На 13 юни се навършиха 91 години от раждането в

На 13 юни се навършиха 91 години от раждането в България на авангардния и новаторски създател Христо Явашев – Кристо и на неговата житейска спътница и правилен помощник в креативните му планове, французойката Жан-Клод. Кристо умря преди шест години, а Жан-Клод през 2009 година Въпреки че тази година няма нито кръгла годишнина от рождението на двамата създатели, нито кръгла годишнина от гибелта им, от началото на юни се приказва интензивно за тях в Италия. Причината е, че след два дни, на 18 юни, се навършват 10 години от реализирането на плана на Кристо „ Плаващите кейове “.

„ Плаващите кейове “ остават в историята като един от неповторимите планове на Кристо по редица аргументи, обобщават италиански издания, измежду което „ Еко ди Бергамо “, „ Джорнале ди Бреша “, „ Бреша нюз “ и „ Бреша оджи “. Това е първият план на Кристо, осъществен след кончината на брачната половинка му, допълват изданията.

„ Плаващите кейове “ е основан на предишни неосъществени проекти на Кристо и Жан-Клод и представляваше ефимерна апаратура посред езерото Изео в северната италианска област Ломбардия. Там посред водата бяха проправени няколко пътеки с обща дължина 3 километра, построени от към 220 000 полиетиленови кубове с висока компактност, които оформяха гладко клатещи се кейове и свързваха крайбрежното градче Сулцано с огромния езерен остров Монте Изола и с дребното островче Сан Паоло, което е частна благосъстоятелност. Плаващите пътеки бяха необятни 16 метра и с височина почти към 35 сантиметра. Върху кейовете бяха положени 100 000 квадратни метра жълто-оранжева тъкан, чийто цвят се променяше под слънчевата светлина. С този материал с изключение на плаващите пътеки бяха застлани и 2,5 километра от улиците в град Сулцано и в град Пескиера Маргальо на остров Монте Изола.

Инсталацията се отличаваше по едно нещо от предходните огромни планове на Кристо и Жан-Клод. Тя позволяваше на феновете освен да й се любуват, само че и да станат участници в нея. Те имаха опция да вървят по плаващите пътеки като че ли вървят по вода и точно това преди 10 години породи нечуван интерес към „ Плаващите кейове “.

Инсталацията беше открита публично на 18 юни 2016 година, което преди 10 години се падаше събота. Тя остана отворена за посещаване до 3 юли 2016 година Монтажът и демонтажът й лишиха месеци. От цяла Италия, а и от други кътчета на света в Сулцано с влакове, рейсове и коли пристигнаха толкоз доста туристи, че зоната беше безусловно обсадена и се постановяваше и специфична организация на придвижването. В множеството случаи отправната точка за разглеждане на „ Плаващите кейове “ от хора без персонален превоз преди 10 години беше транспортният хъб Милано. От централната гара на мегаполиса посетителите взимаха районен трен по линията, минаваща през град Бреша. На гарата в Бреша те се прекачваха на трен по провинциална линия, която минаваше през обитаеми места край Изео. Този трен спираше и в Сулцано, откъдето тръгваха „ Плаващите кейове “.

Трудностите обаче започваха още на гарата в Милано, когато се оказваше, че влаковете, минаващи през Бреша, са препълнени от хора поради инсталацията на Кристо. Множеството се изсипваше на гарата в Бреша и там чиновници го насочваха към перона, от който тръгваше влакът, минаващ през Сулцано. Влакът обаче беше много дребен и в него не успяваше да се побере цялата навалица, отиваща към „ Плаващите кейове “, което постановяваше изчакване на последваща и даже на по-следваща влакова комбинация и доста самообладание. По линията, минаваща през Сулцано, в даден миг влаковете се движеха и по един коловоз, което постановяваше и изчакване на срещуположен трен, препълнен с туристи, връщащи се от „ Плаващите кейове “. Всичко това превръщаше едно пътешестване, всекидневно продължаващо към час и половина от Милано до Сулцано, в пътешестване, отнемащо близо 4 часа в едната посока.

За хората, идващи със личен превоз, пък бяха обособени буферни паркинги в прилежащи обитаеми места, откъдето те отново трябваше да се опитат да стигнат до Сулцано.

Тръгването от Сулцано след обиколка на „ Плаващите кейове “ също отнемаше много време, като в някои случаи гости успяваха да се качат едвам на третия трен по линията, водеща към Бреша. Понякога чакането на дребната гара в Сулцано продължаваше час и половина на открито, под жежкото слънце, защото гарата въобще не беше пригодена за такова голямо голям брой. Поради тази причина локалните управляващи бяха разпънали и големи чадъри над опашката, чакаща за влака, а в региона имаше ситуирани и коли за спешна помощ.

Всички тези компликации не стопираха любопитните италианци и чужденци, които желаеха да видят „ Плаващите кейове “. Милион и половина души съумяха да посетят инсталацията на Кристо в двете седмици, в които тя беше отворена за посещаване.

Обичайно инсталациите на Кристо допреди „ Плаващите кейове “ бяха по-често в отдалечени точки на света, като да вземем за пример Флорида, Ню Йорк, Калифорния, Япония, Австралия… Това ги превръщаше главно в атракция за по-тесен кръг от гости. Останалите се любуваха на тях посредством фотоси и репортажи в медиите.

Снимка от опакованите кейове от езерото Изео в Италия. Това беше най-близката до България апаратура на Кристо, която беше посетена от хиляди българи.

Сред по-достъпните откъм географско разположение огромни съоръжения на Кристо и Жан-Клод бяха опакованият мост „ Пон Ньоф “ в Париж преди 41 години и опакованата постройка на Райхстага в Берлин преди 31 години. Но по времето на тези две съоръжения всеобщият туризъм поради творби на изкуството още не беше толкоз известен. Миналата година в двете столици бяха маркирани юбилеите от тези две съоръжения. Планираше се още предходната есен в Париж на „ Пон Ньоф “ да се разгърне инсталацията на френския създател Жи Ар (JR), наречена „ Пещерата на Пон Ньоф “, отдаваща респект на истинската апаратура на Кристо и Жан-Клод, само че в последна сметка поради разнородни фактори, реализирането й беше осъществено едвам тази пролет. Тя трябваше да бъде открита на 6 юни, само че стихия я повреди и се наложи ремонтирането й. В последна сметка тя беше открита през вчерашния ден и ще може да се прегледа до 28 юни. Очаква се тя да се трансформира в една от атракциите на Париж за къс интервал от време точно поради това, че е налична за елементарните туристи, които могат да минават през нея, също като на „ Плаващите кейове “.

Именно това, че преди 10 години тези кейове посред Изео бяха налични за всеки, те се трансфораха в същински феномен, отбелязва „ Джорнале ди Бреша “. Изданието напомня, че „ Плаващите кейове “ са били най-разглежданата творба в света за 2016 година, а американското издание „ Ню Йорк таймс “ я сложи тогава измежду творбите, белязали 2016 година.

В допълнение на инсталацията преди 10 години в експозиционен център в Бреша имаше и галерия на произведения на Кристо и Жан-Клод, от чиято продажба всекидневно те финансираха плановете си. Много от посетителите на „ Плаващите кейове “ използваха мотива и да прегледат самата Бреша, която всекидневно оставаше до оня миг отвън туристическото полезрение. Така Бреша си завоюва международна популярност от позитивна позиция, няколко години преди името й да стартира да се свързва напролет на 2020 година с коронавирусната пандемия. Тогава Бреша се трансформира в един от градовете, наранени най-тежко от Ковид-19 дружно с различен ломбардийски град – Бергамо. Впоследствие Италия реши да избере тези два града за италиански столици на културата за 2023 година

„ Плаващите кейове “ на Кристо и Жан-Клод трансфораха и град Сулцано, и остров Монте Изола посред езерото Изео също в туристическа атракция преди 10 години. По това време в Сулцано живееха 1689 души, а на остров Монте Изола – 1772 души. От малко известни и едва обитаеми места, те се трансфораха за две седмици през 2016 година в известни обекти със славата на Милано, Рим, Неапол или Венеция, напомня изданието „ Бреша оджи “.

Но за разлика от „ Плаващите кейове “, чиято популярност си остава и до през днешния ден, то славата на Сулцано и на Монте Изола и на други обитаеми места от района 10 години по-късно избледня, отбелязва екологичното придвижване „ Еуропа Верде “. Според Дарио Балота, представител на придвижването за района на Бреша, в демографски проект „ Плаващите кейове “ са съумели да преобърнат леко наклонността единствено в Сулцано и в град Паратико, ситуиран в най-южния завършек на езерото Изео. Преди 10 години някои туристи отсядаха в Паратико и оттова се отправяха за посещаване на „ Плаващите кейове “. Сега в Сулцано популацията се е нараснало за 10 години от 1689 души на 1961 души, което значи 16 %, а в Паратико – от 3925 души на 5019 души, което е нарастване с 28 %. Но популацията в други селища в региона на езерото, да вземем за пример Дзоне, Мароне и Пизоне, регистрира спад, а в град Изео прирастът е едвам от 2 %. На остров Монте Изола, до който се стига през днешния ден само с корабчета, популацията за 10 години е спаднало с 10 % от 1772 души на 1587 души.

Според „ Еуропа Верде “ тези данни демонстрират, че славата на региона на езерото Изео, оставало постоянно в сянка на езерата Маджоре, Комо и Гарда, преди 10 години е повишена поради „ Плаващите кейове “, само че резултатът не е бил забележителен в демографски проект, написа „ Бреша оджи “. В допълнение когато става дума за Монте Изола се регистрира също, че преди 10 години островът посред Изео беше съществена атракция, тъй като всички пътища, проправени от Кристо посред езерото, водеха към него. Но това в последна сметка не се изрази в трайно икономическо развиване в идващите 10 години и Монте Изола регистрира в този момент най-ниския междинен приход в целия регион на езерото, разяснява изданието.

Целият район в действителност 10 години след „ Плаващите кейове “ притегля еднодневните туристи, които избират да не нощуват в хотелите в градчетата на брега на Изео. Заради този всекидневен поток от туристи локалните управляващи плануват усъвършенствания на локално равнище, като да вземем за пример нови паркинги, само че съгласно еколозите това е в ущърб на зелени площи и води до екологичен дисбаланс, разяснява изданието..

По мотив десетата годишнина от инсталацията „ Плаващите кейове “ в хотелския комплекс „ Кастело Олдофреди “ на остров Монте Изола е открита галерия, озаглавена „ Визията на Доменико Париджи за „ Плаващите кейове “. Куратори на изложбата са Бепе и Мила Пирандели с поддръжката на креативната и фотографска асоциация „ Групо Изео Имаджине “, оповестява „ Радио Воче Комуна “. Доменико Париджи е италиански фотограф, а изложбата в „ Кастело Олдофреди “ включва негови 60 произведения, разказващи за дните преди откриването на „ Плаващите кейове “ и за дните, през които инсталацията притегля туристи от целия свят.

В чест на юбилея на „ Плаващите кейове “ също по този начин на 8 юни в небето над остров Монте Изола и над Сулцано имаше шоу с дронове, напомнят „ Еко ди Бергамо “, „ Бреша оджи “ и „ Бреша нюз “. В спектакъла, невъобразим за района, участваха 250 дрона, които излетяха от състезателен терен на Монте Изола. Те изрисуваха в продължение на 20 минути разнородни картини в небето. Инициативата беше на община Монте Изола взаимно с компанията от Бергамо „ Лейзърнавигейшън “, профилирана в сходни образни спектакли. Дроновете бяха обезпечени от компанията „ Люминъс бийз “.

Допреди няколко години се говореше, че езерото Изео ще бъде епицентър на нова апаратура. Тя трябваше да е дело на създателя Лоренцо Куин, станал прочут с инсталациите си с големи ръце, подаващи се от вода или подписани във формата на мостове. Творбата на Лоренцо Куин трябваше да се назовава „ Ти си светът “ и да съставлява две големи ръце, които се подават от водата на Изео и държат земно кълбо. Първоначално се говореше, че инсталацията ще е подготвена през 2022 година в зоната на езерото сред Сулцано и Монте Изола, тъкмо където се простираха златистите „ Плаващи кейове “ на Кристо през 2016 година После планът беше отсрочен за 2023 година, а най-после стана ясно, че се отсрочва за неопределен срок и че Лоренцо Куин ще се концентрира върху други свои планове, напомня изданието „ Джорно “.