Без училищни улици и велоалеи: Защо София е последна в класация за детска мобилност?
София заема последно място измежду 36 европейски града в редица основни индикатори за детска мобилна среда, демонстрира ново проучване на мрежата " Clean Cities Campaign ". Столицата ни получава оценка " F " с 0.4% общ резултат, оставайки зад Букурещ и Рим.
Мрежата „ Чисти градове “ разгласява своята ранглиста за 2025 година с фокус върху градската подвижност, съобразена с потребностите на децата. Проучването прави оценка 36 европейски града, в това число София, и проучва напъните им за основаване на по-безопасна и зелена среда за младите поданици.
Данните демонстрират тревожната действителност за столичните пътища.
Според данните от последното проучване, в София няма нито една учебна зона (бел.ред. територии с стеснен авто трафик към образователни заведения).
По отношение на рестриктивните мерки на скоростта, София се подрежда измежду петте най-слабо представящи се града в Европа, дружно с Лисабон, Копенхаген, Рим и Марсилия. Всички те покрива т по-малко от 10% от своите улици с ограничавания от 30 км/ч , като в това отношение София изпреварва единствено Марсилия, заемайки 35-о място.
При обобщаване на всички индикатори София заема последното, 36-о място измежду изследваните европейски градове. Това състояние я слага доста зад множеството европейски столици по равнище на детска сигурност и условия за напредване, което изисква незабавни ограничения от страна на градското ръководство.
Защо детската подвижност е значима за всички?
На фона на последните произшествия с потърпевши деца в пътнотранспортни катастрофи, все по-често родители се питат безвредни ли са улицата за техните деца.
Но с изключение на сигурността за най-малките, детската подвижност води до по-хубава пътна конюнктура. Редица изследвания демонстрират, че градовете, другарски настроени към децата, са по-приятни за всички - водачи, пешеходци, велосипедисти и възпитаници. Транспортната инфраструктура оказва основно въздействие върху:
Безопасността – децата са изключително уязвими в градския трафик. Качеството на въздуха – замърсяването визира разрастващите се органи на децата по-сериозно. Физическата интензивност – самостоятелното напредване (пеша или с колело) подкрепя здравословното развиване, изключително на децата
Повече от 3500 общини по света към този момент са се включили към самодейността на УНИЦЕФ „ Градове за децата “, което акцентира възходящата световна наклонност към основаване на по-добри градски условия за младите.
Как се правят оценка градовете?
Класацията употребява три съществени индикатора, предложени от Европейската обсерватория за пътна сигурност и УНИЦЕФ:
1. Училищни улици – зони с стеснен авто трафик към учебни заведения.
2. Безопасна скорост – улици с ограничаване до 30 км/ч.
3. Защитена велоинфраструктура – отделени от колите велосипедни алеи.
Кои градове са водачи?
1. Париж (78,9%) – водач във велоинфраструктурата (48%) и ниските скорости (89% от улиците са 30 км/ч).
2. Амстердам (62,7%) – водач в устойчивата подвижност.
3. Антверпен (61,7%) – положителни резултати по всички критерии.
4. Брюксел (55,7%) – 86% от улиците са с ограничаване 30 км/ч.
5. Хелзинки (52%) – огромен брой велоалеи (48%).
София се намира в крайните позиции на класацията с едвам 1,3% (36-о място), заради неналичието на учебни улици, минимална защитена велоинфраструктура и единствено 2,9% покритие на 30 км/ч зони.
Какво може да се усъвършенства?
- Разширяване на учебните улици – краткотрайни или непрекъснати пешеходни зони към учебни заведения.
- Въвеждане на 30 км/ч зони – изключително в жилищни квартали и към образователни заведения.
- Изграждане на безвредни велоалеи – физически отделени от автомобилния трафик.
Пълният отчет може да разгледате
„ Град, комфортен за деца, е комфортен за всички. " – Тим Гил, специалист по градска среда
Мрежата „ Чисти градове “ разгласява своята ранглиста за 2025 година с фокус върху градската подвижност, съобразена с потребностите на децата. Проучването прави оценка 36 европейски града, в това число София, и проучва напъните им за основаване на по-безопасна и зелена среда за младите поданици.
Данните демонстрират тревожната действителност за столичните пътища.
Според данните от последното проучване, в София няма нито една учебна зона (бел.ред. територии с стеснен авто трафик към образователни заведения).
По отношение на рестриктивните мерки на скоростта, София се подрежда измежду петте най-слабо представящи се града в Европа, дружно с Лисабон, Копенхаген, Рим и Марсилия. Всички те покрива т по-малко от 10% от своите улици с ограничавания от 30 км/ч , като в това отношение София изпреварва единствено Марсилия, заемайки 35-о място.
При обобщаване на всички индикатори София заема последното, 36-о място измежду изследваните европейски градове. Това състояние я слага доста зад множеството европейски столици по равнище на детска сигурност и условия за напредване, което изисква незабавни ограничения от страна на градското ръководство.
Защо детската подвижност е значима за всички?
На фона на последните произшествия с потърпевши деца в пътнотранспортни катастрофи, все по-често родители се питат безвредни ли са улицата за техните деца.
Но с изключение на сигурността за най-малките, детската подвижност води до по-хубава пътна конюнктура. Редица изследвания демонстрират, че градовете, другарски настроени към децата, са по-приятни за всички - водачи, пешеходци, велосипедисти и възпитаници. Транспортната инфраструктура оказва основно въздействие върху:
Безопасността – децата са изключително уязвими в градския трафик. Качеството на въздуха – замърсяването визира разрастващите се органи на децата по-сериозно. Физическата интензивност – самостоятелното напредване (пеша или с колело) подкрепя здравословното развиване, изключително на децата
Повече от 3500 общини по света към този момент са се включили към самодейността на УНИЦЕФ „ Градове за децата “, което акцентира възходящата световна наклонност към основаване на по-добри градски условия за младите.
Как се правят оценка градовете?
Класацията употребява три съществени индикатора, предложени от Европейската обсерватория за пътна сигурност и УНИЦЕФ:
1. Училищни улици – зони с стеснен авто трафик към учебни заведения.
2. Безопасна скорост – улици с ограничаване до 30 км/ч.
3. Защитена велоинфраструктура – отделени от колите велосипедни алеи.
Кои градове са водачи?
1. Париж (78,9%) – водач във велоинфраструктурата (48%) и ниските скорости (89% от улиците са 30 км/ч).
2. Амстердам (62,7%) – водач в устойчивата подвижност.
3. Антверпен (61,7%) – положителни резултати по всички критерии.
4. Брюксел (55,7%) – 86% от улиците са с ограничаване 30 км/ч.
5. Хелзинки (52%) – огромен брой велоалеи (48%).
София се намира в крайните позиции на класацията с едвам 1,3% (36-о място), заради неналичието на учебни улици, минимална защитена велоинфраструктура и единствено 2,9% покритие на 30 км/ч зони.
Какво може да се усъвършенства?
- Разширяване на учебните улици – краткотрайни или непрекъснати пешеходни зони към учебни заведения.
- Въвеждане на 30 км/ч зони – изключително в жилищни квартали и към образователни заведения.
- Изграждане на безвредни велоалеи – физически отделени от автомобилния трафик.
Пълният отчет може да разгледате
„ Град, комфортен за деца, е комфортен за всички. " – Тим Гил, специалист по градска среда
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ