Как и защо се стигна до присъдата на Брендо от 10 години и половина? Андрей Янкулов пред ФАКТИ
Софийският апелативен съд дефинитивно реши, че Евелин Банев - Брендо ще изтърпи у нас общо наказване от 10 и половина години при първичен непоколебим режим. От този размер ще бъдат приспаднати съвсем една година в ареста в Италия, както и времето, в което Банев е в пандиза в София. Протестът на прокуратурата за анулация на решението и преизчисляване на общото наказване не беше общопризнат от съда. Магистратите категорично показаха, че във импортирания от държавното обвиняване митинг не е поискано нарастване на избраното общо най-тежко наказване най-вече с една втора за наказаното лице, заради което съдът не може и да го преглежда. Така ли завършва сагата… Пред ФАКТИ приказва Андрей Янкулов, старши юридически специалист в Антикорупционния фонд (АКФ).
- Г-н Янкулов, завърши ли правосъдната сага „ Брендо “. Дела в три страни, три разнообразни присъди… Накрая той се предава, с цел да лежи 10 години и половина у нас. Това ли е краят на мегаделото?
- Да, с решението на Апелативен съд - София от предходната седмица въпросът какво наказване ще търпи Евелин Банев е дефинитивно завършен. Естествено, съществува вид прокуратурата да изиска обновяване на делото, т.е. повторното му разглеждане, само че това е рядко употребен ексклузивен прийом за инспекция на влезнали в действие правосъдни актове. Тук става въпрос само за решението на българския съд по какъв начин ще се извършват у нас наказванията на Банев, наложени в Италия и Румъния. Самите непознати присъди не могат по никакъв метод да бъдат преразглеждани у нас, само че Италия и Румъния трансферират на България правото да извърши наложените от техните съдилища санкции.
- Три разнообразни присъди в три разнообразни страни от Европейски Съюз. Как се ползва правото, с цел да стигнем до 10 години и половина у нас?
- Когато жител на една страна е наказан в друга страна съществува опцията непознатото наказване да бъде признато за осъществяване в страната по генезис на наказания. Когато е вкъщи, съществуват повече шансове поправителната цел на наказването отнемане от независимост в частност да бъде по-лесно реализирана.
Когато се касае за Европейски Съюз, материята е контролирана от Рамково решение на Съвета на Европейски Съюз, което е транспонирано с вътрешен законодателен акт на всяка държава-членка. И по силата на правото на Европейски Съюз, българското, италианското и румънското законодателство италианската присъда на Банев от 20 години отнемане от независимост и румънската от 10 години и половина са изпратени за осъществяване в страната му по генезис България, където той се и намира все още.
Когато получи присъдите, всред редица други условия, българският съд би трябвало да реши и на кой текст от българския Наказателен кодекс подхождат закононарушенията, за които е осъден в другите страни. Правилото е, че наказванията се извършват, както са наложени от непознатия съд. От него обаче съществува изключението, че в случай че наложеното непознато наказване е по-тежко даже от най-тежкото, което нашият закон планува за това закононарушение, нашият съд може да го понижи до най-високия размер за това закононарушение по нашето право. Именно на база на това изключение българският съд редуцира италианското наказване на Банев на половина, тъй като приема за съответстващи на закононарушенията, за които е наказан в Италия, такива по нашия Наказателен кодекс с оптимален размер на глобата 10 години отнемане от независимост.
По българското право, когато едно лице е направило няколко обособени закононарушения, преди да има влезнала в действие присъда за което и да е от тях, съдът, откакто дефинира наказване за всяко закононарушение настрана, постанова за осъществяване най-тежкото от тях. В случая това е признато от нашия съд за използвано, тъй като Банев е наказан по друго време в Италия, Румъния и България, само че без да има предишна присъда. Така, по силата на тази наредба на нашия Наказателен кодекс, съдът „ сплотява “ или „ кумулира “ италианското и румънското наказване в най-тежкото, което след редукцията на италианското се оказва румънското от 10 години и половина. В него също влиза и наказването на Банев по българската му присъда, което е най-ниско всред трите.
- В Италия Брендо е наказан на 20 години, тъй като е приет за водач. А у нас какво се промени…
- У нас не е и не може да бъде преразгледана италианската присъда – той си остава наказан за това, за което е наказан от италианския съд. Как се е стигнало до редукцията на наказването, към този момент обясних.
- Винаги, когато стане дума за делото към Евелин Банев – Брендо, приказваме единствено за него. Но освен той е наказан по това дело. Вие следите процеса много изкъсо. Кои са другите и какво се случва с тях. Къде излежават присъдите си…
- Заедно с Банев в Италия са наказани още двама българи - Т.Г. и М.Б., за които е признато, че са част от групата му. Банев получава наказване от 20 години отнемане от независимост, Т.Г. - 15 години и М.Б. - 12 години.
Споменавам ги с букви, тъй като може и към този момент да са си изтърпели наказванията, респективно да са освободени предварително, което е напълно естествена процедура, или даже да са оправдани, т.е. страната към този момент да би трябвало да ги третира като неосъждани.
И тримата са наказани за проведена незаконна група и неудал се поради разкриването на групата от италианските и испанските управляващи импорт на 1500 кг кокаин.
Т.Г. и М.Б. са предадени от България на Италия по европейска заповед за арест, с цел да бъдат съдени. И откакто са наказани, са върнати в България да си изтърпят наказването - т.е. минали са през аналогична правосъдна процедура като тази на Банев за признание и осъществяване на италианската присъда.
- Оказва се, че присъдата на Брендо е редуцирана, а на другите двама не е. Защо става по този начин?
- Наказанията им не са понижени, тъй като през 2018 година Апелативен съд – Пловдив и Апелативен съд – София, които са решили с крайни правосъдни актове въпросите, свързани с осъществяването на италианските им санкции у нас, са приели, че по българския Наказателен кодекс закононарушенията, за които са наказани по италианския Наказателен кодекс, подхождат на квалифицирани сформира на проведена незаконна група и контрабанда на опиати. Максималното наказване, което нашият Наказателен кодекс планува за тези закононарушения, не е по-ниско от наложеното от непознатия съд, което би било съображение за понижаване на непознатото наказване до оптималния размер по българското право. При Банев, назад, българският съд приема по-леки съответстващи на италианските закононарушения по нашия закон и по тази причина се стига до описаната редукция.
- Как би трябвало да се извършва правото на Европейски Съюз у нас при наредба на нашия Наказателния кодекс (НК) по отношение на признати за осъществяване санкции на непознати юрисдикции. Има ли избран обединен метод, или всичко зависи от Наказателния кодекс на обособената страна…
- Дали „ обединяването “ по силата на нашия Наказателен кодекс на признати за осъществяване санкции отнемане от независимост от страни от Европейски Съюз е изобщо възможно по правото на Съюза, или в случай че е кардинално възможно, то при какви съответни условия, е най-ключовият юридически въпрос, който разказаният проблем повдига. За страдание, българският съд не се обърна към Съда на Европейски Съюз с преюдициално питане, с цел да получи неговия отговор, а реши небрежно делото със противоречиви претекстове.
Както към този момент загатнах, правилото на регулиращото материята Рамково решение е, че непознатото наказване се извършва в получилата го страна такова, каквото е наложено от осъдилата страна, тъй като работят правилата на взаимно признание и взаимно доверие сред държавите-членки. И в случай че за редукцията на наказването въпреки всичко има правно съображение в акта на правото на Европейски Съюз (отделен въпрос дали признатото в тази ситуация е приложимо), то за цялостното изтриване на едно признато за осъществяване непознато наказване такова съображение непосредствено не може да бъде изведено отникъде.
А в тази ситуация на процедура се е случило тъкмо това с италианското наказване – то хем е „ признато за осъществяване “, хем в реалност е безусловно изтрито от правния мир с направеното със същия правосъден акт „ обединаване “ или „ кумулиране “ на наказванията с усвояване на по-леките от най-тежкото.
Тогава в действителност какво тъкмо е признато за осъществяване? Би ли изпратила Италия присъдата си у нас, с което се отхвърля от суверенитета си да извърши наложеното от личния си съд наказване и трансферира компентността за осъществяване на България, в случай че знаеше, че наказването ѝ в реалност изобщо няма да се извършва, въпреки и да е официално признато за осъществяване? На тези въпроси няма отговор.
От друга страна, в случай че, да вземем за пример, предписание за „ кумулиране “ на наказванията като нашето се съдържа в наказателните закони и на Италия, и на Румъния, резонно би се сложил въпросът дали наказаният пък би трябвало да бъде третиран по-тежко единствено тъй като е наказан от разнообразни юрисдикции в Съюза, тъй като в случай че би бил наказан в една и съща – наказванията му биха се кумулирали по вътрешното ѝ право. А правилото на правото на Европейски Съюз е, че не би трябвало да има значение къде тъкмо е наказан.
Преплитат се разнообразни правила – на държавния суверенитет, на взаимното признание и доверие сред държавите-членки, на идентичното отнасяне, и точно по тази причина въпросът е доста забавен от правна страна и щеше да бъде добре да има изговаряне по него на Съда на Европейски Съюз.
