Софийският зоопарк е най-старият и най-големият на Балканския полуостров, основан

Софийският зоопарк е най-старият и най-големият на Балканския полуостров, учреден през 1888 година от княз Фердинанд. Първоначално ситуиран в двора на царския замък, зоопаркът бързо се разраства с помощта на интереса на княза към дивата природа. През 1890 година е изместен в царската ботаническа градина, а през 1984 година – на настоящето си място в кв. „ Лозенец “.

 

В парка на княжеския замък са издигнати 10 кафези, свързани с общ покрив. Първият жител на зоопарка е черен лешояд (картал), уловен в България. По разпореждане на княза през 1890 година е предназначен терен за зоологическата градина в ботаническата градина (парцела сред сегашните бул. „ Евлоги и Христо Георгиеви “, бул. „ Руски “, бул. „ Васил Левски “ и ул. „ Гурко “). На новото място зоопаркът е отворен за гости през 1893 година

За първи път в света в Софийския зоопарк на закрито е развъден космат лешояд – през 1915–1923 година, когато една от женските дава 8 поредни генерации. През 1918 година е присъединен към научните институти. По време на Втората международна война (1939–1945) градината е разрушена от бомбардировките. След войната е възобновена на 65 дка в Борисовата градина, а от 1 януари 1947 година минава към Института по зоология на Българската академия на науките. От 1960 година зоопаркът е към Столична община.

 

През 1965 година за първи път зимата става открит за посетителите сезон. През 1973 година стартира построяването на нова зоологическа градина на повърхност от повече от 235 дка наоколо до Ловния парк. Животните са преместени на 4 септември 1984 година, като за гости градината е отворена през 1986 година, а формалното ѝ разкриване е през 1988 година във връзка 100-годишния празник.

 

Към м. май 2023 година в Зоологическата градина живеят общо 2150 броя от 237 типа животни.

 

Фердинанд и животните

 

Княз (по-късно цар) Фердинанд I на България демонстрира бездънен интерес към природата и животните още от младежките си години, което има своите корени в няколко основни аспекта от личността и средата му.

 

Фердинанд е роден в благородническата династия Сакс-Кобург-Гота – семейство с дълга традиция в научните ползи и природоизследователството. Възпитан е в духа на европейския благороден космополитизъм, в който знанието, колекционирането на естествени мостри и поддържането на ботанически и зоологически градини са израз на просвета и авторитет.

 

Фердинанд е прочут с това, че самичък е бил буен природоизследовател и ентомолог (специалист по насекоми). Той събирал и класифицирал пеперуди, поддържал ботанически градини и подхождал към животинския свят освен с естетически интерес, а и с научна пристрастеност. Тази негова страна е добре позната и в интернационалната научна общественост от края на XIX век.

Създаването на зоологическа градина в София през 1888 година по негово разпореждане не е единствено персонален каприз – това е и част от тактиката му за рационализация и цивилизоване на новата българска страна. Зоологическите и ботаническите градини по това време са знак на културен и теоретичен прогрес. Така Фердинанд показва, че България върви по пътя на напредналите европейски страни.

 

Фердинанд е бил считан за ексцентрична персона – обожавал е редки и екзотични животни, цветя и минерали. Той е бил познавач на хубостта и разнообразието в природата, а зоопаркът е бил негов метод да осъществя този интерес в действително пространство.

 

ФрогНюз