София. В залите на Регионален исторически музей – Благоевград се

София. В залите на Регионален исторически музей – Благоевград се организира занятие от Лятната детска музейна школа на тематика: „ Историята – просвета и странствуване “. Това оповестиха от пресцентъра на Община Благоевград. Д-р Биляна Карадакова, организатор в отдел „ Нова и най- нова история “, срещна децата с огромните естествени и културни забележителности на България като „ пътуваха “ по географската карта. Темата беше създадена с цветни презентации, в които единството на природа, исторически събития и персони разкри пълнотата на историята като просвета и странствуване без граници. Акцент в заниманието беше запознаването на децата с концепциите и личността на първия български национален будител Пайсий Хилендарски. Поводът е 255-та годишнина на популярното му съчинение „ История Славянобългарска “ (1762 г.). Децата се заеха със сгобяване на текста от истинската уводна част на творбата, под формата на игра с думи, разсъждаваха върху речта на създателя и изявената му обич към българския народ. Играта и заниманието с картини и рисунки се съчетаваха с учебен историографски метод. Аналитичната историческата просвета беше преобразувана в забавно мислено пътешестване от минало към настояще. залите на РИМ – Благоевград се организира занятие от Лятната детска музейна школа на тематика: „ Историята – просвета и странствуване “. Д-р Биляна Карадакова, организатор в отдел „ Нова и най- нова история “, срещна децата с огромните естествени и културни забележителности на България като „ пътуваха “ по географската карта. Темата беше създадена с цветни презентации, в които единството на природа, исторически събития и персони разкри пълнотата на историята като просвета и странствуване без граници. Акцент в заниманието беше запознаването на децата с концепциите и личността на първия български национален будител Пайсий Хилендарски. Поводът е 255-та годишнина на популярното му съчинение „ История Славянобългарска “ (1762 г.). Децата се заеха със сгобяване на текста от истинската уводна част на творбата, под формата на игра с думи, разсъждаваха върху речта на създателя и изявената му обич към българския народ. Играта и заниманието с картини и рисунки се съчетаваха с учебен историографски метод. Аналитичната историческата просвета беше преобразувана в забавно мислено пътешестване от минало към настояще.