СГС отхвърли глобата от 2500 лв. за Кристиян Бойков в делото за т...
Софийският градски съд (СГС) отхвърли препоръчаното съглашение сред прокуратурата и Кристиян Бойков, упрекнат за теча на данни от Националната организация за приходите (НАП). Това е вторият път, когато държавното обвиняване предлага да приключи делото посредством съглашение, само че съдът още веднъж отхвърли.
Според Софийски градски съд е неприемливо да бъде наложена санкция за закононарушение, което планува наказване сред една и седем години отнемане от независимост. В първичния стадий Бойков беше упрекнат в тероризъм, откакто бяха източени персонални данни от Национална агенция за приходите, само че делото бе върнато на прокуратурата поради обилни процедурни нарушавания.
Прокуратурата предложи актуалното съглашение, с което наказателното произвеждане против Бойков за компютърно закононарушение да се приключи против санкция от 2500 лв.. Преди актуалното връщане делото се водеше в Специализираната прокуратура, а обвинени бяха и Бойков, и притежателят на “ТАД Груп ” Иван Тодоров, упрекнати в закононарушение против Републиката за предизвикателство на суматоха в обществото. Разследването, почнало преди четири години, бе трансферирано още веднъж на прокуратурата за премахване на нередности и подготовка за нов правосъден стадий.
Припомянме, през юли 2019 година над 6 милиона жители и юридически лица станаха жертви на солиден теч на персонални данни от Националната организация за приходите (НАП). Случаят закупи необятна гласност, откакто медии бяха сигнализирани от името на неизвестен съветски хакер. Впоследствие обвиняване в тероризъм и формиране и управление на незаконна група получиха Иван Тодоров, притежател на „ ТАД Груп “, Кристиян Бойков и комерсиалният шеф на компанията, Георги Янков. Янков бе апетитен за подстрекател на офанзивата дружно с Тодоров, като съгласно проверяващите те двамата са насърчили Бойков да реализира хакерската атака. Обвиненията бяха ориентирани към цел за основаване на боязън и ужас измежду популацията. Впоследствие, след внасяне на делото в съда, се оказа, че измежду подсъдимите липсва Георги Янков.
Прокуратурата разгласи, че дейностите на обвинените били ориентирани към подкопаване на политическата система и форма на ръководство, и разгласява редица диалози и чатове сред тримата. Основният мотив на обвиняването беше, че задачата им включвала хакването на поливната система край Народното събрание, с цел да се пръскат високопоставени лица при влизането им в Народното събрание. По случая прокуратурата разгласява спомагателни доказателства, с цел да обоснове тезата си.
Собственикът на „ ТАД Груп “, Иван Тодоров, остана в ареста повече от шест месеца и бе освободен едвам при започване на 2020 година против гаранция от 100 000 лв.. Междувременно голям брой жители, потърпевши от теча на персонални данни, заведоха каузи за вреди, в резултат на което Върховният административен съд насочи преюдициално питане към Съда на Европейския съюз, чието решение към момента се чака. В края на февруари Административният съд - София-град удостовери, че Национална агенция за приходите е могла да предотврати теча на данни, само че не е подхванала дейности. Това бе в сходство с констатациите на Комисията за отбрана на персоналните данни, която наложи санкция на Национална агенция за приходите в размер на над 5 милиона лв.. Санкцията бе оспорена от организацията, само че делото остава висящо, защото се изчаква умозаключение от експертиза.
По времето на абсурда тогавашният шеф на Национална агенция за приходите, Галя Димитрова, остана в отпуск и не я прекъсна, а по-късно разгласи, че това било „ тежко, само че вярно решение “. Финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че от Национална агенция за приходите чака решения, а не оставки, и поддържа Димитрова. Впоследствие, тя освен резервира поста си, само че и получи нарастване на заплатата. Делото против Иван Тодоров и Кристиян Бойков трябваше да стартира през март тази година, само че бе отсрочено, с цел да може Бойков да се запознае по-подробно с обвинителния акт. През април делото бе върнато на прокуратурата заради основни процесуални нарушавания.
Според Софийски градски съд е неприемливо да бъде наложена санкция за закононарушение, което планува наказване сред една и седем години отнемане от независимост. В първичния стадий Бойков беше упрекнат в тероризъм, откакто бяха източени персонални данни от Национална агенция за приходите, само че делото бе върнато на прокуратурата поради обилни процедурни нарушавания.
Прокуратурата предложи актуалното съглашение, с което наказателното произвеждане против Бойков за компютърно закононарушение да се приключи против санкция от 2500 лв.. Преди актуалното връщане делото се водеше в Специализираната прокуратура, а обвинени бяха и Бойков, и притежателят на “ТАД Груп ” Иван Тодоров, упрекнати в закононарушение против Републиката за предизвикателство на суматоха в обществото. Разследването, почнало преди четири години, бе трансферирано още веднъж на прокуратурата за премахване на нередности и подготовка за нов правосъден стадий.
Припомянме, през юли 2019 година над 6 милиона жители и юридически лица станаха жертви на солиден теч на персонални данни от Националната организация за приходите (НАП). Случаят закупи необятна гласност, откакто медии бяха сигнализирани от името на неизвестен съветски хакер. Впоследствие обвиняване в тероризъм и формиране и управление на незаконна група получиха Иван Тодоров, притежател на „ ТАД Груп “, Кристиян Бойков и комерсиалният шеф на компанията, Георги Янков. Янков бе апетитен за подстрекател на офанзивата дружно с Тодоров, като съгласно проверяващите те двамата са насърчили Бойков да реализира хакерската атака. Обвиненията бяха ориентирани към цел за основаване на боязън и ужас измежду популацията. Впоследствие, след внасяне на делото в съда, се оказа, че измежду подсъдимите липсва Георги Янков.
Прокуратурата разгласи, че дейностите на обвинените били ориентирани към подкопаване на политическата система и форма на ръководство, и разгласява редица диалози и чатове сред тримата. Основният мотив на обвиняването беше, че задачата им включвала хакването на поливната система край Народното събрание, с цел да се пръскат високопоставени лица при влизането им в Народното събрание. По случая прокуратурата разгласява спомагателни доказателства, с цел да обоснове тезата си.
Собственикът на „ ТАД Груп “, Иван Тодоров, остана в ареста повече от шест месеца и бе освободен едвам при започване на 2020 година против гаранция от 100 000 лв.. Междувременно голям брой жители, потърпевши от теча на персонални данни, заведоха каузи за вреди, в резултат на което Върховният административен съд насочи преюдициално питане към Съда на Европейския съюз, чието решение към момента се чака. В края на февруари Административният съд - София-град удостовери, че Национална агенция за приходите е могла да предотврати теча на данни, само че не е подхванала дейности. Това бе в сходство с констатациите на Комисията за отбрана на персоналните данни, която наложи санкция на Национална агенция за приходите в размер на над 5 милиона лв.. Санкцията бе оспорена от организацията, само че делото остава висящо, защото се изчаква умозаключение от експертиза.
По времето на абсурда тогавашният шеф на Национална агенция за приходите, Галя Димитрова, остана в отпуск и не я прекъсна, а по-късно разгласи, че това било „ тежко, само че вярно решение “. Финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че от Национална агенция за приходите чака решения, а не оставки, и поддържа Димитрова. Впоследствие, тя освен резервира поста си, само че и получи нарастване на заплатата. Делото против Иван Тодоров и Кристиян Бойков трябваше да стартира през март тази година, само че бе отсрочено, с цел да може Бойков да се запознае по-подробно с обвинителния акт. През април делото бе върнато на прокуратурата заради основни процесуални нарушавания.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ