Васил Симов: Пандемията стъписа бизнеса и доведе до поскъпване на стоките
Софийска стокова борса е първата борса в България и една от водещите тържища на Балканите. Над 30-годишната ѝ история стартира със покупко-продажби за шоколади и натурални сокове, само че последователно се насочва към типичните борсови артикули като горива, зърно и метали.
Борсата е огледало на българската стопанска система, плод на частния бизнес и желанието му за свободна и обективна търговия. Дори в интервал на пандемия, политическа неустановеност, висока инфлация и луди цени на тока и газа, борсата продължава да се развива и остава значим фактор за снабдяването с съществени артикули.
За историята на първата борса у нас, провокациите пред разрастването ѝ, цените на стоките, ролята на страната и справедливата търговия беседваме с Васил Симов, един от създателите и неизменим изпълнителен шеф на Софийската стокова борса.
" Влязох в света на борсовата търговия напълно инцидентно, краткотрайно потеглих по тази пътека. И по този начин краткотрайно ходя по нея към този момент над 30 години. ", споделя в предаването Студио Актуално Васил Симов.
Първата борса в България взема решение някои от най-наболелите проблеми на тогавашния интервал. " През 1990 година икономическата обстановка в България беше много странна. Страната имаше голямо произвеждане на месо, на зърно, на метали, само че тези артикули не доближиха до магазините. По това време се вкара и купонна система, тъй като популацията не можеше да се достави с най-елементарните хранителни проукти. В края на 1990 година и началото на 1991 година група интелигентни хора измислиха по какъв начин да излезем от комплицираната обстановка ", споделя Симов.
" Решението на този проблем беше борсата, където да се раздвижат тези стокови потоци, които безусловно стояха в складовете и не доближиха до магазините. Сред тях бяха храни от първа нужда – брашно, захар, сол, месо и месни артикули, мляко и млечни артикули.
Сформираната работна група от известни предприемачи, държавници и специалисти сътвори Софийска стокова борса напролет на 1991 година, а аз завоювах конкурс и я оглавих. Това беше първата борса в България ", изяснява ръководителят.
Какво се търгува на Софийска стокова борса?
Първата договорка на новосъздадената борса е с немски шоколади, които провокират необикновен интерес, защото по това време в магазините има недостиг на вносни артикули. " Започнахме със подписана договорка, до момента в който доста тържища по света работят месеци, без да имат подписани покупко-продажби. Това ни даде летящ старт ", показва Васил Симов.
В първите години борсата у нас не е контролирана и се търгуват и по-необичайни артикули като натурални сокове, захарни произведения и даже спиртни питиета. " Някои публицисти в тези години ни назоваха Софийска сокова борса, тъй като седмици наред имаше покупко-продажби за натурални сокове. Тогава пазарът в България беше много гладен за този вид артикули, внасяха се от чужбина и се предлагаха през борсата ", спомня си Симов.
Настоящите покупко-продажби на Софийска стокова борса най-често са свързани с нормални борсови артикули, търгувани на всички места по света – разнообразни типове горива, черни метали, зърно и други Борсата работи по стоманени регулации и търгува със строго избрани първични материали и артикули.
" Ако би трябвало да си помечтая, бихме търгували и с електрическа енергия, с природен газ, само че покупко-продажбите за тях сега се подписват на профилирани тържища ", показва Симов. Борсовата търговия би трябвало да се развива, уверен е той.
Борсовите покупко-продажби зависят основно от брокерите, а задачата на самата борса е да сътвори условия търговците да я употребяват и да търгуват между тях.
Софийската стокова борса работи всекидневно, там търгуват от 20 до 50 брокери на ден, според от интензивността на пазара. В интервалите към празници и през лятото на борсата е по-спокойно и брокерите работят по-лежерно. Но при по-осезаемо повишаване или намаляване на цените, пазарът става по-динамичен и има десетки брокери, които търгуват между тях.
Борсите би трябвало да са " ничия земя " за среща на търсенето и предлагането
Софийската стокова борса е измежду водещите на Балканите. " В някои балкански страни като Сърбия, Македония, Черна гора няма сходни тържища или съществуват, само че в много преиначен тип. " Подобни тържища на българската има в Букурещ и Атина. На гръцката борса се работи по-професионално и огромно, защото страната е по-стара народна власт. В Турция тържищата са 100% държавни икономически обединявания, както е било у нас преди 1989 година " Те са по-скоро като държавни предприятия ", отбелязва Симов.
" Борсите на всички места по света не са държавни и не би трябвало да бъдат такива. Те са самодейност на частния бизнес, членски организации на компании, които са основали борсата, с цел да търгуват между тях по единни правила. Опитваме се и в България да е по този начин, учили сме се най-много от Съединени американски щати ", показва Васил Симов.
Ако тържищата са държавни или принадлежат на някоя огромна компания или група компании, те ще изкривят и монополизират пазара, уверен е специалистът.
" Законът изисква да бъдем акционерни сдружения, което не е изключително правилно. Независимо какъв бизнес развива, акционерното сдружение е основано за облага. Борсите по света не работят по този начин. Те са членски организации, където всеки член си заплаща годишната членска такса и има привилегията да търгува на този пазар. Ако в края на годината борсата има потребност от средства, членовете ги покриват, а в случай че има остатък, той се реинвестира като първи доход за идната година. По този метод тържищата могат да бъдат неутрална територия, където се срещат търсенето и предлагането ", изяснява Симов.
Пандемията стъписа бизнеса и докара до повишаване на стоките
Пандемията от ковид неизбежно е засегнала и борсовата търговия у нас. Въпреки това оборотът на Софийската стокова борса доближава рекордните над 500 млн. лв., което дава отговор на действителната ни пазарна реалност.
И пандемията, и множеството избори стъписаха частния бизнес, на който се разчита да търгува на борсата. Година, в която има избори, постоянно е много плаха година. Ковид много видоизмени цените, изключително при горивата, електрическата енергия и природния газ, които скочиха до небето, показва Васил Симов. " Електроенергията и природния газ нарастнаха в пъти. Никога не сме имали толкоз внезапен скок на цените им ", акцентира той.
Всички борсови артикули са поскъпнали през миналата година. " Няма борсова стока, която да е поевтиняла през 2021 година Зърнените култури, металите, горивата, брашното, захарта – всички нарастнаха през миналата 2021 година ", акцентира специалистът. Това се дължи основно на по-засиленото търсене на тези артикули и по-слабото предложение. Когато търсенето надвишава предлагането, цените постоянно вървят нагоре. " Всичко това стъписа бизнеса и го накара да бъде много по-плах, отивайки да търгува на борсата ", обобщава Симов.
Поскъпването на храните не може да бъде планувано. То значително зависи от цените на горивата, които са безусловно непредвидими. Както има скок нагоре, по този начин може да има и внезапен спад, изяснява борсовият специалист и дава образец с цената на петрола, която единствено за няколко години от 150 $ за барел се е сринала съвсем до нула. " Имаше покупко-продажби на петролните тържища по 5 $ за барел или даже по-малко ", напомня шефът на Софийска стокова борса.
Само през 2021 година цената на петрола се е повишила с повече от 50%, което неизбежно се отразява и на цените на бензина и дизела. За същия интервал природният газ нараства 5 пъти – от 20-30 $ за мегаватчас до 120-130 $ за мегаватчас. " Това са най-фрапиращите случаи на внезапно повишаване, каквото не сме имали от 25-30 години ", показва Симов.
Цените би трябвало да се възстановяват в близко бъдеще. Пазарът е доста динамичен и когато някоя стока внезапно нарастне, производството му нараства, защото носи по-голяма облага. Надуването на производството обаче основава свръхпредлагане и стартира да смъква цените. Винаги щом има внезапно повишаване на цените, след това можем да чакаме спад, защото се стига до свръхпроизводство.
30 години Софийска стокова борса
От началото на съществуването си през 1991 година до през днешния ден, Софийска стокова борса се развива, обменяйки опит с съвсем всички огромни международни тържища. " Постепенно се научихме на тънкостите на институцията борса – не по какъв начин се търгува, а по какъв начин се основава такава институция ", обобщава Симов.
Софийска стокова борса е напълно частна самодейност с над 50 акционери, в която няма държавно присъединяване и никой няма превес над останалите. Това е добра причина, с цел да може пазарът да взема верни решения.
" Борсата е огледало на стопанската система и не би трябвало да разрешава на никой да изкривява този облик. Тя би трябвало да бъде неутрален, безпристрастен измерител на цените на стоките и на акциите ", уверен е Васил Симов.
Още от ИНТЕРВЮ:
Борсата е огледало на българската стопанска система, плод на частния бизнес и желанието му за свободна и обективна търговия. Дори в интервал на пандемия, политическа неустановеност, висока инфлация и луди цени на тока и газа, борсата продължава да се развива и остава значим фактор за снабдяването с съществени артикули.
За историята на първата борса у нас, провокациите пред разрастването ѝ, цените на стоките, ролята на страната и справедливата търговия беседваме с Васил Симов, един от създателите и неизменим изпълнителен шеф на Софийската стокова борса.
" Влязох в света на борсовата търговия напълно инцидентно, краткотрайно потеглих по тази пътека. И по този начин краткотрайно ходя по нея към този момент над 30 години. ", споделя в предаването Студио Актуално Васил Симов.
Първата борса в България взема решение някои от най-наболелите проблеми на тогавашния интервал. " През 1990 година икономическата обстановка в България беше много странна. Страната имаше голямо произвеждане на месо, на зърно, на метали, само че тези артикули не доближиха до магазините. По това време се вкара и купонна система, тъй като популацията не можеше да се достави с най-елементарните хранителни проукти. В края на 1990 година и началото на 1991 година група интелигентни хора измислиха по какъв начин да излезем от комплицираната обстановка ", споделя Симов.
" Решението на този проблем беше борсата, където да се раздвижат тези стокови потоци, които безусловно стояха в складовете и не доближиха до магазините. Сред тях бяха храни от първа нужда – брашно, захар, сол, месо и месни артикули, мляко и млечни артикули.
Сформираната работна група от известни предприемачи, държавници и специалисти сътвори Софийска стокова борса напролет на 1991 година, а аз завоювах конкурс и я оглавих. Това беше първата борса в България ", изяснява ръководителят.
Какво се търгува на Софийска стокова борса?
Първата договорка на новосъздадената борса е с немски шоколади, които провокират необикновен интерес, защото по това време в магазините има недостиг на вносни артикули. " Започнахме със подписана договорка, до момента в който доста тържища по света работят месеци, без да имат подписани покупко-продажби. Това ни даде летящ старт ", показва Васил Симов.
В първите години борсата у нас не е контролирана и се търгуват и по-необичайни артикули като натурални сокове, захарни произведения и даже спиртни питиета. " Някои публицисти в тези години ни назоваха Софийска сокова борса, тъй като седмици наред имаше покупко-продажби за натурални сокове. Тогава пазарът в България беше много гладен за този вид артикули, внасяха се от чужбина и се предлагаха през борсата ", спомня си Симов.
Настоящите покупко-продажби на Софийска стокова борса най-често са свързани с нормални борсови артикули, търгувани на всички места по света – разнообразни типове горива, черни метали, зърно и други Борсата работи по стоманени регулации и търгува със строго избрани първични материали и артикули.
" Ако би трябвало да си помечтая, бихме търгували и с електрическа енергия, с природен газ, само че покупко-продажбите за тях сега се подписват на профилирани тържища ", показва Симов. Борсовата търговия би трябвало да се развива, уверен е той.
Борсовите покупко-продажби зависят основно от брокерите, а задачата на самата борса е да сътвори условия търговците да я употребяват и да търгуват между тях.
Софийската стокова борса работи всекидневно, там търгуват от 20 до 50 брокери на ден, според от интензивността на пазара. В интервалите към празници и през лятото на борсата е по-спокойно и брокерите работят по-лежерно. Но при по-осезаемо повишаване или намаляване на цените, пазарът става по-динамичен и има десетки брокери, които търгуват между тях.
Борсите би трябвало да са " ничия земя " за среща на търсенето и предлагането
Софийската стокова борса е измежду водещите на Балканите. " В някои балкански страни като Сърбия, Македония, Черна гора няма сходни тържища или съществуват, само че в много преиначен тип. " Подобни тържища на българската има в Букурещ и Атина. На гръцката борса се работи по-професионално и огромно, защото страната е по-стара народна власт. В Турция тържищата са 100% държавни икономически обединявания, както е било у нас преди 1989 година " Те са по-скоро като държавни предприятия ", отбелязва Симов.
" Борсите на всички места по света не са държавни и не би трябвало да бъдат такива. Те са самодейност на частния бизнес, членски организации на компании, които са основали борсата, с цел да търгуват между тях по единни правила. Опитваме се и в България да е по този начин, учили сме се най-много от Съединени американски щати ", показва Васил Симов.
Ако тържищата са държавни или принадлежат на някоя огромна компания или група компании, те ще изкривят и монополизират пазара, уверен е специалистът.
" Законът изисква да бъдем акционерни сдружения, което не е изключително правилно. Независимо какъв бизнес развива, акционерното сдружение е основано за облага. Борсите по света не работят по този начин. Те са членски организации, където всеки член си заплаща годишната членска такса и има привилегията да търгува на този пазар. Ако в края на годината борсата има потребност от средства, членовете ги покриват, а в случай че има остатък, той се реинвестира като първи доход за идната година. По този метод тържищата могат да бъдат неутрална територия, където се срещат търсенето и предлагането ", изяснява Симов.
Пандемията стъписа бизнеса и докара до повишаване на стоките
Пандемията от ковид неизбежно е засегнала и борсовата търговия у нас. Въпреки това оборотът на Софийската стокова борса доближава рекордните над 500 млн. лв., което дава отговор на действителната ни пазарна реалност.
И пандемията, и множеството избори стъписаха частния бизнес, на който се разчита да търгува на борсата. Година, в която има избори, постоянно е много плаха година. Ковид много видоизмени цените, изключително при горивата, електрическата енергия и природния газ, които скочиха до небето, показва Васил Симов. " Електроенергията и природния газ нарастнаха в пъти. Никога не сме имали толкоз внезапен скок на цените им ", акцентира той.
Всички борсови артикули са поскъпнали през миналата година. " Няма борсова стока, която да е поевтиняла през 2021 година Зърнените култури, металите, горивата, брашното, захарта – всички нарастнаха през миналата 2021 година ", акцентира специалистът. Това се дължи основно на по-засиленото търсене на тези артикули и по-слабото предложение. Когато търсенето надвишава предлагането, цените постоянно вървят нагоре. " Всичко това стъписа бизнеса и го накара да бъде много по-плах, отивайки да търгува на борсата ", обобщава Симов.
Поскъпването на храните не може да бъде планувано. То значително зависи от цените на горивата, които са безусловно непредвидими. Както има скок нагоре, по този начин може да има и внезапен спад, изяснява борсовият специалист и дава образец с цената на петрола, която единствено за няколко години от 150 $ за барел се е сринала съвсем до нула. " Имаше покупко-продажби на петролните тържища по 5 $ за барел или даже по-малко ", напомня шефът на Софийска стокова борса.
Само през 2021 година цената на петрола се е повишила с повече от 50%, което неизбежно се отразява и на цените на бензина и дизела. За същия интервал природният газ нараства 5 пъти – от 20-30 $ за мегаватчас до 120-130 $ за мегаватчас. " Това са най-фрапиращите случаи на внезапно повишаване, каквото не сме имали от 25-30 години ", показва Симов.
Цените би трябвало да се възстановяват в близко бъдеще. Пазарът е доста динамичен и когато някоя стока внезапно нарастне, производството му нараства, защото носи по-голяма облага. Надуването на производството обаче основава свръхпредлагане и стартира да смъква цените. Винаги щом има внезапно повишаване на цените, след това можем да чакаме спад, защото се стига до свръхпроизводство.
30 години Софийска стокова борса
От началото на съществуването си през 1991 година до през днешния ден, Софийска стокова борса се развива, обменяйки опит с съвсем всички огромни международни тържища. " Постепенно се научихме на тънкостите на институцията борса – не по какъв начин се търгува, а по какъв начин се основава такава институция ", обобщава Симов.
Софийска стокова борса е напълно частна самодейност с над 50 акционери, в която няма държавно присъединяване и никой няма превес над останалите. Това е добра причина, с цел да може пазарът да взема верни решения.
" Борсата е огледало на стопанската система и не би трябвало да разрешава на никой да изкривява този облик. Тя би трябвало да бъде неутрален, безпристрастен измерител на цените на стоките и на акциите ", уверен е Васил Симов.
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ