Акад. Пламен Карталов: Парсифал е точен образ на връзката ни с духовния свят
Софийската опера показва на 1 и 3 април " Парсифал " последната опера, написана от Вагнер, която се смята и за най-хубавата. В тази митологична драма на музикалния талант основните функции още веднъж се извършват от български реализатори, които публиката към този момент познава от " Пръстенът на нибелунга ".
Премиерата на " Парсифал " е на 26 юли 1882 година във " Фестшпилхаус ", в Байройт. Вагнер за първи път прочита през 1845 година въодушевилата го за " Парсифал " едноименна поема на Волфрам декор Ешенбах, написана през тринадесети век. Според личното му автобиографично самопризнание, той основава първите чернови едвам дванадесет години по-късно, през 1857 година Българската премиера е през 2017 година, режисьор е акад. Пламен Карталов.
Пред Българска телеграфна агенция, той споделя за какво " Парсифал " е толкоз друго произведение и кое в режисурата е най-впечатляващото при основаването на българската режисура, споделя и за провокациите и посланията на този огромен план.
- Защо " Парсифал " е толкоз друго произведение, на което самият Вагнер назовава " тържествена театрална тайнственост "?
- " Парсифал " е облик на духовна общественост, в която концепциите за братството, смирението, любовта към близък са преплетени от божественото излъчване и духовно лекуване. Сценичната тайнственост " Парсифал " е прецизен облик на връзката ни с духовния свят - в нея музиката въздига сетивата в безбрежния нравствен храм на душата. Привилегия на всеки, можещ да се врече на него.
- Кое за режисурата е най-впечатляващото в основаването на българската режисура?
- Най-главното е музиката на Рихард Вагнер. Нейната мистика и езотерична сензитивност са и моето страхопочитание в основаването на театрален облик - неземното, божествено горене в духовната и искряща мистичност на фантазното деяние от легендата, и философските послания, и устрема им към финалната нирвана с допиране от сиянието на " Светия Граал ". Израз на това навлизане е моят отговор на музикалната и поетична философия на композитора.
- Как избрахте да включите " Парсифал " в репертоара на Софийската опера?
- От 2010 до 2015 година сложих цялата тетралогия " Пръстенът на нибелунга " и " Тристан и Изолда ". Дойде ред и на " Парсифал " - един нов полет в космоса на Вагнер. Този образец на фокусиране върху Вагнеровата драматургия в продължение на седем години с шест поредни постановки е в действителност революционен за оперното изкуство в България. А също и за интернационалния престиж на българската Вагнерова традиция с едно ново лице на Софийската опера и интернационалното й самопризнание.
И освен от особено идващата в България аудитория от целия свят, най-вече вагнерианци, само че и на сцените, където Софийската опера гостува на най-авторитени и влиятелни подиуми и фестивали - " Болшой спектакъл " в Москва, фестивалният спектакъл във Фюсен (Германия), фестивалът в Любляна (Словения), " Болшой спектакъл " в Минск. Нашите постановки бяха показани и на видео от компанията " Дайнамик " - Италия. С това Софийската опера получи опция да се покаже големия й труд и на международния музикален пазар. Но преди всичко, с удивление и признателност, че отличи способността на нашите актьори, оркестър и хор, да поддържат повече от 10 години към този момент този репертоар.
- В състава са са единствено български реализатори...
- Да, и това е неповторимото. Отдадени напълно на дилемите си, както вокални, по този начин и актьорски. Около петдесет реализатори бяха включени в подготовката и реализацията на цялата Вагнерова серия. За " Парсифал " те са същите, които обаче не са спирали да пеят и италианските, френски и български опери от настоящия репертоар на Софийската опера. До Вагнеровите опери бяха и композитори с друг композиторски жанр и столетия - Верди, Пучини, Маскани, Белини, Доницети, Чайковски, Делиб, Масне, Пипков, Владигеров, Георги Атанасов, Лазар Николов, Живка Клинкова и други.
В " Парсифал " вземат участие Константин Андреев, Мартин Илиев, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Ангел Христов, Атанас Младенов, Веселин Михайлов и още доста други Вагнерови български артисти, всички най-достойни членове на Софийската опера.
Но заветен е моят реверанс пред маестро Рихард Тримборн, душата на постановката, Той е индивидът, който приготвяше музикално нашите артисти и отдаде последните седем години от живота си на Софийската опера, с нейната смелост да сложи шест Вагнерови опери под музикалното управление на Рихард Тримборн. Диригент е Константин Тринкс, сценографията е на Свен Йонке, костюмите - на Станка Вауда, помощник режисьор е Вера Белева, художник осветяване - Андрей Хайдиняк, Емил Динков. Участват оркестъра и хора на Софийската опера.
- Какво е най-голямото Ви предизвикателство като режисьор на " Парсифал "?
- Да съумея да внуша, че в случай че хората имат задача и ентусиазъм, дарено от небесната протекция, ще имат и силата на Парсифал за свещено причещение, посвещение и избавление. А това е способността за служене с чиста душа.
- Какво бихте желали да кажете на публиката, преди да влезе в Софийската опера на 1 и 3 април на спектакъла?
- Действието в тази сакрална драма, която е сложена отвън времето и мястото на конкретиката на легендата, се оглежда безкрайният витален кръговрат, включващ раждането, живота, гибелта и прераждането. Играта сплотява тези знаци на всички религии, колкото и разнообразни да са, със силата на положителното и нуждата от вярата в нещо значимо и предопределено. Да се преодолява злото, да се има вяра в спасението на душата на индивида, да се съблюдава светия контракт на хората с Бога, е най-важната нужда и волята за мощната дарба на индивида, каквато и вяра да изповядва.
Финалът на операта, с тайната на празника на причастието може да се разкрива единствено пред тези, които са призвани да му служат. " Парсифал " е свещенодействие на паралелни светове, една искряща нирвана, която държи будно съзнанието с въздействащата музика и философия на Рихард Вагнер, успех на живота и творчеството на композитора, неговата последна опера.
Премиерата на " Парсифал " е на 26 юли 1882 година във " Фестшпилхаус ", в Байройт. Вагнер за първи път прочита през 1845 година въодушевилата го за " Парсифал " едноименна поема на Волфрам декор Ешенбах, написана през тринадесети век. Според личното му автобиографично самопризнание, той основава първите чернови едвам дванадесет години по-късно, през 1857 година Българската премиера е през 2017 година, режисьор е акад. Пламен Карталов.
Пред Българска телеграфна агенция, той споделя за какво " Парсифал " е толкоз друго произведение и кое в режисурата е най-впечатляващото при основаването на българската режисура, споделя и за провокациите и посланията на този огромен план.
- Защо " Парсифал " е толкоз друго произведение, на което самият Вагнер назовава " тържествена театрална тайнственост "?
- " Парсифал " е облик на духовна общественост, в която концепциите за братството, смирението, любовта към близък са преплетени от божественото излъчване и духовно лекуване. Сценичната тайнственост " Парсифал " е прецизен облик на връзката ни с духовния свят - в нея музиката въздига сетивата в безбрежния нравствен храм на душата. Привилегия на всеки, можещ да се врече на него.
- Кое за режисурата е най-впечатляващото в основаването на българската режисура?
- Най-главното е музиката на Рихард Вагнер. Нейната мистика и езотерична сензитивност са и моето страхопочитание в основаването на театрален облик - неземното, божествено горене в духовната и искряща мистичност на фантазното деяние от легендата, и философските послания, и устрема им към финалната нирвана с допиране от сиянието на " Светия Граал ". Израз на това навлизане е моят отговор на музикалната и поетична философия на композитора.
- Как избрахте да включите " Парсифал " в репертоара на Софийската опера?
- От 2010 до 2015 година сложих цялата тетралогия " Пръстенът на нибелунга " и " Тристан и Изолда ". Дойде ред и на " Парсифал " - един нов полет в космоса на Вагнер. Този образец на фокусиране върху Вагнеровата драматургия в продължение на седем години с шест поредни постановки е в действителност революционен за оперното изкуство в България. А също и за интернационалния престиж на българската Вагнерова традиция с едно ново лице на Софийската опера и интернационалното й самопризнание.
И освен от особено идващата в България аудитория от целия свят, най-вече вагнерианци, само че и на сцените, където Софийската опера гостува на най-авторитени и влиятелни подиуми и фестивали - " Болшой спектакъл " в Москва, фестивалният спектакъл във Фюсен (Германия), фестивалът в Любляна (Словения), " Болшой спектакъл " в Минск. Нашите постановки бяха показани и на видео от компанията " Дайнамик " - Италия. С това Софийската опера получи опция да се покаже големия й труд и на международния музикален пазар. Но преди всичко, с удивление и признателност, че отличи способността на нашите актьори, оркестър и хор, да поддържат повече от 10 години към този момент този репертоар.
- В състава са са единствено български реализатори...
- Да, и това е неповторимото. Отдадени напълно на дилемите си, както вокални, по този начин и актьорски. Около петдесет реализатори бяха включени в подготовката и реализацията на цялата Вагнерова серия. За " Парсифал " те са същите, които обаче не са спирали да пеят и италианските, френски и български опери от настоящия репертоар на Софийската опера. До Вагнеровите опери бяха и композитори с друг композиторски жанр и столетия - Верди, Пучини, Маскани, Белини, Доницети, Чайковски, Делиб, Масне, Пипков, Владигеров, Георги Атанасов, Лазар Николов, Живка Клинкова и други.
В " Парсифал " вземат участие Константин Андреев, Мартин Илиев, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Ангел Христов, Атанас Младенов, Веселин Михайлов и още доста други Вагнерови български артисти, всички най-достойни членове на Софийската опера.
Но заветен е моят реверанс пред маестро Рихард Тримборн, душата на постановката, Той е индивидът, който приготвяше музикално нашите артисти и отдаде последните седем години от живота си на Софийската опера, с нейната смелост да сложи шест Вагнерови опери под музикалното управление на Рихард Тримборн. Диригент е Константин Тринкс, сценографията е на Свен Йонке, костюмите - на Станка Вауда, помощник режисьор е Вера Белева, художник осветяване - Андрей Хайдиняк, Емил Динков. Участват оркестъра и хора на Софийската опера.
- Какво е най-голямото Ви предизвикателство като режисьор на " Парсифал "?
- Да съумея да внуша, че в случай че хората имат задача и ентусиазъм, дарено от небесната протекция, ще имат и силата на Парсифал за свещено причещение, посвещение и избавление. А това е способността за служене с чиста душа.
- Какво бихте желали да кажете на публиката, преди да влезе в Софийската опера на 1 и 3 април на спектакъла?
- Действието в тази сакрална драма, която е сложена отвън времето и мястото на конкретиката на легендата, се оглежда безкрайният витален кръговрат, включващ раждането, живота, гибелта и прераждането. Играта сплотява тези знаци на всички религии, колкото и разнообразни да са, със силата на положителното и нуждата от вярата в нещо значимо и предопределено. Да се преодолява злото, да се има вяра в спасението на душата на индивида, да се съблюдава светия контракт на хората с Бога, е най-важната нужда и волята за мощната дарба на индивида, каквато и вяра да изповядва.
Финалът на операта, с тайната на празника на причастието може да се разкрива единствено пред тези, които са призвани да му служат. " Парсифал " е свещенодействие на паралелни светове, една искряща нирвана, която държи будно съзнанието с въздействащата музика и философия на Рихард Вагнер, успех на живота и творчеството на композитора, неговата последна опера.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ