Зам.-министър Евгени Стоянов представи пред студенти новия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество
София. Заместник-министърът на правораздаването Евгени Стоянов очерта главните правила и предстоящ резултат от използването на новия Закон за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество пред студенти от юридическия факултет на Университета за национално и международно стопанство (УНСС). Това оповестиха от пресцентъра на Министерството на правораздаването. В полемиката, отдадена на новия антикорупционен закон, през вчерашния ден присъединяване взеха още проф. Димитър Радев и деканът на юридическия факултет на УНСС доцент Живко Драганов.
„ Заложен е водещият принцип да се следват парите, имуществото, а не лицата, осъществили закононарушение. В закона е подложен акцент върху декларирането на избрани обстоятелства и условия от страна на лицата, заемащи висши обществени длъжности. Декларираните обстоятелства и условия стават обществено притежание. А при противоречие сред заявеното и действителното състояние ще се развиват производства, които могат да доведат и до лишаване на имущество “, съобщи заместник-министър Стоянов пред студентите. По думите му една от главните цели е предварителна защита против корупционните практики.
На въпрос на студент Стоянов съобщи, че новият орган няма да има проверяващи функционалности, защото това е в областта на наказателното право и се реализира от органите, които по Конституция са овластени да разкриват и проверяват закононарушения.
Студентите сложиха редица съответни въпроси за функционалностите на другите звена, за органите, които се закриват с новия закон, както и за процедурата по желание на началник на самостоятелната Комисия, като профилиран непрекъснато настоящ държавен орган.
„ Изборът на началник от Народното събрание, който към този момент тече, в детайли е написана в закона. Процедурата е извънредно транспарантна. Въпроси към претендентите могат да се задават от необятен кръг организации, като категорично е планувано, че и представители на висшите образователни заведения могат да насочат питания “, посочи заместник-министърът на правораздаването.
По време на полемиката бе наранена и тематиката за нуждата от последните промени в Наказателния кодекс, с които се уеднаквява режимът на така наречен „ корупционни закононарушения “ в обществения и частния бранш. Законопроектът, който бе признат от държавното управление, следва да бъде разискван от Народното събрание.
„ В момента се преследват длъжностни лица от частния бранш за непредпазливата занемареност. Защо да не се преследват умишлените закононарушения на длъжностните лица в частния бранш, довели до обилни нездравословни последствия? “, отговори с въпрос Стоянов на запитване, дали новите текстове няма да обиден правилата на свободната стопанска самодейност.
Той посочи още, че актуалните промени в Наказателен кодекс са разследване и от рекомендация в отчет на Европейската комисия за правене на Пътна карта и осъществяване на рекомендацията на Службата за поддръжка на структурната промяна за използване на корупционните закононарушения за длъжностните лица в частния бранш по същия метод, както за длъжностните лица в обществения бранш и държавните институции.
„ Заложен е водещият принцип да се следват парите, имуществото, а не лицата, осъществили закононарушение. В закона е подложен акцент върху декларирането на избрани обстоятелства и условия от страна на лицата, заемащи висши обществени длъжности. Декларираните обстоятелства и условия стават обществено притежание. А при противоречие сред заявеното и действителното състояние ще се развиват производства, които могат да доведат и до лишаване на имущество “, съобщи заместник-министър Стоянов пред студентите. По думите му една от главните цели е предварителна защита против корупционните практики.
На въпрос на студент Стоянов съобщи, че новият орган няма да има проверяващи функционалности, защото това е в областта на наказателното право и се реализира от органите, които по Конституция са овластени да разкриват и проверяват закононарушения.
Студентите сложиха редица съответни въпроси за функционалностите на другите звена, за органите, които се закриват с новия закон, както и за процедурата по желание на началник на самостоятелната Комисия, като профилиран непрекъснато настоящ държавен орган.
„ Изборът на началник от Народното събрание, който към този момент тече, в детайли е написана в закона. Процедурата е извънредно транспарантна. Въпроси към претендентите могат да се задават от необятен кръг организации, като категорично е планувано, че и представители на висшите образователни заведения могат да насочат питания “, посочи заместник-министърът на правораздаването.
По време на полемиката бе наранена и тематиката за нуждата от последните промени в Наказателния кодекс, с които се уеднаквява режимът на така наречен „ корупционни закононарушения “ в обществения и частния бранш. Законопроектът, който бе признат от държавното управление, следва да бъде разискван от Народното събрание.
„ В момента се преследват длъжностни лица от частния бранш за непредпазливата занемареност. Защо да не се преследват умишлените закононарушения на длъжностните лица в частния бранш, довели до обилни нездравословни последствия? “, отговори с въпрос Стоянов на запитване, дали новите текстове няма да обиден правилата на свободната стопанска самодейност.
Той посочи още, че актуалните промени в Наказателен кодекс са разследване и от рекомендация в отчет на Европейската комисия за правене на Пътна карта и осъществяване на рекомендацията на Службата за поддръжка на структурната промяна за използване на корупционните закононарушения за длъжностните лица в частния бранш по същия метод, както за длъжностните лица в обществения бранш и държавните институции.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ