегнат на брега. Победените езичници отвели светията при шефа на града, който заповядал да го подложат на жестоки изтезания. Но той не промълвил нито дума, с изключение на молебствия към Господа. Тогава го предали на римските воини, които го умъртвили като деятел Павел - посредством посичане с меч.
Свети оракул Софония (635 - 605 година пр.Хр.), един от дванадесетте дребни пророци, наследник на Хусия, внук на Годолия, правнук на Амория и праправнук на Езекия, произхождал, съгласно преданието, от Симеоновото коляно, от планинската страна Сарават ила Варата. Той бил от благороден жанр и живял при иудейския цар Иосия, наследник на Амон, повече от 600 години преди пришествието на нашия Господ Иисус Христос на земята. По негово време благочестивият цар Иосия, грижейки се старателно за възобновяване на истинното богопочитане, съвсем забравено от иудеите, изкоренявал идолопоклонството измежду народа си. Той възстановил в предходното му великолепие Соломоновия храм, който бил достигнал до цялостен крах, разрушил езическите жертвеници, умъртвил идолските жреци и заповядал на всички строго да съблюдават Мойсеевия закон. Иудеите, заради боязън от царската власт, престанали намерено да служат на идолите, само че в сърцето си таели обвързаност към езическото нечестие. Сред такова нечестие и езическа мрачевина свети Софония сияел с благочестие като светла звезда в нощта. Като същински израилтянин, той надълбоко скърбял за нечестието на своя народ, а като пазач Господен и съзерцател на тайните Божии, чист по разум и сърце, горещо се молел за обръщането на своите сънародници към пътя на истината и спасението им от погибелта. И ето, като отговор на тази молитва, " слово Господне, което биде към Софония ", Бог, виждащ човешките сърца, го избрал за Свой оракул и му заповядал да възвести на иудеите страшните санкции, които ги очаквали за тяхното нечестие и служене на лъжливи богове. Изпълнявайки Господнята заповед, той тръгнал по иудейските градове и села и на всички места подбуждал народа към изправяне и смирение. Той умрял в очакване на всеобщото възкресение и съгласно преданието бил заровен в своя дом.
Свещеномъченик Теодор бил посечен с меч поради пламенните си проповеди
Свещеномъченик Теодор, архиепископ Александрийски (606 г.) е роден в Египет, в Александрия. Този град се популяризирал във Вселенската Църква с доста мъченици и изповедници: от светия евангелист Марк, първомъченик Александрийски, до свети Атанасий Велики, стълп и изповедник на Православието. За страдание, в историческите записи не са достигнали до нас точни данни за живота и подвизите на светия свещеник Теодор, само че Църквата Христова през всичките години е пазила името на свещеномъченика в своите диптихи.
Пламенен просветител, мощен в словото и църковните каузи, свещеник Теодор предизвиквал гневна злоба у буйните александрийски езичници. По време на една негова проповед езичниците го наобиколили и задържали. Той не се съпротивлявал. Те се нахвърлили върху него, поставили на главата му трънен венец и с ругатни и насмешки го разкарвали по улиците на града. Завели го до брега на морето и го хвърлили от скалите. Но се извил вятър и вълните го изнесли незасегнат на брега. Победените езичници отвели светията при шефа на града, който заповядал да го подложат на жестоки изтезания. Но той не промълвил нито дума, с изключение на молебствия към Господа. Тогава го предали на римските воини, които го умъртвили като деятел Павел - посредством посичане с меч.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ