В софийски подземия изработвали жълтици
Софиянец, живял в махала „ Земляне “ е споделял пред своите близки, че през военната 1943 година по време на заравяне са открити монети и принадлежности за тяхното сечене.
От множеството извори на историята на България се схваща, че в далечното минало софийският квартал е бил настрана населено място. Най-ранният писмен документ за него е от 01.02.1452 година
Като с. Земляни то е маркирано и в „ тимар на Мехмед, бишмак оглан “.
Бишмак оглан е купа, която се дава на високопоставено лице, в тази ситуация на Мехмед, с цел да се грижи за пантофите на султана. Прилежен в службата си, султанският чиновник получава подарък от своя стопанин – населено място с 47 семейства, 10 вдовици и доход от 2940 акчета.
Усърден в постигането на персоналното си богатство, Мехмед схваща, че в селището може да има стопански живот, в случай че съществуват разменни монети. Така подчинените му изкопават „ забханата “ (монетарницата), която дава прехранване на локалните селяни. Земята в Земляне не била плодородна и по нея имало доста богатства от разливите на Владайската река.
От разказа на поп Хранчо Петков от 1756 година се схваща, че селището включвало и днешните земи на Красно село и Княжево, в които пък се добивало злато. Постройката на забханата е съществувала до Освобождението ни. Бомбардировките от 1944 година разкриват елементи от предишните градежи.
Източник: Уикенд
