Софийската опера представя зингшпила Вълшебната флейта от Моцарт и с

Софийската опера показва зингшпила " Вълшебната флейта " от Моцарт и с либрето от Емануел Шиканедер. Спектаклите са шест - на 14, 15, 16, 17, 29 и 30 март. Диригент-постановчик е Светослав Борисов, първи диригент и заместник-музикален шеф на оперния спектакъл в Магдебург, Германия. Режисьорската идея е на Вера Петрова. За декорите е ангажирана ирландската художничка Моли О`Катън, а костюмите са на Марта Миронска, художественото осветяване е на Саймън Бенисън, хореографията - на Риолина Топалова, диригентка на хора е Виолета Димитрова. Последните две представления ще дирижира Александра Любчански. Спектакълът е с присъединяване на оркестъра и хора на Софийската опера.
За централните партии са определени български и гостуващи задгранични артисти. Като жреца Зарастро ще се показват Ангел Христов, Бисер Георгиев и Петър Бучков. Ролята на Царицата на нощта е поверена на Бригита Симон, Диана Василева и Луцие Канькова, а красивата й щерка Памина ще бъдат Силвия Тенева и Стефани Кръстева-Павлова. Във влюбения в нея Тамино ще се превъплътят Благой Нацоски, Емил Павлов и Хрисимир Дамянов, а във радостния му сателит Папагено - Атанас Младенов и Гжегош Собчак. Диана Алексе и Станислава Момекова са Папагена, Красимир Динев и Пламен Димов-Гранджан - Моностатос. Участват още Николай Павлов, Николай Петров, Елеонора Джоджоска, Ина Петрова, Силвана Пръвчева, Вивиен Георгиева, Наталия Стоянова, Александрина Стоянова-Андреева, Весела Янева и други
Световната премиера на " Вълшебната флейта " е на 30 септември 1791 година в Theater auf der Wieden под диригентстово на създателя. Това е последната опера на Моцарт. Творбата е написана и се извършва на немски, тъй като император Йозеф II позволява откриването на театри, в които да се извършват творби на немски език. Успехът е огромен и за една година са направени 100 представления.
" Вълшебната флейта " е въодушевена от разнообразни истории, разказани най-вече в произведения на писателя Кристоф Мартин Виланд, един от главните представители на немското Просвещение. Емануел Шиканедер употребява по собствен личен автентичен метод приказките, включвайки най-много хрумвания на Виланд от " Лулу или вълшебната флейта " от 1786 година и прибавя детайли на посвещение в масонството, смесвайки жанровете buffa и seria. Самият той извършва партията на Папагено, а Царицата на нощта е Йозефа Хофер, снаха на Моцарт. Моцарт дирижира още няколко представления през октомври, като понякога свири на глокеншпил, преди да се разболее. Всяка вечер, съгласно брачната половинка му Констанца, в последните дни от живота си Волфганг следвал развиването на действието на операта от леглото си, с часовник в ръка, тананикайки мелодиите.