Полицай, разследван за лихварство, осъди две съдилища за бавно правосъдие
Софийският областен съд (СОС) и Софийският апелативен съд (САС) са наказани да платят обезщетение за постепенно правораздаване на някогашния служител на реда Деян Пенков, който преди шест години е бил наказан на две инстанции за лихварска активност, само че по-късно отминалостта за закононарушенията му е изтекла и по искане на самия Пенков Върховният касационен съд (ВКС) е прекратил делото, оповестява правният уебсайт " Лекс ".
Това се е случило през 2021 година, три години преди Върховен касационен съд да постанови Тълкувателно решение №1/2020, с което класическото лихварство престана да е закононарушение.
Далеч преди този момент, през 2018 година, Софийският областен съд е осъдил Пенков условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен период и ¼ конфискация на 9 парцела, откакто го е признал за отговорен за седем случая на нелегално предоставяни заеми против месечна рента от 10 до 20%, за които непозволено е получил над 56 000 лв. – закононарушение по член 252, алинея 2 от Наказателния кодекс.
През 2020 година Софийският апелативен съд е оставил в действие присъдата и делото е стигнало до Върховен касационен съд след тъжба на подсъдимия. От решението на Върховен касационен съд от 2021 година пък е видно, че то е прекъснато по експлицитна молба на Пенков поради изтекла безспорна отминалост за гонене по член 252, ал.2 от Наказателния кодекс. Върховните съдии са ревизирали, че фактически действията, за които някогашният служител на реда е бил обвиняем, са осъществени сред 2000 година и 2005 година, като за тях плануваното наказване е до 10 години закон, а оптималният давностен период е 15 години и е изминал.
Миналата година Пенков е завел дело в Софийския градски съд (СГС) за обезщетение по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) за нарушение на правото му на разглеждане на делото в рационален период. Според него виновни за бавното правораздаване са прокуратурата, Софийският боен съд, СОС, САС и Върховен касационен съд, като желае да бъде заплатен със 100 000 лв., както и с 37 000 лв. лихви за веселба.
Той споделя, че през март 2010 година е бил арестуван в Етрополе и притеглен като обвинен за лихварство, като останал в ареста 4 месеца, след което бил освободен под гаранция. През това време били наложени запори и възбрани на имуществото му за застраховане на възможна конфискация.
Делото било импортирано в СОС през 2012 година, само че след осем съвещания е било прекъснато и изпратено на военната прокуратура, защото съдът открива, че сред 2003 година и 2005 година Пенков е бил служител на реда. Военната прокуратурата на идната година е внесла делото в Софийския боен съд, въпреки подсъдността на служителите на реда на гражданските съдилища да беше въведена още през 2008 година След това пък е бил издигнат спор за подсъдност и Върховен касационен съд е върнал делото на окръжния съд, където то е почнало още веднъж през 2014 година През 2016 година Пенков е бил оневинен напълно, само че по-късно САС е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане. През 2018 година различен състав на СОС към този момент признава някогашния еднообразен за отговорен и през 2020 година апелативният съд удостоверява присъдата, преди делото да бъде прекъснато по отминалост от Върховен касационен съд.
Процесът е траял 11 години, в които Деян Пенков твърди, че е претърпял доста вреди, като бил дисциплинарно уволнен от Министерство на вътрешните работи, останал без непрекъсната работа и приходи, бил обществено стигматизиран, което довело до отчуждение от сътрудници и другари и нарушени фамилни връзки. Той твърди също, че е претърпял тежка меланхолия, бодърствуване, кошмари, възприятие за оскърбление и загуба на персонална стойност, както и здравословни увреждания.
В решението си арбитър Мария Запрянова показва, че открива единствено две голословни забавяния на делото – близо две години при правене на претекстовете на окръжния съд към неоправдателната присъда и още 4 месеца за постановяване на решението на апелативния съд, с което тя е доказана.
„ На общата дълготрайност на производството са се отразили високата фактическа и правна трудност на делото, разногласието за подсъдност сред Софийски областен и Софийски боен съд, както и трикратното разглеждане на делото от първа инстанция и двукратното му разглеждане от въззивна инстанция ", стимулира се градският съд. Съдия Запрянова показва още, че продължителността сама по себе си не е задоволителна за извод за неблагоразумен период, когато е обусловена от сложността на обвиняването, размера на доказателствата, броя на очевидците и движимостите лица, разрешаването на въпроси по подсъдността и многократното правосъдно разглеждане.
Съдът установи също, че прокуратурата не е бездействала и няма забавяния в следствието, а в правосъдна фаза делото е обсъждано ритмично в поредност от съвещания, в които са провеждани разпити, одобрявани са експертни изводи, изисквани са спомагателни доказателства, а някои отлагания на съвещанията са били поради отсъствия на Пенков по здравословни аргументи.
„ Тези условия не могат да се квалифицират като безпричинно безучастие на способените органи, защото произтичат от естеството на производството и от нуждата делото да бъде прегледано при съблюдаване на процесуалните гаранции ", написа съдът и заключва, че с изключение на двете забавяния при постановяване на крайните актове на СОС и САС, в останалата част делото е протекло в рационален период, свързан от неговата фактическа и правна трудност.
При установяване на справедливия размер на компенсацията, съдът показва изтъкнатите от Пенков нормални отрицателни последствия от едно дълготрайно дело, само че акцентира, че в тази ситуация би трябвало да открои тези от тях, които са свързани с съответните периоди на закъснение на СОС и САС, а не с вредите от цялостното развиване на процеса.
Така Софийски градски съд приема, че Софийският областен съд би трябвало да заплати обезщетение от 3000 евро на Пенков за забавянето с близо 2 години на изписването на претекстовете към присъдата, а апелативният съд е наказан да му заплати 1000 евро за забавеното с 4 месеца решение. Двете съдилища са наказани да платят на някогашния служител на реда още близо 1500 евро обезщетение за веселба, както и съвсем 400 евро разходи.
Решението обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Снимката е илюстративна
Това се е случило през 2021 година, три години преди Върховен касационен съд да постанови Тълкувателно решение №1/2020, с което класическото лихварство престана да е закононарушение.
Далеч преди този момент, през 2018 година, Софийският областен съд е осъдил Пенков условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен период и ¼ конфискация на 9 парцела, откакто го е признал за отговорен за седем случая на нелегално предоставяни заеми против месечна рента от 10 до 20%, за които непозволено е получил над 56 000 лв. – закононарушение по член 252, алинея 2 от Наказателния кодекс.
През 2020 година Софийският апелативен съд е оставил в действие присъдата и делото е стигнало до Върховен касационен съд след тъжба на подсъдимия. От решението на Върховен касационен съд от 2021 година пък е видно, че то е прекъснато по експлицитна молба на Пенков поради изтекла безспорна отминалост за гонене по член 252, ал.2 от Наказателния кодекс. Върховните съдии са ревизирали, че фактически действията, за които някогашният служител на реда е бил обвиняем, са осъществени сред 2000 година и 2005 година, като за тях плануваното наказване е до 10 години закон, а оптималният давностен период е 15 години и е изминал.
Миналата година Пенков е завел дело в Софийския градски съд (СГС) за обезщетение по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) за нарушение на правото му на разглеждане на делото в рационален период. Според него виновни за бавното правораздаване са прокуратурата, Софийският боен съд, СОС, САС и Върховен касационен съд, като желае да бъде заплатен със 100 000 лв., както и с 37 000 лв. лихви за веселба.
Той споделя, че през март 2010 година е бил арестуван в Етрополе и притеглен като обвинен за лихварство, като останал в ареста 4 месеца, след което бил освободен под гаранция. През това време били наложени запори и възбрани на имуществото му за застраховане на възможна конфискация.
Делото било импортирано в СОС през 2012 година, само че след осем съвещания е било прекъснато и изпратено на военната прокуратура, защото съдът открива, че сред 2003 година и 2005 година Пенков е бил служител на реда. Военната прокуратурата на идната година е внесла делото в Софийския боен съд, въпреки подсъдността на служителите на реда на гражданските съдилища да беше въведена още през 2008 година След това пък е бил издигнат спор за подсъдност и Върховен касационен съд е върнал делото на окръжния съд, където то е почнало още веднъж през 2014 година През 2016 година Пенков е бил оневинен напълно, само че по-късно САС е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане. През 2018 година различен състав на СОС към този момент признава някогашния еднообразен за отговорен и през 2020 година апелативният съд удостоверява присъдата, преди делото да бъде прекъснато по отминалост от Върховен касационен съд.
Процесът е траял 11 години, в които Деян Пенков твърди, че е претърпял доста вреди, като бил дисциплинарно уволнен от Министерство на вътрешните работи, останал без непрекъсната работа и приходи, бил обществено стигматизиран, което довело до отчуждение от сътрудници и другари и нарушени фамилни връзки. Той твърди също, че е претърпял тежка меланхолия, бодърствуване, кошмари, възприятие за оскърбление и загуба на персонална стойност, както и здравословни увреждания.
В решението си арбитър Мария Запрянова показва, че открива единствено две голословни забавяния на делото – близо две години при правене на претекстовете на окръжния съд към неоправдателната присъда и още 4 месеца за постановяване на решението на апелативния съд, с което тя е доказана.
„ На общата дълготрайност на производството са се отразили високата фактическа и правна трудност на делото, разногласието за подсъдност сред Софийски областен и Софийски боен съд, както и трикратното разглеждане на делото от първа инстанция и двукратното му разглеждане от въззивна инстанция ", стимулира се градският съд. Съдия Запрянова показва още, че продължителността сама по себе си не е задоволителна за извод за неблагоразумен период, когато е обусловена от сложността на обвиняването, размера на доказателствата, броя на очевидците и движимостите лица, разрешаването на въпроси по подсъдността и многократното правосъдно разглеждане.
Съдът установи също, че прокуратурата не е бездействала и няма забавяния в следствието, а в правосъдна фаза делото е обсъждано ритмично в поредност от съвещания, в които са провеждани разпити, одобрявани са експертни изводи, изисквани са спомагателни доказателства, а някои отлагания на съвещанията са били поради отсъствия на Пенков по здравословни аргументи.
„ Тези условия не могат да се квалифицират като безпричинно безучастие на способените органи, защото произтичат от естеството на производството и от нуждата делото да бъде прегледано при съблюдаване на процесуалните гаранции ", написа съдът и заключва, че с изключение на двете забавяния при постановяване на крайните актове на СОС и САС, в останалата част делото е протекло в рационален период, свързан от неговата фактическа и правна трудност.
При установяване на справедливия размер на компенсацията, съдът показва изтъкнатите от Пенков нормални отрицателни последствия от едно дълготрайно дело, само че акцентира, че в тази ситуация би трябвало да открои тези от тях, които са свързани с съответните периоди на закъснение на СОС и САС, а не с вредите от цялостното развиване на процеса.
Така Софийски градски съд приема, че Софийският областен съд би трябвало да заплати обезщетение от 3000 евро на Пенков за забавянето с близо 2 години на изписването на претекстовете към присъдата, а апелативният съд е наказан да му заплати 1000 евро за забавеното с 4 месеца решение. Двете съдилища са наказани да платят на някогашния служител на реда още близо 1500 евро обезщетение за веселба, както и съвсем 400 евро разходи.
Решението обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Снимката е илюстративна
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ