Софокъл, един твърде разумен човек
Софокъл
Драматург, стихотворец, държавник /496 година прочие н.е. – 406 година прочие н.е./
Произход: Колон, богато семейство на производител и търговец на оръжие
Най-известни произведения: От 123 произведения, които се счита, че е написал, до нас са стигнали единствено 7 – „ Електра “, „ Едип цар “, „ Антигона “, „ Аякс “, „ Трахинянките “, „ Филоктет “ и „ Едип в Колон “
Признание: Един от тримата най-велики древногръцки драматурзи, има 24 лаврови венци от трагични състезания /древният еквивалент на днешните „ Оскар “-и/
Антична Гърция през V в. пр.н.е. е цялостна с хора и събития, които дефинират мисленето на човечеството до момента. Софокъл претърпява съвсем целия век, вижда доста събития, познава доста хора. Но по-важно е, че всички познават него, великия създател на „ Едип цар ”, „ Антигона ” и още 121 пиеси, от които са непокътнати 7 .
Софокъл взе участие в 30 състезанието за най-хубава театрална пиеса и печели 24.
Умира с отворени очи на над 90.
Някои споделят, че се задавя с грозде в Атина през Антестериите - пролетни празници на Дионис. Други споделят, че издъхва от наслада поради последната театрална премия. А трети настояват, че умира, до момента в който пробва да цитира голям откъс от „ Антигона ” без да си поеме мирис, въпреки че никой не изяснява за какво му е да прави такава нелепост.
Но може би има положително пояснение – геният има потребност от капка полуда, с цел да се разгърне до същинско великолепие.
„ О, спомен за индивида най-скъп за мене, ти си всичко, останало ми от живота на Ореста. С какви очаквания те изпратих - с какво те срещам! Държа в ръцете си в този момент едното нищо, въпреки от къщи в миналото те изпроводих в младост цъфнал! “.
Чувате ли трагичната мелодия, ария на жена, която жали. Това е монолог на Електра от пиесата на Софокъл. И не е ария - само че езикът като че ли пее.
Неслучайно Аристотел извежда нещастието от дитирамбите. Това са тържествени песни, които се развиват като разговор сред хор и рецитатор, свързани са с Дионис , самата дума „ дитирамб ” е негов епитет. Но в случай че единият завършек на пъпната шнур на Дионис е закачен на небето, другият е в подземното царство, тъй че природата му е двойствена.
Неслучайно в християнските времена Пан , козелообразният сателит на Дионис, е облик на Дявола. Но в Гърция отношението към Дионис е друго. И по какъв начин не e – пред очите на гърците се ражда хубостта на нещастието.
Може би има пиеси и от преди пети век, само че не са непокътнати, живи са имената и творбите единствено на тримата огромни – Есхил, Софокъл, Еврипид . В този ред те се раждат и умират. Но като създател Софокъл е най-значим - с 24 театрални награди, Есхил е с 14, Еврипид - с 4. Все едно да имаш 24 „ Оскар “-а!
Плутарх споделя, че през 468 година пр.н.е., когато 28-годишният Софокъл за първи път се явява на конкурс, побеждава самия Есхил. На млади години Софокъл копира неговите произведения и техника на Есхил, само че след това го задминава и подвига античната покруса на ново равнище.
Той вкарва трети главен персонаж, което разрешава по-задълбочено развиване на облиците, динамизира сюжета, мести фокуса на нещастието от рода към индивида и от Бога към индивида, който към този момент не е пионка в ръцете на боговете.
Ярък образец за това е „ Антигона ” , пиесата, в която героинята погребва мъртвите си братя, макар възбраната на царя и заплаща за решението с любовта и живота си.
Катарзисът е феномен, обвързван освен с пиесата, а и с отношението пиеса-зрител
Още по-многопластова е историята в „ Едип цар ”, върхът в творчеството на Софокъл. Тук се осъществя и най-важното му театрално изобретение - „ катарзис ”, на който Аристотел отделя много мисъл в „ Поетика ”. Катарзисът е феномен, обвързван освен с пиесата, а и с отношението пиеса-зрител.
Това, споделя Аристотел, е методът, по който „ фенът, посредством съчувствие и боязън, се очиства от същите тези усеща. ” За да изведе дефиницията на това основно освен за театъра, а и за човечеството въобще, разбиране, Аристотел проучва тъкмо „ Едип цар ” .
Едип е роден в Тива, татко му е цар Лай, майка му – кралица Йокаста. Пророчество споделя, че детето ще убие татко си и ще се ожени за майка си, по тази причина Лай му пробожда краката и го хвърля на планински връх. Там го намира коринтският цар Полиб, назовава го Едип, „ с отекли крайници ”, и го отглежда като наследник.
Едип научава от Делфийския пророк за пророчеството и, с цел да не се извърши то, доколкото счита Полиб за собствен татко, маха се от Коринт и потегля за Тива. По пътя се кара с един човек и го убива – не знае, че това е същинският му татко, цар Лай.
После среща Сфинкс, който тормози Тива, само че взема решение гатанката на чудовището и освобождава града. Тиванците вършат Едип цар и го женят за овдовялата кралица - майка му, Йокаста.
Когато истината става ясно, Едип си избожда очите и скита кьорав по света.
Върху този сюжет Фройд построява фамозната идея за Едиповия комплекс
През XX век върху този сюжет Фройд построява фамозната идея за Едиповия комплекс. Дали самичък Софокъл има подобен комплекс? Нищо чудно. Баща му е богат майстор, създава и търгува с оръжие, а това не допуска да е човек с елементарен темперамент. Но няма данни Софокъл да претърпява огромни фамилни драми, в противен случай, твърди се, че той е „ доста богат, доста надарен и доста просветен ”. И още - „ в допълнение се образова цялостен живот ”.
Освен с фантастична театрална кариера, Софокъл е прочут като политик и държавник. Като напълно млад той е от партията на Катон , само че се преориентира към противника му Перикъл и печели. Катон е пратен в заточение, а Софокъл става приближен човек на Перикъл. През неговото ръководство дава отговор за публичните финанси на Атина, като военачалник управлява акция против въстание на остров Самос, става и първият сановник на господ Асклепий.
По образеца на времето с изключение на обич към дамите, Софокъл споделя и любовта към младите момчета. Но многото обич май му носи и проблеми – на старини въздъхва облекчено, че към този момент се е „ отървал от тази сласт ”.
Софокъл живее дълго и това очевидно писва на синовете му, които чакат богато завещание
Софокъл живее дълго и това очевидно писва на синовете му, които чакат богато завещание. Те желаят да го изкарат неуравновесен, само че в съда той чете фрагменти от последната си, още незавършена пиеса - „ Едип в Колон ” . В нея написа: „ Въпреки всички удоволствия, въпреки всичко да не се родиш въобще е най-добре ”.
А умният атински съд постановява, че Софокъл е прекомерно рационален човек.
Драматург, стихотворец, държавник /496 година прочие н.е. – 406 година прочие н.е./
Произход: Колон, богато семейство на производител и търговец на оръжие
Най-известни произведения: От 123 произведения, които се счита, че е написал, до нас са стигнали единствено 7 – „ Електра “, „ Едип цар “, „ Антигона “, „ Аякс “, „ Трахинянките “, „ Филоктет “ и „ Едип в Колон “
Признание: Един от тримата най-велики древногръцки драматурзи, има 24 лаврови венци от трагични състезания /древният еквивалент на днешните „ Оскар “-и/
Антична Гърция през V в. пр.н.е. е цялостна с хора и събития, които дефинират мисленето на човечеството до момента. Софокъл претърпява съвсем целия век, вижда доста събития, познава доста хора. Но по-важно е, че всички познават него, великия създател на „ Едип цар ”, „ Антигона ” и още 121 пиеси, от които са непокътнати 7 .
Софокъл взе участие в 30 състезанието за най-хубава театрална пиеса и печели 24.
Умира с отворени очи на над 90.
Някои споделят, че се задавя с грозде в Атина през Антестериите - пролетни празници на Дионис. Други споделят, че издъхва от наслада поради последната театрална премия. А трети настояват, че умира, до момента в който пробва да цитира голям откъс от „ Антигона ” без да си поеме мирис, въпреки че никой не изяснява за какво му е да прави такава нелепост.
Но може би има положително пояснение – геният има потребност от капка полуда, с цел да се разгърне до същинско великолепие.
„ О, спомен за индивида най-скъп за мене, ти си всичко, останало ми от живота на Ореста. С какви очаквания те изпратих - с какво те срещам! Държа в ръцете си в този момент едното нищо, въпреки от къщи в миналото те изпроводих в младост цъфнал! “.
Чувате ли трагичната мелодия, ария на жена, която жали. Това е монолог на Електра от пиесата на Софокъл. И не е ария - само че езикът като че ли пее.
Неслучайно Аристотел извежда нещастието от дитирамбите. Това са тържествени песни, които се развиват като разговор сред хор и рецитатор, свързани са с Дионис , самата дума „ дитирамб ” е негов епитет. Но в случай че единият завършек на пъпната шнур на Дионис е закачен на небето, другият е в подземното царство, тъй че природата му е двойствена.
Неслучайно в християнските времена Пан , козелообразният сателит на Дионис, е облик на Дявола. Но в Гърция отношението към Дионис е друго. И по какъв начин не e – пред очите на гърците се ражда хубостта на нещастието.
Може би има пиеси и от преди пети век, само че не са непокътнати, живи са имената и творбите единствено на тримата огромни – Есхил, Софокъл, Еврипид . В този ред те се раждат и умират. Но като създател Софокъл е най-значим - с 24 театрални награди, Есхил е с 14, Еврипид - с 4. Все едно да имаш 24 „ Оскар “-а!
Плутарх споделя, че през 468 година пр.н.е., когато 28-годишният Софокъл за първи път се явява на конкурс, побеждава самия Есхил. На млади години Софокъл копира неговите произведения и техника на Есхил, само че след това го задминава и подвига античната покруса на ново равнище.
Той вкарва трети главен персонаж, което разрешава по-задълбочено развиване на облиците, динамизира сюжета, мести фокуса на нещастието от рода към индивида и от Бога към индивида, който към този момент не е пионка в ръцете на боговете.
Ярък образец за това е „ Антигона ” , пиесата, в която героинята погребва мъртвите си братя, макар възбраната на царя и заплаща за решението с любовта и живота си.
Катарзисът е феномен, обвързван освен с пиесата, а и с отношението пиеса-зрител
Още по-многопластова е историята в „ Едип цар ”, върхът в творчеството на Софокъл. Тук се осъществя и най-важното му театрално изобретение - „ катарзис ”, на който Аристотел отделя много мисъл в „ Поетика ”. Катарзисът е феномен, обвързван освен с пиесата, а и с отношението пиеса-зрител.
Това, споделя Аристотел, е методът, по който „ фенът, посредством съчувствие и боязън, се очиства от същите тези усеща. ” За да изведе дефиницията на това основно освен за театъра, а и за човечеството въобще, разбиране, Аристотел проучва тъкмо „ Едип цар ” .
Едип е роден в Тива, татко му е цар Лай, майка му – кралица Йокаста. Пророчество споделя, че детето ще убие татко си и ще се ожени за майка си, по тази причина Лай му пробожда краката и го хвърля на планински връх. Там го намира коринтският цар Полиб, назовава го Едип, „ с отекли крайници ”, и го отглежда като наследник.
Едип научава от Делфийския пророк за пророчеството и, с цел да не се извърши то, доколкото счита Полиб за собствен татко, маха се от Коринт и потегля за Тива. По пътя се кара с един човек и го убива – не знае, че това е същинският му татко, цар Лай.
После среща Сфинкс, който тормози Тива, само че взема решение гатанката на чудовището и освобождава града. Тиванците вършат Едип цар и го женят за овдовялата кралица - майка му, Йокаста.
Когато истината става ясно, Едип си избожда очите и скита кьорав по света.
Върху този сюжет Фройд построява фамозната идея за Едиповия комплекс
През XX век върху този сюжет Фройд построява фамозната идея за Едиповия комплекс. Дали самичък Софокъл има подобен комплекс? Нищо чудно. Баща му е богат майстор, създава и търгува с оръжие, а това не допуска да е човек с елементарен темперамент. Но няма данни Софокъл да претърпява огромни фамилни драми, в противен случай, твърди се, че той е „ доста богат, доста надарен и доста просветен ”. И още - „ в допълнение се образова цялостен живот ”.
Освен с фантастична театрална кариера, Софокъл е прочут като политик и държавник. Като напълно млад той е от партията на Катон , само че се преориентира към противника му Перикъл и печели. Катон е пратен в заточение, а Софокъл става приближен човек на Перикъл. През неговото ръководство дава отговор за публичните финанси на Атина, като военачалник управлява акция против въстание на остров Самос, става и първият сановник на господ Асклепий.
По образеца на времето с изключение на обич към дамите, Софокъл споделя и любовта към младите момчета. Но многото обич май му носи и проблеми – на старини въздъхва облекчено, че към този момент се е „ отървал от тази сласт ”.
Софокъл живее дълго и това очевидно писва на синовете му, които чакат богато завещание
Софокъл живее дълго и това очевидно писва на синовете му, които чакат богато завещание. Те желаят да го изкарат неуравновесен, само че в съда той чете фрагменти от последната си, още незавършена пиеса - „ Едип в Колон ” . В нея написа: „ Въпреки всички удоволствия, въпреки всичко да не се родиш въобще е най-добре ”.
А умният атински съд постановява, че Софокъл е прекомерно рационален човек.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ