Не зная дали сте напълно наясно какво се случва с

„ Не зная дали сте изцяло наясно какво се случва с нас – родителите на убити деца “ – Николай Попов

Бащата на починалата в злополука на пътя Червен бряг – Плевен Сияна излезе с нов разтърсващ пост във Facebook, където към този момент има над 100 000 почитатели.

Ето какво написа Николай Попов:

Не зная дали сте изцяло наясно какво се случва с нас – родителите на убити деца.

Пиша това не за жалост, а с цел да бъда свестен.

Събуждаш се. Всичко е обикновено.

Телефонът звъни и за секунди разбираш, че здравото ти, щастливо дете – отишло на учебно заведение, до магазина, на почивка – е починало.

Животът ти свършва на мига.

И още преди да осъзнаеш какво се е случило, стартира гаврата.

В моргата ти подават визитки.

Адвокати.

Пред „ Пирогов “ даже стои „ дежурна “ G-класа.

Някои родители се връзват. Подписват контракти, с които голяма част от компенсацията за детето им отива за юристи.

Не е неприятно да имаш отбрана. Лош е методът – жесток, безочлив, безчовечен.

Понякога ти оферират и пари, в случай че нямаш за погребението на детето си.

После стартира вторият кръг на пъкъла.

Месеци. Години.

Разследването не се движи от проверяващите, а от движимостите лица.

Експертизи се бавят с месеци и години.

От стотици движимости лица в страната, делата се въртят към 20–30 „ определени “.

Ако не са взели пари от другата страна, от време на време ги желаят и от теб – посредством юриста.

Минава време.

Родители се разболяват.

Много умират, без да дочакат присъда.

С години влизаш в правосъдната зала и слушаш по какъв начин детето ти е умирало.

Как е агонизирало.

А ти стоиш и слушаш. Безсилен.

След 5–6 години – в случай че имаш „ шанс “ – идва присъда.

Обикновено смешна.

Условна. Лека. Общежитие.

Не търсиш отплата.

Търсиш правдивост.

За да не умират други деца.

После обжалване.

Върховен касационен съд.

Годините стават 10.

Накрая – дефинитивна присъда.

Всичко към този момент е забравено.

Получаваш някаква сума, която постоянно отива за лекуване на онкологични болести, отключени от болката и напрежението.

Ако си жив – си полу-човек.

И даже тогава не свършва.

Има случаи, в които килърът продължава да прави закононарушения от пандиза.

Заплахи. Закани. Палежи.

И ти самичък ставаш проверяващ, прокурор, юрист, тъй като към този момент нямаш религия в никого.

Тук е по този начин.

Жалко.

Тежко.

Грозно.

И тъкмо по тази причина не спирам да приказвам.